сряда, юни 01, 2011

Обиколката на България, ден четвърти

Събуждам се в хотел „Санта Марина“ във Варна. Вчерашният ден беше богат на импровизации и впечатления, макар и да не го оценявам като най-успешния от експедицията.

Понеже си лягам късно, ставам късно и имам време само колкото да се хигиенизирам, да се облека и да си събера багажа преди да напусна стаята.

Правилата в хотела са строги, но справедливи:


Имам намерение да поседя малко в рецепцията, за да ползвам малко интернет и да свърша туй- онуй, но единствената маса във фоайето е заета от няколко човека, които оживено гледат документи и обсъждат сделка с имоти.

Не е голяма загуба. На главната има Costa Coffee, където мога да поседна с компютъра, а и да пия кафе.

Откривам, че не само аз смятам колата за сигурно убежище и вече имам квартирант.



Варна си е Варна. В Costa Coffee седят главно мъже, а в заведението се предлага алкохол. Много сме изостанали в София с тия неща.


Преводачът на надписа за платения паркинг е имал задача да преведе българския текст на английски, без да знае английски. Разбира се какво е искал да каже, така че задачата е изпълнена, с известна национална специфика.

Не ми се работи особено, свършвам най-неотложната работа за половин час и продължавам да чета новините.

В. ми е писал! Най-накрая си е прочел мейла. Гостуването ще го оставим за друг път, но ще се видим задължително.

@vitanov предлага почерпка на някакво заведение на плажа. Не чакам втора покана.

Виждаме се, запознаваме се. Колега инженер. Бързичко намираме общ език и стигаме до бара

 Барът е готин и е пълен с народ. Вървежно място.

Аз опитвам тайно да заснема околната фауна, за да я покажа на читателите. После установявам, че не ми се получава особено добре. Но гледката си заслужава – не всеки ден се вижда някой да ходи с висок ток и елегантни тоалети по плажа.


@vitanov е от тия хора с разнообразни интереси, с които не се ограничаваш в темите. Говорим си доста време за енергоспестяващи технологии - какви са проблемите в България да се ползва по-активно слънчевата енергия и каква ли ще е следващата технология за електрически автомобил. Времето тече абсолютно неусетно, постепенно съм изгладнял като вълк и отиваме да похапнем. Чувствам се твърде изморен да обикалям и да правя фотосесии на забележителности, въпреки че времето е супер - чист въздух и идеално осветление.

Но, аз трябва да продължавам, а денят е все пак работен. Обаждам се на В., който живее някъде зад спортната зала. Уж жилищен квартал, а движението е много интензивно и има проблеми с паркирането. Не само в София общинарите допускат такова занемаряване на града.

В. два дена освобождавал айфона си от вродените му ограничения, който сега работи чудесно, и не си гледал мейла. Да де, но аз НЕНАВИЖДАМ да разговарям по телефона. Сам съм си виновен.


В. (или Веско) помоли на снимката да не изглежда като човек, когото търсят по мейла. Надявам се, че тази върши работа. Между другото, ако някой го интересува освобождаване на айфони от специалист на добра цена, мога да ви препоръчам Веско.

Напускам града някъде към 18,00. Улицата, по която се измъквам, е отвратително тясна, движението е силно и ми отнема поне 20-тина минути да изляза от града.

Отдясно – големи жилищни блокове, като китайската стена, поне поляната им е свободна.

Изпраща ме позната фирма ;-)

И на магистралата се усеща кризата – билбордовете пустеят.


Други пък, използват свободните рекламни площи, за да окултуряват населението.

Чувам се с Богомил. Обяснявам му къде съм и той ми предрича час и половина път до мястото на срещата. Какъв час и половина бе, с тоя дзвер който карам.

Залезът е потресаващ

Пътният възел на Търново тоя път функционира нормално.

Пътят Търново-Габрово е в отлично състояние, почти без движение и се движа с много добра скорост по него.

Пристигам около половин час преди предреченото време.

Това село е страхотно местенце. Много съм доволен, че съм отново в домашна обстановка.

Богомил и Силвия са се постарали за мен специално с цяла тенджера мръвки. Изневерявам за пореден път на диетата с много бири, но си заслужава. Семейство Шопови са непрестанен извор на шеги и закачки и винаги ми действат много освежаващо на настроението.

Къщата е като музей със стара техника - има телевизор „Пирин“, фотоапарат „Смена 8М“ и всякакви други техники с историческа стойност. Много им се кефя.

По някое време бирата ни предизвика към игра - пускахме известни рок парчета в симфонично изпълнение и се опитвахме да отгатнем парчето. Не твърде успешно ;-)

След няколко преобръщания на чаши и бутилки, решаваме че това е знак от съдбата и си отиваме по стаите. Въпреки че не беше много интензивен ден, се чувствам адски изморен и си лягам бързо след полунощ. Последният ден ще бъде много наситен.

8 коментара:

Стойчо каза...

Веско, привет! :)

Стойчо каза...

Комитата, не можа ли наистина повече снимки от плажа да сложиш? ;)

Комитата каза...

Апаратът е сочил главно към небето, Стойче, за нищо не стават снимките.

Laleelay каза...

Страшни са варненки, Стойчо :) Много гъзария и много малко идея :)

Мила родна картинка, всеки път ме изумяват! По-добре изглеждащи празноглавки в Бг няма :)

Bogomil "Bogo" Shopov каза...

O вече сме известни :)

Стойчо каза...

Laaleelay :) За снимки става дума, а не за аудиозаписи или пък душа ;-)

Анонимен каза...

Тфа ферно ли мойе да са "хигиенизира"?

Veso каза...

Привет, Стойчо!
Радвам се, че чрез Комитата се "срещнахме" отново! :)

Много съжалявам, че го "изпързалях" така... :(

Но кой би предположил, че човек от друг град, дошъл в още по-друг, ще го търси баш по имейла... Аз не предположих. Извинявай, Коце!

И благодаря за рекламата! ;)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)