събота, ноември 19, 2011

Есенно музикално мяу

Ходихме с племенничката ми Дара на „Котките“ в Музикалния театър.

Всичко започна от там, че Дара ми изнасяше импровизиран спектакъл с балет и песни в хола, а аз реших да ѝ покажа „Котките“ в Youtube, за да види как се прави такова представление.



След това, няколко пъти ме посрещаше у дома с „Вуйчо, пусни ми котките на компютъра“ (тази песен харесва най-много) и естествено, НАЛОЖИ СЕ да ги видим и  наживо.

Аз съм голям фен на мюзикъла още от гимназията, и още тогава бях научил песните наизуст. Легендарната Кристин Бартлет ни разказа за тях, а после госпожа Недкова ни пускаше песните, за да вадим думите.

Майка ми също го била гледала като стюардеса в Ню Йорк, а сигурно помните и Деси, която вълнуващо разказа за нейното ходене в Ню Йорк на TEDxNBU.

Абе, събитие!

Музикалният театър е в изненадващо добро състояние, после разбрах, че е прясно ремонтиран.

Персоналът е млад, любезен и облечен в страхотни униформи в шотландски стил, макар че младежите не са посмели да ги облекат в полички ;-)

Нямаше какво да правим навън на студа, така че влязохме при първа възможност.

Не бях слушал „Котките“ на български и е ясно, че текстът е трябвало да бъде приспособен към по-широка публика, но преводът на имената не ме впечатли много.

Наистина, оригиналът на Т. С. Елиът хич не е лесен за чужденци, особено с всичките игри на думи и асоциации, които съдържа, но можеше и по-добре, другари.

Но:
Old Deuteronomy – Бай Двузаконие
Skimbleshanks – Скимбълшак БДЖ-то
???
а другите имена не са пипнати. Според мен, и без тия отгоре можеше.

„Котките“ е изключително тежък за правене спектакъл. Не само в него участват сигурно около 50 човека (хор, балет, певци, оркестър) и се изисква идеален синхрон, но и изискванията към отделните изпълнители са доста високи – не само трябва да се пее добре, но и да се танцува отлично в същото време, а това не всички го могат.





Моите поздрави за изпълняващите ролите на (затрих някъде листчето с изпълнителите тази вечер намерих го!)

Old Deuteronomy - Иван Панев
Гризабела - Олга Динова
Мънкъстрап - Богомил Спиров

Невероятни бяха!

Разочарован съм малко от Rum Tum Tiger (Александър Василев)– ясно че е готин рокер, ама къде му е гласът?

Също така, думите на песните не се различаваха ясно, с изключение на похвалените по-горе. Дара въобще не разбра за какво се пее в някои песни.

Хореографията беше отлична, хем ми приковаваше вниманието, хем усмиряваше седемгодишната фурия до мен. Разглезен съм от перфектния синхрон на чуждите изпълнители, но и нашите бяха добре.

Сценографията също беше без грешка. Перфектни декори, които много бързо се превръщаха от едно място в друго.

Страхотно удоволствие беше да се гледа, а дребните недостатъчета не можаха да ме разсеят, като например леките проблеми с техниката.

Имаше много деца на възрастта на Дара и дори по-малки, имаше и свободни места. Бих го гледал отново, макар и да не разбрах защо нашите места бяха от най-скъпите, като не видях особена разлика с тези пред нас, които бяха с няколко лева по-евтини.

Дара си намери приятелка, с която обсъждаха представлението, но ѝ забрави почти мигновено името (метнала се е на вуйчо си), а в паузата, докато чакахме на опашка за тоалетната, двете обменяха информация за цвета на плочките и тоалетната хартия в училищата си. Ние победихме, защото сме имали розова хартия и розови плочки в тоалетната ;-)

Платих билет от 20 лева, струваше си всяка стотинка, а за семейства с деца има големи намаления.

Музикалният театър е може би с една идея по-комерсиален и по-архаичен, отколкото трябва.

И накрая поздрав с песента от мюзикъла, която всички знаете:


PS. На връщане водихме интересен диалог:
– Вуйчо, какво трябва да направиш, ако ти отрежат ухото?
(понеже си говорихме за едно познато момче, на което майка му леко му порязала ухото с ножицата, докато го подстригвала)
– Ами Дара, трябва да го сложиш бързо в лед и да тичаш при доктора да ти го зашие обратно.
– А защо го слагаш в лед?
– За да не изгние. Ухото ще изгние, ако стои на топло. 
– Защо ще изгние?
– Защото е месо. Нали знаеш че хората са направени от кости и месо.
– Ааа, затова кучетата ги харесват толкова, нали ;-)

PPS. И Мария писа, но не беше толкова доволна ;-)

5 коментара:

Стойчо каза...

Заради акустиката :) Най-добрият звук е по-близо до центъра на залата, а не на първите редове :)

Комитата каза...

Ясна работата. Следващия път взимаме един ред по-напред ;-)

Мария Георгиева каза...

Най-важното в случая е, че на малката й е харесало, така остава с добра нагласа към изкуството. Аз на моите племеннички пускам Лебедово езеро и им харесва, а са на 5 и искат да станат балерини :-)
На нас Котки не ни хареса особено - ето какво написах по повода http://mariyageorgieva.blogspot.com/2011/06/blog-post_19.html
Различни хора, различни мнения :-)
Пробвайте с малката и детския балет в Националната опера

Aria каза...

зарадвах се като прочетох, че има нов персонал. преди 2 години водих ученици на това представление и ни посрещнаха на нож, въпреки че бяхме една добра и отзивчива публика.

направо ще се осмеля да отида пак :-)

Ана каза...

Това е любимата постановка в Музикалния и на Адриана, гледали сме я вече 4 пъти :)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)