неделя, октомври 30, 2011

Размисли по време на страхотна културна програма

(или какво да правим утре/днес след или вместо изборите)
Ако утре/днес сте си в София и/или изпълнявате гражданския си избирателен дълг, предлагам ви страхотни попадения в културната програма на столицата след/вместо гласуване. Четете надолу!

Знаете, днес беше ден за размисъл за втория тур на изборите и освен това, времето беше страхотно.

Вчера имах идея в късния следобед да направя една стабилна културна програма с няколко изложби, но се появи глупав ангажимент, и когато с Л. започнахме да обикаляме местата, се оказваше, че навсякъде току що са затворили ;-) Ясно, че и хората по изложбите са хора, но нали важното е да ги покажем нещата... защо работното време е до 19,00 или дори до 17,30 !?

Затова трябваше да го направя днес. Л. я домързя зверски (а после се разбра, че трябвало и да изпълни гражданския си дълг, пренасяйки бюлетини), а аз с намерението да отида на протеста срещу омазването на изборите и особено срещу фиаското със „забранителния списък“ се озовах в 14,15 в центъра.

Първа спирка ми беше Централна баня (която изглежда малко по-ремонтирана от това, което беше напролет), където в момента са подредени реплики на мозайките от Равена. Изключителна е!


На входа ни посреща Богородица.

Изложбата е съставена от реплики на оригиналните мозайки, много старателно изкопирани от цяла тумба специалисти и изглеждащи зашеметяващо.

Горе на централно място е величественият портрет на императрица Теодора, който присъства  в читанките по цял свят.

Гледал съм доста антични мозайки и не очаквах да се впечатля много, но този път се излъгах. Обикалях двете зали напред назад и не можех да откъсна очи от паната. Византийският пиксел-арт е нещо велико!

Обяснителните табелки не са особено подходящи за неспециалисти. Може би на италианците, на които от малки им набиват в главите историята на Римската империя и богословието, всичко им е ясно, но за езичници българи с ниска обща култура четенето на дългите текстове е уморително, а и не особено информативно.


Побързайте, изложбата ще е тук още само два дни - в неделя и в понеделник! Аз може би ще отида още веднъж.

Излязох отвън, дълбоко потресен и напълно забравил протеста ;-) А сега накъде?

Най-близо беше като че ли „Склада“ с изложбата „Невидима София“, част от Sofia Architecture Week.

Изложбата представлява архитектурни детайли от София, снимани/фотошопвани в чернобяло и в максимален контраст, така че да изпъкнат красивите композиции в столичната архитектура. Хубава идея, и аз обичам да си правя подобни експерименти, но защо авторите са подходили толкова страхливо? Наистина повече работа щеше да е да се работи в цвят, но и ефектът щеше да бъде отличен. Така изложбата е средна работа.


Не бях ходил досега в „Склада“. Оказа се просторно място, където сервират кафе. Има и нещо като магазин за дизайнерски мебели и аксесоари за дома. Някои неща са супер, ама цените, цените има още да порасна, докато успея да си ги позволя. Ей тая черна нощна лампа в средата май беше към 200 евро.

Минавайки покрай долните етажи (Изложбената зала е на 4-тия етаж!) чух едно познато ангелско гласче. Мартин! Прави ремонт на помещението, което скоро ще стане йога студио (вече стана студио – Insight Yoga Studio).

Разбрах, че се занимава с Карма Йога, т.е. работи ангария, за да му е добра кармата в бъдеще ;-) (това е шега, нали разбрахте). Разприказвахме се, а той черпи една бира. Бирата е само за майсторите, докато трае ремонта, като почне йогата, край на алкохола. Пийнах биричката с удоволствие и усетих как ми се отварят чакрите. Само че тоалетната нещо не работела, имало наводнение, така че бързичко закрачих към следващото място.

Следващото място беше Чешкият център, където тече изложбата „Чешки архитектурен кубизъм“. Толкова време съм живял в Чехия, а не знаех че има и такова чудо там. Изложбата е много интересна. Малко се издразних отново на черно-белите снимки. Който знае чешки, може да си прочете обясненията в оригинал. На български няма.


По същото време в чешкия център вървеше някакъв фестивал на „Компютърно пространство“, посветен на дигиталните изкуства. Язък, видях, че за малко съм изпуснал лекцията за шрифтовете, която щеше да ми е интересна. Аз си поиграх с един от експонатите. Уцелих точно почивката, когато раздаваха кафе, вода и сладки. Разгледах кубизма, самообслужих се от бара на аванта (все пак съм представител на дигиталната преса ;-)) и продължих към една много важна задача. Имам сериозна забележка, обаче - от дизайна на материалите/логото има още много много да се желае. Не отива на фестивал, посветен на дигиталните изкуства, да куца така с дизайна. Сигурен съм, че много дизайнери биха помогнали и за без пари.

Много важната задача беше да си купя билет за „Котките“ в Музикалния театър,за да го гледаме двамата с Дара, голямата ми племенничка (бонус за рождения ден) В Музикалния театър  е имало ремонт, горе-долу поносим, но останалото много не ми хареса. Не можело да се плаща с карта, листовката (!) с програмата се продава за 50 стотинки, и лелята на касата не е хич любезна. Но, ако ви е интересно, има колкото искате билети за постановката и големи намаления за семейства с деца! Препоръчвам, макар че не знам колко добре са го направили тук.

Отидох на Шипка 6, където очаквах да видя изложбата на японски плакати. Вместо това работеше само четвъртия етаж, с напълно непонятна за мен изложба на някакъв бургаски художник. Затова пък лелката, която пазеше залата беше много любезна. Отклоних идеята да си купя албум на Петър Станимиров (за него ще ви напиша нещо любопитно скоро), но си купих албум на Генчо Симеонов. Отличен илюстратор и карикатурист, но сиромахомилските карикатури след 1990-та няма как да ми харесат.


По това време чакрите ми бяха почти напълно отворени и трескаво търсех тоалетна. По стар  обичай, най-големият грях на клиента, гражданина и потребителя в България е НЕОТОРИЗИРАНОТО ПОЛЗВАНЕ НА ТОАЛЕТНАТА. На всички етажи тоалетната беше заключена, единствено на четвъртия някой си беше забравил ключовете на вратата. Благодаря ти, Господи! ;-) За всеки случай временно взех ключовете в мен докато ползвам санитарните удобства. Само това остава, да ме заключат вътре!

Японските плакати бяха разположени в зала „Райко Алексиев“ на ул. „Раковска“, само на метри от Чешкия център, ама кой да чете ;-) Също зрелище, което не трябва да се пропуска.


Страхотно преживяване, дори се замислих за албума, който струва 33 лева, а май продават и някакви постери.

И така, преуморен от обикаляне нагоре-надолу посрещнах залеза в Starbucks на НДК.

А какво стана с протеста? Имало, разбира се и то добре посетен:



Дано времето е хубаво!

3 коментара:

Laleelay каза...

хахахаха!
Благодаря за приятнния пост насред неприятния изборен ден!

Завиждам за мозайките от Равена.

Не се бави с поста за Петър Станимиров.

Ако беше минал праз парка Заимов, щеше да караш ролери с една сюрия деца и родители :)

Martin каза...

Много благодарско за снимките и референцията :) Карма йогата си е сила :) А студито си работи и хората могат спокойно да заповядат :)

Анонимен каза...

Благодаря. Много се изкефих на всичко написано и видяно.

Елена

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)