вторник, май 24, 2011

Непознатите плажове на Беломорието

Мили деца,
Последна вечер ми е в Гърция и да ви кажа - тъжно ми е. Кога започна, кога свърши.

Сезонът още не е започнал, но само календарно, времето отдавна е подходящо за целта.

Вече започвам да и свиквам на колата (говорим за Ford Focus, последния модел), не само да ѝ свиквам, но да ѝ се радвам. Човек лесно свиква, когато го глезят.

Събудих се в Комотини, след поредната бирена вечер.


Аз съм виновен, че адвокат К плаща талони за синя зона. Вчера не отстоях правото му на паркиране пред хотела.

Името Чавдар, изглежда, доста е популярно в Тракия



Бюрекът е животоспасяващо средство за туриста в Западна Тракия

 Този айран е съвсем местно производство, прави се на 5 км от града.

Свободно се продават турски вестници
Комотини много прилича на турски град. Каквото и да си говорим, турците са друга култура. Решихме да си купим от най-глупавите броенички на будката горе, и ни ги хванаха по три евро (!!!) Никаква милост към туриста. Решихме да не вдигаме скандали. 

Какво е фтина – разбира се, евтиния, може би разпродажба? ;-)

 С образователна цел, под всяко име на уличните табелки е обяснено, защо съответният човек е удостоен с тази висока чест. Горният е май някакъв възрожденец.

Картов автомат за разговори


Секс символ – на малката снимка

Случи ми се нещо весело, точно преди да потегля от Комотини. Понеже не ям бюреци, тръгнах да си търся скара, и се сетих че имаше точно до хотела, на улицата вляво, ако гледате точно срекщу  хотела, фирмата е „Tzorbas“. Влизам и се чудя, кой от многото езици, които говоря, да полвам...

Те ми говорят на гръцки, а аз на български.

„Съжалявам, не разбирам гръцки.“
„А, българска!“, възкликва собственика и вика младежа, който мята мръвките върху скарата.
„Говориш български?“ ме пита той.
„Да“
„Какво искаш?“, пита
„Какво има там на скарата?“, разпитвам

Показва ми - шишчета, кебапчета, още някакви мръвки

„Онова там какво е?“, живо се интересувам, а лигите ми текат. 
„Кебап“, обяснява младежа и показва кебапчетата.
„Дай ми четири.“
„Четири евро. За себе си?“

Не му е познат българския туристическо-хранителен жаргон, ха. Изглежда е от местните.

„За себе си“

Опаковат ми кебапчетата в кутия. 

Излязизаме от града, и почти веднага ми звънна телефона. Боже! Забравил съм да си пратя статията в „Седем“. А в момента навлизаме сигурно в най-дивия район на Гърция. 


Камбаната на село Мароня е произведена в Русия (клик за по-голям размер)

Първа спирка е Село Мароня – изключително живописно планинско село, на 4 км от брега, което е било е щаб на Капитан Петко войвода. Въпреки че от мегдана се вижда Бяло море, местните нямат вкус към хубавите гледки. На площада, точно на най-хубавата панорамна гледка към морето, са сложени пощенските кутии на селото....




Мароня прилича много на Мелник, с накацалите къщи по склоновете, много от които се разпадат и много се продават. В центъра има вековни чинари, под чиято сянка се крият няколко уютни кафенета. А ние имаме много амбициозна програма за по-нататък и нямаме време.

 Селото под Мароня тепърва ще се мъчи да става курорт Засега горното комплексче няма особено големи предимства. Дори нямат интернет и не можех да си пратя статията в „Седем“. Тук започна моята одисея из най-дивия край на Гърция да търся интернет. Няма и няма. То, сгради и хора почти няма....

Форсирах река с форда. Справи се отлично! Не беше голямо геройство,. Реката беше съвсем плитка, а  дъното беше постлано с бетон. Не се плашете, ей! ;-)



Между лагуната и морето. Проверяваме плаж след плаж между Марония и Порто Лагос. Направо не можем да повярваме - плаж след плаж, всичките са страхотни с пясък и прозрачна вода.


 Кулминацията на днешния ден - плаж, къпане и слънце на плажа във Фанари. Голям кеф!

 Трябва да потегляме към града, защото слънцето вече отива към залез, а ние пак нямаме осигурено преспиване.

След леко загубване, открихме хотела си. Толкова е гот и на живо, колкото и на снимката. Мирише упойващо на средиземноморски липи. Рай, с една дума.


 Залезите тук са умопомрачителни.

 Няма смисъл да се ходи  на плажа в Порто Лагос – толкова бавно става дълбоко, че най-добре да се ходи във Фанари.

Метохът Св. Николай


Изключително красивият метох Св. Николай, който е разположен върху два острова в средата на езерото.  Уцелихме вечерна служба, както и един паун, който се беше качил на дървото и крещеше чат пат като вувузела и ни стряскаше.

 Нашата кръчма за вечерта на пристанището в Порто Лагос. Изглежда страхотно, но щом седнахме отвън, комарите се опитаха да ни повдигнат във въздуха. Още докато се мажехме с Аутан, успяха да ни ужилят през дрехите. Трябваше спешно да се местим вътре.


Прекрасната вечеря в Порто Лагос. Рибката отляво е барбун. Много вкусна риба, и тоя път случихме на прясно уловена (или поне с такъв вкус). Шишето с Аутан се вижда дискретно горе вдясно. Собствениците на заведението бяха направили някаква магия и комари не влизаха вътре.

За втори път вместо сладкиши ни носят за десерт от заведението бири. Добре бе, толкова ли изглеждаме алкохолизирани!?

Не искам в Софияяяя!


9 коментара:

svetlina каза...

"Засега горното комплексче няма особено големи предимства. Дори нямат интернет" :-))) Ще ме убиеш :))) Малко като ония жени, дето настояват да има уайърлес в родилното. А не ти ли е хрумвало, че хората ходят на почивка, а не на курорт? И че част от почивката е почиването от всичко ежедневно, в което влиза и Интернет, особено в твоя случай.
Ако някой ме накара да опиша идеалния курорт, със сигурност ще започна от тишината, ще мина през въздуха и манджите и ще завърша с тераси с хубава гледка (за четене на книжки). Със сигурност дори няма да се замисля дали да има или да няма Интернет.

Борис Костов каза...

Блазе му на автора! :D Бравос, дай Боже всекиму :)
Да разбирам, че в Западна Тракия турски маси ли? За помаците знам, турците мислех, че са прогонени от милото гръцко правителство.
За вас не знам, на мен даже само от снимките, ме хваща яд, че не е наша земя там. Ей така по човешки ми се ще да беше :)

Алекс каза...

А това е една фалирала държава! Смятай! И ние ще я спасяваме! Смятай!

anica banica каза...

Светлина, интернет е по желание - ако има, никой не те кара да го ползваш насила, дори не е нужно да разбираш, че другите го ползват :)

Коце, сменил си зелената джипка, така ли да го разбирам?

Янко Димитров каза...

Страхотен снимков материал,Комита!Сякаш преживяваме всичко това заедно с теб!С какъв фотоапарат са правени тези страхотни снимки?
Между другото каква е цената на Форда,който управляваше през цялото това време?В България има много блогъри!Защо бяхте избрани точно вас,тримата?Какъв беше критерия?Твоето мнение е важно!Бъди откровен,а не като политиците!

И.Е. Станков каза...

Свеж и интересен пътепис. Мерси.

Комитата каза...

Светлина,
Интернет ми трябваше не просто така, за поредния еждедневен фикс, а за задачи, които имах да върша и от които зависеше дали ще ходя на плаж и колко ще спя.

Борис Костов, има и помаци и турци. Мястото е много красиво, като изключим комарите в Порто Лагос и липсата на интернет между Мароня и Фанари, нищо друго не ме подразни.

Алекс, засега не изглежда да имат нужда от спасяване. Падат цените на имотите, бих ги спасил с някой много евтин имот, признавам.

Анитке, само временно. Това е тест драйв от Мото Пфое. Тестваме новия Форд Фокус.

Янко, снимките са правени с canon ixus 800, отличен апарат, вече навъртях към 40 000 снимки с него. Цената не знам каква е на форда, ама май не е евтин, защото е с всички екстри. Как ни подбираха - мисля че нямаше точни критерии, но трябваше да имаме шофьорски книжки, блог и да отговаряме и на други критерии, които много не са ми ясни. Най-добре да питате фирмата.
И.Е. Станков, и аз благодаря.

svetlina каза...

Ясно ми е за какво ти е трябвал нет, просто ми стана смешно :) Ти не казваш, че твоите нужди да работиш, докато почиваш не са удовлетворени, ти казваш, че мястото имало било минус. Навремето преподавателят ми по философия казваше, че философите говорят от името на човечеството и че имат право за всичко да говорят с Аз и всичко да пречупват през своя мироглед. Само дето аз мислех, че това е пътепис, а не философско съчинение.

Анонимен каза...

заицата

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)