събота, април 23, 2011

Либерали, консерватори и БПЦ

В навечерието на големия празник ми се струва най-подходящо да разчопля малко стария спор за БПЦ, либерализма и консерватизма.

Повод взимам от няколко факта – канонизирането на християните (християните, българите или само българските православни християни?), загинали в Баташкото клане, пътуването на осемчленна делегация с правителствения самолет, която да донесе от „благодатния огън“ при нас и едно телевизионно предаване на дисидента Олег Панфилов за България.

Ако приемем, че либерализмът е преди всичко уважение към свободата и ненасилието и вяра, че оставено само на себе си (т.е. консумирайки неограничено свободата си) обществото се променя към добро, а консерватизмът е преди всичко уважение към традицията и нейните ценности и вяра, че обществото, оставено само на себе си се променя към лошо, то аз съм по-скоро либерал.

И тъй като традиционните възгледи за морала и обществото са продължение на традиционните религиозни възгледи в обществото, то има ли светски (секуларен, нерелигиозен) консерватизъм? На мен такъв не ми е известен. Това означава, че българският консерватизъм е по рождение и вероятно завинаги свързан с българското православие и с неговата официална институция - Българската православна църква.

В български условия, водени от или експлоатирайки носталгията на най-разнообразни групи, някои лидери правят опити да се запази цялата палитра традиции, вярвания и символи от режима на Тодор Живков, който беше чуден микс между комунистически догми, провинциален пуританизъм и класически национализъм, включващ, много интересно, култа към националната православна църква като институция, но не и християнския култ като религия.

В този смисъл, твърди консерватори са Георги Първанов, Божидар Димитров, Волен Сидеров, Сергей Станишев, Бойко Борисов и още много други. Накратко, мога да резюмирам тази идеология с думите на Красимира Симеонова, депутат от ГЕРБ (която нашумя наскоро с пропагандистката акция в Пещера):

Историята, този правдив учител и съдник, показва, че народите, които са избирали доброто, уважавали са вярата на своите деди и са изпълнявали етичните и нравствените є предписания, са се радвали и се радват на успехи и благоденствие във всички сфери на обществения и икономическия, а оттам и на личния си живот. И обратно, направилите грешния избор, забравилите отеческата си вяра често пъти са страдали и са стигали до национални катастрофи.

Нещо повече, съдбата на отделния индивид и народ зависи от отношението му към определени етични заповеди и наредби, предписвани от религията. Нашият народ обаче е забравил тези заповеди и наредби. Ние дори не си спомняме десетте божи заповеди, повечето хора дори не ги знаят. Като се имат предвид тези факти, напълно логично е, че в нравствено отношение, в това число и младите хора, вървим все по-надолу и по-надолу. (цък за цялото интервю, много любопитно е)
Дори по-далече ще отида. От гледна точка на религиите България досега никога не е имала истински либерално правителство, такова, което да не се намесва в религиозния живот и да даде пълна свобода на религиозна принадлежност и свобода за спазване на религиозните ритуали. Дори либералното (на книга) правителство на НДСВ-ДПС предприе сериозни стъпки за разрешаване на разкола в БПЦ и засилване на ролята ѝ в обществото.

Тук му е мястото да призная, че доброволно си навлякох голям грях пред Бога - излъгах на преброяването за религиозната си принадлежност. Направих го с много ясна политическа цел наум - да не бъде използвана моята анкета за насилствено въвеждане на вероучение по училищата. Смятах, а и още смятам, че въвеждането в дадена вяра трябва да се прави в зряла възраст, с чист разсъдък и без никаква принуда.

Все по-сериозно се съмнявам в избора си да бъда кръстен в православната вяра и то главно заради посредниците (БПЦ), които стоят между мен и божественото.

Не съм съгласен да бъдат канонизирани загиналите в баташкото клане. Ако  хората са пострадали заради тяхната политическа активност (въстание) или националност (българи), то това не се връзва никак с идеята, че светци трябва да стават загиналите заради вярата си. Най-малкото, такава стъпка трябва да се предшества от много сериозен исторически и теологичен анализ на случилото се в Батак, който да докаже, поне от теологична гледна точка необходимостта от нея.

Не съм съгласен и да се харчат държавни пари, за да се носи огън от Йерусалим, бил той и благодатен. Ако БПЦ е истинска църква, тя трябва да събере пари от вярващите за такава екскурзия, и ако не съберат достатъчно, да пътува делегацията в икономична класа, а не за нея да плащат солидарно всички - и атеистите, и мюсюлманите, и членовете на други религиозни общности.

Не съм съгласен и висшите служители на БПЦ да стоят винаги на трапезата на властта, да получават директни субсидии от бюджета за поддръжка на храмове и други обекти, както и да им се дава директно власт върху миряните, като например със задължителното им вкарване в училищата.

Въобще, вече клоня към мнението, че посредникът ми не успява да се справи с главната си задача, и едва ли някога ще се справи. Затова и отделих известно време да чета за различни алтернативи.

Усмихнах се, когато гледах предаването на Олег Панфилов за България, защото в него той спомена, че се срещнал с множество „български либерали“. Интересно, колко ли би се учудил той, ако разбере, че голяма част от „либералите“, с които се е срещнал, биха се намръщили сериозно на такова определение, защото се смятат за истински консерватори.

Баташки новомъченици - Уикипедия.

15 коментара:

Анонимен каза...

"Смятах, а и още смятам, че въвеждането в дадена вяра трябва да се прави в зряла възраст, с чист разсъдък и без никаква принуда."

Като цяло доста интересен коментар. Може би в очертаната категория аз бих спаднал повече към консерваторите.

Аз съм за избирателно изучаване на религия в училище. В крайна сметка в едно училище така или иначе не се изучава само чисто знание и място за религия има. Родителите могат да направят своя избор, а на по-късен етап и децата.

Единственото, за което не съм съгласен е, че човек задължително трябва да се въвежда в дадена вяра на дадена възраст. Децата са тези, които с най-голямо любопитсво гледат и изучават света. Всъщност те и тогава научават и възприемат най-много. Тогава и много родители въвеждат децата си тяхната ценностна система, вяра (вклюително и атеизъм), убеждения, предават им опит. Затова и тогава се ходи и на училище на такава възраст. Направено подходящо това би могло да даде на децата да израстнат като мислещи хора, които определят възгледите си. Според мен е доста по-неподходящо нещата да се отлагат за някаква определена възраст. Доста хора откриват религията и вярата на по-късен етап от живота си, защото дори не са и имали досег с нея (не винаги поради тази причина).

Ангел Грънчаров каза...

... В този смисъл твърди консерватори са Георги Първанов, Божидар Димитров, Волен Сидеров, Сергей Станишев, Бойко Борисов и още много други...

Това горното трябва да е някаква много остроумна и духовита шега, в която, въпреки старанията си, не можах да доловя нищо смешно :-(

За да помогна на автора да надмогне такова едно прекалено фриволно боравене с някои понятия извън общоприетия им смисъл, искам да го информирам, че комунизмът (тодорживковизмът и пр.) нямат нищо родствено с общочовешката традиция, напротив, той е решително скъсване с нея. За адептите на комунизма като изброените (Гоце и вся остальная сволоч), при положение, че самият комунизъм е олицетворение на най-яростен антитрадиционен радикализъм, рушащ традициите, да се каже, че са "консерватори", е същото все едно да се каже за автентичния консерватизъм, че е израз на краен радикализъм - или нещо подобно, но все така несмислено. На такива крайни противоречия им се казва, че просто са абсурди, нелепици или просто безмислици...

За интересуващите се от същината на тия проблеми мога да препоръчам своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие Източниците на достойнството, успеха и богатството), която наскоро излезе във второто си издание (изд. ИЗТОК-ЗАПАД), където са анализирани всички тия въпроси, към които авторът на горния текст проявява, оказва се, такава завидна любознателност...

Ангел Грънчаров каза...

Прочее, пропуснах да кажа, че в текста има още доста други биещи на очи смислови и понятийни фриволности или своеволия (примерно по отношение на религията или на нещото, наречено "БПЦ"), на които сега не ща да възразявам, понеже да се въведе някакъв ред в твърденията на автора би отнело твърде много време. С което в момента не разполагам...

galarad каза...

Анонимен,

Ако в училище на Юдаизма, Будизма, Християнството и Исляма се отдели по равно количество време, примерно 1 час месечно - да, сигурно ще е полезно да се изучава религия.

Все някога ще срещнеш някой, който е имал лошия късмет да се роди на място, където от малък са го карали да вярва в нещо и е полезно да знаеш къде му е стъкления гъз, с извинение.

Точно защото децата с любопитство опознават света и вярват на възрастните, не трябва да се позволява на фанатици, лъжци и болни хора да ги заблуждават. Училището е за да се учиш на неща, които са верни - а кой може да каже, кое точно от гореизброените учения е вярното? Всеки сам трябва да прецени, а за това се иска опит, който децата не притежават.

Анонимен каза...

Друг анонимник.
За Коледа бях в САЩ на гости. За моя изненада хазаите ми не вложиха нищо религиозно в празника. Изкоментирахме този факт и те подчертаха, че с развитието на науката не могат достатъчно убедително да поддържат и втълпяват на децата християнските догми. Убедиха ме, защото ако послушаме една проповед, ще открием колко колко фалшиво звучи всичко. В същото време ние фабрикуваме нови свети отци. А те са хора и за да им осигурим прехрана, трябва да въведем задължително вероучение в училище. Според мен единственият начин децата да приемат християнските ценности, това е личния пример на родителите.

Follower каза...

Комита, изцяло оф топик, ти нямаш ли си друга работа? :)

Black Wolf каза...

Когато говорим за православието, не мисля, че трябва да намесваме либерализма и консерватизма. Все пак те са продукти на едни по-модерни времена. А православието си е чисто средновековен продукт. Именно затова му остава вероятно не толкова много живот - повечето от хората все пак мислят с категории от 21-ви век и не искат да им се пробутват средновековни ценности и средновековен мироглед.

Още по-малко пък един нормален човек ще иска главата на детето му в училище да бъде пълнена с талибански изцепки. А православния начин на мислене е откровено талибански.

Ангел Грънчаров каза...

Ценностите на християнството не са "средновековни", нито пък антични, а универсални, т.е. важат за всички времена - и за всички хора. Всяка религия дава на човеците универсаблни по значимостта си истини - по своя си начин.

Хубаво е човек като рече да се изкаже добре преди това да е помислил. Категории на мислене на 21 или на някой друг век няма: има категории на мислене и категории на немисленето. И какво излиза тогава като се тръгне от тези две така прости положения?!

Анонимен каза...

Много разнопосочни и разминаващи се идеи...

Анонимен каза...

Опитвам се от снощи да коментирам, но щом ми излезе коментарът, веднага изчезва. Мислех, че е поради дължината, но като го публикувам на малки парченца, те също изчезват.

Има ли вариант това да се промени, или да го пратя по мейла да Константин?

Анонимен каза...

Христос возкресе!
Воистина возкресе!

Аз съм още един анонимник:

Чудех се доста преди да напиша коментар, единствената ми мотивация си остана желанието да кажа няколко искрени думи на автора, защото ми се струва, че е разколебан, и от самия текст това си личи много (в този блог не съм чел по-разколебан текст).

Накъсо: БПЦ е мощна църковна институция, чиято институционална и организационна мощ стана възможна, колкото и това да е парадоксално, през 45-те години на антирелигиозно тоталитарно институционално устройство на държавата и авторитарно-клиентелистко устройство на обществените отношения (първото беше лесно да се премахне, второто е култура, която не само, че не отмря, но и мащабно се самовъзпроизведе през последните 22 години). Която и българска институция в последните години да си подберете, ще откриете, че тя е просмукана от тази авторитарно-клиентелистка култура. За БПЦ днес това също важи (дори и да оставим настрана фактора "инфилтрация на ДС" в нея преди 1989г), и то основно за висшето и средното духовенство. Това от една страна.

Анонимен каза...

От друга страна обаче, особеното във всекидневието на вярващите (говоря само за вярващите, не за нищите духом, които могат да се видят около и в храмовете постоянно, но особено покрай празници; а Възкресение Христово е само краен пример за това) е, че те пребивават в общение с Бога освен индивидуално с молитви, също и съвместно в православните храмове (в литургия - като част от общността на вярващите; чрез изповед и причастие; и винаги с посредничеството на свещеник (свещеници).

И преди да обобщя тезата си, ще споделя частица от собствения си опит на търсещ Бога. За човешката ми немощ и греховност свидетелства фактът, че няколко пъти през съзнателния си живот на самостойна личност съм се обръщал към Бога, и те всичките са били предшествани от сериозни мои човешки проблеми, които са ме отвеждали до осъзнаването на крайността на човешкото съществуване, и така немощен, съм се обръщал към Него. Винаги обаче човешката ми природа е надделявала и съм занемарявал общението си с Бог, като съм се отдалечавал от Него. Последният път, когато отново се върнах към Бог, обаче смятам за преломен и оттогава се опитвам да надвия точно тази си човешка (модерна) природа на егоизъм и самовъзвеличаване, общувайки с Него.

И още един обяснителен персонален щрих - през годините развих силно усещане за автентичност, за естественост, за добронамереност (както и за антиподите им) на човешките проявления у другите. Отделно от това имам и много ясни политически и светогледни позиции за нещата от този свят (напр. затова чета и този блог), едно от които е институционалната и организационна форма "БПЦ" (което често е различно от Неговата Църква).

Анонимен каза...

- Дразнех се и от натрапчивото комерсиализиране на повечето дейности на БПЦ (не ми се захваща тук с общоизвестните неща - имоти, свещи, търговия с политическо влияние...) и в храмовете (дори и много дребното, но симптоматично противоречие с православното общуване с Бог - търговия (макар и със свещи и икони) и свързаната с нея светска суетня да се осъществява в самия храм Господен).
= Но знам, че не аз, а Той ще ги съди; а за моята вяра и за това къде е Църквата, са важни Неговите думи "Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях" (Матея 18:20). Църквата са вярващите в Него, а православните богословски традиции, носени и предавани от достойни Негови свещенослужители са достатъчно твърда опора, на която да се стъпи при търсенето на път към Него.
- ...

Дори да продължа с тиретата, това няма да промени основното ми убеждение и дълбоко чувство - че Божията любов към мен, нищожния, и любовта ми към Него са по-силни от греховността, която може да има различни превъплъщения, включително и в институции и хора от църковния живот.

Не знам за теб, но аз не виждам смисъл от търсене на "по-адекватно" посредничество (друга религия) към божественото, защото и в нея ще откриеш (усетиш) повече или по-малко проявена тази институционално и персонално превъплътена греховност.
Надявам се от горенаписаното да става ясно защо за мен е безсмислено едно подобно усилие. А въпросът за промяната на незавидното състояние на църковната институция БПЦ е много, много тежък и сериозен и не ми се захваща с него сега.

Нека Божията любов да е с теб, Константин!

Спас Колев каза...

Сам си противоречиш. Както казваш, съвременният български консерватизъм (не мога да не спомена Златомир Орсов, продължителя на кооперативизма на Мидхат паша :D) е отчетливо секуларен.

Същото може да се каже за британския, френския и даже за мейнстрийм консерватизма в САЩ. Дори повечето християндемократически движения се секуларизират през последните десетилетия.

Проблемът е, че консерватизмът е релативен - това, което трябва да бъде консервирано, се променя с времето и мястото. :)

Съзерцател каза...

Пак противопоставяне на свобода и традиция! Бате Коста, крайно време е да напишеш нещо за връзката между двете и обвързаността им.

Както казват някои от френските революционери в края на 18 век: "потърсихме легитимност на реформите в традициите на Римската република".

А ти къде търсиш корените на твоя либерализъм? ;)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)