четвъртък, юли 21, 2011

Отговорността за бъдещето


 Цинизъм например, е да затриеш нещо хубаво, за да оставиш нещо грозно и да твърдиш, че се грижиш за красотата. 

За кой ли път се замислям за това как се ражда и израства нашето бъдеще, за да се превърне в настояще.

Пак е на дневен ред най-лошата добра новина – живеем във време, което дава обилна храна за размисли, проповеди, манифести и анализи. Саркастиците могат да острят до безкрай злъчните си пера, – текстовете се получават ярки, запомнящи се, като че ли „докоснати“ от нещо абсолютно.

Впечатлен съм днес от Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Радан Кънев. Иво Христов, отделно и kafene.net е пълно с анализи, които не бива да се пропускат. 

Литературната активност предшества големи сътресения, затова и хората на перото никой не ги обича и гледа да ги сбута някъде отстрани – щом са се разписали, следват неприятни неща.

Преди няколко години в България се живееше толкова добре, колкото никога досега в историята ѝ след 1878 г и, признавам, сведенията ми за 1911г и 1939г са доста рехави. 

Наистина, деветте години между 1997 и 2008 се случиха поради щастливото съвпадение на няколко исторически обстоятелства, като основите на просперитета със сигурност бяха положени от правителството на Иван Костов.

Така или иначе прогресът беше видим, за пръв път от началото на съзнателния ми живот, след 1997г. развитието на обществото имаше посока нагоре. 

Не знам как е при другите народи, но при българския народ противопоставянето на модерността се прави с цинизъм. Алеко Константинов, който пръв с кожата си усещаше бъдещето, много преди другите, облече този цинизъм в ямурлука на литературната класика.

Този цинизъм е точно обратното на обществотворчеството, той е основан на дълбокото недоверие, подозрение (и може би горчилка?) към способността да се постига нещо добро ЗА ВСИЧКИ, извън рода и семейството. 

Тази ретроградна настройка, която се преражда от поколение в поколение, която прескача като проказа между всякакви управляващи елити, е формулирането на личния успех като успех на гърба на другите, като успех извън другите, извън обществото, успех на цената на експлоатиране на обществото (и в краен случай дори цената на разрушаването му). За разлика от нея, градивната идея за успех В ОБЩЕСТВОТО, която трябва да ѝ противопоставим, засега почти винаги е била по-слабата страна.

За съжаление, силните текстове по-горе са само първата стъпка към успеха и просперитета в обществото а не над или извън него. 

Начело на държавата стои човек, който винаги ще ви сервира тази реплика, която очаквате да чуете. Той чу, че когато животът беше най-добър, когато личното настояще и донякъде бъдещето бяха почти решени задачи, той чу че това, което предизвикваше най-остър конфликт на почти-задоволените, на неинтересуващите се от политика, но забогатяващи циници с реалността беше именно общото пространство, в най-елементарен и тесен смисъл, като пътища, магистрали и метро, именно като нишката между отделните лични оазиси, а не като „грижата“ за общата среда. Точно по общата среда ще го познаете.

Скрит зад стените и дуварите на жилището си, отделен от климатика и стъклата на колата от обществото, единствено пътищата предизвикваха остра негативна реакция у циника, който не можеше да преживее, че личната му победа все пак е свързана с една тънка пътечка към ОБЩАТА реалност. 

Тук не става дума за някакво издълбоко стратегическо виждане на сегашната власт. Тук става дума за „даване“ на точно това, от което циниците имат нужда, за да не престанат да бъдат циници и да завършат оформянето на дистанцирания си свят, който може понякога да бъде наблюдаван от хеликоптер.

За мен всичко - от гротеската в съдебната система, през чудодейното преобразяване на едри бандити в политически лица, през боклука и дупките по улиците, през презастроената и унищожена природа, през  и дори фактът, че начело на държавата стои човек, който трябва да „дава“, защото не са много тия, които искат да си цапат ръцете с политика, протести или активна позиция (което е едно и също), през флашки и сересета, вестникарските парцали, чалгата, гетата, кухотата на тв форматите,  кризата в литературата – всичко това е израз на победата на цинизма, който е на власт поне от 6-10 години насам. 

Не съм много убеден, че имаме бъдеще, ако не свалим от власт цинизма възможно най-скоро и без да го заменяме с нов такъв.

Сигурно ще има възражения, че съм наивен, че цинизмът е същността на модерното време. Ами не сте прави. Всичките тия, които проповядват цинизъм – от Бай Ганьо до ДС и националноотговорните редактори на медии, всъщност искат това от вас - да повярвате, че сте като тях. И тогава местенцето им е сигурно.

Погледнете най-богатите хора в света какво правят с богатството си. Доброволно, държа да подчетрая. 

Признаците за натрупване на положителна енергия са вече налице.

PS. Имаше и един циничен елф, с който трябваше да си разчиствам сметките ;-)

PPS. Не забравяйте, че днес, 21.7.11 ще нося книжки.

17 коментара:

Longanlon каза...

Като самоосъзнат циник протестирам най-остро срещу фриволното ти използване на термина "циник" и "цинизъм" със значение, значително разминаващо се с реалното.

Хората, които имаш пред вид в текста не знам как се казват, но циници определено не е точното им название.

Комитата каза...

Е, ясно е, че нямам предвид класическата дефиниция от учебниците по философия или психология. И аз съм циник в един малко по-различен смисъл ;-)

legrandelf каза...

Комитаааа :)))))))))))

Спас Колев каза...

Между 1997 и 2008 годините са 11, а не 9. :) Впрочем, това наистина е най-дългият период на непрекъснат икономически растеж в България, откакто има някакви оценки (т.е. от края на 19 век насам) - имах някъде данните за това.

Ангел Грънчаров каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Ангел Грънчаров каза...

Циниците в по-точния смисъл, прочее, са твърде невинни, първични, естествени и дори честни хора, които много-много не внимават за спазването на морала, но тяхната аморалност не е толкова дразнеща, според мен, разбира се. Диоген Киникът (кинос на гръцки е куче, оттук идва думата "циник" в латинската транскрипция) е много мил и непосредствен човек, който учел хората да не са така фалшиви, лицемерни и да бъдат по-честни. До ден днешен в цинизма и циниците има нещо, което не е осъдително, а е симпатично.

Докато арогантността е нещо съвсем друго, и ми се струва, че г-н Комитата е имал предвид нещо такова, когато говори за нуждата да въстанем срещу "цинизма"; а може би е имал предвид безскрупулността, която също не съвпада по смисъл с цинизма. Ако зависеше от мен, аз по-скоро бих употребил думата "аморализъм" за да охарактеризирам явлението, за което г-н Комитата намеква в иначе хубавия си, със стремеж за задълбоченост, текст. В подобни текстове на неговия съм писал за явлението "ценностна дезориентация" на нашия съвременник, което също е голяма пречка пред развитието ни като индивиди и като общност. Както и да е, наистина само по себе си е твърде интересен казус да се намери точната дума, която по възможност най-пряко и синтетично да представи това явление, което г-н Комитата е имал предвид.

А що се отнася до пасажа, в който той пише:

За кой ли път се замислям за това как се ражда и израства нашето бъдеще, за да се превърне в настояще.

бих могъл да го посъветвам да прочете една книга, наречена ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (с подзаглавие "Изкуството на свободата"), написаното в която може изцяло да задоволи любопитството му. Философията, прочее, съществува затова да помага на хората когато си задават въпроси, на които не им е по силите да си отговорят сами. Готов съм, драги г-н Комита, да Ви подаря гореупомената моя книга, която излезе преди 7-8 години, но още не е стигнала до книжарниците, понеже стои арестувана на борсата за книги в София.

А стои арестувана там по три причини, да ги спомена, понеже може да са Ви е любопитно (гледам, че и Вие самият се занимавате с разпространение на книги, та тази проблематика, вярвам, не може да Ви е съвсем безинтересна):

1.) Понеже книжарите (не без основание) смятат, че няма и не може да има стойностна философска книга, написана от български автор;
2.) Че акълът на българския читател не бива да бъде мътен с четенето на философски книги, които могат съвсем да го объркат - като разклатят и без това несигурните му представи и "ценности";
3.) Че търсенето у нас на философски четива, написани от български автори, е толкова нищожно, че изобщо няма комерсиален смисъл предлагането на такива книги в книжарниците.

Както и да е, простете за отклонението. Всичко добро на всички!

Анонимен каза...

Я-Я Я -Комитата станал тъмносин. Костов положи основите на капитализма в България. И какъв капитализъм .... 5 процента от българите държат 80 процента от личните спестявания. Другите 95 процента кучета ги яли. Нашият народ си е малко прост и елементарен. Избра си ръководители прости и елементарни, които за да бъдат оригинални, бълват цинизми, приемани от хората с удовлетворние

Ангел Грънчаров каза...

Другарю Анонимен, "капитализмът", за който пише Ваша милост, именно този, при който "5 процента от българите държат 80 процента от личните спестявания" ни го организира и подари родната комуно-ченгесарска олигархия, която в тия 20 години на преход има пълния контрол във властта цели 15 години - и успя да ограби до шушка цялата нация не един или два, а поне 3 пъти.

Сините, които са управлявали цифром и словом само 5 (пет) години - 4 години управлява твоят любимец Иван Костов и 1 година управлява още повече обичания от теб Филип Димитров! - спасиха България от пълния комунистически разгром и въпреки съпротивата на комунистическата мафия успяха да натикат страната в руслото на западния свят, полагайки основите на свободната пазарна икономика.

Която въпреки всичко доказа предимствата си, понеже доведе до невиждания подем от 1997-2008 година...

Анонимен каза...

Емил-Мишел Чоран: "Един румънски журналист обичаше да повтаря: „Имам съвест за продан, а никой не иска да я купи”. На Балканите цинизмът достига неподозирани за западняка размери. Той е израз на безименни унижения и на отчаяние, прекалено старо, за да бъде осъзнато."

Анонимен каза...

Явно Грънчаров е от 5-те процента. Но по принцип има нещо сбъркано. Всички западни държави имат огромни външни задължения. Например Германия око 2 трилиона евро. Италия - 1,843 трилиона или 119 процента над БВП. Гърция 329 млрд или 143 процента. Ирландия 96 процента. Ние и Естония имаме най-малко. Всичко мирише на развалено. В ЕС няма държава без външен дълг. Може би и така се живее, но всяка може да изпадне в ролята Гърция. Всеки си е купил жизнен уровен с външен дълг. САЩ дължат 1о трилиона долара, като 2 от тях на Китай, а сега им намаляват и кредитния рейтинг. С риск да бъда обвинен в тенденциозност, Китай на ДЕН печели по 600 млн долара. За всичко това са виновни комунистите и тройната коалиция, съставена от Станишев и Доган

Longanlon каза...

Не е важно колко дълг имаш, а дали можеш да си го плащаш.

И аз имам повече заеми от моята чистачка, ама...

Ophiuchus каза...

Мисля, че е достатъчно да се поразчистят комплексите и комплексарите. Другото ще си дойде само на мястото.

Стойчо каза...

хареса ми „жизнения уровен“;)

Комитата каза...

Longanlon, и аз исках да кажа същото. Богатите хора е нормално да имат повече дългове - най-малкото на тях обезпеченията са им по-големи.

Това обаче е толкова смехотворна идея, че западните нации са „кредитни милионери“, и показва че последните 20-30 години авторът на анонимния коментар е прекарал във фризера и нивото на икономическата му грамотност се колебае около нулата.

Мога да предположа с голяма доза на сигурност, че си няма на идея какво е частен бизнес, кредит, възръщаемост, конкуренция, реклама, маркетинг и всичко друго, което представлява съвременният свят.

Това е точно един от тези циници, за които богатство=кредитен милионер, „всички са маскари“, и целият следващ от това ДС репертоар за национално-отговорните ченгета и за антибългарската кампания на лошата Америка, която иска, ама много иска да ни направи „роби“, а ние колко горди бяхме по времето на бай Тошо...

Няма как да препоръчам на анонимния абе някак да се запознае с околния свят, да изхвърли вестник дума, да спре телевизия скат и професор вучков, и да погледне календара...

Анонимен каза...

Комита, ти живееш във фризер. САЩ могат да изпаднат в невъзможност да си изплащат външния дълг, като Гърция. Това не го казвам аз, а самия Барак Обама. По този повод кани републиканците за национално съгласие. Всеки може да има дългове, но важното е да може да си ги изплаща. Щом се е уплашил Обама, президент на най-развитата държава, значи пак повтарям, всичко мирише на развалено.

Комитата каза...

Ох, горките Щати, пред фалит са и пак хората се изнасят от „процъфтяваща“ България. Защо така? Отиват да робуват да мият чинии, нали? Да страдат, горчиво да съжаляват за киселото мляко и шопската салата ;-)

Имам роднини в Америка и не съм чул да искат спешно да се върнат, да разпродават всичко там и т.н. Защо са толкова тъпи тия хора? Вместо да сменят Сан Франциско за Хасково?

Нали се усещаш колко си смотан?

Не виждаш гредата в собствените си очи, а виждаш сламката в чуждите.

Америка има икономически проблеми, ама дърпа цялата световна икономика напред, включително любимия ти Китай и нашата родна страна.

Я, я си пусни малко Вучков да се освежиш, че с тия антибългарски поплъзновения тук не се живее...

Анонимен каза...

Грънчо ето виждаш ли даже Комитата не ти ще книгата ти му се подмаза да му я подариш ама той не ти отговори дали я ще явно не я ще даже прави си извода колко са лоши книгите ти според него :-(

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)