понеделник, октомври 31, 2011

Градим нов ден – поуки от президентските избори

С голямо облекчение посрещам новината за края на президентските избори, защото вече картината се избистря.

Какви са изводите?

Един остроумен туит:

@iapostolov: Най-добрата новина: Гоце си тръгва. Добрата новина: Калфин загуби. Лошата новина: Плевнелиев спечели. Най-лошата новина: Ние загубихме
А сега по-подробно.

Както споменах, това е зенитът на ГЕРБ, най-високата точка на тяхното политическо присъствие в България, това, което може да се постигне със „сравнително демократични“ средства.

Формално, следва „отпушване“ на квотите на президента в СЕМ и Конституционния съд.

Реално, много бързо ще разберем – ще има ли разделение на властите или всички сили ще бъдат събрани в един „прогресивен“ юмрук, с който наляво и надясно да се удря по „ретроградните“.

Ще стане интересно, защото назначените от президента хора все някой ден ще трябва да вземат отношение по ресора на Цецо, дали по въпроса за медийната цензура, дали по въпроса за подслушването и гражданските права, дали за някакви други конституционни права и свободи.

А дали новият президент е фигурант или самостоятелен политик, този въпрос много бързо ще получи своя отговор. Премиерът ни не е човек, който обича да бъде затъмняван медийно по какъвто и да е повод. И тъй като губи директната си власт над Плевнелиев и не може да го уволни мигновено, ако случайно започне да се изявява сам, ще се опита да увеличи символичната си власт върху него. Ще показва непрекъснато кой е главния в тази държава, т.е. ще подлага държавния глава на непрекъснати унижения. А те може да са разнообразни.


Справка – путинска Русия.

Реакцията на „Росен“ ще ни покаже с кого ще си имаме работа през следващите 5 години.

Не вярвам изпълнителната власт да се откаже от идеята да контролира поне индиректно президента.

В този смисъл, разказът на Цветанов за подкупа от 500 000 евро би могъл да означава и нещо друго – подсещане, че в тежък пристъп на угризения на съвестта, „брокерите“ или някакви „свидетели“ да си спомнят за случката и изведнъж бъдещият президент да си загуби бизнеса, а евентуално, дори и поста (при недвусмислени доказателства, и ако се събере конституционно мнозинство от възмутени депутати).

Малко по-малка е вероятността, чрез конституционни промени правомощията на президента да бъдат сведени до ръкуване с други президенти и возене на правителствения самолет. Необходимо е конституционно мнозинство в Парламента, което не се събира всеки ден, а и много от депутатите тайничко си мечтаят за това топло местенце с резервация в учебниците по история.

А какво се случи в червения лагер?

Нямам идея, дали в БСП наистина са искали Калфин да стане президент, но не бяха много далеч от победата. При тази малка разлика в процентите, ако:
– Доган наистина беше мобилизирал масово избирателите си (а той си има методи) и
– Стефан Данаилов беше първи, а Калфин втори,
като нищо редът на пресконференциите тази вечер би бил различен. Но Станишев затова е Станишев, защото не го бива много в печелившите решения. А, може би, и за България е по-добре така.




23 коментара:

Laleelay каза...

Отн. коментара ти за двойката Дамаилов/Калфин, се сетих за следния цитат от следната статия
(http://www.reduta.bg/?p=1518)на Владимир Шопов:

"БСП пък има две президентски кандидатури на тези избори. Една за пред закона и една за пред електората. Втората спаси първата в последния възможен момент ..."

Язък, разконспирирахме Редута.бг като член на анти-бългърската кампания. Нищо, Цецо е навсякъде и не би ги пропусанл така или иначе.

Стойчо каза...

Е, ако Ламбо беше пръв (а Калфин вице), щях активно да агитирам за Плевнелиев...

Emil A. Georgiev каза...

Да не забравяме и как Ламбо менторски прекъсна Калфин по време на дебата с двойките, предвождани от Кунева и Плевнелиев: "Чакай, че ще объркаш нещата!".

Анонимен каза...

Истината за догановата врътка едва ли ще стане достояние на мнозинството от бг-население. А според мен тя е следната:
Доган и Бойко отдавна играят обща игра (справка - медиите на свинското семейство (ака Доган), които станаха веднага след парламентарните избори най-големите клакьори на ББ; Корпоративна банка (банка на Доган) продължава да държи две трети от авоарите на държавните фирми и ведомства; непокътнатостта на олигархичния и министерски кръг на Доган - Емел, Ковачки...).
И на президентските избори играта (вероятно със задкулисното участие на Гоце) пак продължи - фактът, че турският етнос не беше мобилизиран на втори тур, че на места пропорциите в турските и циганските гласове за двамата кандидати са доста странни, че комунистите бяха искрено гневни на Доган снощи и прочие, на мен ми е достатъчен за заключението, че, ако ББ и Доган не се бяха спазарили, новият президент щеше да се казва Калфин. Не по врат, ами по шия, както най-вероятно предстои да видим.
И последно - Доган е ясно чий инструмент е - на руснаците (именно поради обръщането на тренда в политиката на Турция към Путин, Доган беше низвергнат от Ердоган) и това е ясен и твърде недвусмислен знак какво да очакваме от Борисов по отношение на бъдещата политика на герб и в частност по отношение на новия президент - ако сгази лука на Путинските интереси, той е пътник. Но понеже и личностно е слаб, и го държат с явни компромати, едва ли ще свири първа цигулка. А основният победител от изминалите избори не е Борисов. Основният победител се казва Цветанов. И затова много скоро ще се окаже прав Вл.Шопов с неговото "Демокрация. R.I.P".

Даниел

Анонимен каза...

А пък разликата между двамата по последните данни от преди минути е ... САМО 165 хил.гласа...
Спокойно преодолими от Доган. Ако го е искал. Но той не го е искал. Скоро ще разберем защо.

Даниел

voxy каза...

Калфин: в Кърджали: 68%
като от 18.000 гласа за Хасан Азис, от тях 12.000 са отишли за Калфин

подкрепата си беше достатъчно мощна и ясна, всички структури по места са агитирали за Калфин, въпросът е че БСП не са искали повече агресия от ДПС защото изцепката с "порциите" знаем колко голямо значение за изборите имаше

Анонимен каза...

Равносметката е ясна - каквото и да стане в следващите 2 години, всичкия негатив отива еднозначно в Герб. А те сега са на кантар. А друга "опозиция" освен БСП и ДПС всъщност се оказа, че няма. Тоест следващата партия на власт гарантирано ще бъде коалиция БСП/ДПС.

Колкото до президента - Бойко Борисов го държи изкъсо и но изцяло благодарение на БСП и в частност досие от генерал-полковник Семерджиев. А е шавнал, а е станал "агент..." и с него е свършено. Така, че ако е умен ще си мълчи и ще прави мили гримаси. В това е добър.

Колкото до "Сергей" - сега ще сдаде мястото на Първанов и леко ще се сниши, обирайки негативите в БСП. С което БСП излиза "с ново лице" и "се реформира". Да, тъпо е, но с това ще натрупат още допълнителен позитив.

В заключение - мисля, че именно БСП ще излезе големия победител в тези избори:

1. Опозицията е унищожена;
2. Дъщерната им партия ще обере негатива от тежката криза, към която неизменно вървим.

Взели са си поука от 97ма. Вече не са толкова алчни и тъпи.

Комитата каза...

Да анонимен, и аз си мисля подобни неща, които смятах да изсипя в един текст за политическия модел, но в следващите дни ;-)

Анонимен каза...

Я, този път не ме оплю. Има двоен стандарт при отговорите ти до г-н. Анонимен.

Комитата каза...

Да, има двоен стандарт и често го обяснявам. Ако се подписваш като Даниел по-горе ще получаваш нормално отношение всеки път.

Георги Павлов каза...

ГЕРБ си се развива нормално. Достига връх, после ще има спад - нормални неща в тази тежка ситуация.

Големият въпрос пред тях не са отношенията Борисов-Плевнелиев. Големият въпрос е ще успеят ли да преодолеят първата електорална криза, която неизменно ще дойде.

Но това засега е далече..

Темата на деня ще ги има ли сините. Засега прогнозата е негативна. Да се обосвавам ли?

Ловецът на врабчета каза...

Искам да ви попитам нещо - тук сте хора малко по-възрастни от мен (не особено, но все пак сте по-големи); явни привърженици на десницата - аз съм по-скоро ляво настроен - но има нещо, което ме притеснява.
След като сами виждате съвременното изпълнение на "вся власть - советам!", след като е пред очите ви играта на "прогресивни" и "ретроградни" сили (цитирам ви самия пост) - това не ви ли притеснява? Не е ли притеснително, че вместо към западноеропейския модел на демокрация в момента сме дваж по-близо до путиновия?

Анонимен каза...

Ловец - момент, момент - това, което виждаме тук всъщност е същинския "западен модел" на управление. Или ти си мислиш, че "демокрация" някъде на този свят наистина съществува?

Поздрави,
друг млад ляв

M.U. каза...

Честитки за новиот претседател на Блгарија од Македонија.Му посакувам успех во работата и се надевам на подобри денови за сите.

Се надевам дека првата официјална дипломатска средба ќе биде со нашиот претседател.

Ионака и двајцата ќе бидат во дебела сенка на премиерите, па ќе имаат доста време за дружба. :) ;) .

Зелен Бетон каза...

Според мен най-значимото нещо, което се случи на тези избори 2-в-1, е възраждането на двупартийния модел.

С тази съществена разлика, че днешното е двупартиен модел само формално: това е двуполюсно противопоставяне, което само прилича на такъв модел. То фактически не е между партии.

От едната страна е ГЕРБ: една казармена йерархична структура за упражняване на власт. Успехът на тези избори е ясна илюстрация кога това образувание работи най-ефективно: когато личният състав следва безпрекословно спуснатите заповеди. Железен аргумент за затваряне на устите на тези кадри, членове и симпатизанти, които биха си въобразили, че ГЕРБ е истинска партия и биха се осмелили да провокират някакъв вътрешнопартиен дебат. Наблюдаваме възпроизвеждане на строежа на БКП – организация от изпълнителни пчелички, в която се чуват (евентуално) гласовете само на висшата прослойка, и то ако лидерът каже "да"; а до тази прослойка може да стигне само онзи, който много е слушкал. Или който има късмета лидерът случайно да го срещне на някой кръстопът и да го хареса.

Затвърждаването на този характер на ГЕРБ вече изглежда не само най-реалната, а и единствено възможната перспектива. Затова горе написах "образувание", а не "партия": това нещо не е партия (нежели демократична) и никога няма да бъде. То няма дори елементарна идейна платформа – освен ако спомените за дядото на Борисов не се смятат за такава; позиционирането в център-дясно се основава не на това какви идейни позиции или ценности защитава (ГЕРБ не защитава никакви), а на това срещу кои политически сили е насочена партийната риторика. Тъпо, но факт. Членството в ЕНП е куртоазия по целесъобразност, не реално припознаване като единомишленик на европейските десни партии.

От другата страна е БСП. Но не онази БСП, представляваща социалдемократическите идеи. Много ми беше смешно, когато Станишев калкулираше с колко била нараснала "подкрепата за БСП". Това обиране на протестен вот от всички възможни ъгълчета на политическия спектър (и от синьото включително!) създава илюзията за възраждащата се левица – но всъщност е по-вероятно да е началото на края на политическата левица в България. Защото под напора на събитията БСП се превръща от партия в просто опозиция; колкото повече расте числеността и многообразието на хората, гласуващи с БСП (не "за", а "с"!), толкова по-размит и аморфен става нейният сумарен политически профил. Този идейно нехомогенен, принудено-принаден вот е единственото обяснение за твърде многото гласове за Калфин, и до голяма степен – за удържаните позиции в някои по-големи градове.

Двуполюсното противопоставяне вече не е по партийна ос, дори не и по идейна. То е опростено до максимум: ВЛАСТ срещу ОПОЗИЦИЯ. Детайлите на идейните платформи са без значение; за пръв път от 89-та насам започва да губи значение дори основният политически лакмус на прехода: дали си "син" или "червен". Главният (и клонящ към единствен) идентификатор е дали одобряваш Борисов, Цветанов и Дянков, или не.

Затова днешната ситуация не може да бъде сравнявана с периодите Костов-Стоянов и Станишев-Първанов. Проблемът е много по-сериозен.

Днес партийното се департизира; политическото се деполитизира. Като че ли българинът така и не прие пъстротата на политическия живот при демокрацията – затова прави, струва, въртя, сука и накрая пак си избра един Тато, възстанови Член Първи, и върна привичното от соца опростено и ясно разделение на "ние" (недоволните) и "те" (властта). Само дето сега си има опозиция, която е свободна да лае колкото си иска – и изглежда, на мнозина тази демократична придобивка им е напълно достатъчна.

Очаквам усилено партийно строителство: низови организации по фирми и учреждения, засилване на ролята на партийните секретари по места... И нов разцвет на политическите вицове. И да чуя как Борисов, насред някоя своя реч за полупроводниците и целите проводници, непринудено вметва най-новия виц за себе си...

Зелен Бетон каза...

P.S. При това положение вариантите за все още съществуващите "традиционни" политически субекти, останали от прехода, са четири:
- да влязат в орбитата на властта, приемайки да бъдат командвани и отказвайки се от собствена физиономия;
- да плюят на идейните си постулати и да сътрудничат на новозародилата се аморфна опозиция под червен етикет;
- да си изгаснат кротко като НДСВ; или
- да се опитат да създадат нов център на опозиция, сещайки се, че (би трябвало да) има един друг легитимен политически фактор, наречен гражданско общество.

Първите три не са нищо ново, наблюдавали сме такива казуси. Последното обаче е изключително интересно, по няколко причини:
- от гледна точка на партийно-парламентарното правене на политика това е все едно да изоставиш цивилизацията, да хванеш Балкана и да започнеш партизанска война – любопитно ми е дали някой ще се осмели;
- всички партии без изключение работиха здраво 20 години, за да НЯМА гражданско общество в България – любопитно ми е как ще се изметнат, за да се представят като обединители и водачи на нещо, което не съществува по тяхна вина;
- особено ми е любопитно дали първановото АБВ няма да се окаже отрано заета капия точно в тази област; също – кога и как ще изплува усърдно декларираното като гражданско движение на Татяна Дончева; и не на последно място – дали Кунева ще тръгне по тази линия или ще направи точно обратното: лудешки смел опит да произведе нова партия, с ясна идейна физиономия, в опит да възстанови партийното правене на политика.

Изобщо – очертават се интересни времена...

Анонимен каза...

Аз спрях да мисля за Бг, кой, как, защо? Отправям се към Терминал 1 :))
Лора

Стойчо каза...

Стига с тия терминали 1 и 2! За вас няма ли автобуси, влакове, автостоп? ;)

Анонимен каза...

Хаха :) Да, има! Но вече трябва да се залага на най-сигурният вариант, няма време... :)

Анонимен каза...

Милата ни РБ е ясно, че се путинизира, нещото което всички сме критикували. Един човек ще решава съдбините ни и най-лошото е, че той е с нисък интелект и действията до сега са били доста силови. Единственото хубаво е, че ще става член на СБХ. Хитлер е бил главен художник на Нациска Германия.

В перспектива всички сме мъртви каза...

По повод: "И накрая за двуполюсния модел, изключващ СК и други по-малки партии от играта."
Мисля, че двуполюсният модел опростява вземането на политическото решение от избирателя.
Мисля, че до него трябва да се стигне по естествения път на "елиминацията", а влизането в такъв процес да става с "квалификации".
Бих се радвал да видя процес на "елиминация" на основа на бъдещи правителствени икономически програми, който да "квалифицира" политическото представителство на споделящите идеите на Либералната Демокрация (LIBERAL DEMOCRACY). (Това ли се разбира под "десно" в България днес?)

Комитата каза...

Опростява ли го наистина? Припомням избора на втория тур на президентските избори - едно много просто решение ;-)

mdam каза...

@Комитата:

Да разбирам ли, че тези ти идеи за web, social кампания си ги дал където, на който трябва и въпреки това, не са били приети, поради
а) недостиг на средства/кадри
б) несъгласие с тях
в) нещо друго и прозволна комбинация

??

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)