сряда, юни 01, 2011

Приказки за толерантност и нетолерантна реалност

Ще има малка пауза в разказа за пътешествието. Налагат го някои факти от последните дни.

Много обичаме в нашата родна страна да се имаме за много толерантни и да се фукаме, че у нас гражданските права се спазват, че толерантността е „присъща“ на нашата култура и народопсихология. Че „Югославия тук не е възможна“. И съответно, когато някой ни направи забележка че не е баш така, явно или неявно започваме да търсим под вола теле, да ровим за друга мотивация, и да подозираме критикуващия в най-големия грях – в „антибългарска кампания“

Няма как да имаме  хем толерантно общество, хем слаби институции и апатични граждани.

Колко седмици минаха от изстъпленията в Бургас срещу религиозна общност и няма никаква смислена реакция от институциите.

Виждаме какво се случва с „неизвестните извършители“, записани на видео, горящи молитвени килимчета. Нищо.

Съдът, полицията и прокуратурата обичат да демонстрират смелост и решителност, когато вкарват в затвора за  едно откраднато кебапче, тринайсет стръка марихуана или вафли и натурални сокове за 31 лева. Готови са да разпердушинят цял митинг протестиращи заради фалшив сигнал за бомба (визирам 14-ти януари 2009-та),  да разгонят демонстранти с велосипеди, но не да се изправят срещу няколко лумпена с политически протекции.

Съответните чиновници се крият някъде по ъглите като мишки и се молят да не им се падне на тях делото, че да се наложи да си развалят рахата. Това се случва обикновено по най-важните дела, отнасящи се до конституционните права и свободи, т.е. когато Конституцията казва едно, а политическата конюктура - нещо съвсем друго.

Чиновниците по институциите си имат идеално оправдание да си трайкат - никой нищо не иска от тях, освен началниците им.

Днес се возих в автобус 83, който се появи претъпкан от зоопарка с майки с деца от малцинствата. После разбрах, че това стълпотворение вероятно се е случило, защото входът в зоопарка бил безплатен, по случай празника. В задушния автобус пътуваха множество майки с по 3-4 деца, нагъчкани като сардини (извънредни автобуси до зоопарка? - не ставай смешен!). Понеже имам впечатление какво значи да усмиряваш деца на 2-6 годишна възраст, особено в такава тежка обстановка, направо се възхитих на майките на крехка възраст, които някак си жонглираха и се справяха с отрочетата си, като имаха и по едно мъничко задължително в ръцете.

Автобусът отваряше врати на следващите спирки и започнаха да се качват лели и чичовци от доминиращия етнос. Щом съзираха картинката в автобуса, без много-много да се притесняват изсипваха расистките си тиради върху пътуващите. Не знам аз как бих се чувствал, ако нахален пенсионер използва факта, че сме наблъскани заедно, обляни в пот и хванати в неудобни пози за дръжките, и безспирно нарежда „мъдри“ разсъждения за моралния облик на майка ми,  братята, сестрите ми, трудовите ми навици, миризмата, чистотата, факта, че му дишам въздуха и т.н.  Интересно ми е и като какъв бих пораснал след това.

Майките реагираха доста разумно – опитваха се да не забележат каканижещите досадници, като някои с лека усмивка и примирено съгласие по всички теми се опитваха да усмирят възмутените „праведници“.

За пореден път се убедих, че най-лесно е да измериш толерантността в обществото като се поставиш на мястото на атакуваните и тогава можеш да си вадиш съответните изводи.

Та, който иска да си направи експеримент, му препоръчвам да походи малко със следващия гей парад и да се порадва на реакциите на тълпата отстрани и на небрежната разсеяност на полицията. Помня как на първото такова шествие летяха камъни и бутилки със запалителна смес, освен обичайните псувни и закани, а полицаите гледаха някъде в клоните на дърветата.

След това да прекара известно време в някоя от „нетрадиционните“ религиозни общности и да наблюдава колко свободно може да се практикува вярата ( като не говоря тук само за евангелисти или мюсюлмани) и да изследва отношението на властите и това на съгражданите си.

И накрая да се повози в някой етнически „смесен“ автобус в по-натъпканите часове, за да чуе наистина ценни разсъждения по биология, демография и политика.

Слабостта на институциите си има обяснение - липсата на натиск от обществото да си вършат съвестно работата.

А апатията на обществото е всичко друго, освен „вродена толерантност“.

20 коментара:

Георги Павлов каза...

Мъдро и хубаво.

Борис Костов каза...

Както го казвате - така си е!
Но за да е пълна картинката, не че нещо, но в етнически смесения автобус, може и жестоко пребиване на по-бледоликите да стане след демографски забележки. За гей парада - нека погледнем какво става в Белград. Толерантни, толерантни, като за Балканите :)
Но и не само. Да вземем един Възродителен процес - никакви ексцесии извън властовите на мирни българи срещу мюсюлмани, никакви отмъщения освен терористичните удари извършени от няколко човека от многохилядната мюсюлманска общност. Мисля, си, че преди десетилетия е било по-страшно в Северна Ирландия отколкото у нас през Възродителния процес.

Комитата каза...

Убеден ли сте, г-н Костов? Не мислите ли, че просто сме загубили чувствителност? Или пък, че не знаем всички факти. 125 поръчкови убийства в рамките на няколко години бяха станали банално всекидневие. Имате ли идея как изглежда това на непредубедения наблюдател?

Laleelay каза...

Хубава статия!

Ехо, в-к "Седем", къде сте?

@Костов: Сигурен ли сте, че взрива във влака през 1986 е дело на мюсулманите? Или е дело на милата ДС?

Анонимен каза...

За да получите обективна оценка трябва да разгледате тезите И НА ДВЕТЕ СТРАНИ. А вие гледате тезата само на едната - тя е "удобната", "толерантната към различните" и т.н. Така не става. Единствено влошава нещата.

Теза - антитеза - синтеза. Само този, който е учил го може. Тук не е така.

Стойчо каза...

накъде без анонимния обективен и безпристрастен?!? ;-)

Laleelay каза...

Намирам за иронично анонимен коментатор да дава постулат на Хегел, един от главните "герои" на
"Отвореното обшество и неговите врагове" (К. Попър)

Философът на немската реакция определено е титан, който може да ни помогне да осъзанем колко сме толерантни :)))

Иначе, съм съгласен че трябва да се гледат всички страни на монетата - но ние като мнозинство залагаме условията, в които малцинствата формират поведението си.

Стойчо каза...

Laleelay, искаш ли да се хванем на бас, че анонимния е учил за антитезата не в курсовете на Хегел, а в курсовете по Морал и право? ;-)

Мери Катлийн О'Луни каза...

@Laleelay На български турци, обучени от ДС. затова и истината няма да излезе (не знам дали са били мюсюлмани, щото тогава всички бяхме безбожници)

Борис Костов каза...

@Laleelay: Не мога да съм сигурен, разбира се. Мисълта ми беше, че ако приеме, че турци или други мюсюлмани са ги извършили, ако са те, това са шеопа хора на фона на малко под милион мюсюлмани у нас. Далеч по-масово би могло да бъде. Не знам и за български изстъпления от народа, не от властта, напротив съвсем нормално отношение

@ Комита: Говорите явно за организираната ни престъпност, там нещата са трагични спор няма. А наистина сме изгуби чувствителност. "Живял" съм десет дена през соца но по мое скромно мнение девалвацията на колективното и заедността направи българина толкова неединен и апатичен.
НО имах предвид, че според мен все пак си оставаме толерантни в доста отношения, но сте прав, това не стига. Не може калпави институции и толерантен народ.

НТ каза...

Не знам кому изобщо е хрумнало, че българите са толерантен народ. Това е от серията "Българските жени са най-хубави", "Българските планини са най-хубави" (сякаш хората имат някакъв принос към географията, освен съсипването на биологично разнообразие), "Българските ученици са най-умни" и други подобни. Толерантността изобщо не започва с толерантността към различните и малцинствата. Простичката мисъл за ближния се ражда още рано сутрин, когато трябва да си паркираш колата и дали помисляш или не помисляш има ли начин пешеходеца да я заобиколи или не. Или дали боклука пред вратата ти не мирише на съседа. Или дали новата ти ограда не засенчва нечии прозорци. Или дали музиката в 2 през нощта не пречи на нечий сън.
Да се поставяш на мястото на другия е житейска философия. Не е възможно тя да се проявява веднъж годишно за Прайда и да е истинска. От друга страна хората, свикнали да се съобразяват с другите и да се поставят на тяхното място, нямат нужда от дълбокомислени разсъждения що е религиозна толерантност и има ли тя почва у нас.
Та за каква толерантност си говорим изобщо?

Евгени каза...

Слабата политичесйа воля не означава непременно, че българският народ не е толерантен. Напротив, но това е мое мнение. И все пак има две стани. Живеейки близо да зоологическата, и работейки с малцинства, трябва да кажа, че не веднъж съм ставал свидетел и звидетел, как точно тези 'онеправдани' провокират негативно отношение към тях. За съжаление част от тях са намерили много удобен начин за живот, непрекъснато повтаряйки, че с тях се отнасят зле. Не всички, разбира се, но за съжаление не е малка групата на ''онеправданите. Да, по лесно е да искаш, но все пак имаш и задължения и трябва и да даваш...

Комитата каза...

За съжаление, стигам до точно обратния извод - толерантно общество е невъзможно без силни институции, които да го подкрепят.

А силните институции са директна функция на неравнодушни граждани. Както и да го въртим, така си е.

Между другото, дори и обратните изстъпления – феодализиране на гетата, насилие, кражби и т.н. са функция на същото - слаби институции, които са абдикирали от задълженията си на определена територия от държавата.

Belomore каза...

Ужасно! Ужасно! - Разказвате, сякаш като че там сте били!

Склонен съм да се съглася с НТ, че толерантността е функция на някои генерални възприятия относно човешкото съжителство въобще, съответно, не е и не бива да бъде плакатно фетишизирана в отделно взет контекст.
Проблемите на българите не са в толерантността към различните и малцинствата, в частност, а в толерантността към околните, ближните, ко щеш, въобще.
Колкото (не) е толерантен към еднаквите нему, точно толкова българинът е толерантен и към различните.

"Нахалният" пенсионер, изпълзял на припек, би се отнесъл по същия начин и към бременната българка, вероятно намекваща, че очаква да й бъде отстъпено място ("да си мислила, като си си правила кефа"), или към пуберите, вдигащи повечко шум ("какви гамени родиха демокрадците").

Въобще - опростяването на реалността и свеждането й до черно-бяло плакат, буди като контрареакция насрещно изпростяване и свеждане по бяло-чер плакат.

И така до края на света.

Комитата каза...

Ужасно. Чернобял плакат.

Комитата каза...

Така, дремнах малко и светът изглежда по-приветлив.

Беломоре е напълно прав, когато говори за това че толерантност/нетолерантност е функция към всички останали, а не само към определени „различни“. Напълно съм съгласен.

Но какво променя това от тезите в текста? Нито хвалбите са намаляли какви сме пичове, нито институциите са станали по-силни, нито гражданите по-активни.

Освен това, отношението към етническите и религиозните малцинства, защото ако са третирани по горния начин, представляват бомба, която чака да гръмне.

Никой никога не е спечелил от натрупване на омраза в обществото по някакъв колективен признак.

Хулиганите и бременната жена не се чувстват част от мачкано малцинство, въпреки че поведението към тях е същото. А други хора се чувстват такива, защото непрекъснато са поставяни под общ знаменател и натиквани в ъгъла.

Имаме случая Родни Кинг в САЩ или по-скорошните случки във Франция.

Зелен Бетон каза...

Истинското значение на "толерантност" е да усещаш различното като естествено многообразие, а не като агресия към собствената ти вътрешна хармония. И то именно да го УСЕЩАШ така – а не да си НАЛАГАШ да се абстрахираш от него, защото така било политически коректно.

Така погледнато, става ясно, че толерантността не е въпрос на самодисциплина (още по-малко – на налагана отвън дисциплина), а на зрялост и начин на мислене.

На български обаче "толерантност" означава само форма на поведение. Смислово думата е синоним на "ненамеса" – или по-скоро на "снишаване" (по Т. Живков). Ние всъщност НЕ СМЕ толерантни, просто гледаме да не бием на очи с реакциите си. Да си толерантен по нашему значи да търпиш и да пасуваш дори когато нещо те дразни или плаши.

Всичко това си има предистория. 45 години соц ни свикнаха да се държим така, че да не ни личи какво мислим. Тогава това беше рефлекс за самосъхранение. В началото на 90-те имаше кратък период, когато натрупаното налягане изби (поне отчасти) – и убежденията и представите на хората отведнъж станаха съвсем ясни. После рязко стоварилата се тревога за собственото оцеляване охлади парата, капакът на чайника си падна отново на мястото и се върнахме към привичния "стелт" режим на мислене. Режим, който масово практикуваме и досега – затова няма какво да се чудим откъде го е прихванало новото поколение, което не помни соца.

Апатични не сме. Напротив, всичко виждаме, всичко знаем и по всичко имаме мнение. Апатичният човек, като го попиташ нещо, свива незаинтересовано рамене. У нас такива са рядкост. Точно обратното (предполагам, всеки репортер може да го потвърди) – отправяйки въпрос към наглед тихичко и кротко седящ си индивид, трябва да си готов и за взривна реакция. Особено ако наблизо няма много свидетели и ако самият ти изглеждаш достатъчно неагресивен.

Виж, това, че не сме активни, е друго. То не е апатия, а пак "стелт" режим – само че на съществуване. Позволяват си да излизат от него най-вече пенсионерите – защото им е писнало и нямат какво да губят.

Но толерантност?! Грънци! Най-близкото до толерантност, което сме имали, беше отношението ни към турците преди идиотщините на БКП през 80-те насила да вбият клин между двата етноса – и преди Доган с неговото ДПС да направи всичко възможно, за да довърши този процес. "Разделяй и владей", нали така беше имперският лозунг? Е, "българският етнически модел", който беше започнал да се оформя по естествен път около 80-те, и който (ако беше оцелял) днес би бил може би пример за истинска етническа толерантност за цяла Европа – и който би бил добра основа, върху която българската нация би могла да стане наистина толерантна – беше умишлено разрушен и доразрушен, за да бъде нацията по-лесно управляема в периода на контролирано преразпределяне на националния капитал. Трябваше да могат да ни плашат с Босна. Така се стигна до горенето на килимчетата.

Същевременно през този период бяха създавани (или не беше възпрепятствано появяването на) десетки и стотици други линии на разделение. Пак за да се отучи българинът да бъде толерантен. Защото толерантната нация е единна. А от такова нещо никой фактор на властта няма интерес – нито външен, нито вътрешен, нито официален, нито неофициален.

Така че – не, не сме толерантни. Няма и да станем, защото има много интереси, на които това ще попречи. А призивите към толерантност ги възприемаме като призиви към повече дисциплина – и точно така се иска от нас да ги възприемаме. Един поданик трябва да бъде дисциплиниран. Който не вярва, да пита Цветанов. Или Борисов. Или Путин. Или Уорлик, все тая.

__________________________________

P.S. Снощи по новините приказваха за матурите по литература и цитираха няколко "бисера". Единият беше "Всеки човек се ражда и умира, а междувременно му досаждат". Дали тийнейджърът, който го е писал, расте като толерантна личност?

Neva каза...

Всичко е ОК с текста и нищо не е ОК с всичко наоколо. Имам само едно несъгласие с автора. Бях на първия гей парад, бях и на втория. Полицаите бяха безупречни. Знам, че не е cool да се харесват полицаите, но когато си вършат работата, трябва да им се признае. Аз тогава им благодарих.
И още нещо, като съм почнала. Майка ми и баща ми са пенсионери. Това не ги прави мърморковци или идиоти. Точно както етноса не прави една майка добра или лоша. Начинът, по който се изразявате за пенсионерите изобщо, прилича на начина, по който някои се изказват за циганите изобщо. Кретени има на всякакви възрасти и от всякакви етноси.
Поздрав.

Комитата каза...

Благодаря за мнението. Нямам нищо против пенсионерите, и родителите ми са такива. Имам против няколкото пенсионера, които се качиха в автобуса в кв. Гоце Делчев и не млъкнаха.

Комитата каза...

За първия гей-парад не съм особено доволен от полицаите. От момента, в който слязох от трамвая, около мен започнаха да падат разни запалени неща и беше страшно.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)