След като видях някакви снимки на корици на новия ежедневник Капитал Daily си казах – не може да бъде. Не е възможно дизайнерите на Економедия да мразят толкова „Капитал“.
Първо обезобразиха онлайн седмичника, а сега същия зловещ садизъм прилагат и на ежедневника.
С тежко предчувствие се упътих към будката на нашата спирка, за да си купя екземпляр от новия страж на свободното слово.
Отивам и оглеждам внимателно вестниците на будката. Не го забелязвам. Може би е свършил, и за всеки случай питам лелката:
„Имате ли Капитал Дейли?“
„Имаме“ – казва тя.
Оглеждам пак.
„Къде е?“
„Там“ - посочва тя място в редичката.
„Къде?“
„Ето“ – вади тя.
Търсих го упорито, под носа ми е, а не го забелязвам!
Давам си левчето и петдесетте стотинки и прелиствам броя.
Първата страница на вестника (както сте се досетили от разговора по-горе) е трагична до плач.
– Човек не може да разбере името на вестника;
– Заглавието не се различава на фона на останалите вестници в редичката. Не просто не се различава, а изглежда като празно място! Лелята беше добронамерена и беше подгънала горната част, за да се види логото/заглавието. Но колкото и да е добър маркетингът, продуктът ако не струва, нищо не помага;
– Най-ценната част на вестника няма фокус и няма много полезна информация. Не прилича на корица на сериозен вестник, а на претенциозно списание, което не си изкарва парите с продажби.
– Логото е трагично („Историята на О?“) и лилавото е трагично (криворазбрана цивилизация по време на чума).
– Смесеното българско-английско име е трагично. От години с един приятел се забавляваме да броим заглавията на българо-английски в „Капитал“ и да попържаме редакторите заради тях, но не сме си представяли, че модата ще стигне и до името.
Аз мислех, че никой не може да създаде по-лош бранд от my.gbg.bg, но можело! В България винаги може и по-зле!
Знаете ли какво е стандарт? Представете си, че няколко конкуриращи се дизайнера правят някакъв продукт, но един от тях го прави толкова добре, че неговият дизайн става всепризнат модел, който се приема за СТАНДАРТ и от там нататък експериментите спират. Така например всички коли имат кормило, спирачки, мотор и четири (в много редки случаи 3) колела. Предните стъкла винаги имат чистачки. Отстрани на колата има мигачи. Отклоненията от това правило са, в най-добрия случай, силно ексцентрични.
Вестникарският бизнес също си има такива стандарти – за името, подреждането на първа страница, пространството над сгъвката, логото и т.н.
Когато го отвориш отвътре, са си добрите стари „Пари“ с добавено едно леко закачливо лилаво, но по разностилието си личи, че е кърпено и още ще се ръчка по него.
В съдържението има две-три прилични статии, финансова секция, новини. Засега се чете нормално.
Изводите, които си направих, са много тревожни –
Очевидно, в Икономедия някъде по най-най-високите нива цари хаос, нерешителност и неразбиране за това, каква е ролята на бизнес-изданията в екосистемата на медиите и най-вече какво очаква публиката с левчетата от тях. (Или ще хвърляме пак вината върху цензурата?)
Карамболът с онлайн „Дневник “, офлайн „Капитал“-„Пари“-„Дейли“ и пълната, тотална, безпросветна дупка с корпоративния имидж на КД и онлайн „Капитал“ означават тежка криза на системно ниво.
Добавено: Бизнес ежедневник без сайт, в 21-ви век, който освен това има отговорността да плаща заплати, да изпраща репортери и прочее... Катастрофата е неминуема. Информационни онлайн услуги, мобилни услуги? Ало, хора!?
Аз разбирам, че КД е стожер на демокрацията, ама това не го освобождава от задължението да изглежда добре, иначе става като с десните партии. Кофти е, ама гласуваш, щото няма за кой друг. До първия удобен случай.
Припомням, че качествената публика би платила за качество, за което друга аудитория няма да плати, защото няма да го забележи. И че в момента го купува, скърцайки със зъби, защото в постния медиен пазар друга мръвка почти няма.
Защо непрекъснато здравият разум губи почва у нас, и само се люшкаме между чалгата и интелектуалната претенциозност?
Първо обезобразиха онлайн седмичника, а сега същия зловещ садизъм прилагат и на ежедневника.
С тежко предчувствие се упътих към будката на нашата спирка, за да си купя екземпляр от новия страж на свободното слово.
Отивам и оглеждам внимателно вестниците на будката. Не го забелязвам. Може би е свършил, и за всеки случай питам лелката:
„Имате ли Капитал Дейли?“
„Имаме“ – казва тя.
Оглеждам пак.
„Къде е?“
„Там“ - посочва тя място в редичката.
„Къде?“
„Ето“ – вади тя.
Търсих го упорито, под носа ми е, а не го забелязвам!
Давам си левчето и петдесетте стотинки и прелиствам броя.
Първата страница на вестника (както сте се досетили от разговора по-горе) е трагична до плач.
– Човек не може да разбере името на вестника;
– Заглавието не се различава на фона на останалите вестници в редичката. Не просто не се различава, а изглежда като празно място! Лелята беше добронамерена и беше подгънала горната част, за да се види логото/заглавието. Но колкото и да е добър маркетингът, продуктът ако не струва, нищо не помага;
– Най-ценната част на вестника няма фокус и няма много полезна информация. Не прилича на корица на сериозен вестник, а на претенциозно списание, което не си изкарва парите с продажби.
– Логото е трагично („Историята на О?“) и лилавото е трагично (криворазбрана цивилизация по време на чума).
– Смесеното българско-английско име е трагично. От години с един приятел се забавляваме да броим заглавията на българо-английски в „Капитал“ и да попържаме редакторите заради тях, но не сме си представяли, че модата ще стигне и до името.
Аз мислех, че никой не може да създаде по-лош бранд от my.gbg.bg, но можело! В България винаги може и по-зле!
Знаете ли какво е стандарт? Представете си, че няколко конкуриращи се дизайнера правят някакъв продукт, но един от тях го прави толкова добре, че неговият дизайн става всепризнат модел, който се приема за СТАНДАРТ и от там нататък експериментите спират. Така например всички коли имат кормило, спирачки, мотор и четири (в много редки случаи 3) колела. Предните стъкла винаги имат чистачки. Отстрани на колата има мигачи. Отклоненията от това правило са, в най-добрия случай, силно ексцентрични.
Вестникарският бизнес също си има такива стандарти – за името, подреждането на първа страница, пространството над сгъвката, логото и т.н.
Когато го отвориш отвътре, са си добрите стари „Пари“ с добавено едно леко закачливо лилаво, но по разностилието си личи, че е кърпено и още ще се ръчка по него.
В съдържението има две-три прилични статии, финансова секция, новини. Засега се чете нормално.
Това „П“ всъщност е доста красиво
Очевидно, в Икономедия някъде по най-най-високите нива цари хаос, нерешителност и неразбиране за това, каква е ролята на бизнес-изданията в екосистемата на медиите и най-вече какво очаква публиката с левчетата от тях. (Или ще хвърляме пак вината върху цензурата?)
Карамболът с онлайн „Дневник “, офлайн „Капитал“-„Пари“-„Дейли“ и пълната, тотална, безпросветна дупка с корпоративния имидж на КД и онлайн „Капитал“ означават тежка криза на системно ниво.
Добавено: Бизнес ежедневник без сайт, в 21-ви век, който освен това има отговорността да плаща заплати, да изпраща репортери и прочее... Катастрофата е неминуема. Информационни онлайн услуги, мобилни услуги? Ало, хора!?
Аз разбирам, че КД е стожер на демокрацията, ама това не го освобождава от задължението да изглежда добре, иначе става като с десните партии. Кофти е, ама гласуваш, щото няма за кой друг. До първия удобен случай.
Припомням, че качествената публика би платила за качество, за което друга аудитория няма да плати, защото няма да го забележи. И че в момента го купува, скърцайки със зъби, защото в постния медиен пазар друга мръвка почти няма.
Защо непрекъснато здравият разум губи почва у нас, и само се люшкаме между чалгата и интелектуалната претенциозност?
13 коментара:
Вие застанахте зад Прошков, но много ви моля коментирайте тази информация от 19min:
Комшии: Прошков построи 6-етажна кооперация
“Елате да видите как на мястото на две стари къщи - паметници на културата, на романтичната уличка Елин Пелин в стария Лозенец, израсна 6-етажна кооперация. Цялата махала говори, че е на Прошко Прошков на партия с двама негови приятели”, алармираха 19’ читатели.
В същото време получихме сигнал и от желаещ да закупи апартамент в модерната сграда в стил руски мутробарок, разположена точно до легендарното заведение Под липите. Той твърди, че му била отправена оферта за невероятните 1700 евро на квадратен метър, което е поне 50% над пазарната цена в момента. Изтъкнали името на Прошков като един от собствениците. Веднага се учудихме как със заплата на районен кмет от няма и 1000 лева нето човек вдига 6 етажа и то на мястото на паметници на културата.
“Нямам търговски фирми и съдружници”, коментира за 19’ кандидат-кметът на София. Той не конкретизира дали е бутал стари къщи, дали е строил кооперация и дали служи за реклама на разпродаването на прескъпите имоти в нея.
“Сега остава да кажете, че бившият шеф на тотото Неделчо Прошков не е ваш чичо”, попитахме го ние. Районният кмет призна, че господинът, по времето на когото дори кучето на фамилията работеше за тотализатора като рекламно лице, е “брат на баща му”.
Той не коментира доставките на гориво, които районът прави от фирма, в чийто управителен съвет е именно роднината Прошков.
По темата защо фирмата Ърбън солюшън България подозрително изпълнява поръчка след поръчка в поверения му район Лозенец, Прошко Прошков се оправда с твърдението, че тя работела в цяла България.
Много забавно – преди изборите тярбваче да коментира материал от Стандарат, сега от някакви 19 минути – ако журналистите не могат да си намерят отговорите и коментарите, тогава защо взимат заплати изобщо? Що не коментираме нещо от Галерия или Шок?
Цялата улица "Елин Пелин" е паметник на културата, като архитектурен ансамбъл. По закон не можеш да забиеш и един пирон без съгласуване на проекта в "Паметниците на културата". След това съгласуване идва ред на много сложните процедури по одобряване на проекта в общината, като изискванията са всичко ново да е в ансамбъл със старото, като предпочитанията са да няма ново.
Само през две сгради, в посока пл. "Журналист", на ъгъла вече трета година продължава драмата смяната на покрива на една къща, която и досега седи покрита с найлони, защото в общината имат някакви "съображения" за това. През това време беше построена огромната сграда, за която става дума в поста на "блу". Само ще допълня, че тази сграда е абсолютно незаконна от гледна точка на градоустройствените показатели за квартала...За подкупите, които се искат и се дават за визи и строителни разрешения в тази община - не ми се говори! Радвам се, че нямаше достатъчно заблудени, като Комитата за да направят Прошков софийски кмет!
Единият лъже, другият маже и това трябва да са „факти“? Боже, боже.
Добре де, нужно ли е 1/4 от мястото да се хаби за някаква снимка? Ако исках картинки, щях да си купувам "Космополитън". Имам неприятното чувство, че някой директно пренася дизайна на сайта на хартия, или пък просто пряви някакъв среден хартиено-уеб дизайн, който с известни уговорки се ползва и за сайта, и за печатното издание. За Light да не отварям дума, още оплаквам "Капител" и "Капитал Net".
Значи, това е също перверзия. Изданието няма сайт, а има „дигитална форма“, което може да значи всичко от PDF до апликейшън. И няма тестов вариант да разцъкаш, няма скриншоти.
Ето тук пише http://www.economedia.bg/st.php?page=dailyabo
Ad Капитал Daily:
Ще взема да си го купя just for testing purposes.
Ad обвинителите на Прошко Прошков:
Преди да вервате на "целата махала" идете по-добре на Сердика 5, служителите там са доста услужливи, а и търговският регистър все още е свободен.
Новото вестниче е хиперзле, съгласен. Още като му чух проектното заглавие, се сащисах.
Имах нещастието да го разгледам и на хАртия, като признавам, че и на мен ми отне известно време, докато разбера какво точно държа в ръцете си.
Пас, дотук бях с дейлиту.
# Емил Георгиев, Това, което написах по-горе по повод аферата със сградата са личните ми впечатления, които имам в следствие на професионалните си занимания.
# Комита, извинявам се за неуместното включване, което не е по темата.
Колкото до новия вестник - оформянето му е също толкова нечетивно и некадърно, както и на другия "Капитал", но изглежда такава е модата сред дизайнерите на издателството...
Оная болест, дето ходи по Гугъл май са я прихванали и в Йкономедия.
Още от двуезичното заглаие си пролича, лошото е, че не спира до там.
а можехa просто да го кръстят Tageskapital :)
bzw.Wochenkapital :)
да, наистина дизайнът е твърде претенциозен за всекидневник и напълно неразпознаваем като такъв на българския пазар...
Публикуване на коментар