петък, юли 01, 2011

Носталгичните осем милиметра

(това са впечатленията ми от филма Супер 8. ако не сте го гледали и мислите да го гледате, не четете нататък, защото ще ви споделям части от сюжета)

Помните ли филма „Извънземното“?

Ако ви е харесал, сигурно ще ви хареса и „Супер 8“.

Това е носталгичен юношески филм, каквито вече няма (то и думата юношески вече я няма).

Не и след като гледахме Kids на Лари Кларк.

Накратко, група смахнати по киното дечица (мои кино-връстници) се забъркват в история с извънземно, само че тоя път  преживяването е травматично-трагично-постмодерно за разлика от оптимистично-хумористичното настроение на „Извънземното“.

Действието се развива през 70-те. Дали просто не са изровили някой стар сценарий от шкафа, не знам.


Децата играят прекрасно. Тръпки ме побиват от малката Мери Ел Фанинг, която дава големи надежди в една такава крехка възраст и е тръгнала да задминава кака си по майсторлък. Тепърва ще видим какво ще направят с нея славата и пубертета.

Другата голяма детска роля е на Райли Грифитс, който играе най-добрия приятел на чувствителния главен герой Джо – Джоуел Кортни.

Production value!

Възрастните също играят окей, само че очаквах повече, както от Кайл Чандлър (таткото), така и от Ron Eldard (другия татко). Твърде много се оставят малките звезди да ги засенчат.

Има загадки, има трупащо се напрежение, има екшън. Има отчаяние и надежда. Приятелство. Любов. Много симпатичен хумор.

Краят е хубав и типично спилбъргов, макар че Спилбърг тук е на заден план, като продуцент.

Освен, че ме върна в младостта, филмът ми хареса. Препоръчвам.

Страшничък, но става и за деца на около същата възраст.

Замислих се, защо беше необходимо действието да се развива през 1979г. Просто сценарият не позволява да преместим действието в по-ново време (с интернет, с цифрова техника героите щяха да постъпват другояче), а това ме навежда на мисълта, че са го изтупали от праха на архивите.

Тогава човек трябваше да се ПОМЪЧИ, за да направи филм.

Сега сме малко по-цинични и прагматични и имаме в ръцете си техника с която можем да правим чудеса. И малките също.

След „Мама Миа“, това е филмът, който старателно трябва да се изгледа до края на надписите
 ;-)








3 коментара:

Павел Борисов Николов каза...

Преди време ме накара да гледам "Предай нататък" и останах възхитен от филма. Сега отивам да го търся и този, ако го няма с български субтитри, братята руси няма начин да не са го пуснали дублиран...

legrandelf каза...

Чудесно! ;)

кредит каза...

Страхотен филм! Определено носи нещо от една епоха, в която се правиха много арзлични филми от днешните клишета.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)