петък, април 15, 2011

Живот по първо направление

По света, както и в България, тоталитарната държава поддържаше с всички сили едно насилствено съжителство – съжителството между истината и лъжата. За целите на управлението имаше нужда от индустриални количества лъжи, с които да бъдат пълнени главите на управляваните и с които да бъдат замазвани очите на външния свят. От друга страна, за да може да функционира въобще държавата, за да разполага с оръжие и да посреща изисканите лични нужди на управляващите, бяха необходими известно количество истински неща – машини, информация и истински стоки. Когато случайно гръмнеше някоя атомна централа - възникваше нужда и от чиста храна и вода. Уж произлязлата от народа номенклатура нито за миг не се подлъга да консумира солидарно с него фалшификатите, които му пробутваше, и затова създаде за себе си добре скрита от външни очи отделна, добре функционираща система на информиране и снабдяване.

Тези системи функционираха паралелно. За да не се получава объркване при воденето на сметки, а и за да се различава от пръв поглед „валутният“ лев от обикновения, лъжата беше наричана „първо направление“, а истината – „второ направление“. Първото място на лъжата, разбира се, беше пропагандистки трик – ментето трябваше да мине за оригинал. Парадоксално, тази идея беше убийствено точна дефиниция на комунизма.

Светът от „първо направление“ беше скъпо платен спектакъл. Той се отличаваше със сладкопойни медии, в които звеноводи, трактористи и бригадири безкористно извършваха трудови подвизи. Това беше свят, в който празниците бяха заместени от манифестации и „всенародно ликуване“, а парите бяха безсмислени хартийки, защото по магазините с тях можеха да се купят само посредствени боклуци. Населението се спасяваше с бартер и самозадоволяване с картофи и други домашно произведени продукти.

В невидимото, но много търсено „второ направление“, което понякога случайно се промъкваше като чуждо тяло в хумористичните издания и шпионските романчета, цареше краен цинизъм и кипеше безжалостна борба за валута, връзки и обществено положение. Късметлии бяха тези, които докопваха някаква стока „за износ“, защото тя имаше предимството да е истинска.

Имаше места, като например пловдивският панаир, където двете „направления“ бяха разделени само от стъклото на парадната социалистическа витрина. Счупихме ли го?

Както в „златните години“ на РСО (развитото социалистическо общество) и днес медиите предпочитат широката и гладка магистрала на „първото направление“, а не трънливата пътека на истината. В този измислен медиен свят, премиерът собственоръчно планира полицейски операции и прекратява стачки на гръцки фермери, сам освобождава заложници като преговаря с похитителите чак до 4 сутринта, а полицията се въздържа да не бие шамари на задържаните, само защото той е поръчал. А ако не се беше обадил?

Той дори е по-компетентен от централната банка и от вицепремиера, взети заедно, по въпросите на финансовата политика и еврото.

Като в сладък мокър сън, в международната политика Германия и Франция люто завиждат на България за ниските данъци, а САЩ – за добрите ни връзки с Дилма Русев и Бразилия. Инфлацията може да бъде лесно победена с картофи, а тероризмът – с дюнери. В този свят едри магнати получават най-висши държавни ордени за народополезна дейност, а други като тях са пощадени от кризата като големи данъкоплатци. В този „официален“ театър Румен Петков е бивш министър, който стои от дясната страна на премиера в преговорите за Формула 1, Георги Петканов е уважаван конституционен съдия, а Алексей Петров – интелектуалец и доцент от УНСС, който представлява авторитетна работодателска организация в преговорите с властта. Тук дори имаме национален отбор по футбол със славна история, който понякога само няма късмет.

И тъкмо като започнахме да привикваме на картинката от телевизора, от „второто направление“ на Уикилийкс и „Биволъ“ изплува дипломатическа телеграма, в която всички одиозни фигури на „елита“ са описани и набучени като пеперуди в колекционерски класьор, а решителните мачове на националния отбор се случват вечерно време в „Син сити“.

Разминаването между картина и реалност е толкова драстично, че има български граждани, които успяват да получат ордени „Стара планина“, но не успяват да се преборят за американска виза!

Интересно по кое направление?

Дори да гледаш денонощно телевизия, няма как да си заредиш гориво от телевизора или да си включиш хладилника в кабелната мрежа. Налага се да вадиш от портфейла си съвсем истински банкноти и така те избива на недоволство.

А и министрите май се оказаха с чисто оперетна роля – функцията им е да налаят хубаво опонентите като породисти български овчарки, преди премиерът да ги заключи в банята и лично да се договори за цените на горивата или да се помоли за замразяване на цените на дизела.

И ако скъсяването на хоризонта на събитията е главния признак на жестока криза, то навикът на Борисов да си сменя мненията поне веднъж дневно ни поставя в кризисния епицентър, защото видимостта е максимум до утре.

Министрите, дипломатите и полицаите олекват, защото кой ще вземе насериозно такъв държавен служител – всеки, който хване заложници или иска окончателно решение от държавата за проекта си, ще иска да говори само с премиера.

Пътем е унищожен и критерият за значимо и незначително и така се дава тежест на фалшиви герои като Алексей Петров.

И отново стигаме до очевидното - ако световният океан е аналогията на глобалния свят, то ние по „първо направление“ си знаем, че от Искъро по-дълбоко нема!

Публикувано с леки корекции във в-к „Седем“

16 коментара:

Анонимен каза...

Много интересно. Ако си имал достъп до скритата информационна и снабдителна система, дай повече яснота. Сега звеноводите и бригадирите са в Испания, берат домати и портокали, защото ликвидирахме селското стопанство и промишлеността. Звучи гордо, нали? Като започнаха промените, непрекъснато даваха за пример Гърция. Тя взе та фалира. Един престъпник е престъпник, когато влезе в сила присъда. Иначе другото е сталинизъм. Имам в предвид Алексей Петров. Той заедно с ББ и ЦвЦв са от едно котило и не се различават кой знае колко интелектуално.

Longanlon каза...

хехе първия ти коментар ясно показва, че предизборния център на БСП с платените писачи по форуми, е почнал да функционира ...

нали знаеш какво да правиш с тях?

Стойчо каза...

Лонги, ние си ги колекционираме тях ;-) Кажи друг начин, за да научиш глупостите ;-)

Стойчо каза...

Всъщност те разбираха това противоречие и самата власт изплозваше термните „малката“ и „голямата правда“

Emil A. Georgiev каза...

Браво Коце, много силен текст!

Комитата каза...

Ей, веднъж да се съглася с нещо, написано от анонимните сталинистки мишоци.

Да, точно, разлика между Алексей Петров, Цецо и Б.Б. няма. И тримата са бандити, които не биха видяли виза от нормална държава, само че първите двама са министри по първо направление, така че ги търпят, засега.

Мога да продължа - Сталин беше уж законен глава на СССР, но целият свят знаеше, че е бандит, садист и кървав тиранин.

И именно слугите на режима – разни платени пишещи проститутки го изкарваха „баща на народите“ и създаваха лепкавата соц. медийна реалност.

Точно липсата на нормална журналистика смесва двата образа. Точно липсата на нормална съдебна система, която у нас е корумпирана отгоре до долу, държи Алексей, а и Цецо извън кауша.

Ако не беше френския посланик, сигурно и справедлива присъда по случая „Борилски“. Ама къде ти анонимен комунистически мишок да е наясно със случая „Борилски“. Той не се побира в квадратната му главичка, значи не съществува.

И така мишоците си живеят пред телевизора, кефят се на бандитите, облечени в някакви властови, бизнес и съдебни роли, през това време техни родители, братя, сестри, деца и внуци ходят да бачкат по чужбина, защото точно според мишоците всичко си е наред (щом е наред в телевизора).

Ама кретени си бяхте, кретени си останахте, анонимни.

Как пък не събрахте смелост веднъж да се подпишете, ама много държите да ми четете лекции.

Анонимен каза...

А какво ще кажеш за Ирландия ? Португалия също. Комунистите ли срутиха Гърция? Има нещо сбъркано и никой не дава обяснение за ситуацията в света, всички започват да ровят стари лайна с 20 г давност. Колкото и да не ми се иска ще дам пример с Китай, експлоатирайки световната криза, увеличи ДНЕВНАТА печалба от 400 на 600 милиона долара. Очаквам да бъда обвинен в комунизъм, защото зачеквам въпроси, на които никой не желае да отговори. А също така защо американците вложиха повече от 1 трилион долара за да национализират големите банки и повлякоха в криза целия демократичен свят? А сега накъде? Кажи комита, а не да ми пишеш за за скрита информационна система, която не помня и не ме вече интересува.

Belomore каза...

Костас, филе му,

два дружески коментара (единият - съвет), съвсем искрени и съвсем дружески, като от сравнително постоянен и добронамерен, вкл. и когато критикувам, читател на блога:

1. Писна ми от оплакванията ви от анонимните коментари и от подигравките към авторите им.

Ако ви дразнят толкова, забранете ги или просто ги игнорирайте.
Ако не ви дразнят чак пък толкова, приемайте ги за толкова неанонимни колкото коментарите на нек'ви хора, зад които стоят линкове към търговските им сайтове (например - редовно има такива) или прочие пиздоними, вкл. и като моя личен.

Понякога, макар и доста рядко, в коментарите на анонимните има и смислени доводи (нямам предвид днешния ревнител на производствено ориентираното социалистическо стопанство), които априори биват омаловажавани само защото са анонимни.
Ако ли пък смятате, че смислени доводи няма - вж. първото предложение по-горе.

2. Не знам има ли някакво значение или не, но вече на втория ред разпознавам кой текст е излязъл като статия в "Седем".
За момента ще се огранича само до констатацията. Повече подробности - некой ден лично ;)

Стойчо каза...

Беломоре, ние ги колекционираме, а не ги забраняваме ;) Лошото е че изглеждат еднакво като са анонимни. Какво му пречи единия път да се пише ААА, а другия – БББ, поне разбирам как да ги различавам. Trans pe..s ми е кой е в дейтвителност, но ми изглеждат като един човек-шизофреник - как да го разбереш?

Стойчо каза...

Не ти как да го разбереш ;-) (имам предвид немското man tanzt schon)

Belomore каза...

Танци много и различни.
Сетих се за една хубава песен на една хубава, макар и особена, немска група - Es tanzt das ZNS.

Правете ги каквото искате анонимните, на хербарии даже, ко щете, ама гледам, че Костас им се връзва и реагира емоционално и се завърта неква спирала на обяснения по повод очевадни неща от категорията, за която както са очевадни, така са очевадни за всекиго по негов си очеваден начин и ни разбиране, ни промяна в позицията, ни мегдан за смислен диалог няма открити, няма открити.

Намирам това за излишно и натоварващо - и за участниците (предполагам), и за аудиторията като цяло, и за добросъвестни читатели и пишман коментатори като мен.

Ваша си работа, все пак, де :)

Комитата каза...

Хм, щом пречат на останалата част от четящите разправиите с анонимните, ще ги прекратя. Разправиите ще прекратя, не анонимните коментари.

Жалко, че няма как да изключа от анонимните коментари да се виждат само тези, които са смислени, а останалите да си ги виждат само тези, които са си ги писали.

Комитата каза...

Да, той нищо не знае нито за Държавна сигурност, нито за книжките „Поверително“, раздавани на верни партийни другари. Някъде у дома имаме такава, където има смешен плач по повод другаря Чаушеску, който се дръвчи чат-пат на другарите от Москва. И нали сме братя, това не се говори публично.
И за Китай нищо не иска да знае, дори и сега да седна да му обяснявам.

Георги Павлов каза...

Суперстатийка, колега ;-)

Стойчо каза...

Кризата в Ирландия се изразява в това, че вече не могат да поддържат личните си ездитни коне и ги пускат на свободна паша, а кризата в Гърция е в това, че махнаха 14-тата заплата на държавните служители и преманхавне на някои лиценжионни режими.
Интересно кризата в Китай в какво ли ще се изрази? В 5000годишната история на Китай по какъв ли интересен начин са се изразявлаи кризите? ;-)

Стойчо каза...

Чакай, че се стреснах, ама в Китай социализъм ли правят?

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)