петък, октомври 21, 2011

Надолу с главата в студената вода – идват избори


В неделя отново ни очакват избори. За съжаление се убеждавам, че страшно много хора биха искали да не им се налага да избират и трескаво търсят причина вън от себе си, за да не избират, за да могат да обясняват, че от тях нищо не зависи, че изборите са предрешени, ако може някой спешно да ги освободи от свободата им...

Двайсет и две години минаха от началото на промените. Всъщност минаха 26, ако броим и перестройката.. Перестройката започна в оня момент по безвремието на комунизма, когато една сутрин пак се събудихме с червената петолъчка, но бяхме свършили парите и вече беше ясно, че така не може да продължава. Десети ноември пък беше датата, на която за последно промените бяха в ръцете само на партийна върхушка на БКП, а след нея гражданите взеха в ръцете си правото да определят бъдещето си.

Напълно ги разбирам тези хора горе - свободата да гласуваш те обвързва моментално с отговорността за пуснатия глас, т.е. с реални последствия от листчето, което ще се приземи някъде на дъното на урната. Никой не би искал сега да носи отговорност, например, за тройната коалиция - за заменките, за унищожената природа, за презастрояването, за провала с еврофондовете, за провала с престъпността, за влаковите катастрофи и т.н....

Най-малко за това биха искали да си спомнят хората, които през 2005-та гласуваха за НДСВ, защото гласуваха за точно обратното (и аз направих тази грешка, за което дълбоко съжалявам).

Аз съм късметлия - от няколко години имам възможност да наблюдавам отблизо политическите лидери и партии на България и да си съставям мнение за тях от лични впечатления, а не през медиите.

Грешки ще бъдат допуснати от всеки, който бъде избран, това е несъмнено. Наследената от комунизма представа, че политическите лидери са само два типа - богоподобни и дяволоподобни е напълно погрешна, въпреки че се помпа и до днес от медийните армии. Ще бъдат избрани сравнително нормални и добронамерени хора, които или ще бъдат смляни от собствените си лобита и партийни апарати (примери много) или ще оцелеят, за да постигнат все пак нещо позитивно.

За кмет на София ще гласувам за Прошко Прошков. Запознах се с него, изнудих го да ми отдели от времето си, получих отговори на въпросите, които най-живо ме интересуваха, огледах екипа му и съм доволен. Отделно, имах възможност да опозная ДСБ и хората, които работят и членуват там и съм с отлични впечатления. Някой път и за тях ще разкажа, ако има интерес.

На всички мрънкачи, които обичат да се събират понякога около мен, горещо им препоръчвам да ходят на предизборни срещи, да се запознават на живо с кандидатите, да си задават въпросите, които ги вълнуват и въобще активно да поемат отговорност за политическия процес и за съдбата си, а не да ми вадят мухлясали броеве на „Дума“ от периода 1991-1994г. Политиците са достъпни, особено преди избори, освен това на симпатичните можете да им помагате не само с гласуване (идея, а!).

Разбирам, че е мъчителен изборът на президентските избори. Малко сме като във филм на братя Коен, където няма нито един напълно симпатичен герой, с който спокойно да се идентифицираме, и през цялото време да се чудим какво ли още ще видим на екрана.

За мен е ясно, че никога и по никакъв повод няма да подкрепя безпомощния кандидат на БСП Калфин и дори малко се радвам, че големият червен коз - Стефан Данаилов, беше изплющян като втора цигулка, точно на тези избори. И да се явява в бъдеще пак, няма да е същото. Между другото, фактът, че Данаилов е втори, Калфин първи, а Станишев – председател, потвърждава тезата ми за БСП. Не си забравяйте кожусите. А и те така и не о(б)съдиха ПРИЧИНАТА, поради която започна тая работа с перестройката и после с демокрацията.

Няма да подкрепя и Светльо Витков, колкото и да харесвам творчеството му (без кавички), защото твърде скъпо ще ми излезе това гласуване, ако го употребя само като артистичен жест.

Вероятно няма да подкрепя и Румен Христов, въпреки че Иван Костов, Мартин Димитров и някои мои приятели (поне на думи) го подкрепят. Тук фактът, че не съм партийно обвързан, много ми помага. Мога спокойно да кажа, че кандидатът е гол.

Иска ми се да подкрепя кандидат, който няма да е парвеню като Първанов, няма да му омекват колената пред Батето Борисов, ще бъде гарант на демокрацията, на Конституцията и ще ни представя прилично в Европа и по света.

Плевнелиев пред мен заяви, че е такъв, но не ми харесва в компанията на Бойко, Цецо, Бареков и Пеевски (а основна теза на ГЕРБ е, че са „екип“), а Йовко и Сула ми дават много сериозни аргументи в полза на Кунева (за която знам че работи щаб от много точни хора, с които също се запознах през лятото), която жестоко беше рязана от участия в медиите, но пък така и не стана ясно кой точно я издигна като кандидат.

Тема за размисъл – може да си бивш еврокомисар, но ако Гергов и Пеевски кажат НЕ, ще видиш ефир на куково лято.

Така че вероятно ще ползвам деня за размисъл... за размисъл.

И определено не харесвам медийно генерираното „щастие“.

20 коментара:

Emil A. Georgiev каза...

И мене ме мъчат подобни дилеми относно президентския избор...

Belomore каза...

Shiny happy people по щабове и нет-паланки, готини хора заслужават готин вот заради едната готиност, докато лениви роби по душа, пълзейки, бягат от свободата и отговорността...

Би било забавно, ако не беше на сериозно.
Имаш някаква странна представа за някаква странна реалност, градена по странни критерии, които не винаги разбирам.
Бих коментирал доводите си за тази оценка на маса - някой, надявам се, скорошен ден, но не тук и сега. Но дотогава ще са станали куп по-интересни неща, така че вероятно ще си остана немотивиран, но пък за сметка на това искрен (не и пецов) :)))

Признанието ти относно избора през 2005-та вероятно обяснява горепосочената странност, но ме мързи да търся "фройдизма".
Чест ти прави обаче, че си признаваш, аз не бих ;)

Между другото - няма нищо за признаване и съжаляване, всеки избор винаги е валиден само към датата си, независимо от продължителността на последствията. Не сме врачки, да знаем.
Почти винаги гласувам и винаги го правя след внимателна преценка на личните си аргументи, вкл. емоционалните. И този път ще е така.
Предвид това, никога не ми се е случвало да съжалявам, надали ще го направя и на 24-ти сутринта.
До 31-ви сабайле има време.

Stan каза...

Комита, а какво се случи с "мълвите", че Кунева е човек на Първанов?

Стойчо каза...

Stan, ако ще агитираш за Витков, казвай от сега още ;)

Стойчо каза...

belomore е прав, няма смисъл да се съжалява, човек винаги е прав за момента. Няма как да си пророк. Е, вярно е, че се кефя че не гласувах за Царя навремето, но това е кефът от типа „аз казах ли ви“ –чисто лично и егоистично.

Каквото е имало да става е станало – сега избираме за следващите години, за миналите вече сме избирали. Изборът е за сегашното ни бъдеще

Хесапов каза...

Комита и другите, мисля че в изборите е като в любовта - човек трябва да слуша сърцето си, което винаги показва различно...обаче трябва да се участва, задължително...
Колкото за Прошко...
Колкото за Кунева...
...за Царя и аз гласувах, мисля че той помогна за нашето влизане в ЕС, даже и с това, че не носеше бели чорапи с черен костюм...после, като изсече Рила бях потресен...цар не би го направил.
Наздраве!

Ангел Грънчаров каза...

Моя милост вече реши: ще гласувам за Кунева. За първи път в тия президентски избори (от демократичните промени от 1989 г. насам) няма да гласувам със синята бюлетина, т.е. за кандидата на СДС-ОДС-ДСБ. Гласувам за Кунева най-вече защото не ми се иска да има балотаж между двамата напълно неприемливи за мен двойки кандидати (Калфин-майор Деянов и Плевнелиев-Попова).

Такъв един балотаж от кандидати от типа "фани единия, удари другия" го преживяхме при балотажа между двете руски мекерета: Сидеров и Гоце Първанов. Кунева ми се вижда най-прозападна между тримата кандидати, които имат шанс да отидат на балотаж, ерго, ще получи моя глас.

Не може един кандидат за президент да задоволява всичките ми претенции, но поне главната трябва да задоволява: а именно, да държи страната в западната сфера, а не да я тика в сферата на Средна Азия и Русия. На човека на Боко и на самия Боко не вярвам; не може почитателят на Мао, Сталин, Тодор Живков, именно Боко Балкански, да бъде прозападно ориентиран. При това Кунева очебийно е най-интелигентна от тримата реални кандидати...

Тъй че, драги г-н Комита, няма какво да се мисли повече: европейска и демократична България има нужда от твоя глас; аз моя ще й го дам със сигурност...

Анонимен каза...

Кунева е най-инфантилният избор на пазара - по-лош и по-глупав няма. Изхвърлена от БСП, плахо подкрепена от "новата си партия" НДСВ, леко завехнала алкохоличка, която дори мъжа й реално заряза. Тя е нереализиран, но вече изгърмян коз. Труп.

В момента си заслужават като хора и Плевнелиев, и Калфин и Христов. Проблемът е в "подкрепата зад гърба им". И точно затова не трябва да се гласува. Или да се гласува за "кой да е друг". Или още по-добре - за подигравката с властта - откровения простак Витков.

А, че Герб ще спечели президентските, а БСП кметските избори, това на някой да му е неясно все още?

divanov

Анонимен каза...

Комита,
ако приемеш един къснобуден съвет: гласувай за Прошко.
И за Светльо. За Прошко- ясно защо, писал си.
А за Светльо - защото е набора, защото е от нашето поколение и от акъла на по-младите. За Светльо, защото по този начин полека лека, мисля, именно младите ще преодолеят поне малко от травмата 'политика', която изпълва целия им живот и от която повечето са достатъчно далеч, за да запазят ако не здрав разум, то поне възможността да избират без болт в главата. Е и без много много ценности, но това си мисля, че ще дойде по-нататък. НАдявам се, кухата лейка Кунева и социологическото дребно менте Пехливанов да са поне 6ти. Като се видим на бира, ще ти кажа защо. Дано да имам повод за черпене. Той, повода няма общо с писаното до тук ;) Е-селянственост!

Комитата каза...

Ей, колко весело станало, докато ме нямало....

Беломоре, пак ти разбирам само половината реплики, но такава ни била съдбата. Не агитирам никого да гласува за никого, надявам се това поне е станало ясно. Агитирам за това да се взима отношение и да се гласува.

От тук следва и извода за странността, който съвсем ме хвърля в оркестъра и не го разбирам ептен.

На 30-ти изборът е много по-лесен от този сега.

Стан, тази сюжетна линия не беше развита от никого, дори не я помня честно казано.

Стойче, ти си ясен, особено обичам да те наблюдавам в компанията на едни общи познати как се „съгласяваш“ с тях, когато говорят по политически теми.

Хесапов, наздраве!

Ангеле, де да имах твоята увереност.

divanov, много съм доволен, че нищо няма да познаеш. докато станишев е шеф нали знаеш колко ще успеете.. нула цяло нула. на следващите избори ще минете четирите процента,.. може би.

Последният анонимен - нямам идея кой си, надявам се да се разкриеш като стане време за бирите. А иначе - ти накъдето отиваш, аз от там се връщам. Стига ми гласуване за палячовци за цял живот. В момента стратегията ми е по-различна.

Вени Г. каза...

Виж моите аргументи, моля:
http://semkiibonbonki.blogspot.com/2011/10/blog-post_14.html

Анонимен каза...

Комита, за последния анонимен, дето не се е разкрил кой е, имам съмнение, че е едно макиавелистче с наполеонов комплекс от щаба на Кунева. Нищо че й вика "куха лейка", той си е такъв - работи за едни (Доган, Кошлуков, Томислав Дончев), а зад гърба им ги очерня яко, докато междувременно им взима париците и се опитва да им влезе под кожата докато/ когато са на власт. Стойчев май му е фамилията.

Комитата каза...

Ей, анонимните, знаете повече един за друг, отколкото аз за вас ;-)

Ангел Грънчаров каза...

И, какво стана, г-н Комита, решихте ли казуса за това за кой ще гласувате? Надявам се, че ще ни информирате, т.е. ще се радваме, ако решението Ви не е от рода на т.н. "държавни тайни" :-)

Някои хора, изглежда, не смеят да обявят решението си, за да не обидят някои партийни ръководства, които обаче нямаха доблестта да издигнат що-годе приемливи и перспективни кандидати... аз също нямам обързаност с някаква партийна дисциплина, т.е. за мен водещ е интереса на гражданите, на нацията, на страната...

Комитата каза...

Господин Грънчаров, не от партийните ръководства се притеснявам аз, още повече че не членувам никъде.

Предпочитам да не давам на читателите ми рецепти за кого да гласуват. За Прошко правя изключение наистина, защото смятам, че си заслужава и то много.

За президент - хм. Размислям.

ivo_isa каза...

Президент на България... Като се замисля и стигам до заключението, че е абсолютно безсмислена институция. Но нейната липса би спестила много средства и от избори и от текущи разходи и от пенсии :-) Не ме интересува.

Анонимен каза...

Какво толкова наблягате на не-анонимността? Какво като е анонинем човек? И да ви кажа кой съм - какво? Живея на 400км от София в почти село. Е, и?

Държа на анонимността, защото така става важно какво казваш, а не кой го казва!

Комитата каза...

Не схващаш, нали?

Пак повтарям, може да се подписваш с напълно измислено име, каквото ти си харесаш. Тогава ще получиш уважение.

Ако не се подписваш по никакъв начин, дори с инициали,тогава се сърди на себе си.

Зелен Бетон каза...

Много голяма шарения този път. Но, за разлика от друг път (примерно, кинкалерията от откачалки, кандидатствали за президент заедно с Желев), сега не ме дразни. Напротив.

Напротив, защото се надявам, че драгият БГ гласоподавател най-сетне ще започне да осъзнава (или поне подсъзнателно ще започне да усеща), че разните видове избори не случайно са поотделно. И че причината за това не е просто несъвпадането на краищата на мандатите: поотделно са, за да се даде възможност за баланс на властите.

НЕ да се нарине цялата власт в ръцете на Ония, Единствените-Дето-Ще-Ни-Оправят. А да се даде по част от властта на различни политически субекти, за да си дърпат юздите взаимно, когато някой тръгне през просото.

Особено за България това е изключително важно. Защото факторът "гражданско общество" (който би трябвало да представлява точно такава юзда, и то непартийна) у нас още го няма; има някакви плахи припламвания на гражданска енергия, нещо като огньовете на Свети Елм – дето са толкова слаби и хаотични, че и цигарата не можеш да си запалиш от тях, камо ли да подгряват задника на политическата власт, когато тя изгуби чувство за мярка.

В този смисъл основната задача на днешните избори е да осигури противовес на ГЕРБ.

Това не е гласуване за идейни убеждения, нито за политически платформи. Не е и толкова за личности, нито за управленски програми.

Гласуването е ПО ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ.

За пръв път в историята на изборите от 89-та насам негативният вот е наистина оправдан. И не само оправдан, а и силно препоръчителен.

Ей-сега се зареждам пред телевизора с бирата и фъстъците и няма да мръдна дополунощ. Досега многократно съм се убеждавал, че БГ избирател няма нито политическа грамотност, нито широта на погледа върху обществено-политическите процеси. Безкрайно ми е интересно да видя дали има елементарен усет за целесъобразност.

Зелен Бетон каза...

Добавка (след като видях изборните студиа, резултатите и пресконференциите): изключително ми е неприятно, че горното ми становище съвпада с посланията на БСП и Доган. Това обаче е един от редките случаи, в които тяснопартийните съображения на тези два субекта са в интерес на страната. И по отношение на кметските балотажи продължавам да смятам, че правилният избор е "Не на ГЕРБ". При президентския ситуацията е много по-сложна.

Ако Попова беше кандидатът за президент, пò бих повярвал, че може да е независима от Борисов; Плевнелиев обаче не само не изглежда способен да се еманципира, а и като общо поведение все повече ми олеква. Единствената надежда е, като влезе в президентския кабинет и му мине изборният стрес (и с помощта на Попова, която явно е по-отракана от него), да си повярва, че може да бъде самостоятелен фактор. Дай боже.

Все пак Калфин е по-опасната алтернатива. Най-вече затова, че очевидно ще бъде продължение на първановщината в тази институция. Което означава стабилно поддържане на статуквото президентството да бъде център на подмолните властови игри плюс посолство в сянка на Русия – включително и отвъд следващите парламентарни избори.

Лошото е, че БСП и Доган успяха да извъртят нещата така, че да изкушат (по-точно – изнудят) много нормално мислещи избиратели да гласуват с тях на балотажа – и да се окажат в услуга на йезуитския им план да оставят Борисов да преведе страната през кризата, след което да се върнат на власт, целите в бяло. Но вината е у Борисов, ония просто ядат зелника, който той им сервира като резултат на късогледата си политика и махленско-милиционерския си стил на управление.

БСП са ясни и абсолютно предвидими. Усещането за връщане към двуполюсния модел и доближаване отново до властта за тях е като доза наркотик за наркоман в абстиненция. Направо им треперят ръчичките от възторг.

При Доган обаче нещата са много по-перфидни. Той отлично знае, че откритото заявяване на подкрепа за Калфин (и то веднага, още на пресконференцията) ще мобилизира огромната част от гласувалите за други кандидат-президенти да подкрепят Плевнелиев. И не само това, а дори и негласували ще отидат на балотажа. Въпросът е дали: 1) прави това по уговорка с Борисов; или 2) е подготвил някакви скрити козове и планира демонстрация на сила. И двете са напълно възможни.

В първия случай гарантира победата на Плевнелиев, без да може БСП да го упрекне в нещо. И със сигурност управлението на ГЕРБ няма да му събаря други барбекюта, а бъдещият закон за конфискация на незаконно придобито имущество няма да стигне до него и тайфата му. Заедно с това ще получи повод за екстрени мерки за затягане на редиците на ДПС; ще има и оправдание да не изпълнява някои обещания, които им е давал. А и ще може вече да казва – ето, не е вярно, че винаги президента го избираме ние, стига сте ни сатанизирали...

Ако обаче е замислил второто, значи играе ва банк. Това е най-лошата хипотеза, защото когато екземпляр от типа на Доган играе ва банк, става опасно за всички. Ако не успее, може да тръгне да компенсира и да направи големи поразии. А ако успее и Калфин стане президент, това най-вероятно ще означава наистина предсрочни избори – защото Борисов ще се вбеси ужасно и ще започне да прави грешка след грешка.

А целокупният електорат ще си повтаря унило "Бедни ми, бедни Македонски, защо не се вслуша какво ти приказва Кунева..."

(Ако реши да се позамисли малко, разбира се. Ей тъй, for a change.)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)