сряда, март 16, 2011

Парализа

Падането на Кадафи е рядък случай на съвпадение на желанията на масите, ценностите на демокрацията и стратегическите интереси на Европа.

Нормалните хора не искат други хора да страдат, например да бъдат тъпкани от малоумен диктатор и да живеят в страх и мизерия. Кой е Кадафи ние в България много добре знаем.

Ценностите на демокрацията и моралният императив задължават европейските държави, чиито основни ценности са човешкия живот и човешкото достойнство, да се застъпят за либийския народ.

Стратегическите интереси на Европа изискват бързо и надеждно откриване на алтернативен източник на енергийни ресурси. Няма по-удобен и по-подходящ източник за Европа от Либия - Съвсем близо, и петролът не трябва да минава през тесни протоци или ненадеждни региони.

Съвпадението на тези три фактора би трябвало да предизвика бързата и решителна реакция на Европа. Но реакция няма.

САЩ също изпукаха жокера си „Смяна на диктатор без решение на съвета за сигурност на ООН“. Втори път не им се влиза в същия капан, твърде големи ще бъдат щетите. Още повече, че старите вересии още не са платени.

НАТО бездейства, независимо от реалните рискове за Европа (не от бомбардировки, а от енергийни проблеми).

От ООН не става и чеп за зеле. Освен да блокират всяко полезно действие и да наливат пари в безнадеждни казуси нищо друго не правят.

Парализата показва много тежка системна криза в западния свят. Честито, и ние сме вътре!



Тези хора трябва да измъкнат от кашата либийския народ, САЩ и Европа и да умият очите на демокрацията. Изглежда ли, че ще се справят сами? (снимка)

27 коментара:

Стойчо каза...

Така де, да не са луди да бършат лайнат на всички и после да ги обвиняват, че не е трябвало да ги бършат. След като цялата прогресивна общественост се вдигна срещу инвазията в Ирак, от какъв зор да го правят сега?

Хак им е.

Кадафи трябва да бъде одран жив – но най-добре ще е това да го направят самите араби (имам предвид както либийският народ, така и другите арабските държави,). Нека те си организират забранена за полети зона, нека техните войници ходят в пустинята. Аз съм съгласен да ги финансираме или да плащам скъп бензин.

Друг път да не мрънкат срещу полицая, който има върши мръсната работа

Анонимен каза...

ХАХАХАХАХАХА

Искрено беше. Още от първото изречение :) :) :)

Belomore каза...

Несретниците от Бенгази ще го отнесат като несретните странджански въстаници от 1903-та, които видели в Черно море как един руски военен кораб отива да прави демонстрации пред Истанбул заради убит там руски дипломат - случайно съвпадение, но странджанци решили, че очевидно Русия се намесва на тяхна страна и щурмували Василико (Царево)...

А НАТО смело е поела по пътя на ООН, за съжаление...

Новините от вчера - Ердоган си говорил няколко пъти с Кадафи по телефона и му дал ценния акъл да назначи сам за президент трето лице, за да олаби обстановката.

Ердоган си хортува с Кадафито.
Сарко дрънка крила на Миражи и поставя т.нар. общоевропейска политика пред свършени факти - не тю, а ту (всичко) е футю.
Барко се скатава, щото много гайле му се е събрало така или иначе, а САЩ от Либия толкоз нафта не купували.
Ангелина сигур гали тайно портрета на Ромел, но много тайно.
Фратини си плямпа по талянски, колкото някой да им обере бежанската вълна.

И толкоз - атлантический съюз нерушимий республик свободных - свободни да си гледат собствената конюнктура, кой както намери за добре.

Три дни след като падне Бенгази някой ще излезе с много остра декларация, осъждаща Кадафи и призоваваща за налагане на ембарго на вноса на стратегически кисели краставички в Либия.

Съзерцател каза...

Каквото и да правят европейците, освобождението на либийския народ е негово собствено дело, както едно време е било с македонскиот. :)))))
Проблемът е, че бунтовниците не са единни, както републиканците не са били единни в Испания по време на гражданската война. А чичо Кадафи си има единно командване и професионални войници.

Комитата каза...

Съзерцател, не става дума за това. Става дума за това, че либийският народ има мощни съюзници, които са в парализа.

Belomore каза...

Ако и доколкото въобще са съюзници - ако на либийския народ или която и да е част от него ("ако на либийския народ" може да се тълкува и по другия начин, без съществена в промяна в крайния резултат), а доколкото - помежду си.
В това точно искрено се съмнявам.

ian каза...

Ами... като имам предвид, че вярваш в написаното (щото иначе що да го пишеш), особено първите три абзаца, тогава не разбирам обяснението ти на факта "парализа", за който говориш?

"Системна криза в западния свят" - това ли е според теб обяснението?

Комитата каза...

ian, да, системна криза или невъзможност адекватно да реагираш на предизвикателства.

Анонимен каза...

Пичове, поне да бяхте ходили на гурбет в Либия, че тогава да мъдрувяте за либийския народ, който отдавна живее по-добре от българкия. Питайте тези, които не пожелаха да се върнат от там!

Комитата каза...

хаха, анонимен смотаняк, познай, знаем как се живее в либия. ти май не знаеш. ако не вярваш, пише в интернета, или питай някой, който добре познава държавата.

ама си голям кретен понякога.

ian каза...

Ясно... ама на мен не ми звучи сериозно това.

Според мен с много по-голяма вероятност причината е същата, като тая, коят е отговорна за поклащането на феса... демек - интересът (за едно и съответно липсата му за друго).

Един вид смятам, че всички изброени от теб държави и организации са взели трезво и информирано решение... и не е ситуацията да "искат, ама да не могат/успяват"... напротив, според мен правят точно това, което искат.
Което съответно значи, че изброените от теб ценности и интереси, или поне част от тях, не са точно най-приоритетните им. Или пък ако са им топ приоритетни, значи имат различно от теб виждане за начина на постигането им по отношение на реакцията им на случващото се в Либия.

А-пропо, на мен ми направи впечатление, че офанзивата на властта започна след като едни нейни емисари ходиха насам-натам извън Либия... мина малко време след това и я стартираха. Не ги разбирам гео-полИтиките и световните хави, ама ми се струва, че и това решение за старт на офанзивата беше информирано и премислено.

divanov каза...

Поредната неадекватна статия в този блог.

Комитата каза...

ian, фактите за обиколка преди офанзивата не отрича версията за парализа на европа, нато, сащ и оон. единствено означава, че кадафи се е подготвил.

Стойчо каза...

@divanov, радваме се, че ни четеш редовно

рекламна агенция каза...

обстановката в Либия май излиза извън контрол..

Belomore каза...

Превод в ефир:
ian се опитва да ти каже, че няма парализа, когато има нежелание за действие.

Парализа има когато искаш, а пък и да не искаш - все не можеш, и то по причини извън собствената ти воля.

Тук, освен чичо Сарко, някой друг да е казал, че нещо иска?
Напротив, хората си казват, къде мълчешком, къде с телефонни разговори, че не искат, нищо че сигурно могат.

Да заключим - заглавието е ефектно и като такова - оправдано, но дотам, тъй като иначе фактически е невярно.

Комитата каза...

Мм, не съм съгласен. Според мен, интересът на ЕС, САЩ и НАТО от намеса е очевиден – за Европа е жизнено необходима стабилна, по-отворена и по-демократична Либия без Кадафи. Сарко и Камерон казаха че искат да се намесят, но искат другите да не им пречат.
Има желание, има интерес, няма действие. Това се нарича парализа.

Belomore каза...

Когато нещата са сиви, трудно могат да бъдат наречени както бели, така и черни.

Желанието на Сарко и (донякъде) Камерън за зона, забранена за полети (отдавна вече ситуацията "нарастна" и зоната не би значела нищо сама по себе си) не означава автоматично и желание на ЕС / НАТО / ООН.
Очевидно няма желание от страна нито на ЕС, нито на НАТО, за ООН няма смисъл да говорим.

Това, че ти виждаш интерес на ЕС, САЩ и НАТО, също така очевидно не значи и, че те го виждат.
Една на ръка, че наистина май не го виждат, а втори път - кой може да гарантира, че една евентуална намеса може да гарантира "стабилна, по-отворена и по-демократична Либия без Кадафи".

Въобще, ако се абстрахираме от обективното развитие и това, че нещата отекоха, ти какво искаш и очакваш да се случи?
Намеса в стил Босна / Косово? Или просто "вижте, нещо там напревете"?
Съвсем сериозно питам, защото очакванията понякога предопределят дефинициите.

Анонимен каза...

Ме стана както в Ирак. Там американците обесиха Садам, понеже разработваше оръжия за масово унищожение и естествено му завладяха петрола. С Кадафи не се получи, понеже не се разбраха кой да води бащина дружина. Арабите не приемат християнската ценностна система - демокрация. В Кувейт всеки гражданин е лична собственост на шейха и може да си прави с всеки каквото си поиска. А къде е демокрацията? За там нито дума, защото той ни е приятел

Laleelay каза...

Едно допълнителна мисъл за отношението България – ЕС – северна Африка.

До скоро прилагането на познатата мислена схема „това не е наш проблем“ и „ние нямаме отговорности“ бе адекватна основа на липсата на позиция. Бившите колонизатори имат отговорности там, източноевропейските нации нямат отношение.

Според мен членствтото в ЕС променя ситуацията – като държава-членка българските власти носят отговорност за решенията (или липсата на такива) на ЕС. Но по-важното в случая е, че като общество ние също носим отговорност от гражданската си позиция – или липсата на такава – относно позицията на Европа към Северна Африка. И относно проливащата се кръв в Либия.

Да не говорим че имаме пресни спомени за безконтролните решения на Кадафи (българските медици).

За съжаление никъде не видях тази теза развивана – нито сред политици, нито сред анализатори, нито сред журналисти, нито сред граждаснки сдружения.

Осъзнаваме ли каква отговорност понасяме като стоим настрана и не вземаме отношение?

Стойчо каза...

@Laleelay, много точно. Това също се нарича „отказ от бремето на белия човек“
(бял не е раса, Обама също е бял в този смисъл)

Зелен Бетон каза...

Според мен в основата си това е изчакване. Изключително трудна игра на нерви, в която от едната страна е Западът, а от другата – радикалният ислям.

Очевидно е, че след арабските революции ще последва обществено-политически вакуум – който ще е дори по-страшен от този в Източна Европа след падането на Стената. Ние все пак имахме някакви наченки на опозиция и някаква склонност към самоорганизиране, плюс готовите, близки до нашия манталитет и работещи европейски рецепти – докато там нещата са съвсем други. И привържениците на шериата в момента са в трескава готовност, изчаквайки удобен момент да се наместят във вакуума и да представят събитията като връщане към ислямските корени (което, разбира се, ще трябва да се институционализира).

Същевременно обаче не могат да си позволят да се афишират като подбудители на (а още по-малко – да оглавят) ислямските революции, защото така ще си спечелят много вътрешна неприязън; освен че ще дадат на Запада аргументи, които не искат да дават. До такава степен са се умълчали, че даже от Ал Кайда и Сие не се е чувало нищо от много време – а брадатковците иначе имат навика да коментират и събития извън ислямския свят, какво остава за сериозни размествания вътре в него. Този факт е особено показателен.

От своя страна Западът ужасно много се пази от всякаква намеса, която би могла дори да бъде изтълкувана като преждевременна. Грубо казано, те чакат бунтовниците ясно и категорично ДА ГИ ПОВИКАТ – тоест, да им стане ясно, че без външна подкрепа могат просто да бъдат избити. Гласовете на Арабската лига и Африканския съюз са полезни, но недостатъчни: тук става дума не за политическа аргументация, а за изграждане на отношение у обикновените хора.

(продължава)

Зелен Бетон каза...

(продължение)

Разбира се, съществува рискът арабите (по-конкретно либийците) да са толкова анти-уест надъхани (Кадафи е поработил доста по въпроса), че докато осъзнаят очевидното, да не е останало на кого да се помага. В този смисъл наистина може да се каже, че е Западът е в парализа. И целта на палаткаджията е да поддържа това състояние колкото може по-дълго.

Между впрочем, с него Западът внимава и по още една причина: той е толкова луд, че ако види, че губи, като нищо сам ще повика радикалните ислямисти да го заместят във властта. И ще представи това като даване на властта изцяло в ръцете на народа. Понеже е отмъстително пишлеме, ще предпочете да създаде нов център на напрежение в света, само и само да накаже тези, които са си позволили да оспорят абсолютизма му.

Има и още един аспект, в който нещата са парализирани по сходен начин: дебатът доколко допустимо е налагането на демокрация с агресия. Кадафи е много наясно, че това е морална дилема за целия демократичен свят, и прави всичко възможно, за да раздуха подобни несъгласия. Да не забравяме, че лелеяната му цел е да бъде обединител и говорител на арабите (и на Африка) срещу "двуличието и лицемерието на Запада". Това се опитва да прави и сега, дори при критичното положение, в което е изпаднал: да "сочи кирливите ризи" на демокрацията от западен тип, стараейки се да предизвика симпатии сред "подопечните" си. Лидер до последен дъх, един вид...

(продължава)

Зелен Бетон каза...

(продължение)

В някаква статия прочетох (това го писах и другаде), че е дошло време да се види кое е по-силно: интересите или идеалите. За свят, който е свикнал да налага интереси зад паравана на прокламирани идеали, това е труден проблем. Още по-труден става той вследствие на факта, че обикновените хора вярват в идеалите, а високите политически нива се занимават изключително с интереси – до такава степен, че двете нива опасно са се раздалечили. Раздалечени са от едно море от демагогия, на която (вече) никой не вярва, но (все още) се възприема като неотменима, макар и досадна, част от естествения политически пейзаж. В цялата тази конструкция започват да се появяват сериозни пробойни (напр. Уикилийкс) – и все повече, макар и негласно, започва да се търси един общ знаменател, който да постави нещата по местата им. И този знаменател не е интересът, а МОРАЛЪТ (колкото и условно да е тълкуването на тази дума). XXI век явно ще бъде векът, в който моралът или ще заеме отново мястото си на централен критерий, или ще изчезне окончателно. Всяко от значимите събития напоследък ни тласка към тази дилема - от 9/11 през Ирак, Афганистан, Хаити, арабските революции (при Либия с най-голяма интензивност), до земетресението в Япония.

Не е проста работата, никак даже. Направо си е за парализа. Тъй че – и на мен ми се иска да му наритат задника на тоя колкото може по-бързо и да не допускат съсипването на живота на обикновените либийци, но пък си давам сметка, че ако не се улучи точният момент, светът в бъдеще може да стане много по-неприятно място.

P.S. Сори за дължината, исках да съм максимално ясен.

Комитата каза...

Зелен Бетон, страхотен анализ. Не ми дойде наум, че много по-добре е да закъснеят, защото тогава са желани, отколкото да избързат, защото тогава ще изглеждат нежелани.

Наистина пропускам, че на либийците цял живот им пълнят главата с глупости за запада.

Не мислиш ли, че е време за собствен блог?

ian каза...

Зелен Бетон, съгласен съм с почти всичко от написаното от теб и имам подобни принципни наблюдения и виждания. Много ми харесва и описанието в профила ти :-), поздравления!

Иска ми се да се съглася и с очакването ти за 21-ви век, в който "моралът или ще заеме отново мястото си на централен критерий, или ще изчезне окончателно". Та - иска ми се да мисля и аз, че първата опция наистина е възможна. И в тази връзка - можеш ли да удариш едно рамо с обяснение на думичката "отново" по-горе, pls!? Можеш ли да посочиш пример в хронотопа - исторически период и съответно сравнително голямо географско петно - в който това е било факт според теб, идеалите да са над интересите? ...защото иначе такъв тип статукво (за мен) е малко като чудовището от Лох Нес - всички говорят за него, ама никой не го е виждал все още с очите си.

П.П. Да допълня, ако случайно не съм разбран правилно - напълно сериозно питам и имам интерес да се образовам в тази посока.

Зелен Бетон каза...

@Комитата: 10х :)

@ian: Нямах предвид, че някога идеалите са били над интересите, а че някога моралът е бил оценъчен критерий с много по-голяма тежест, отколкото днес.

Интересите винаги са съществували и винаги са били водещи, то няма как иначе. Всъщност, идеалите са също интереси – само че общи, и проектирани в бъдещето – така че не би трябвало да има противоречие. Противоречието (чак до несъвместимост) възниква тогава, когато частни интереси се налагат в разрез с идеалите. А това става възможно, когато моралът слезе надолу в (или въобще изчезне от) скалата на ценностите.

Абе, това си е за цяла отделна тема, че и повече от една. Може би, като си направя блог, дето вика Комитата... :)

Накратко бих се аргументирал обаче така: прогресиращото пренебрегване на моралните скрупули и задръжки според мен е ясно видимо дори за хора, които са на не повече от 30-35 години. Стига да си направим мислено сравнение между моралната детерминанта в поведението (и жизнената философия) на собствените ни баби и дядовци и същата при своето собствено поколение (да не дъвчем кокалите на по-младите поколения, не е много коректно).

Както и да си дадем сметка колко неща започнаха полека-лека да се смятат за "нищо нередно" дори само през последните години: от голия задник на Азис на билборд, през безкомпромисното "откровение" на Доган, че купуването на избирателски гласове е нормално, до изприпкването на Тони Блеър до Либия буквално няколко дни след края на сагата с медиците ни за сключване на многомилионни сделки за петрол и газ.

Или малко по-абстрактно, ако предпочиташ: старите легенди са за Робин Худ, в тях Нотингамският шериф е само отрицателен герой; днешните легенди са за преуспелите безогледни юридически акули от Манхатън, а само "за цвят" се появява фигурата на наивното адвокатче-идеалистче, което "се мъчи да оправя света". В старите легенди побехдава Робин Худ, защото така е правилно; в днешните, ако адвокатчето победи, то е защото има бесен късмет – и всички са наясно, че това е художествена измислица, че всъщност такива неща не стават.

Ренесансът на морала (поне както аз го виждам) би трябвало да изчисти целия демагогски талаш, който понастоящем замъглява пространството между интереси и идеали – така, че връзката между тях да стане ясна и видима. Това няма да спре налагането на интереси – но ще спре БЕЗОГЛЕДНОТО налагане на интереси; при което ще остане и ресурс, и пространство за преследване И на идеали.

Та така...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)