неделя, февруари 06, 2011

За разговора между България и Македония


Конференцията в „София прес“


По време на революционната романтика на първите години на демокрацията, имах много наивна представа за това как хората се информират и как формират политическите си възгледи. Берлинската стена беше паднала, през ден се появяваше някаква публикация, която преобръщаше представата ми за света и вярвах, че и всички стени на Балканите ще паднат съвсем скоро. С любопитство четях всякаква македонска преса и книжнина, до каквато успявах да се докопам, и вярвах, че проблемите между България и Македония ще се решат, само ако има добра комуникация и свободен обмен на информация между двете държави. Но „свободната“ преса, която се появи тогава, само отчасти реши проблемите. Тогава отдавах проблема на недостатъчното ѝ разпространение.

По време на навлизането на интернет в България, в края на 90-те години, пак си мислех, че нещата отиват към окончателно разрешаване. Тогава стана възможно отделни граждани, а не институционализирани медии, да публикуват всякакви материали на спорни теми, да излагат гледни точки, да се водят спорове. Тогава смятах, че проблемът е главно технически — в различните електронни стандарти на кирилицата — в Македония се използваше югославския стандарт, а в България - БДС.

Времето ме опроверга. В момента вече нямаме проблеми със скоростите и обемите на комуникация, както и с електронните стандарти, но езикът на омразата и неразбирателството остават.

Очевидно, това е проблем на обществата, които не желаят да се възползват от или откровено злоупотребяват със свободата си.

Наблюдавайки българо-македонския диалог повече от 20 години, мога да заключа следното:

Езикът на омразата изглежда следва невидимите силови линии на бившите комунистически спецслужби. Цинизмът и вулгарното изразяване е най-стабилната характеристика на бившите агенти и служители, произтичаща от изтеклите в пресата подслушани разговори. Съвпадение или не, основните участници в този „културен диалог“ между България и Македония са хора с потвърдено агентурно минало — Драган Павлович Латас от македонска страна и Божидар Димитров и други подобни дейци от българска.

Езикът на омразата е много по-често срещан в коментарите на онлайн-медиите, отколкото по блоговете. Отделно, в анонимните блогове той присъства много по-често, отколкото в неанонимните, което означава, че той вирее най-добре на тъмно.

Най-силното средство за борба с езика на омразата е отварянето на обществата, пътуването зад граница, запознаването с чуждата култура. Пътуването, и особено малко по-дългият престой извън типичните туристически места, много бързо разчиства стереотипите. Голям провал на българските правителства е десетократното намаляване на броя на македонски студенти в България, който се случи не само заради вдигането на стандарта в България, но и заради корупцията във ВУЗ-овете, падането на нивото и не на последно място - заради езика на омразата и неприемането на чуждата идентичност, която, така или иначе, съществува.

Къде сте, толерантни българи? Трябва да има много основателна причина българските вузове да губят в конкуренцията с килийни училища, т.е. с новооткритите „университети“ по малките провинциални градове на Македония.

Голям провал на правителствата и на двете страни е невъзможността/нежеланието да има взаимно проникване на национални медии и национална култура.

Въпреки всички огромни очаквания, струпани върху културните центрове на двете страни, те на практика не функционират ефикасно. Май е време самите граждани да вземат инициативата в ръцете си.

Правителствата обичат на думи да се дистанцират от езика на омразата, но именно те задават тона на поведение на пресата към съседите и към различните. Ако премиерът на държавата си позволява да критикува „лошия човешки материал“, с който разполага, да обвинява „престъпниците“, които всеки ден пътуват за работа с влака от Перник, то тогава и голяма част от пресата не би имала задръжки да прехвърля недоволството на гражданите върху някого отвъд границата.

В прекрасния се разказ „Палестинска нощ“, младият македонски писател Алекс Букарски демонстрира как езикът на омразата е този, който подпалва цял град и зомбира младежите му. Той показва, че сами трябва да имаме смелостта да посочим недостатъците си, защото ако ги посочва само нашият опонент, това не води до никакво развитие.

В събитието, организирано от фондация „Промедия“ и института за развитието на медиите в Скопие, всички тези въпроси бяха засегнати, но хората които искаме да променят мисленето си, обикновено не присъстват на такива места и не се влияят от мненията, изказани в тях. Да се откажем ли тогава от този вид дискусии? В никакъв случай - усилията трябва да продължат по всички възможни начини.

И накрая - езикът на омразата трябва да се лекува системно, като се премахнат причините за съществуването му, а не симптоматично, като се забранят проявите му. Криворазбраната „политическа коректност“ само може да влоши ситуацията.

Това е коментар към конференцията, която се проведе в София в четвъртък.


25 коментара:

pipi каза...

В тези отношения които са сведени само да хладно взаимно сътрудничество, отдавна не само омразата цари.Забелязва се нелоялно поведение стремящо да спре процесите на напредък в България.Там някъде е и истината.Но в никакъв случай не бива да се мисли че всичко почива на политическа коректност.Това е разминаване, ако така се гледа на проблемите.Мисля че няма никакви шансове за проникване , а това определя и стратегията на все по-разграничаващо се развитие.

Комитата каза...

Почти разбрах този коментар. Ако беше само половината текст, щеше да е по-ясен.

Анонимен каза...

Млад македонски писател или посредствена хартиена дрипа, вяна от повеите на властовите ветрове? Комитата с времето става все по-неадекватен и шаблонен в коментаритге му по македонската тема.

АнонименЪ

Анонимен каза...

П. п. Да се очаква хора като Вангели да анализират македонско-българските отношения по начин, различен от обтекаемия политкоректен наукообразен маниер на установената в НПО-средата традиция, конформистично кръжаща около същината на проблемното? Не бих го допуснал за човек, твърдящ, че системно и задълбочено се занимава с македонско-българските дела.

АнонименЪ

Комитата каза...

Еййй, посредствена хартиена дрипа. Правиш разлика между възгледи и талант, нали, Анонименъ

Анонимен каза...

Предполагам, че си бил в Македония. Колко много паметници има на убити от " бугарските окупанти". Всяко македонче от момента на своето пръкване се обработва в омраза към "бугарите". За тях омразата е символ на своето национално определение. Всеки македонец е от своята национална кауза, както мюсулманина от исляма. Няма опрвия.

Комитата каза...

Е да, и само анонимни. И Алекс и Анастас са добронамерени млади хора, интелигентни, отворени към света, четящи. На кого разчитате, другари анонимни? Или избирате да сте безнадеждни и мрънкащи.

Анонимен каза...

Комита, за добронамерен, интелигентен, четящ и отворен към света млад македонски писател ли си говорим или за човек, който се отрече от собственото критично отношение към митологията на античния произход, който се постара угоднически да обслужва режима на Никола Груевски с апологии на антиквизацията и който в онзи период системно и без обяснения триеше от личния си блог коментарите, опитващи се да кажат, че това е безперспективна и контрапродуктивна политика? Не, драги Комита, проблемът не е в анонимността, а в несъстоятелността на тезите ти. Питам се, ако ще отиваме до такива степени на пренебрегване на действителността... то защо изобщо да си правим труда да коментираме? По македонската тема - толкова от мен в този блог.

АнонименЪ

Belomore каза...

С цел обективността на информацията, държа да отбележа, че по скромния ми поглед Букарски май се събужда от античкия си сон.

Последните му две колумни в Дневник нямат нищо общо с шедеврите на конзерватизма от груйолюбивия му период - като послание имам предвид, абстрахирам се от тежкия му претенциозен стил, имащ за цел по детски да покаже колко много е прочел, в което лошо нема, стига да не додява.
Радвам се, че е свалил оранжевите очила и започва да вижда накъде (не) вървят.

Даже съм леко изненадан от домакина ни, че не пусна дружески похвали (очаквах такива), при условие че е споделял тук възхита от къде - къде по-посредствени писания на приятеля си.

А иначе Й е прав в едно - за момента няма повод да се радваме особено много на тоя или оня НПО-дискурс. Да се надяваме плахо с поглед, зареян в бъдещето - ОК, става, но само по липса на друго. За нещо повече е рано, твърде рано и причината не е само в нашия (БГ) телевизор.
Всъщност е късно, твърде късно, изпуснатите 20 г. не могат да бъдат наваксани, но все пак нека гледаме позитивно...

Комитата каза...

Беломоре, поздравявам те за наблюдателността. Избягвам да коментирам политическите възгледи на близки приятели ;-) Последните няколко колумни наистина са добри, и смятам да попреведа нещичко, като ми остане време. Колкото и време да сме изпуснали, никога не е късно да направим нещо добро ;-)

Търновец каза...

Аз пък поздравявам за кой ли път Беломоре, за способността му да бъде критичен, без да бъде арогантен или заядлив... и затова, че може да пише леко и разбираемо, без да използва тежки и претенциозни думи и изрази. ;) Aшколсун!

Belomore каза...

Аферим, аркадашлар - комитлар* ве космополитлар! :)

* предвид правилата на звуковата хармония в турския и смесената структура О-И не съм напълно убеден дали правилното е комитлар или комитлер, ама и дотам ще стигна някой ден :)
Ако някой знае, нека ме просветли, моля!

Й каза...

Драги Беломоре,

Й не е коментирал под тази статия и по принцип тук не е коментирал отдавна, защото предпочина да чете.

Мързелив е Й :-)

Belomore каза...

Прав си апселутно!
Грешка, грешка, голяма грешка, посипвам си главата с пепел...

Интересно защо така съм объркал - сигурно има някакво обяснение, ама и мен ме мързи да го търся. Със сигурност не е поради невъзможност да откроя съответните индивидуалности.

Извини ме Йош еднаш! :)

Nevena Nikolacheva NEN каза...

радвам се , че прочетох това със закъснение - полувината текст го няма точно след постването :) аз съм на 24-25 и имам познати македонци - не знам да имат проблеми нито с вишите учебни заведения , нито с работодатели , нито с колеги ,нито нито с говоренето в новините ... на мен лично ми се струва , че тези проблеми че се отмият с поколенията които повече ще се чустват граждани на света ...

в сравнение с останалите следящи тази (явно) бурна и много дълбока дискусия , аз съм едно хлапе дето си бърше сополите отстрани , но пък съм и вашето неизбежно бъдеще (ахаххахах) и бих искала да ви кажа господа , че за да накарате и останалата част от сополивото ваше неизбежно бъдеще (т.е. връсниците ми ) да ви разберат и да ви слушат трябва да сте по-кратки, по-ясни , по-конкретни и в коментари след постовете си дори , а критиката е най-сладка с примерни решения на уравненята по-добри от тези на опонента - кой прав ,кой крив - не знам , но никой тук дава по-добро решение

Мечето Ушко каза...

Здравей Комитата

Първо бих искал искрено да те поздравя теб и твоите блог читатели от приятелска Македония.

Това е голяма и тежка тема. В момента в Македония нещата толкова много се перветирани и извитоперени които просто човек не може да обсъди темата а да не направи грешка.
Напълно съм объркан от участието на Вуна на такива обществена работилница, но отговорът би бил, че това е негов занаят, и какво друго би правил, ако не това.

Още дълго ще бъдат включени хора в такива публични дискусии, които само декларативно се опитват веднъж за винаги да се построи железопътната линия между Скопие и София.

В момента в Македония се наблюдава на обществено-социалната ситуация в България само от популистки аспект. Дневнополитички се глорификува европейския напредък на България, но само за да се атакува сегашното управление, че нищо не се прави на европейския дневен ред ... и нищо повече.

На практика темата България се узурпира и няма искрено намерение да се направи нещо по-конкретно за веднъж завинаги да се затворят недоразуменията.

За съжаление все още има хора, които изграждат лична и семейна кариера с разпространяване на омраза и шовинизъм ... и тяхната мимикрија дотам отиде те ... преоблечени в фалшиви дрехи се представляват като слободоумни европейци ... най-вероятно след като се дочепаат до властта ще се превърнат в класически опортюнисти към източния си съсед.

приказка без край...


Поздрави ... и четем нататък

Стойчо каза...

Пък и аз да вметна нещо, което, признавам си, не бива да правя, защото представлява коментар, по статия в Patepis.com, ноооо истината е, че най-симпатичният и с най-силно чувство пътепис за София и България е писан от Мечето Ушко :), за което искам да го поздравя!

Комитата каза...

Такаа, какво излиза — нима Й и Анонименъ са псевдонимите на една и съща неспокойна личност?

Няма проблем, тук коментирането е свободно, стига да не се стига до цинизми, лични обиди и прочее нарушения на добрия тон.

Множеството самоличности са изрично разрешени.

Беломоре, а ние откога чакаме нещо във вашия блог да се появи, не разочаровайте читателя.

Невена, мое неизбежно сополиво бъдеще, естествено че с македонците, които вече са тук, проблемите са по-малко, хората вече са преодоляли всякакви вътрешни и външни пречки, за да дойдат. Въпросът е, защо хората, които направиха това, намаляха 10 пъти през последните 7-8 години.

И аз се надявам, че амбициозното ново поколение македонци няма да се занимава с глупости, а ще се възползва от свободата на придвижване и общуване, за да осъществява мечтите си.

И не на последно място се надявам, че новото поколение ще се справя с правописа безпроблемно.

Ушко, да знаеш, че и ние те четеме с удоволствие, и да пишеш повече. Повече писане, по-добър свят.

Комитата каза...

А да, и се радвам, че все пак първата половина на текста си е била на мястото ;-)

Belomore каза...

За да няма никакво недоразумение (ако е имало такова) - нито мисля, нито се опитвам да "подшушна", че АнонименЪ и Й. са едно и също лице, никак даже.
Просто неволна грешка от моя страна, нищо повече.
Всички замесени - извинете ме, че забърках тази каша!

Костас,
виде ле што ти има кажано Невена - "критиката е най-сладка с примерни решения на уравненията по-добри от тези на опонента" - съгласен изцяло!
Това в контекста на една друга неотдавнашна наша дискусия, но и тук си е на място.
Не е задължително, ама е по-сладко, стварно!

Колкото до мен самия - отдавна се каня да довърша костурско-преспанския цикъл, ама все не остава време...

Комитата каза...

Беломоре,
То аз съм предложил няколко решения — правене на българските университети по-привлекателни, лустрация/осветяване на разни платени патриоти, обмен на покритието на национални медии... и освен туй всеки да вземе по едно малко нещо в ръцете си и да го свърши.
Малко ли е ;-)

Й каза...

Драги Комита,

Драги Беломоре,

Ето как от една дума се започва :-)

Във Вашите и други блогове пиша като Й, но не и като АнонименЪ. Отдавна не съм коментирал нито в единия, нито в другия профил, но не защото няма нищо интересно, а защото ме домързява. Навремето коментирах турската тема с вас, Темплар и Димо.

По въпроса за комитлар или комитлер, мисля че по правилата на турската вокална хармония трябва да е "комитлер" с меко "е" преливащо в "я" :-)

Поздрави,

Й

Стойчо каза...

„отдавна се каня да довърша костурско-преспанския цикъл, ама все не остава време... “

@Беломоре, да знаеш, че си записвам!

Анонимен каза...

Комита, нямам нищо общо с лицето, което се подписва с "Й", освен може би участието в коментарите към този блог. Дори първоначално ми стана странно за какво ли може да намеква Бело море с тази буква, опитах се да го свържа с нещо, което съм писал преди, но не успях. Размишленията ти са множествеността на самоличностите са ненужни.

АнонименЪ

Комитата каза...

Еех, такъв красив сюжет замина на боклука...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)