понеделник, февруари 28, 2011

TILT: Два пъти Браво и още два пъти специална похвала!


Преди години, още като ученик, често (буквално всяка седмица) ходех на кино, после като студент го практикувах също достатъчно често – даже и сам си ходех (без компания). И, ако в гимназиалните ми години гледах и доста от българските филми, то вече като студент (а това беше началото на 90те) май на ни един български филм не съм ходил. После полека-лека разредих ходенето на кино. Порастването на детето отново ме върна в кино салоните – и много се радвам, че днешната анимация за деца може да бъде гледана и от татковци :)

Цялото това въведение беше, за да ви кажа, че от 1988г насам не бях гледал български филм на кино. Както първите опити след 1990г, така и тези от последно време (прословутите Дзифт и Мисия Лондон) минаха покрай ушите ми, без да ме убедят да дам 9 кинта за билет за тях. „Играта на играчките“, „Социалната мрежа“ и „Рапунцел“ като че ли заслужаваха повече (да не говорим за наистина великолепния „Да си дресираш дракон“ ).

Когато обаче Комитата ми каза, че TILT си струва, реших да го послушам, не забравяйки старото кинаджийско правило „Филмът е хубав или съветски?“ ;-)

А българските филми винаги са страдали от неимоверното желание на авторите си да решат всички световни проблеми едновременно, както и да покажат поне един чифт цици (кажете ми български филм*, в който няма цици?)

С подобни очаквания в събота реших да жертвам 18-те кинта за билети, за да гледаме TILT заедно с благоверната. Публиката в салона бяха предимно мои връстници, като имаше даже няколко човека във видима пенсионна възраст. (Да сте ги виждали в последно време в киносалон? В мола?). Имаше и доста по-млади от мен, но тийнейджъри май изобщо нямаше. Като че ли връстниците ми все пак преобладаваха.

И се оказа, че за това си има основание – TILT се оказа буквално филм за моя набор. След Войната на таралежите, това е вторият филм, в който се разказва за мен самия.

Историята на пръв поглед е проста – една компания момчета се опитват на фона на наистина исторически събития да се „оправят“с живота. На втори поглед обаче историята е пълна с под-истории, точно както е и нашият живот: има и любов, има и предателство (и то повече от едно), има и почтеност, и приятелство, и надежда, и отчаяние – но всичкото това без грам морализаторстване, за което авторите на филма получават първото ми БРАВО!

Второто БРАВО е за реализма: реализъм има както в героите, така и в обстановката (декори, жаргон, атмосфера). Всъщност реализмът на героите не е в типичността им (колко от вас познават убиец? Или дъщеря на мутра? Която не е станала мутреса?!?), а в тяхната характерност.

Малко пояснение: „типичен“ е герой, който може да бъде срещнат всеки ден, на всяка маса или във всеки офис, докато „характерен“ е герой, който характеризира епохата си. В този смисъл героите в TILT са „характерни“

Личи си, че авторите са живели това време и са го пресъздали като истински познавачи: и жаргонът, и автомобилите (както и номерата им), и улиците, и поведението на милицията, и обстановката в милицията са напълно автентични (последното даже за 1995-96г мога да го потвърдя ;-) Емигрантските сцени са умопомрачително (даже мога да цитирам „Ебало си е мамата!“) реалистични.

Ако искате да разкажете на днешните двайсетгодишни българския социализъм, както и началото на прехода – заведете ги на TILT.

Филмът е МНОГО ДОБЪР и се надявам да показва тенденция за българското кино.

И все пак да кажем нещо и за забелязаните от мен „дефекти“:

  • Комитата се чудеше, дали през 1989г имаше чешки (широки) трамваи. Такива имаше още през 1988 г (ходех с тях до гараж Дружба, където пък карах тролей в УПК-то), но... апаратите за самотаксуване с електронни карти се появиха след 2005 г ;-) (сцената с трамвая на последната спирка)
  • А влакът от София до Драгоман пътува не повече от час – така че няма как по светло да минаваш покрай Сливница (пейзажът от прозореца на влака е точно от чукарите и полето край Сливница) и в дълбока нощ да минаваш граничен контрол на Драгоман (влакът на път за Германия).
  • Съвкупността от дрехите на героите през 1989г :) – т.е. че всеки имаше поне едни читави дънки или ризка – имаше, но никога нямаше да идеш с тях в мазето ;) Както и вероятността четирима души едновременно да си ги носят също клонеше към нула

Разбира се това са само бележки за моята наблюдателност, а не критика на филма ;)

Първата специална похвала е за играта на артистите: имената, както и лицата им, нищо не ми говорят, но играят великолепно. А мадамата ми докарваше сълзи и то само с мимиката си, признавам си! (Има бъдеще в това момиче!)

Втората специална похвала е за авторите за отношението им към паметника със шмайзера! (то е Шпагин, де;) Гледайте филма, ще разберете :) :)

Ако все пак искаме да се абстрахираме от историческата обстановка, то филмът е за поредицата малки решения и избори, които взимаме в живота си, и които винаги водят до големи последствия. И това е разликата между TILT, филм от времето на демокрацията и Войната на таралежите, също прекрасен филм, но от времето на социализма (и който се отнася точно за същото поколение, което сега взима своите решения в TILT): във Войната на таралежите героите взимаха големи решения с малки последствия, докато в TILT – взимаха малки избори с големи последствия. Мили мои, че нали точно това е разликата между социализма и демокрацията?

Послепис за всички, които мислят, че българският народ е боклук или че политиците ни са лоши: Забелязвате ли колко се е променила страната ни за двайсет години и то в добра посока? А?

*който не е детски, разбира се ;-)

18 коментара:

Марин каза...

Чудесен коментар, явно филмът трябва да се гледа.

А относно "дефектите" (маловажни, но ни припомнят какво е било):
На снимката в блога се вижда модел РК1ГК2Д, докато по онова време беше разпространен РК1К2Д.

Комитата каза...

Марине, защо пък на немските гробища да ползват съветски ръчни колички. ;-) Според мен бъркаш модела.

Марин каза...

Да, оттеглям коментара за ръчната количка. Колегите, гледали филма, ми казаха че тази сцена е от Германия.

Лъчко каза...

Двайсе (и две!) годишните емигранти ще трябва май да го чакаме по торент тракерите...
И (вероятно именно защото съм на 22) не проумявам какво толкова против имаш циците... ;-)

Стойчо каза...

@Лъчко, нищо против циците нямам – просто чакам български филм в който няма ;-)

Иди го гледай сега – на малък екран няма да е същото

Лъчко каза...

Едва ли ще го излъчат тук в Единбурго

Стойчо каза...

Е, добре :) Тогава само да ти кажа, че можеш да ги очакваш и този път :)

anica banica каза...

Страхотен пост. По-хубав от филма. Коце, на Стойчо е по-хубав! :)

Стойчо, има, има български филми без цици доста. От по-хубавите от по-последно време - "Разследване" на Иглика Трифонова и "Георги и пеперудите" на Андрей Паунов. Ако ми остане време, съм готова да ти измъдря и още.

Стойчо каза...

@anica banica, не можеш да внесеш смут в малкия ни колектив! ;-)

Без майтап – ама наистина едно време всички до един бяха с... атрибути и се радвам, че има и такива без, но май не съм попадал на тях

Комитата каза...

няма как да възразя анитке, ти си специалистката по атрибутите ;-)

Sash каза...

Заведох сина си тиййн на TILT и коментарът му беше: "Вие понякога ми ставате досадни като се опитвате да обяснявате какво е било и като се чудите защо нас не ни интересува. A само този филм ми беше нужен, за да ми се изясни всичко." Филмът много го впечатли и му хареса. И има защо, наистина си е хубав.

Мен също ме подразниха някои несъответствия специално в дрехите - суичъри с качулка, бейзболни шапки ..., но това изобщо не попречи на много доброто впечатление от филма.

И накрая - като пишеш, че не ти се случва да гледаш български филми на кино - радвам се, че май вече ще се отпушиш. Щото напоследък българското кино няма празно - ние с моето семейство отдавна вече не жалим кинтите за БГ кино и все не съжаляваме. Мога да изредя някои, дето не са за изпускане - Емигранти, Лов на дребни хищници, Източни пиеси, Светът е голям..., Стъпки в пясъка. Само Дзифт нещо ми дойде в повечко. Въпреки, че тематиката е доста еднообразна всичките имат какво да кажат и го правят чудесно.

Апостол Апостолов каза...

И все пак- нашенски проблеми, които никого друг няма да трогнат. Казано другояче, дребнотемие, хисарски домашен белот. Мисля, че филмът няма да си възвърне дори и разноските.

Комитата каза...

Апостоле, ти не го гледа филма, нали ;-)

Апостол Апостолов каза...

Защо да не съм го гледал? Гледах го и намирам, че и този филм (като всички други български филми) е пропит с провинциализъм и не е направен на високо професионално ниво.

Сигурен съм, че той няма да получи нито една международна награда и със сигурност няма да бъде купен от разпространителите в западноевропейските държави и в САЩ. Китайците, например, също така няма да проявят интерес към него.

Това, че на теб нещо ти харесва, не означава, че то има висока художествена стойност.

Май точно обратното е вярно- на теб ти харесват претенциозни боклуци без особени качества, ниво и формат.

Комитата каза...

Брей, какви мастити критици четяли тук, с безупречен вкус...

Касчийски каза...

Филмът е хубав.
Колкото до "дребните грешки в декора" искам да добавя и едни цигари Карелия покрай Малборото в квартирата им в Германия. Както и това, че градчето покрай което мина влакът имаше в него разни санирани къщи, което също си беше невероятно за времето.

Впрочем Апостола го баннах преди доста време в блога си, имаме си го като право, нали?

Комитата каза...

Всеки си е феодал в собствения блог.

Стойчо каза...

Който е пушач, вижда цигарите, ние от градския транспорт – трамваите ;-)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)