понеделник, август 15, 2011

Пирамиди, каньони и водопади за 6 часа отиване и връщане

Напоследък много ми се излизаше извън София, въпреки немного умното положение, в което съм се поставил - август да ми е определен за много отговорни дела - отчети, ремонти (които едва съм започнал, благодаря за интереса) и ето днес се удаде случай да забегна за малко извън града.

Аз съм турист по средно-далечни дестинации, което значи, че околностите на София познавам слабо. Но имах на разположение пет часа в които трябваше да вместя отиване-посещение на съответния туристически обект-връщане.

След кратка консултация в екипа, решихме да отидем до Кътинските пирамиди и евентуално до Кътинското езеро. Идеална дестинация, при положение, че е само на няколко километра от околовръстното, а и никой от нас не беше стъпвал там.

Мързелът ми да погледна картата за пътя преди тръгване ми се отплати с около 30 минути лутане в София, изоставяне на верния път, минаване през някакви малки квартални улички, през ремонтиращите се отсечки някъде в северозападните квартали на София, и накрая някак се добрахме до околовръстното.

Добрахме се до Нови Искър, който се оказа буквално безкраен и някъде в самия му край се намира отбивката към Кътина.

С недоверие отхвърлих теорията (впоследствие се оказа вярна), че гьолът отдясно на пътя е известното Кътинско езеро. Междувременно, очаквайки кафяви табелки към природния пирамидален феномен щях да изпусна отбивката, която се намира точно след селската кръчма „Св. Георги“. Нагоре, нагоре по бетонния път и стигнахме до манастира. А сега? Нищо наподобяващо сфинксове и пирамиди наоколо.



Объркали сме били пътя преди около 100тина метра, показа консултацията със самотен работник на неидентифициран строителен обект близо до паркинга.


То истинско чудо щеше да е, ако бяхме забелязали табелата

Решихме все пак да продължим с колата (оказа се отлична идея) и след като преодоляхме един офроуд участък, който не е за ниски коли (пак се поздравих за джипката), пътят отново стана бетонен и поносим, но изведнъж свърши. Хм, а къде са пирамидите?

С малко повече концентрация видяхме още две от забележителните табелки. Втората висеше над полуобрасла пътека в гората.




Като истински водач на маймунското стадо навлязох смело пръв в джунглата, оглеждайки се за хищници, узрели джанки и къпини.

Едва ли и 15 минути бяхме вървяли, когато растителността се поразреди и се изправихме пред  пирамидите. Ето ги. Свидетелството за наличието на извънземен разум в Шопско. (А вие копахте в Царичина! Нещастници!)



Пътеката слизаше рязко надолу. Слязохме и ние, привлечени от сянката. За съжаление тя свършва във влажно дере, което нямахме желание да изследваме много.

Чуваха се някакви страшни звуци, по логически път стигнахме до заключението, че това трябва да е била Баскервилската (позната и като Кътинската) жаба.

Върнахме се до пирамидите, погледахме ги още 10тина минути и тръгнахме наобратно.  Такаа, ами сега? Твърде бързо приключихме с пирамидите, а езерото не предизвика никакъв ентусиазъм.

Не бяхме яли, така че предложих да хапнем на крайпътния ресторант в Лакатник. Предложението се прие ентусиазирано. За съжаление тук се обади вторият признак на мързела ми, а именно факта, че забравих да налея бензин и лампата на резервоара светеше постоянно. Не посмях да тръгна със светеща лампа към Своге, така че трябваше да минем още веднъж през безкрайния Нови Искър, за да заредим на Лукойл (не ме съдете моля, това беше единственият приемлив вариант) и оше веднъж през градчето - на път за хапването.

Пътят е много живописен, макар и твърде завойчест, в доста по-лошо състояние е, отколкото преди четири години, когато го минавах  за последно. Съжалих горчиво, че нямахме паузи за снимки, но и без друго бяхме на ръба на разписанието. Eдин артефакт по пътя наистина си заслужаваше да го щракна - билборд с Болен Сидеров, на който той с изпъната ръка гони антибългарските електроразпределителни фирми от България. „Вън ЕОН, ЧЕЗ и ЕВН от България!“ Спокойно, Воленчо, бате Бойко и ТИМ ще ти изпълнят желанието.

Най-накрая стигнахме Лакатник и ресторант „Пещерата“. Мястото е идеално за пишман туристи като нас - около 15 метра над ресторанта има водопад и пещера, от която извира малка река.







Красиво е, а и не трябва да мааш гащи дълго време.



Върнахме се, хапнахме на доста прилични цени. Идеята беше да не се бавим много, но се забавихме - твърде приятно беше.

Заведението разполага с тоалетната с най-красивия изглед в България

Напълнихме тумбаците с кюфтаци, зеленце и пържени картофи и светът стана по-малко лош.

Тръгнахме с около 30 мин закъснение. Очевидно няма да спазим обещания час на прибиране, дано поне не се изложим.

Не се изложихме. Закъсняхме само час и не беше хич фатално. Някои хора дори успяха да свършат важна работа след това.

Някои от снимките са правени от Б., за което големи благодарности ;-)

3 коментара:

матраци каза...

хехе много яко :)

Martin каза...

Майсторе, много хубави ти стават снимките с водата :)

Анонимен каза...

Хахаха, напомни ми една случка наша в миналото. Та разходихме се и ние до прочутите Кътинските пирамиди и ние като туристи на средно далечни дестинации решихме, че не може само ние да сме удостоени с честта да ги видим и от тогава все се мъчим да привлечем още някой да ги погледне, за да не се чувстваме съвсем прецакани :))))Та благодаря ти, че сподели преживяното. Емоциите ти ме карат да се чувствам с една идея по-добре, че и някой друг им се е насладил :))))

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)