сряда, февруари 16, 2011

Мубаракване

Скопие, 13-ти февруари

Хосни Мубарак в Египет падна от власт. И други хора в арабския свят също. Направо неусетно, ако съдим с мерките на обичайните революции в Близкия изток.

Политическият живот вече не е същият. Ако следваме логиката на смените във властта от последните 20 години, лидерите, които изглеждат напълно непоклатими на постовете си десетилетия напред, ще падат от власт поради смешен повод, и от „смешно“ по размер улично гражданско недоволство.

Как става така?

Улицата вече не е цялото пространство на политическата борба. Абсолютно всички експерти, медии и активисти са убедени в едно — че новата територия на борбата е Интернет. Уличните акции са само почти незабележимия връх на политическия айсберг, който разтриса отгоре до долу кораба на властта.

Не споделям песимизма на българските експерти, които омаловажават Интернет участието за сметка на уличното участие и жалят за масовите демонстрации от 90-те години. Според мен има нужда от едното и от другото, двете се допълват, но Интернет участието не бива да бъде пренебрегвано. В крайна сметка, целта на всяко политическо действие е промяната на съзнанието, а ако върху нещо действа виртуалното пространство, то е точно върху съзнанието.

Видя се, че извънредното дръпване на шалтера на Интернета не успява да спре процесите на ферментация. Остава само мъртва хватка върху киберпространството през цялото време, като филтрация, цензура и тотален контрол, което само другарите в Северна Корея го могат като хората...

Михаил Горбачов даде две много критични интервюта днес за „Эхо Москвы“ и „Свобода“. Защо точно днес?

Аз бих следял с интерес събитията в Русия, Италия, България и Македония, където седят уж много силни лидери, ама от друга страна — аха-аха и някой се мубаракнал*.

И не само вътрешен министър или министър на здравеопазването.


——————
* Мубаракването не е мой термин, видях го някъде, но не помня къде.

10 коментара:

slovoborstvo каза...

Гражданското недоволство и сблъсъците по политически, икономически и социални причини са доста по-чести явления, отколкото ни ги представят малоумните ни медии. Гърция, Франция, Аржентина, Мианмар - списъкът е доста дълъг, дори само за последното десетилетие. Не си спомням дали през 2007 или 2008 г. в арабския свят и още няколко региона имаше серия от протести, които останаха в историята като "гладните бунтове". Или пък не - не останаха. Ето, че само след 2-3 години вече никой не си ги спомня, освен може би протестиращите, които са имали надежда за промяна тогава. Затова мисля, че за бъдещето на хората не е важно преялият лидер да се мубарачне, а наследникът му да не се влуканчи.

Комитата каза...

„Гладните бунтове“ са принципно различни от размириците сега.

Стойчо каза...

тепаат се на сликата, тепат ...

Анонимен каза...

За всичко сте прав, но за Русия просто не сте осведомен. Хич.

Стойчо каза...

Да, така е – руснаците в душата си обичат Путин и Единна Русия. Генетично им е заложено да не могат да живеят в демокрация. Не е информиран авторът, анонимен е прав

Стойчо каза...

Дано само анонимен е приел насериозно това което казах за руснаците

Комитата каза...

Прав си, Стойчо, генетични са причините. ;-)

slovoborstvo каза...

Aбе незнам различни ли са но влуканчване ще има: http://ca.news.yahoo.com/cbs-news-lara-logan-recovering-brutal-attack-while-20110215-143459-782.html
Гледай, хората го избиват на садо-мазо демокрация.

Търновец каза...

Toзи израз "Мубарак-ване", не знам защо, ама ми звучи много подобно на "Румбурак-ване"... :)

Съзерцател каза...

Сегашните протести бяха "гладни бунтове". Това е разликата между сегашната ситуация и генералната стачка в Египет през 2008-а, чиято организация също протече в интернет.
Тогава "революционната ситуация" все още не беше назряла, биха казали марксистките класици. По онова време все още населението имаше подкожни мазнинки, които да топи, за разлика от сега.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)