събота, декември 10, 2011

Панаир на книгата в НДК

Бях на панаира на книгата в НДК.



Честно да ви кажа, усещането е леко тягостно. Имам чувството, че присъствам на финална разпродажба. Изглежда всички усещат, че вече закъсняват непоправимо с цифровото публикуване, но не се усеща живец да се оправят нещата.

Нищо общо с панаира отпреди четири години, още по-малко с оптимизма на този през 2006г. Дори и нямаше какво толкова да се снима.

Има хубави книги, които ме интересуват, но –

– нямам по около 20 лева на парче, да ги купувам;
– като ги купя, нямам къде да ги държа;
– нямам време да ги чета, твърде са ми дебели.
– няма как да ги влача със себе си в чантата (тежат)


Въпреки че бях твърдо, твърдо решил да не си купувам нищо, не устоях и все пак мушнах три книжки в чантата:



„Змиеядецът“ на Виктор Суворов е продължение (всъщност е нулева серия) на поредицата сталински екшъни „Контролът“ и „Изборът“. Чете се на един дъх, и задължително след това прочетете и другите две книжки, ако тази ви е харесала.

„Министерство на болката“ на Дубравка Угрешич представлява спомени на авторката (наполовина с български произход, между другото), която се спасява от войната от родното Хърватско в Западна Европа и наблюденията ѝ върху други екс-югославяни, прогонени от войната, техните лични дилеми, проблеми на идентичността, драми, размисли и т.н. На мен книгата ми е невероятно интересна.

Иво Беров“ – най-различна публицистика, писана до 2002г. Някои неща от началото на 90-те звучат пророчески, други са направо откровения.

Звучи изключително убедително и актуално.

Аз търсех една определена книжка за подарък на племенничката ми Дарина, но не я открих. Ще ида да я взема от книжарницата в подлеза на университета.

Далеч не всичко е песимистично. Почти навсякъде има интересни книги, има отделни щандове на „Институт Сервантес“, на Френския културен институт (А Франция е нещо почти като втори съорганизатор на панаира),

Пред някои щандове, като например на „Изток - Запад“ върволицата никога не спираше.



Непрекъснато вървят премиери на книги. Тази изглежда беше много важна, виждате президента Стоянов и Георги Лозанов в публиката, но не запомних автора. Едно табло с плакат за текущата премиера хич нямаше да попречи.


Самият Абрахам Линкълн като млад се опитваше да ми пробута книга.

Когато не всичко е натъпкано със сергии в НДК, изведнъж си проличава, че има и позитивна архитектурна мисъл в тази сграда.

Телефонът за връзка с девятка отпред и логата на спонсори датират този плакат някъде след 1995г., и добре че е логото на Lidl, та би позволило датиране от бъдещи археолози още по-точно.

А навън е прекрасна вечер.

Имате още цял уикенд да го посетите, ще работи до неделя включително. Предстоят празници, а материалната книга е чудесен подарък, още повече че се превръща все повече в предмет на лукса.

Наистина някакви младежи обикаляха да навиват за електронни книги, но както и навсякъде в развлекателния бизнес, ретроградната система на авторско право и сродни права пречат да се раздвижи пазара.

3 коментара:

Емил А. Георгиев каза...

Не знам колко е представително, но всичките ми познати имат или е-четци, или други мобилни устройства, на които могат да се четат е-книги.

Пак повечето от тях се оплакват от липсата на достъп до подходящо съдържание.

Пазарът, изглежда, е узрял.

Учудващо, как пазарно ориентиран бизнес като издателският се самолишава от такива възможности...

Комитата каза...

Правната уредба, Емо. Аз като говоря с издатели, всичките ми споделят, че за нещата за които не държат те правата, а ги взимат от някого, особено за преводната литература, условията са непосилни (трябва да гарантират, че няма да се пиратства, например). А други праводържатели просто заявяват „у вас в България се пиратства“ и така завършва разговора.

Emil A. Georgiev каза...

Какъв по-добър шанс да се популяризира тогава родната литература?

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)