четвъртък, октомври 06, 2011

Този беше различен от другите

Мразя компютри. Вярно, че мобилни телефони мразя повече, но и компютрите са достоен подгласник. Мразя ги от момента в който ги видях в училище за пръв път с гнусните черно-зелени екрани и задължителното писане на команди, които той разбира, а аз - не. Не ги разбирам и по-лошото – не искам да ги разбирам. Кошмарът е, че ти трябва висше образование, за да постигнеш това, което може да направиш и на проста пишеща машина – да си отпечаташ една страница текст.


За съжаление без компютър не може – така както не мож е без коли, пътища, машини и глобална промяна на климата, затова през далечната 1992 г баща ми ми купи компютър. Беше на разпродажба и затова струваше само 750 долара. А който си спомня 1992г – това бяха чудовищни пари.

Този беше различен от другите –беше малък, с обли ръбове, с наистина черно-бял екран от 9 цола и отвор за дискети., беше на български, изключваше се от менюто, знаеше термините Курсив, Получер, както и Кегел, проверяваше правопис на български и немски и не заемаше много място.

По-късно установих, че може да пише протоколи за МЕИ и прекрасно да пресъздава антенни апертури, а по-късно започна да смята и годишни анюитети или да обратва данни за живота на полските гризачи.

И всичкото това – без нито един черен или син екран и нито една една изписана команда, за всичко си имаше картинки, шрифотве и мишка, която пък си имаше килимче ;) И за десетте години на интензивна употреба се наложи точно едно рестартиране. И ме отучи от страха ми от компютри. И изплати чудовищните си 750 долара от 1992 г десетократно.

Компютърът имаше симпатична ябълка върху себе си и се казваше Класик. И още работи, и още не мога да го победя на Цивилизацията :)

1 коментар:

Димитър каза...

Завиждам ти, бил си щастливец да ползваш Мак :).

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)