петък, ноември 11, 2011

Двайсет и два пъти десети

Днес беше десети ноември. И, въпреки че винаги съм твърдял, че десети ноември не е началото на промените, то на тази дата през 1989г. БКП изпусна юздите на властта от ръцете си и когато отново ги хвана някъде след изборите през 90-та, нищо не беше вече същото. Дори и самата БКП, която си беше направила пластична операция под името БСП, вече не е същата, като за степента на промяната ѝ всеки си има различно мнение.

Моето е – „Пременил се Илия ...“ ;-)

Когато се случи десети ноември, бях в казармата. (Със Стойчето бяхме заедно, ето той разказва за десети.) Тогава смятах, че казармата е най-отвратителното нещо, което ме беше сполитало и бях относително прав, защото преди това бях расъл в саксия, грижливо защитен от външния свят, в „елитна“ гимназия, в семейство с възможности за излизане „навън“, с отшелнически наклонности и склонност към книгите, класическата музика и класическия рок.

От друга страна, престоят ми в казармата ми даде изключително ценна гледна точка към режима отвън, и то откъм ниските етажи на пирамидата, както и ме принуди да се справям сам със ситуациите и ме научи да се грижа сам за себе си. До последно в казармата си останах обикновен редник (най-ниската възможна длъжност) , омешах се с хора от най-различни социални слоеве и краища на България и имах възможност да вкуся от попарата, която сърбат редовите граждани на народната република.

Днес ми се наложи да поразсъждавам на глас какво беше най-характерно за тогавашната епоха. Какво достигаше навсякъде, на всеки етаж в пирамидата, до всяко звено в хранителната верига? Какво характеризираше целия живот тогава?

Едно от тоталните правила на тоталитарната държава беше посредствеността. Тоталната, държавно и партийно стимулирана посредственост, която проникваше във всяка пора, във всяко кътче на онова общество.

Човек можеше да избира как да и се противопостави (ако желае), а моят метод беше най-мързеливият и най-конформисткият.

Аз изучавах с голям интерес всичко, което ми попадаше и което не беше посредствено, без да бъда много избирателен. Това означава, че прекарвах дълги часове в софийските книжарници, особено руските и книга по книга прехвърлях през ръцете си всичко, за да намеря нещо РАЗЛИЧНО и истинско. Въртях редовно копчетата на радиата, обикалях по софийските улици, за да проверя навсякъде ли е толкова еднообразно и сиво.

Тогава книгите, които ставаха за четене (не говоря за литературни шедьоври, а за обикновена масова литература) бяха дефицитна стока. Опашки се образуваха пред книжарниците както за Карл Май, така и за несоц фантастика, за „Отнесени от вихъра“, за „Птиците умират сами“, за „Шогун“ и прочее мечтана литература. (тук-там ги даваха дори само срещу големи обеми вторични суровини)- Имаше сиво море от партизанска, партийно-агитационна и производствена литература, което заливаше всичко и всички, но не ставаше за четене.

И пак, положението през последните 5 комунистически години беше в пъти по-добро от това преди 1985-та. PS. Rмам предвид не икономическото положение, което се влошаваше катастрофално лавинообразно, а за достъпа до по-хубави дрехи, по-нормални книги, опити за ремонтиране на центровете на градовете, появяването на заведения за бързо хранене, опити за частен бизнес и т.н.

Така и започнах да слушам много класическа музика, защото в магазините за грамофонни плочи имаше почти само такава, а останалото беше (почти) само безнадеждна халтура.

Сиви, посредствени и грозни бяха дрехите и обувките, които се продаваха по магазините. Няма нужда от доказателства, огледайте по архивните кадри как са облечени хората по митингите от 90-та година - с парцаливи, безвкусни, сивеещи дрехи. А това е след няколко години „модна революция“ в социализма, когато дори и местните предприятия (о, чудо!) няколко години произвеждаха някакви по-смислени дрешки.

Ако се чудите, защо в България, за разлика от по-цивилизовани страни, менютата са по 10-20 страници (вместо 1-2), то това е рефлекс срещу онези времена, когато по ресторантите имаше за ядене само „кебапчетакюфтетакърначетасвинскапържолапърженикартофимешанашопскасалатадоматиикраставици“, които също често хич не бяха на ниво.

Цветната фотография в България тогава не беше масово разпространена, цветните фотографи бяха главно на държавна хранилка, така че нямаме документални свидетелства да видим колко малко бяха цветните акценти в онова време.

Второто тотално нещо беше лъжата, а третото беше кражбата. Крадяха (почти) всички, защото всичко беше държавно, т.е. ничие. Тук сигурно някой заклет комунист ще ми изреве в коментарите, че не бил крал. Точно за вас съм написал „почти“, за да се почувствате в изключенията. Това, ако не лъжете, естествено.

Четвъртото беше повсеместното шпиониране и доносничество. Като комунистическата власт не се гнусеше да използва и малолетни (справка Георги Марков, „Павлик Морозов“ и др.)

Има и още, за това могат да се изпишат томове.

Абе ако се чудите как беше  – Държавата се ръководеше от завършен простак и популист, който се опитваше да мине за човек от народа. Като сега, ама много по-зле.



Днес посетих музея на „социалистическото“ изкуство, за да видя дали и как са осмислени онези години.

Чудите се, дали сегашното правителство е толкова безпомощно по този въпрос, колкото по всички останали? Само ще ви кажа, че вътре ги няма нито Сталин, нито Червенков.

Още материали, които сме писали със Стойчо по темата:

Личната ми борба с комунистическата идеология
За генералната промяна
Окончателно решение на криминалния въпрос
Кога беше по-евтино да се гледат прасета?
Човек за човека (интервю на Владимир Буковски)
Мили спомени и ценна поука от Lidl
Значи, искате да живеете при социализма?
За туризма и овчия туризъм.
Моята вербовка
За мишките и хората.
Стратегии за оцеляване в социалистическата казарма


За хубавите ми спомени от комунизма, да не кажете, че сме черногледи:
Време е да се маскираме, време е да се костюмираме
Още едно парченце от пъзела


Ленин в музея.


11 коментара:

Стойчо каза...

Мда, правата линия на Партията очевидно си е направила мемориал

Анонимен каза...

"И пак, положението през последните 5 комунистически години беше в пъти по-добро от това преди 1985-та."

????!!!!????? !!! ??????????

А... аааа???

Удрям си два шамара и се свестявам.

Тооооова наистина, ама искрено ли го казваш, или просто обичаш да си говориш глупости?

Времето точно от 1985 до 1989г. беше най-най-най-разрушителното не само за комунистическия режим, а и включително още го сърбаме. Точно тогава започваме буквално да затъваме с по милиард до милиард и половина USD външен дълг годишно. До 1985г. външния ни дълг е 5 милиарда - натрупван равномерно през целия период на комунизма. От 1985г. до 1989г. стига 10 милиарда долара.

Именно това са парите от "червените куфарчета". Част от тях преминават във внос на "западни стоки", които вие радостно пазарувате и си казвате "еййййй, най-после, ааааа якоооооо, йееееееее!". И това било "в пъти по-добро от преди".

Да, но 1990г. същият ТИ си се редил на опашки за хляб, да. Същият ти плюеш по "онова лошото време преди, заради което сега...".

Всъщност всички кризи от 1989 до 1997г. включително са именно плод на точно този лавинообразен външен дълг, който трябваше все някой да плати.

Впрочем в последните 11 години (след правителството на Иван Костов) ние равноускорително започнахме да трупаме нов такъв - от 2000 до 2005г. го удвоихме до 20 милиарда. Влизането в ЕС ни спаси от ново удавяне. Всъщност последната година на "тройната коалиция" направи най-ударното увеличение в историята. Колкото и да не харесвам селянина Бойко поне за това е прав - големи разбойници бяха.

В последните години на членството ни в ЕС ние правим все нови и нови дългове, които са все по и по-големи. Разликата с времето от 1985 до 1989г. е, че тогава искаха парите да се връщат навреме, а в момента Световната Банка гузно си мълчи и отлага фалита на дълговата криза. Но бъдете сигурни, че все някой някога ще си потърси парите. И тогава ще стане наистина СТРАШНО. Защото заради 5 милиарда долара (вярно, по-скъпи от сегашните) резултатът беше липса на хляб по магазините. А какво ще правим когато трябва да върнем 45-те милиарда общо натрупани до края на миналата година? Ааа, да - и към тях добавете още малко натрупано от Дянков.

Било по-добре. Да, добре е. Ама племенничката ти няма да живее добре, в това бъди сигурен. Освен ако не я уредиш да емигрира навреме.

divanov

Стойчо каза...

divanov, имаше добра руска телевизип в посочения период, имаше български филм, в който имаше пънкари (като фон, но все пак пънкари), имаше съветски филми, които не бяха за войната, а в София даже продaваха Sueddetsche Zeitung на някои места и от време на време

А дългът е тежест, когато нямаш приходи. Спомни си при каква абсоюлтна стойност на дълга обявихме фалит при Луканов ;) и после помисли колко са на били приходите тогава, за да обявим фалит

Стойчо каза...

диванов, очаквам подробен репортаж от теб за музея

Комитата каза...

divanov за какво говоря аз? за индустрията ли? от изречения разбираш ли?

говоря за мода, за цвят в околното пространство. в последните 5 години се появи някакъв цвят, мода, архитектура.

а както ти казваш - на много висока цена и с това съм съгласен.

Анонимен каза...

Тогава имаше кризи, но лева не фалира, както се очаква да стане с еврото. Аз съм твоя възраст и всички дефицитни книги, които изброяваш, ги взех и прочетох в библиотеката. Щом твърдиш, че много се крадяло, предполагам, че твоите родители са били крадливи и се занимавали с шпионство.Г. Марков е бил ченге полковник. Забрави да напишеш, че се опитахме да убием Папата, което ни донесе 6 милиарда външен дълг. Не отричам, че ни управляваше простак, а сега нали ни управлява пак простак. А за Китай никакъв коментар.

Комитата каза...

Ох, ох как ги обичам тия високи топки от анонимните боклуци-малоумници.

За фалитите - България е фалирала средно веднъж на седем години по времето на комунизма. Вече излезе съответната литература - „Тайните фалити на комунизма“

Георги Марков – ченге, полковник ?! хахахаха. Че то ако беше така, нали щяха да извадят поне едно документче, нещо снимка с униформа, нали.. и то още веднага след промените, за да съсипят антикомунистическата опозиция. Нищо не излезе, нищо освен гнусни слухове от такива като тебе анонимни мишоци с лоша хигиена.

Прочел в библиотеката? Хо хо хо и ха ха ха. Коя библиотека, уважаеми. Защото аз влизах в тия библиотеки за разлика от тебе, имах читателски карти и знам какво имаше вътре. Кажи коя библиотека, кажи де... Нищо няма да ми кажеш.

Това за папата и външния дълг нали е продукт на болен мозък, възпален от дълъг алкохолизъм, лекарства? Защото такава гръмотевична глупост не съм чувал много отдавна, да не говорим, че няма логика.

Опитали сме се да гръмнем папата, за да фалираме? Това ли е гениалната ти версия?

И за Китай - не знам дали си пенсионер, може би си пенсионер със зелени чорапи, може и да не си. Затова ти предлагам, когато се пенсионираш да ми превеждаш цялата си пенсия до стотинка, защото така е в Китай. Няма пенсионно осигуряване. И ще просперираш по китайски.

Анонимен каза...

Имаше библиотека на ул. Сердика. Там библиотекарката ми предоставяше всички интересни книги. Сега там май направиха бар, всичко с времето си. Никога БГ не е фалирала, магистралата през Витиня не можеше да се построи от фалирала държава. А какво сега се получава, прехваленият Евр. Съюз се разкапва. Може би са виновни комунистите. Помни, и Гърция и Италия и др. ще фалират. А по случая с Папата, заемите, които е взела държавата ни за модернизация, и погасяването им със произведената стока, едностранно беше отказано и така БГ задлъжня с 6 млрд долара. Чети и се информирай с реални факти, а не някакви "тайни фалити". А за Китай ще видим, при удобен случай щети напомня.

Комитата каза...

Ех, тази библиотека на ул. „Сердика“, където е имало „Шогун“ вместо „Овчарчето Калитко“. Оазис на дисидентството... за който никой не е подозирал. Обаче май бъркам - на тебе са ти „предоставяли“ постните книжлета на Лев Шейнин и Ст.Ц. Даскалов от библиотеката на кучето в гъза.

Напротив, България е фалирала на всеки седем години. Само вие чугунени червени тикви не сте го разбрали още, а пожарникаря ви припява отгоре.

Не може фалирала държава да построи магистрала? Може и още как, я им виж магистралите на Северна Корея. Егати смотания критерий. Ей затова пожарникаря ви омагьосва такива като тебе.

Италия, Гърция ще фалират - жалко че сме заедно в ЕС и ще ни повлекат, иначе историческата справедливост налага да фалират. Твърде много социализъм имаше там, твърде много лапачи като тебе, които само гледат да изхарчат парите на другите хора, а не сами да изработят нещо.

Ха хахаха - смотаняко смотаняко, ти се информираш от слухове, от вестник „Дума“, от вестник „Атака“ и от проф. Вучков нали? Не ми отговаряй знам че е така.

Да не забравяме и тъпака Бойко, който ти пее приспивни песнички от екрана как гонел едната стотна на Тодор Живков.

Комунизмът падна защото беше фалирал, мой човек. Ама тоя път и СССР беше фалирал не само България.

Името Чернобил нещо да ти говори? Ч-Е-Р-Н-О-Б-И-Л? Я потърси малко в интернет, дали няма нещо общо с фалита...

Да знаеш нещо за гиганстки предприятия, които никога нищо не произведоха, някакви големи „гордости“, като ЗТМ Радомир? То пък „гордостите“ като Кремиковци много произвеждаха.

Арабските страни много се стреснаха от атентата срещу папата нали? Верните приятелчета на Тошо Саддам и Кадафи?!

И какво ще говорим за Китай? Ти ми превеждай цялата си пенсия, докато там въведат пенсии поне колкото в България сега. А след това ще тия върна?

Стойчо каза...

И друг път съм го казвал, но сега ще трябва да го повторя поне в името на страведливостта, пък и анонимният да не се чувства самотен в любовта си към социализма:
Социализмът имаше едно абсолютно ненадинато и неповторимо предимство пред капитализма днес: връстничките ми бяха 16-18 годишни, пък сега някои от тях вече изпращат абитуриенти... :)

Георги Павлов каза...

Всичко е така, както е написано.

Беше ужасно скучно време и бяха много малко смислените неща, които можеше да правиш (Комитата ги е описал).

Сега.. сме затрупани с информация и възможности и можеш много по-лесно да сгрешиш. Но нали това се вика свобода - някой да ти позволява да грешиш за своя сметка?

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)