неделя, юни 12, 2011

Връх Шипка и краят на приключението

Много се забавих да завърша поредицата за пътешествието, което си организирах с Ford Focus. 

Много съм радостен, че имах възможност да направя такова нещо. Отдавна го бях планирал. Не точно същия маршрут, не точно по същия начин, не точно същите забележителности и хора, но се получи много добре.

Междувременно се появиха разнообразни мнения тук също), които обсъждат инициативата. Няма лошо, живеем в страна, където свободното мнение е неотменимо право на гражданите. 

В какво се състоеше ангажимента – няколко човека, които имаме блогове, взимаме една кола, бензинът, разни застраховки и винетки са платени от спонсорите, а ние обикаляме и описваме преживяванията си.

Щях ли да получа кола за тест драйв, ако блогът не беше от популярните? Вероятно да, макар и с повече усилия и късмет от моя страна. 

Молбата на спонсорите беше да се концентрираме върху пътешествието и това, което преживяваме, а не върху колата, когато разказваме. Опитвах се да го спазвам, макар че досега не бях карал толкова нова кола, доста неща ме впечатлиха в нея и нямаше как да не ги спомена.

Също така си позволих да я вкарам в много снимки, за което не сме имали никаква уговорка, но на мен ми изглеждаше добре в кадър и го правех с удоволствие.

Междувременно тръгна и сайта на инициативата, където можете да прочете всичко, което се изписа във връзка с нея.

В последната сутрин от пътешествието се събудих в с. Костенковци, на гости на Богомил.

Селото е много симпатично. Старо балканско село, с онези къщи от камък, които са с покриви от каменни плочи. Голяма част от селото е собственост на един човек, когото май го гложди конкуренцията на съседното Боженци. Селото е доста тихо, направо заспало. Има хотели, ресторант, стара чешма. Навремето е имало и някакви разправии покрай изкупуването на къщите. Сега вече всичко е тихо, няма дори магазин. За уикенд туризъм далеч от цивилизацията си е доста добре.



След тази снимка фотоапаратът ми падна от ръката в бръшляните. А под бръшляните имало камъни. След падането, обективът повече не се прибра ;-)

 След това големите си играеха с фотоапаратите

 А малките се пускаха по пързалката


  Изведнъж, фотоапаратът ми надобря в макро снимките.

 Старата чешма.

Помотахме се, а след това отидохме да видим какво прави конкуренцията. Тоест, как се развива Боженци

Боженци впечатлява с визия.

 С културен календар

 С човека и времето, които ръка за ръка минават през вековете.

С визия, поезия и патриотизъм.

И със софийски цени.

След това Богомил и Силвия се смилиха над мене и отмениха магиите, които правех на апарата, за да снима, като ми дадоха техния назаем.

 Давам на Богомил да направи едно кръгче със „самолета“.  Той натиска повечко газта, че не чува двигателя...

 Няма шанс да пропуснеш селото.

 Решавам да изоставя първоначалния план да се прибера през Ябланица. Завивам на другата страна към прохода „Шипка“. Проходът изненадва с гъстата сянка над пътя.


Досега не бях стъпвал на паметника. Имам смътен спомен за някакви няколкостотин стъпала, които водят до него. Никъде не ги забелязвам, ама и не ги търся много старателно.


 Музеят в кулата е учудващо добър, интересен и добре поддържан

Един орел като кукувичка наднича от вратата.


Гледката на върха е зашеметяваща. Някъде в далечината се вижда летящата чиния на мар(к)сианците на връх „Бузлуджа“.  Бих наминал и към Бузлуджа, но няма време.

И на цялата тази хубост се разбра, че тоалетната не работи, та трябваше да се крия по храстите под паркинга.

 Някъде отстрани е скромният паметник на Александър Втори, много подобен на този в Пловдив.

Спускането по южния склон на планината е по-стръмно, но пътят е в отлично състояние. Отдясно се разкриват невероятни гледки към равнината. В село Шипка се сещам, че мога да намина да видя църквата, която досега съм гледал само на картички.

Отвън църквата много прилича на картичките. Тя е строена в първите години на 20-ти век под патронажа на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майката на ген. Скобелев. Строена е обаче в стила на руските църкви от 17-ти век.

Отвътре също е много красива. Може да се слезе в криптата, където има паметни плочи на полковете, участвали в Освобождението. Има полкове от сегашна Украйна и Белорусия. Има и полк от Красноярск (това е в Сибир).

Търговските площи около църквата са добре усвоени. На паркинга има десетина сергии с всякакви сувенири (аз взех матрьошки на племенниците). До самата църква има църковен магазин с всякакви религиозни предмети. Малко магазинче има и в самата църква.

 След голямо лутане в Казанлък и в Стара Загора (хора, оправете си табелите, ей), най-накрая се озовавам на магистралата. Пред мен е изумителен залез, който слизам да снимам и не издържам на изкушението да го щракна и отразен в колата. За съжаление, приключението завърши.


Малко след снимката ме спират със съмнения за превишена скорост.  Че то как да не те спрат - магистралата е в идеално състояние, права е и се вижда километри напред. Обяснявам скромното си материално положение и факта, че колата не е моя. Продължавам.

На другия ден трябва да я върна. В последния момент решавам, че сигурно мога да си заредя телефона през USB гнездото, което откривам в жабката (с помощта на жокер „обади се на приятел“ ... знаете кой). Зарежда! Язък, че си купувах боклучава USB зареждачка за запалка.


Оставих я у тях и и хвърлих последен поглед, преди да сдам ключа и документите.

Искрено благодаря за възможността да направя това пътешествие. Ще ми остане много приятен спомен.

Дойдох с кола за десетки хиляди, тръгвам си с метро за милиони

Държа да спомена sulla с добро, че неговата препоръка ми помогна да участвам.

Кои писаха :

Sulla
Асен
Дзвера и тук
Майк
Пламен
Никсанбал
Тодор Христов

15 коментара:

Анонимен каза...

Прекрасно написано.Вълнуващо.Но не усетих в написаното Вашето вълнение, а би трябвало да бъде на горд българин и малко съжаление, че селото е само на един човек.Както и да иска не може да го засели сам този собственик, а това е жалко.След време няма кой да погледне България от връх Шипка.

ian каза...

По повод italic текста в началото, а и като цяло:

Всичко е супер... добре измислена на пръв поглед кампания според мен. На втори поглед, обаче, май не толкова добре измислена... заради типа на достигнатите с блоговете и туитовете читатели... които имат сравнително ясен профил, след като (предпочитат да) четат информация и мнения в лични блогове, вместо mainstream съдържанието на "традиционните" медии... и за които в тази светлина има сериозна опасност кампанията да предизвика ефект, обратен на очаквания.

Иначе конкретно за теб и останалите пишещи - всеки сам си преценя какво получава и какво губи от конкретен проект, преди да се захване с него. Всичко щеше да е по мойте виждания перфектно, ако на първия ред под заглавието на всяка статия пишеше "В статията има продуктово позициониране" или "Advertorial". И във всеки туит аналогично. Всичко щеше да е 6+ тогава. И това, което блогърите "губят" с участието си в проекта, щеше да е много малко.

Анонимен каза...

"Молбата на спонсорите беше да се концентрираме върху пътешествието и това, което преживяваме, а не върху колата, когато разказваме."

Много ясно, че така ще искат. Иначе крахът ще е железен. Форд не са произвеждали нормален работещ автомобил след 1988г., VW след 1992г., а останалите западни марки след 1999г. Евтина пластмаса, скрепени агрегати "да изкарат до края гаранцията" и куп излишна електроника.

Комитата каза...

ian, мисля че при мен е било винаги кристално ясно за текстовете, отнасящи се до тази кампания.

Алекс каза...

Човек дори и добре да живее, все някога трябва да върне Фокуса.

Таня каза...

Много вълнуващо приключение - от начало докрай. Важното в цялата история е не колата, а емоцията, която ти е дала възможност да изживееш. И после като се пристрастиш към емоцията, искаш не искаш, купуваш и кола :) Поне при нас стана така - тестваме каяци от няколко месеца и колкото и да са скъпи, правим първи стъпки към покупка, защото емоцията е жестока :)

Комитата каза...

А освен това, ако завали можете да си ги ползвате в София.

Hristo Hristov каза...

в Стара Загора като влизаш от Казанлък караш само направо и стигаш до магистралата, какъв е проблема не мога да разбера, дори и да минеш по околовръстното пак имаш само един десен завой на един мост (където си има табела) и пак си на пътя за магистралата.

Комитата каза...

Христо, според мен проблемът е следният – оставени са старите табели, които през Чирпан те пращат към София, т.е. аз като виждах табела София, завивах по нея, и накрая като трябваше да мина по целия стар път през центъра на Стара Загора се усетих че не може това да е пътя. В нормалните държави това се решава със зелени (за магистралата) и сини (за старите пътища) табели.

george каза...

Прочетох цялото пътешествие и ми е фаворит от кампанията #newfocus.
И твоите снимки най-приятно стоят като илюстрация.

Благодаря за впечатленията и поздрави.

Георги

Комитата каза...

Георги, благодаря ти. Чак сега видях че си ми отговорил за Тойотата. Обещавам и за нея отделен текст.

Комитата каза...

Дългокосия, една реклама ти е достатъчна.

Георги Неделчев каза...

Много хубави снимки, жалко, ако това никонче се е развалило.

Покрай тази кампания се начетохме и на разбирачи как новите коли след 90 и коя си година не стрували и т.н. Да се чуди направо човек как има толкова баламурници на Запад, които всяка година си купуват нови коли.

Аз Фокуса го харесвам още от предишното поколение, мой приятел фотограф пропътува с такъв половин милион километра и нямаше никакви оплаквания. Возил съм се, хубав е, а новият модел сигурно още повече. Пък и Форд неслучайно е световен лидер по продажби - сигурно има защо.
Дали бих си купил за себе си такава кола - едва ли. Но ако имам фирма и трябва да избирам служебен автомобил - като нищо. Относно присъствието на Форд на българския пазар - по мои наблюдения Мото Пфое е една от най-добре работещите компании у нас - и като отношение към медиите, и като отношение към клиента.

Комита, пиши повече пътеписи и стига с тези Прошковци, нищо по-различно няма да направят, не ти ли е ясно :)

Комитата каза...

Жоро, благодаря. Никончето е това на Богомил, което временно приватизирах. Моят е Canon IXUS 800 на пет години и към 40 000 снимки ;-)

ian каза...

"ian, мисля че при мен е било винаги кристално ясно..."

:-(

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)