сряда, октомври 12, 2011

Чалга вместо култура, вместо политика и вместо президентски избори

Щях да ви пиша впечатления от срещата с Прошко Прошков (подкрепям го) и Надежда Нейнски (позната и като Михайлова) по повод местните избори в София.

Но не мога.

Най-добрият съчинител на комедийни сюжети - а именно всекидневният живот, отново ми поднася един, който не мога да пропусна:


Тук има и клипче, ако ви се губят десетина минути от живота.

Малко цитати от материала под клипчето

Павел Чернев отбеляза, че връзката на държавата с изкуството е жизненоважна. Той припомни, че Наполеон е поставил темелите на държавната помощ за театъра и изкуството в света.

“Ролята на държавата е да съхрани постигнатото”, отбеляза още Павел Чернев.

Водещият Николай Бареков постави и конкретен казус пред кандидатите за президентската институция. Какво биха направили, ако на тях им се наложи да съставят служебен кабинет.

Разговорът се завъртя и около нашумелата тема с почетното членство на премиера Бойко Борисов в Съюза на българските художници.

Водещият Николай Бареков коментира възмутено като абсурдно и неприемливо поведението на министъра на културата Вежди Рашидов и го призова да спре да говори глупости.

“Бива ли такава глупотевина? Вежди Рашидов да разказва, че премиерът си рисува по време на заседанията на Министерския съвет, а не че води”, подчерта Бареков.

Какво наблюдаваме – един от хората, които символизират връзката на България с цивилизацията – Камелия Тодорова, която има успехи в области като джаз и рок дори и извън България (не точно български дисциплини), сладко сладко си говори против „чалгаризацията“ с един политически чалгаджия и един обикновен такъв. Той Павел Попандов проправи пътя, поне не съм го чул да философства против чалгата.

А те се съгласяват, защото са сигурни, че никой няма да им припомня миналото.

Аз имах възможността веднъж да наблюдавам Камелия Тодорова на живо, докато говори, и не беше приятна гледка. Има и версия, че тя не е много наясно какво с кого говори.

Това значи, че дори най-големите имена в българската култура са сведени до слуги на нечии третокачествени политически амбиции, значи и посвеместен слугинаж на цялата българска култура. Малко ли звънче звънна с намеренията за почетно членство на Бойко в СБХ. Точно както преди 90-та. Точно както ни припомня Любослава Русева:


В телевизионно студио седят социолог и кинорежисьор. Социологът се изказва критично за текущото управление, което, смята той, възражда обезпокоителни тоталитарни практики. „Начинът, по който премиерът Борисов едва ли не ръкоположи министър Плевнелиев за президент, е акт на пренебрежение спрямо ценностите на демокрацията“ – дава и пример.


В това време кинорежисьорът не обелва дума. Облива се в пот, сумти, пръхти, върти се на стола и изразява гама от страдалчески състояния чрез мимическата си мускулатура. Този човек видимо се измъчва и зрителят започва да му съчувства, задето е подложен на ужаса от участие в живо предаване.


След десетина минути обаче причината за тази нервност се оказва друга. Изведнъж кинорежисьорът грубиянски прекъсва социолога с думите: „Тук се говорят неща, с които не съм съгласен! Ако знаех, че ще присъствам на подобен разговор, нямаше да дойда!

Не знам на вас какво ви напомня, но на мен ми напомня това:
Стефчов стана и се обърна към предните столове:
- Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата на негово величество султана. Аз не мога да остана тука и излазям
.

Един от основните лайтмотиви (фраза, повтаряна до втръсване) на ГЕРБ е, че последните 20 години от развитието на България за нищо не стават (теза на Първанов и на антуража му) и ето идват те, на бял кон и на бяла пожарна, за да оправят държавата.

Вече е ясно и как точно трябва да стане това – 20-те години демокрация най-добре да бъдат изличени (или направо 133-те години след негово величество султана), а на тяхно място да си дойдат изконно българските (османските) ценности – когато режисьор или певец яде от ръката на патрона, да не хапе ръката, която го храни. Нищо че става дума за нашите пари.

Много е тъжно, когато уж най-свободните хора, тези на изкуството, най-много жадуват да се отърсят от тази толкова нежелана от тях свобода.

6 коментара:

Търновската царица каза...

Толкова зле ли е била срещата с Прошков и Нейнски, че вече толкова време се скатаваш и хабиш празни приказки за очевадни глупости, ц, ц, ц...

Комитата каза...

Търпение ли нямате? Бреййй, не съм очаквал. Ще пиша, ще пиша.

Bacho Кольо каза...

Ако ще пишеш за Прошков по същия начин , както за Чернев - хич не се хаби.
П.С. Пред Михайлова-неински всячески ще предпочета К. Тодорова - поне пее!

Комитата каза...

Бачо Кольо, по-добре не чети следващия материал, няма да ти хареса

Bacho Кольо каза...

Там е работата, че Прошков ми харесва, въпреки нулевите си шансове за успех. Не ми харесва когато се пише само за да се пише.

компютри каза...

Тая пък къде се слага и тя... всичките политици станаха... гладни са явно.... но то така е... приоритетите на бат Бойко са други - не е важно държавата да се грижи за интелектуалците си, важното е да има къде чалга културоведите да си карат колите, на път за поредното концертче.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)