вторник, юни 21, 2011

Усещане 89

Пиша това с усмивка. Който ме познава знае, че имам една крива усмивка, не ти е работа, но това което видях вчера вечерта ме ухили широко и симетрично, доктор Енчев пасти да яде ;) Защо се усмихнах така ли? Заради усещането 89, което като че ли бях забравил :)

Та вчера вечерта решихме да направим един тегел из Борисовата градина и, признавам си без бой, реших да посетя паметника със шпагина, известен в други среди като паметник на Съветската армия. И без друго го даваха по новините с новите му дрехи, та хайде да ги видим. Паметникът на съветската армия никога не е бил любимото ми място за разходка и то не толкова от идеологически причини, ами и заради странните за моята консервативна инженерна душа субекти, криещи се в храстите. А и скейтърите, които се упражняват в района, не са точно типът хора, на чийто път искам да застана (не ги осъждам, те също трябва да се упражняват някъде, но това не пречи да ги избягвам, така както избягвам мотористите, когато шофирам – никога не знаеш откъде ще ти се вмъкне и изобщо дали те вижда).

Та целта беше тегела из парка и като слязохме на Орлов мост решихме да идем да го видим този вандализъм. (Паметник с автомат си е чиста проба вандализъм, не ми спорете)
Градинката беше пълна с хора, старателно заобиколих скейтърите и отдалите се на кърски целувки по пейките, и отидохме от към страната със скейтърската рампа – а там: народ като невидели. Беше пълно с хора! И как няма да пълно с хора, след като неизвестен гений беше оживил мъртвите черно-бронзови и тотално анонимни фигури ;)

Признавам си, че не разбирам от изкуство. Имам някакви музикални критерии, но що се отнася за изобразително изкуство – нямам необходимата подготовка. Точно затова и когато съм в чужбина ходя при възможносто по художествени галерии. Знаете ли каква е разликата между това да гледате репродукциите в учебника по История на изкуството и гледането им на живо? Колкото от земята до небето, все едно в час по география да учите за морето и кривината на земята (спомнете си Нушич! ;) и да видиш морето за пръв път на живо.

В този ред на мисли снимките от инсталацията на неизвестния гений са много слаби, за да пресъздадат истинската атмосфера края нея. Хората си седяха, говореха си, смееха се, снимаха се... Даже аз се снимах ;) Представяте ли си: АЗ съм се снимал пред паметник на съветската армия! Че на всичкото отгоре съм се ухилил! ;) И не само аз – повечето хора се снимаха и забавляваха и ... никой не се страхуваше от милицията! А милицията се страхуваше от нас* :)

И ако трябва на днешните 18-20 годишни да им обясним какво беше усещането през 1989 г – това можехте да усетите при Капитан Америка, Супермен и Дядо Коледа до снощи. И понеже усещането 89 е незабравимо за тези, които са го изпитвали, ще се възползвам от повода да кажа една прогноза: без Супермен дните на този паметник са преброени.

Мъртвородените паметници имат няколко варианта пред себе си:

1. Да бъдат оживени по някакъв начин

или

2. Да бъдат стерилизирани ("почистени"), което се постига само чрез затварянето им в клетка. Забележете полицейската ограда, размерът и липсата на шмайзер са очевидни

Будапеща. Това, което не виждате на снимката е постоянния полицейски патрул отстрани. Хората заобикалят това място.


Нашите милиционери се отказаха от вариант 1, в България вариант 2 е нереалистичен, а с упоритостта на съветофилите за преместване на паметника в музей ще стигнем до вариант 4, който гласи: удари го гръм и бронзът се разтопи ;)

*Милицията и днес се страхува от нас – иначе защо посред нощ ще боядисват паметника черен? Че даже си прехвърлят топката кой го е направил ?!?

13 коментара:

Анонимен каза...

Стойчо, защо открадна една фотография от материала на Комитата? Аз съм по-краен, понеже руснаците, водени от имперски интереси на Балканите са воювали с турците, по случайност нас са ни освободили. И така, предлагам да се гръмне Ал. Невски, Шипка, панорамата в Плевен, и разни др. които ни дразнят. Паметникът на СА е просто една играчка за нашите възможности. Да остане само паметникът на летците, бомбили и разрушили София.

Анонимен каза...

Забравих, и конят пред Народното събрание. А вионите там може да бъдат пребоядисани като каубои, за радост на посланик Оурлик.

Търновец каза...

Лееееко отклонение от темата .. . Дъщеричката ми няма още 3 годинки и в момента е на гости при баба си. Та тая вечер случайно се е загледала в новините, докато дават някакъв репортаж за изрисувания паметник. На някакъв кадър, в който дали в близък план този дето е като Джокера, дръпнала баба си за полата и казала; "-Виж бабо! Лейди Гага!" :))))))

Комитата каза...

Откраднал ли? С удоволствие му я дадох. Хапчетата, пий си хапчетата анонимен.

Стойчо каза...

Анонимния и той е имал усещане 89 очевидно ;)

Стойчо каза...

Анонимен, наистина си много умен, но явно пропускаш факта, че паметникът на Шипка е паметник на българските опълченци, а не на руснаците, ама това явно в инструктажа от Лукойл са ви го пропуснали. Нищо, човешко е, сега ще знаете

Анонимен каза...

Учуден съм, че искаш да запазиш и отвратителната черква в с. Шипка. Много руско има в нея.

Стойчо каза...

Анонимен, ти беше този, който искаше да руши Шипка. Обърни се към себе си

Стойчо каза...

За твоето платено съзнание ти давам помислиш комерсиално: черквата в Шипка е прекрасен туристически обект. Също, както Супермен, Дядо Коледа и капитан Америка до оня ден. Но дойде Лукойл и посра пейзажа – сега никой не иска да гледа ПСВ.

Та, ако искаш да буташ руската църква - обърни се към Лукойл, може да изкараш някой лев покрай изтъргването на златното покритие

„Не нам, не нам...“

Спас Колев каза...

Между другото, с църквата в Шипка вече са се изгаврили някакви руски акционерни общества - срещу публично-частно партньорство при последния ремонт са си закачили рекламен графит (верно, с по-консервативна стилистика) на самия главен вход. От едната страна на вратата - благодарности на военните части, а от другата - на Незнамщосистрой АО.

Стойчо каза...

Дойдохме си на думата :)

Стойчо каза...

Спасе, имаш ли снимка? Дай едно линкче, ако става?

Спас Колев каза...

О, трябва да съм ходил дотам през 2009 - и да съм го снимал, надали ще намеря лесно снимката.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)