вторник, март 01, 2011

Време за промени

Аз бях против втората война срещу Ирак. Не вярвах, че Ирак има оръжия за масово унищожение, и се оказа, че няма. Не вярвах, че САЩ имат план какво да правят след като вземат властта в Ирак и още смятам, че нямат. Не вярвах и че сериозно имат намерение да посадят демокрация на арабска почва. Дори и да са имали такова намерение, не се справят особено добре. Не обичам да ми говорят глупости, дори и най-близките ми хора и с най-искрени намерения.

Също така вярвам, че и много „наши“ и симпатични политици трябва да носят политическа отговорност, ако са го заслужили.

Също така мисля, че световната финансова криза има връзка с гигантските разходи по финансиране на на войните в Ирак и Афганистан. Може пък на някого да са му трябвали спешно страшно много пари и да е правил шашми с финансовите инструменти.

Ако бяхме изчакали няколко години, може би властта в Ирак щеше да бъде съборена последните седмици като клатещо се зъбче в детската градина. И нямаше да има около 700 000 убити, и около 1,9 трилиона долара разходи, да не говорим за дългосрочните последици въобще за световния ред и занемаряването на други остри проблеми и съюзяването с други тирани, защото ресурсите недостигат.

Неприятни последици са дори вековните разсъждения за „подарената свобода“, които още измъчват някои европейски нации. И други, почти европейски нации, които до ден днешен злоупотребяват с „историческата благодарност“

За сравнение, вижте разходите по падането на властта в Либия.

Идеята е много банална – че нещата трябва да се правят, когато е настъпило времето за тях – нито по-рано, нито по-късно. И че хората сами трябва да узреят за идеята, че заслужават свободата си.

Историята ни показва два модела на победа над тиранията - германският, в който половин Европа беше срината и милиони загинаха, за да се победи Хитлер, но това да стане възможно най-бързо и съветско-сталинисткият, в който половин Европа се мъчи и деградира още половин век, но режимът се тупна като зряла круша и почти без жертви.

Не знам кой от двата модела е по-добър. Предполагам този, при който умират по-малко хора, по-малко хора страдат и се харчат по-малко пари.

Обаче ако трябва да умреш веднага, в името на някакви геополитически сметки, едва ли това ти носи особено голяма радост. Докато, в името на собствената свобода, много хора понякога са готови на саможертва.

Така или иначе, умирачката не е никога приятна.


31 коментара:

Стойчо каза...

Всъщност това е големия спор през Възраждането между младите и старите: да вдигаме ли бунт, който да бъде потопен в кръв или да градим църква, училище, икономика и като му дойде времето Османската империя сама ще падне.
И аз не знам кой е прав, но се надявам анонимните да ни подскажат правилната позиция в антибългарската кампания :)

Стойчо каза...

Разликата в отговора е в това дали си вътре или вън от системата :) Сега сме отвън и много лесно казваме, ами изчакайте 42 години и Кадафи сам ще падне. Но със сигурност бъркам в антибългарската си кампания ;)

Sash каза...

Е добре де, кое е по-добро - милиони да загинат и да се събори режимът отведнъж или половин век деградация, дето опропастява живота на милиони...
А в Ирак като че ли се случват и двете - хем уж отведнъж, с много жертви и средства и пак кошмарът се влачи от години и много след като го няма Саддам

bozho каза...

>"Не вярвах, че Ирак има оръжия за масово унищожение, и се оказа, че няма. "

Да припомня, че през 1988-а година режимът на садам изтрови близо 5000 кюрди със зарин. Заринът не знам да е отпаднал от списъка на ОМП. Това, че садам е успял или да го скрие дълбоко, или да го изнесе в съседни държави, не значи че Ирак никога не е разполагал с ОМП.
Друг е въпросът, дали войната беше заради оръжията или по други причини.

Колкото до сталинския режим, при него пострадаха май повече хора, отколкото през войната срещу хитлеровия. Трудно е да се даде отговор, кое е "по-добро". Всъщност май няма по-добър избор.

Комитата каза...

On June 21, 2006 the U.S. House of Representatives Permanent Select Committee on Intelligence released key points from a classified report from the National Ground Intelligence Center on the recovery of chemical munitions in Iraq. The report stated that "Coalition forces have recovered approximately 500 weapons munitions which contain degraded mustard or sarin nerve agent." However, all are thought to be pre-Gulf War munitions.

Надето каза...

Може да ви се види странно за една жена да произнесе следващите думи, но съм сигурна, че бавната деградация е много по-страшна от многото жертви за по-кратък период. Не по-добра е и подарената свобода, когато не си дорасъл да си свободен. Може и да не се съгласите с думите на чешкия комунист Ю. Фучик: По-добре да умрем прави, отколкото да живеем на колене. Ако се абстрахираме от това, кой ги е произнесъл, защото думата комунист предизвиква лоши асоциации, думите са много верни. При всички случаи, хирургията е най-доброто за определени болести, вместо да ни тровят с шепи лекарства, от които не е сигурно дали ще оздравеем, а дори, ако все пак ни излекуват, какво друго и до каква степен ще бъде увредено.

Комитата каза...

Съзнателно се опитвам да не вземам страна, защото въпросът за свалянето на Кадафи изглежда по един начин на българските медици, които са изкарали 8 години в затвора и по друг начин на хората, които са живели извън затвора.

pi314 каза...

Това е доста сериозен проблем - ако седиш безучастно и оставящ диктаторът да трепе хората си не е добре, особено ако се имаш за световен полицай. Обаче и да влизаш на чужда територия и индиректно да подклаждаш войната пак не е читаво.

Аз съм по-склонен да считам, че Либия мина точката от която няма връщане назад, просто няма как режимът да се задържи и да няма масови изтребления на бунтовниците след това. Така че май ще е най-добре за хората там ООН да прати мисия, която да обезоръжи Кадафи. Обаче ООН действа бавно и вероятно НАТО ще влязат сами преди това.

А кое е по-добро в краткосрочен и дългосрочен план няма как да знаем. Ето, в България нямаше много убити по времето на комунизма, но пък манталитета ни беше така изкривен, че цяло поколение още не може да се отърси от него...

Ангел Грънчаров каза...

Г-н Комита пише дълбокомислено:

Историята ни показва два модела на победа над тиранията - германският, в който половин Европа беше срината и милиони загинаха, за да се победи Хитлер, но това да стане възможно най-бързо и съветско-сталинисткият, в който половин Европа се мъчи и деградира още половин век, но режимът се тупна като зряла круша и почти без жертви.

Не знам кой от двата модела е по-добър. Предполагам този, при който умират по-малко хора, по-малко хора страдат и се харчат по-малко пари.


Но по неговия собствен критерий излиза, че 50-годишното чакане агонията на комунизма да доведе до неговата смърт е значително по-лош вариант от бързия край на национал-социализма: и повече хора са умрели, и повече хора са страдали, и повече пари са били похарчени нахалост...

Комитата каза...

По „неговия собствен критерий“ не може да се каже, затова и не мога да кажа. Защото кой може да изчисли всички загуби в страдания, смърт и средства от бавната деградация.

Ангел Грънчаров каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Ангел Грънчаров каза...

Ами за да си отговориш сам и то напълно задоволително на дилемата, която сам поставяш, сравни положението, в което се намира днешна Германия с това на пострадалите от комунизма региони на света; мисля, че не се нуждае от обосноваване тезата, че огромни територии от Русия, Средна Азия и Източна Европа (примерно България) днес са в крайно унизително и тежко положение, докато съвременна Германия е в бляскаво положение.

Кои тогава повече са изстрадали, кои са платили по-тежка цена, къде са повече жертвите: на комунизма или на национал-социализма?!

Iskra каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Борис каза...

Г-н Грънчаров, предвид това, че Комитата казва "половин век" ще рече, че говори за студената война само и за бавното изгниване на комунизма. та в този период жертвите, страдания и изгубените пари са по-малко

Ангел Грънчаров каза...

По-малко ли? Я си помисли малко? :-)

Стойчо каза...

„По-малко“са когато гледаш отстрани...

Ангел Грънчаров каза...

Вярно е, такива като мен, които сме живели комунизма, макар и не в цялото негово ссякаш нескончаемо мъртвило, другаяче го възприемат и оценяват. А пък такива като поколението на моите родители, на което животът мина при комунизма, може ли някой да каже каква цена са платили?!

Belomore каза...

За да не се налага да цитираме др. Юлиус Фучик, по-добре да цитираме Даме Груев:
"По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край".

Лошото е, че дори и делото на самия Груев доказва, че обикновено и за съжаление, тръгне ли се към ужасния край, обикновено сте стига до безкрайните ужаси.
А българската история, пак за съжаление, изобилства с такива примери, вкл. и за това как за броени месеци (Балканските войни) безвъзвратно рухва делото на Екзархията, градено с десетилетия.

Анонимен каза...

Ако САЩ не бяха похарчили тези трилиони долари по военни дела, те отдавна да са станали жертва на хиперинфлация и да са видяли криза, която и през най-страшните кошмари от "ГОЛЯМАТА депресия" не са виждали.

Комитата каза...

Аз пък мисля, че точно огромните военни разходи водят до хиперинфлация, мистър анонимен.

Анонимен каза...

За кризата на свръхпроизводството е писано отдавна и го има във всички учебници. На нея са обречени всички валути без покритие, каквато е американската. Военните разходи са просто потушаване на финансовата буря, т.е. по-точно - изнасянето на бурята зад граница. Нищо повече. Без война навън ще има гражданска война вътре.

Комитата каза...

Малей, колко анонимни специалисти по марксистка политикономия и борба за мир ни налазиха. Хора, на Маркс няма живот! А след него има.

Анонимен каза...

Извинявай, но кризата на свръхпроизводството няма абсолютно нищо общо с Маркс, още по-малко с Марс. Съжалявам те, че не си чел нищо за нито едното от първите две. За Марс не знам - сигурно си гледал филми.

Ако не искаш анонимни коментари - спри ги. Обаче без тях нали ще останеш без SEO... Статиите няма да са толкова джиджани и егото няма да бъде начешано. Друго си е ТИ да си водещия, знаещия, можещия (в собствената си кочина), друго е всички останали да са тъпи, комунисти и анонимни. Последното е особено лошо - ако си анонимен, значи каквото и да напишеш не се брои. Да, това е демократично и по американски.

Анонимен каза...

Сега малко обучителен материал за "блогъри" по същество. Ако въпросният Маркс/Марс е казал нещо за свръхпроизводтвото, то е било, че до такава криза ще се стигне рано или късно. Нищо повече - неговите трудове са насочени в друга посока.

Е, случило се е рано - 1929г. Значи все пак Марс/Маркс е бил прав, та въпреки и да е гледал на този въпрос отгоре-отгоре като второстепенен проблем спрямо по-големия на режима, в който той самия е живял. След тази криза хунтата от големия остров започва да се чеша по главите и започва да мисли "кво да правим, че хем да си запазим рахата, хем да не ни избесят". И бързо намират решението - изнасяне на инфлацията извън страната. Нека другите държави да му мислят. Хитро е, не може да им се отрече. Добри са!

Комитата каза...

Не можеш да ме трогнеш. Анонимните говеда са си анонимни говеда. Избери си псевдоним, независимо колко фалшив и тогава може да получиш повече уважение. Иначе си най-обикновен Комунистически Комплексар.
Криза от свръхпроизводство - дрън, дрън, дрън, дрън...

Анонимен каза...

... а тъпи са тези, които им вярват и им играят на свирката. Най-тъпи са пък тези, които го правят без лична облага. Остатъка хора са разни болни идеалисти, които се борят за остарели и безсмислени работи като свободата например.

Анонимен каза...

Подпис:

Комунистически Комплексар
(щастлив, че не е болен нито от вирусна, нито от наследствена седерастия)

Комитата каза...

Комунистически Комплексар, с интерес чакам да чуя тезите ти. Добре дошъл при коментаторите на този блог.

Анонимен каза...

"Сорри" за спама, но да си довърша изречението:

(... или новия щам на болестта - десеберастия с костовопороза)

Анонимен каза...

Дали и какви химически оръжия е имало в Ирак, ще се разбере до десетина години след като падне режима в Сирия... имаше едни кервани от военни камиони тръгнали натам, но Буш вече беше лош и не можеше прогресивната журналистика да рискува да намекне, че може и да е бил прав, нали така.

Апостол Апостолов каза...

Ситуацията сега е друга. Оръжията за масово поражение на Садам бяха измислица, но жертвите на Кадафи не са измислени!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)