сряда, октомври 19, 2011

Малко представяне, малко тя и малко ние

Има хора, които имат свойството около себе си да концентрират положителна енергия. Такъв човек е Мария, която едва ли ще си признае, че е винаги на положителния полюс, понеже ги пише едни много кахърни, но откакто я чета и я познавам, имам още една причина да смятам, че доброто дебне отвсякъде.

Когато в края на пролетта обикалях страната с форда, тя беше моят незаменим домакин в Бургас.

Мария комбинира у себе си блестящ интелект, организираност, упоритост и немалка литературна дарба.

Академичните и обществените ѝ постижения са удивителни за крехката ѝ възраст – може да ме замерва с дипломи и сертификати от тук до Бургас. Често съм се шегувал с нея, като съм я наричал „госпожо еврокомисар“ и признавам, че много не съм обръщал досега внимание на поезията ѝ. Поезията не е моята стихия.

Започнах да я чета заради другия ѝ тип материали - тези, които се отнасят до успеха, образованието, пътешествията и заради ревютата на интересни книги и филми, които са ѝ минали през ръцете. (линковете са случайно подбрани)

Вчера бях на представяне на първата ѝ книга – „Малко той, малко аз, малко ние“.

Можете да си я вземете например от Книга за теб

Книгата е с лична (любовна?) лирика, като отлично се справя в един много злоупотребяван и неовладян в България жанр - написана е бели стихове (без рима).

Представянето беше в „Петното на Роршах“ на „Христо Белчев“ – много приятно местенце с чудна музика, което досега ми беше убягвало.

Мястото е микроскопично, така че фен клубът на Мария едва се събрахме в заличката със сцената.

Цялата природа беше против нея - тя беше тръгнала по време на ужасна буря от Бургас, но все пак стигна почти навреме, а и никой от нас и не помисляше да си тръгне.


След това имаше литературно четене от приятели. Понеже нямаше как хем да снимам клипове, хем снимки, затова имам по малко и от двете и нямам на всички. 

Мария чете (линк към клипчето)

И неизвестен на мен читател, който безстрашно правеше анализ, докато чете текста




Другото нещо, на което никой не се сети да обърне внимание, са отличните кулинарни илюстрации, които много хармонично допълват текстовете ѝ онлайн и им придават още по-апетитен вид. Пожелавам ѝ в следващата книга да намери място за тях, а дори и за някоя рецепта ;-)



И няколко снимки от събитието:





И за финал един от най-хубавите пасажи (тук има откъси от книгата):


боли. да я чувстваш как си тръгва
по малко всеки ден
(на пръсти в тъмното си ходи)
и не, не можеш да я спреш
да й извикаш
„остани, любов“
(още мъничко поне)
„ще ти направя чай с дъх на вяра“.
не можеш, не не искаш
защото тя е уморена
от чакане и обещания
(времето било пари)
и за да остане
трябват двама…

един човек любов не прави.
само я изпраща мълчаливо
и се моли да се върне някой ден,
но не, не, не сама…

PS. И Йовко написа нещичко 

3 коментара:

Мария каза...

много, много ти благодаря за статията, снимките и клипчетата :)) вчера цял ден повтарях , че нямам спомен какво съм казала, защото всичко стана така бързо, но сега вече се успокоих :)))

Ralitsa каза...

Поезия след дивите прасета...:)

Комитата каза...

Така е конструиран животът ни ;-)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)