събота, март 05, 2011

Последното оръжие




Не е необходимо да разбирам много от края на света, астрология, асцеденти, домове и противостояния на небесни обекти, за да усещам и с кожата си, че преминахме в друга ера, в друго състояние на обществото. Нечувани и невероятни кадифени революции в арабските страни почти без усилие бутат от престолите застаряващи идоли. Отминава времето на грубата сила. Който използва насилие, като лудия Кадафи, за да остане на власт, бива прокълнат и обречен навеки.

Историята не е спряла, нито е свършила. И днес се отнемат територии, обсаждат се градове и се променя съзнанието на милиони. Но как?

Настава време на „меката сила“.

„Меката сила“ предполага използването на „ненасилствени“ оръжия. Променя се и фронтът на военните действия - от огнена стена, разделяща две непримирими сили, той се превръща в напрежение, излъчвано от различни центрове на влияние и просмукващо се в тъканта на цялото общество. На пръв поглед това изглежда като отлична новина — никой вече няма да умира за победата, няма вече да има армии като стоманени лавини, които ще се сблъскват някъде извън градовете. Но конфликтите никъде не изчезват и затова фронтът се разтваря и просмуква в обществото, като най-страдащи са най-слабите и уязвимите — семейството и децата, които се превръщат едновременно в полесражение, оръжие и жертви на съвременния конфликт. И не говоря само за децата и жените атентатори-самоубийци.

Новата епоха предвещава много по-силно влияние на жените в политиката, които са професионалисти в такъв тип войни.

Колко ново е това, което наблюдаваме? Имало ли е период в историята, когато децата и семейството са били средство за водене на война и политика?

Имало е. Когато посетих преди 3-4 години замъка Конопище в Чехия, получих уникална перспектива към разпадането на Австроунгарската империя. Този замък е мястото, където е живял злощастният престолонаследник Франц Фердинанд. Той е бил модерен човек - имал е електрически асансьор, вътрешни тоалетни, два водопровода - един за питейна вода и един за вода за други нужди, бил е колекционер и пътешественик. Имал обаче голям грях към империята — бил женен по любов. Старият император бил много недоволен, никога не стъпил в замъка след женитбата на сина си и подлагал съпругата му на всякакви унижения на задължителните публични събития. За себе си, Франц-Йосиф бил прав, именно „капризите“ на сина му да се откаже от семейството и децата като имперско оръжие, били от предвестниците на гибелта на империята.

Възползването от децата не е запазена марка на миналото. Сара Пейлин, кандидатката за вицепрезидент на САЩ, принуди бременната си 17-годишна дъщеря да се омъжи за 18-годишния си интимен приятел в името на висши партийни и държавни цели. И ако последващите драми принуждават баба Сара и слабохарактерната ѝ дъщеря да изкупуват решението си, то на детето-оръжие в пиар кампания, няма кой да му компенсира това, че няма да живее в нормални семейни обстоятелства.

Ако децата са бъдещето ни, то отношението ни към него е крайно безотговорно.

Има една притча, за човека, който всеки ден печелел по три жълтици. Едната давал назаем на сина си, втората харчел, а с третата си връщал дълга към родителите. Днес живеем в по-модерно време — не даваме назаем на децата си, а взимаме от тях, дори от неродените. Мъртвият от 13 години диктатор Живков, толкова магистрали и културни дворци ни построи, че дълговете му ще бъдат окончателно изплатени чак през 2013 година. Включително и от хора, родени след 1989г.

Безотговорността има много лица. В блога ми често се появяват хора, които повдигат въпроса за „нахалните малцинства“. Моят отговор е прост — всяко семейство трябва да има повече деца и въпросът с малцинствата ще бъде решен до две поколения. Елементарно. Който е патриот, ще го направи. Аз нямам претенции.

Ето — Цветанов, Станишев и Паси (а защо не и Яне някой ден?) също дават своя скромен принос към разрешаването на демографския проблем. Сдобиването с наследник с рекламни цели, изглежда е единственият пиар ход, който има реални полезни последствия. Е, ще се увеличат малко проблемите с връзкарите в бъдеще.

Фронтът достигна и тригодишният внук на Ваньо Танов, който беше профилиран за нуждите на националната сигурност. Бял шоколад или кафяв? Жълти или бели гумени патенца да плуват във ваната?

Това не са случайни признаци — в центъра на обществения дебат тепърва ще се настанява голямата дилема на биоетиката, ръфана с еднаква стръв и от всички страни - дебатът за детето, преходното същество, което вече е човек, но все още не може да прави информиран избор за бъдещето си.

Ако бъдат оставени сами на себе си, водачите на човешките глутници свеждат цялата държава до собствената си личност и семейството си. От всички човешки институции родът и семейството изчезват последни. Първа май изчезва демокрацията.

Ако си вградил себе си или семейството си в структурата на държавата, неизбежно е някой да пострада, ако паднеш от власт.

Какво ще позволим?

Няма време. Утре децата ще имат възможност сами да вземат решения дали да напуснат държавата почти без усилия. Никой не иска да изплаща чужди дългове. Никой не иска да бъде използван за ръжен, с който се бърка във въглените. Или за оръжие.

Публикувано във в-к „Седем“


PS. Ако статията ви харесва, много ще се радвам на подкрепа в социалните мрежи. Всяка ваша положителна реакция ме мотивира да пиша още.

8 коментара:

Мария Георгиева каза...

За читателите на блога, ето и една статия за идеолога на провеждането на бунтове и революции без кръв и насилие през последните години от вчера: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=804638

Анонимен каза...

Прочетох цялата статия, но не намирам смисъл в нея. Какво казва тя ? Децата като "оръжие" ? Безкръвни революции ?
Каква е идеята на статията ? Нова инфомрация, представяне на стара такава през нова преспектива ? Съвсем сериозно питам, просто защото тази "мека сила" ми... тя събори Желязната Завеса... и се нарича => икономика <=, нечувани бунтове в Арабски страни ? Не съм съгласен, ама съвсем. (:
И друго искам да знам ! Защо естествения каучук има по-добри качества от изкуствения, при положение, че и двата полимера са "еднакви" на база спектроскопски анализи ? :)(:

Комитата каза...

Обяснявал съм вече за анонимните въпроси.

Джули каза...

хей, много силна статия, а въпросът за "меката сила" е ключов. Имаше някаква идея, че властта вече няма нужда да използва оръжия и насилие, защото реално прониква във всички аспекти на живота ни и ни контролира отвътре. По въпроса за биоетиката, биополитиките и пр. мисля, че много ще ти хареса Агамбен "Homo Sacer" - това е най-умната книга, която съм чела последните години. Почва с една мъчителна за мен правна първа глава, но втора и трета са велики. Бежанците, децата и концлагерите са анализирани отвсякъде :)

Комитата каза...

Мерси за жокера и за оценката! Събирам вече доста нещо за четене ;-)

Стойчо каза...

Хм,освен да направя забележка за сексистката статия - друго не се сещам ;-)

Иначе израза „Предпочитам мама да ме набие, отколкото тате да ми се кара“ чувал ли си? ;-) (момичетата го ползват предимно)

Анонимен каза...

Комита,
Позволявам си да се обадя, защото отваряш дума за подкрепа в послеслова, а и защото съм от редовните читатели, пък божем, професията ми е да се занимавам с текстове. И, честно казано, оценката ми е: "долу-горе". Най-големият проблем е в композиционно отношение - наистина не става ясно, какво точно казваш с този текст. Има нахвърляни идеи и с известен напън човек може да си ги сглоби в прилична конструкция, ама нужно ли е? (и дали тази конструкция е твоята конструкция?)Коя е тезата? Че трябва да внимаваме какво правим с децата? Че трябва да правим деца? Че семейството е най-малката клетка на (социалистическото) общество? Че трябва да водим война за съзнанието на децата? Боя се, че и сам за себе си няма как да дадеш отговор в какво трябва да ме убеди този текст. И моля те, внимавай с епитетите. "Нечувани и невероятни революции" - излишен патос, на всичкото отгоре и неверен като историческа фактология. А и как успя да наредиш демокрацията сред институциите редом с рода и семейството - тя може да бъде идеология, форма на управление и т.н., да не изброявам, но институция не е била и няма как да бъде. И още доста трески за дялане виждам, но все пак, целта ми не е да те обезкуража да "пишеш още", напротив. Показвал си, че можеш повече, така че, дерзай, но умно.
ПП. тъй като не ме допуска чрез ппрофила ми в гугъл, ще изляза анонимен, но ако решиш да ме наругаеш, пиши на vilervale@gmail.com (и моля, изтрий ми адреса :))

Комитата каза...

Не мога да изтрия част от коментара, а само целия, затова го оставям така. Аз също не харесвам особено този си материал, а подкрепата искам не специално за него, а по принцип.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)