четвъртък, февруари 17, 2011

Измежду делниците

Преди много години имах приятелка, с която бяхме много влюбени. Това бяха първите години, в които се „празнуваше“ св. Валентин и аз имах твърда позиция по въпроса — „Това е празник, насочен срещу българщината и на практика представлява ерес, която ни се пробутва с комерсиални мотиви.“

Внимателно и културно бях обяснил на приятелката си моите възгледи и тя се съгласи без възражения по всички точки, което сметнах за много добър знак и се самопохвалих наум — ето още една душа, спасена от лапите на комерса и чуждите влияния.

Но какво стана на самия ден? Видяхме се, тя ме огледа от всички страни, особено ръцете и една сълза се търкулна от ъгълчето на окото. От онези синьозелените очи с големите мигли. Хм. От първия срещнат магазин взех един голям шоколад и така пооправих настроението.

Това беше за кампанията срещу ересите и комерса.

Вече съм доста по-толерантен и не се впечатлявам толкова.

Не знам защо, ама откак има молове в София, този празник като че ли получи нов импулс. Щандовете с плюшени, шоколадови, дунапренени, картонени, стиропорни и пластмасови сърчица преливат. Балоните висят по вътрешните парапети и през магазин има някаква промоция. Добър акцент за този депресивен месец.

Пресата също не изостава от модата. Днес се опитах да преброя символите на романтиката в „Труд“ и се затрудних. Крайният резултат:
— 159 сърчица, без тези във фонове тип „тапет“ на разни каренца, заснетите и по-малките от 5мм в диаметър;
— 9 розички;
— 4 гълъбчета.

Вероятно през всички останали дни от годината не могат да се съберат толкова.

Странно защо рисуват сърчица, а не бял дроб например — как биха стояли два романтични розови бели дроба с трахеята и надпис „Слънчице, не мога да дишам без тебе!“

Или две големи уши — „Искам да имам такива уши, за да те чувам по-добре.“

Или чифт големи ц... — „За да имаш с какво да си играеш довечера!“

Незаслужено са пренебрегнати и органите с най-отговорната задача на празника — тези, с които се прави любов. Само в разни забутани държавички като Бутан ги уважават.

Кликни за по-голям размер ;-)
Снимката е от блога на Сергей Доля.

Да не говорим за черния дроб, който върши цялата черна работа и с алкохола, и с ерекцията и досега не съм го видял никъде изобразен. Скандално!

Щастието било в целувките, а не в секса, пише също във вестника. Амиии, тогава защо по заведенията с червените фенери не се целуват?!

Аз виждам друг смисъл в този празник. В този ден е разрешено да се разкиснеш, да се полигавиш и да си покажеш сантименталната страна, без да те смятат за загубеняк. Горе долу като на Хелоуин, когато можеш да се маскираш както си искаш, без да си на 6 годинки, и на Първи април, когато пък можеш да поизлъжеш или да скроиш някоя просташка шега, въпреки че отдавна си пълнолетен.

А че не можахме да си родим собствена идея, ами внесохме отвън празници? Или че забравихме изконното? Какво да ви кажа, България не е точно страната на иновациите, нито пък на ревностно спазваните традиции.

Кое точно измислихме и за кое първи се сетихме да си измислим дума или празник?

снимката е от блога на Жустин

Всъщност, има такова нещо — Джулая, например. Хубава традиция, ама някои се натъжават, че била незначителна и локална. Според мен има потенциал да стане световна. Чакам да видя, как американци и британци ще мрънкат против „привнесения“, чужд на националните англосаксонски особености празник.

Същото важи и за осми декември. Чувам, че купоните на българските студенти започвали да се превръщат в традиция за всички и по западните университети.

В Македония бил станал национален празник, но там едва ли го приписват точно на българите.

Животът да не е спрял?

Не че имам нещо против да се напия и на празника на кардиолога, ама може ли такива суми за куверт?

(писано на 14.02 и допълнено след това)



26 коментара:

Стойчо каза...

Смях се с глас :) (и един малко просташки коментар: синьо-зелените очи бяха наистина много синьо-зелени :) (ако са тези, за които се сещам аз де ;-)

Гонзо каза...

Имаме си и един празник, на който традиционно се почитат мъжките органи за правене на любов. Нарича се Петльов ден и се празнува на втори февруари. Лошото е, че заедно с урбанизацията се измества и фокуса на празника от мъжествеността към хомосексуалността.

Събина каза...

така е, така е :) винаги съм смятала, че най-добрият подарък за този празник е вибратор! Какви са тия мечки, какво да правим с тях?!?!?

Стойчо каза...

Събина, ама дамите забелязват ли какво им подаряват за Свети Валентин?
Мечки може и да няма, но цветя – винаги има.

А сега, нека консултантът в мен проговори, но какво са цветята, ако не ... органи? ;-)

Заро каза...

Еньовден е моят фаворит. :)
И повече ми приляга на душата :)

Lemon каза...

Ама разбира се, че забелязваме какво ни подаряват. Най не романтичният подарък, който съм получавала на този ден беше от един също със синьо-зелени очи, който уж му беше присъщ празника (разбирай не нашенец), пък взе че ми подари книга как да се грижа по-добре за лимоновото си дърво. Е, оказа се, че дървото е по-издържливо от него.

Иначе на наша почва - е, тук повече обичам Трифон Зарезан и през ум не може да ми мине да донеса някоя мечка със сърце (примерно). Виж, бутилката вино ще ми донесе повече положителни точки :)

А колкото до изказванията "ама това не е нашенски празник" - винаги ми се е струвало малко глупаво да си живеем в затворената кутия и сакън да не вземе някой да донесе нещо отвън..

Комитата каза...

Че той Еньовден е много близък по дух и на Джулая и на февруарския празник ;-)

Ейй.. виждам как се приготвя специален текст за хубавите празници.

Follower каза...

Приказки от сорта на "Аз св. Валентин не го празнувам, щото е комерсиална измислица." са пълна простащина и скатаване от страна на мъжете (досега не съм чула една жена да го казва и мисли на сериозно(ако някоя все пак го казва, то най-вероятно е случай от сорта на "киселото грозде")). И под скатаване нямам предвид скатаване от охарчване, а скатаване от показване на емоции и чувства, сакън някой да не си помисли, че той не е достатъчно голям мъжкар.

Виж, ако някой ми носи цветя и бонбони всеки ден, а през ден ми прияви специални изненади- мога и да скипна празника, но до момента такъв мъж не се е родил, така че традицията на 14-ти февруари да си показваме защо точно сме прекарали 6 години заедно и сме си направили 1-2 деца, е повече от прекрасна.

И ако един мъж обича жена си, даже да не вярва в етикети като "Ден на любовта" ще си натиска задника и ще празнува, защото това прави половинката му щастива. Така както тя му прави 10 крем карамела, нищо че не обича.

Оминаеши

Стойчо каза...

Оминаеши, да знаеш, че използва възможно най-точната дума „скатаване“. А етимологията ѝ е строго казармена, т.е. принудителна :)

Иначе си права – стискаме зъби и празнуваме и то не за друго ами защото ако вземем да носим цветя всеки ден, ще ни изгонят за разхищаване на семейния бюджет.

Лошо няма – празници да има! Въпреки, че признавам си, че оня ден цветарските магазини бяха пълни с мъже с досадЕни погледи, ама това не го казвайте на жените им...

Стойчо каза...

Пък и много ясно, че жените няма да мрънкат срещу празник, на който получават подаръци.

Да сте ме чули да се оплаквам от рождения си ден? ;-)

Комитата каза...

Що за сексизъм, да се мисли, че само жените получават подаръци на тоя ден? ;-)

Follower каза...

Стойчо прав си, но само 80% от мъжете са като излети с калъп- купуват цветя, шоколад, парфюм или бижу (не само за св. Валентин- за кой да е празник). Аз поне не помня да съм получавала друг подарък, изключая едно плюшено сърце (WTF?!- мразя плюшени неща), едно гипсово-сърцато нещо от тея дето като ги духа вятъра и дрънчат и един керамичен ботуш (WTF^2?!).

Най-хубавия подарък ми е бил един сайт с много готин флаш и едно много грозно криво сърце което нещо мърдаше и постепенно изписваше някакви хубави стегнато-сладникави думи. 0-ла изхарчени лева, отделено време- около 30 минути.

Follower каза...

Комита, наистина някои мъже теглят късата клечка на тоя празник. Лично аз купувам подаръци за всякакви случаи. Като нямам пари- готвя нещо много вкусно и номера минава:)

Стойчо каза...

Готвенето винаги е добър подарък :)

Оминаеши, само да попитам – като получи плюшеното сърце, нали все пак реагира правилно? (т.е.изяде десетте крем-карамела от твоя пример по-горе)

Follower каза...

Стойчо, аз може и да имам отношение към нещата около себе си, но не съм някоя нафукана простакеса, която демонстратично потъпква старанието и чувствата на околните.
Но благодаря, че попита.

На сърцето се "зарадвах" така, сякаш цял живот съм мечтала за плюшено сърце, след две седмици го прибрах в един шкаф "за да не събира прах", след 6 месеца- изхвърлих.

Мария каза...

никога не съм го празнувала... но не защото не съм искала или съм го смятала за излишен, твърде комерсиален и т.н.

та връщайки се на никога не съм го празнувала, май нямам право да съм нито на едната, нито на другата страна... :)

Стойчо каза...

Оминаеши, изобщо не ми е минавало през ум да си помислям даже, че някой от тук четящите е „нафукана“ или изобщо нещо подобно и се извинявам много искрено, ако си го приела така :) (наистина). Беше ми наистина интересно да попитам, защото пък освен почти удвоените цени на розите оня ден, наистина досадените физиономии на клиентите на цветарниците бяха доста показателни.

И аз като теб си изяждам десетте крем-карамела – трябва да съм изрод, за да не го направя. (айде, да кажем, че точно крем-карамел аз мога да ям и без принуда ;-) но мисля, че ме разбра. Правилна реакция. Защото ако почнеш да намираш ма'ана за вида на цветята или опаковъчната хартия, другия път ще ти ги купуват с онази досадЕна физиономия...

Поздрави :)

Ст.

Follower каза...

Коментарътт ми по въпроса е следният:
"Видя ли ми букета за ПРАЗНИКА?" прошепва тя тихо в кухнята.
"Не. Къде е?" отговарям тихо аз.
"На трапезарната маса."
"Сериозно? Мислех, че ти е подарък от някой в офиса."

От друга страна, обаче, тази година ми е първата от много време насам, в която не празнувам, защото съм сингъл. Ако трябва да съм съвсем честна, малко ми липсва обсъждането на 15-ти, когато с приятелки пием кафе и се фукаме коя по-идиотски подарък е получила (соу фар розовата флашка на една приятелка и моят керамичен ботуш държат първенството).

И последно- има нещо много сладко и трогателно в старанието на мъжете, да угодят на жените си:)

Комитата каза...

Розовата флашка звучи като нещо, което и аз бих подарил ;-)

Подаръци за мъже каза...

Идеята за белите дробове много ми хареса... с надпис 'Дарлинг, да подишаме тежко' :)

Follower каза...

:)
Официално имаме нов победител- една колежка е получила професионална джага :)))))

Комитата каза...

Вероятно е намеквала непрекъснато, че нищо не правят заедно ;-)

Таня каза...

Абе хора, важното е да има поводи за усмивки. Аз реших да подаря (на 13 февруари) едно плюшено сърце на 1/2-та, за да си подлага дясната китка, та да не му се уморява от мишката... Ако имаше плюшена топка, такова щях да взема, но нямаше да има усмивката, която получих.

Иначе за привнасянето - Комита, дори големи държави привнасят много чужди традиции, дотолкова, че в Испания, под влияние на емигрантите, на 24 декември вече идва Дядо Коледа, което допреди 2-3 години е било абсурд. В Германия пеят американски песни в караоке баровете (като нас), в Норвегия дотолкова са попили американската култура, че ти е странно, ако някой норвежец не говори английски.

Темата заслужава дисертация, а не само един пост ;-) Неочаквано интересен ъгъл на разсъжение, много ми допадна.

Ева каза...

Е как защо сърца?? Не е ли сърцето, което затуптява със 150 удара в минута при среща с любимия.. кара кръвта ти да закипи, което пък ти размътва мозъка?!
Не виждам ролята нито на белите дробове, нито на черния дроб в любовната химия :)

Иначе относно празниците - толкова е хубаво нещо ново, различно и най-вече ведро и весело да влезе в живота ни.. :)

В личен план отдавна сме спрели да си подаряваме подаръци.. дори и не очаквам.. хубавото е, че все още мъжът до мен ме изненадва :) Последният подарък - ръчно рисувана роза на телефона..

Follower каза...

Ев, много готино си го казала:)
Аз имам много хубави спомени от един св. Валентин с теб в Пловдив:)

Стойчо каза...

„И последно - има нещо много сладко и трогателно в старанието на мъжете, да угодят на жените си:)“ :D :D :D

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)