петък, февруари 04, 2011

Доверието във вота

„Honesty is the best policy“, английска поговорка

В историята на Лондон е запомнено лятото на 1858-ма година, което било наречено „Голямата смрад“. Съвпаднали две явления - необичайно горещото лято и критичното развитие на технологиите - в Британия станали популярни водните клозети (т.е. тоалетните с казанче). Изведнъж, двестате хиляди лондонски септични ями отеснели. Физиологичният отпадък от милиони човешки тела изплувал от дупки и тръби и така замърсил въздуха, че завинаги останал в историята с аромата си.

Не помня някога политиката в България да е смърдяла така. При нас съвпаднаха горещата политическа година, отварянето на досиета и взривът на интернет технологиите, които отпушиха някакви тайни дупки в държавата и от там ни облъхна миризмата на разложен труп. Миризливи СРС-та плувнаха из ефира и залепнаха и по страниците на вестниците.

При тази всепроникваща и всесилна смрад, жалки изглеждат опитите на премиера да ни убеди, че всъщност канализацията мирише на минзухар. Че всъщност е по-добре да си мирише, за да знаем кой министър мирише повече, а кой - по-малко.

И когато се видя, че вонята не спира, ни подариха ароматизиран вот на доверие, който поне за шест месеца да облекчи симптомите.

Но болестта не може да бъде скрита - осемчасовият дебат по време на вота ни върна по времето на комунизма, когато истинските въпроси на обществото бяха подменяни от километри, проценти и млеконадой.

Всичките тези тонове обезценени думи бяха изсипани, за да не остане време да се говори за най-важното. Установих, че за да накараш министрите да се отчитат, трябва просто да посочиш липсващите дрехи на премиера и на вътрешния министър.

Ролята на вота като смокиново листо и димна завеса се илюстрира най-добре от позабравения Божидар Димитров, който преди месеци подаде оставка, но никой не му я взе. Вотът на доверие одобри политиката му, или се съгласи с оставката му? Кой ще поясни? Аз както го разбирам вота на доверие, оставката на Димитров отпада след такова гласуване.

Синята коалиция пък се направи на човек със запушен нос - ама моля ви, дано наистина не смърди на лайна, тогава би било много лошо положението. Дано наистина не е загубила обоняние завинаги. И има ли въобще капка, която може да прелее синята чаша?

Универсалният дезинфектант на обществото е истината. Тя е кислородната вода, която убива болестите му. За кого е неудобна независимата експертиза от хора без бюджет, техника и достъп до секретна информация, която показва, че единствената манипулация върху СРС-тата е презаписа? Имаме ли сили да понесем парещата болка на лечението?

А може би трескавото бързане с този вот означава, че в най-скоро време трябва да очакваме много по-тежки разкрития?

Премиерът Борисов сам се набута в ситуация без полезен ход - предсрочните избори означават, че ще има три месеца, през които правителството ще бъде служебно и назначено от президента. А това дава твърде много време за руските енергийни проекти на масата, лобитата зад които са подозирани в подбудителство на скандалите.

Да не скромничим излишно с размерите на Тановгейт. Помните ли Уотъргейт, кръстника на всички скандали с подслушване? Хора на кандидат-президента Никсън, който бил и действащ президент, се опитали да поставят подслушвателни устройства в щаба на конкурентите. Единичен опит, от който не изтекло нито едно СРС. Скандалът обаче бил толкова гигантски, че уволнил президента, преобърнал световната история и дал хляб на кинаджиите до ден днешен. Изчислявам на пръсти — Тановгейт е поне около пет пъти по-голям от Уотъргейт, значи ще има да се гордеем, че сме задминали американците.

Явното и поименно гласуване изнасили депутатите да подкрепят една лъжа, или поне нещо, за което те не са 100% сигурни, че е истина.

И след всички тези машинации, запушване на носове, запушване на усти и извиване на ръце, дали премиерът Бойко Борисов получи продукта, който искаше?

Получи ли ДОВЕРИЕ?

А как завършила историята в Лондон? Лондончани запретнали ръкави и напълно преустроили всичко. Построили модерна канализация, която ползват и до днес.

За нас остава въпросът —

Трябва ли да постъпим както трябва, пък да става каквото ще?

С малки корекции текстът излезе във в-к „Седем“

10 коментара:

ALBIREO каза...

Ако доверие е това да знаеш, че когато повериш решаването на важен проблем в ръцете на някого и си сигурен, че той няма да се справи то да, г-н Борисов има моето пълно доверие. :)

Не вярвам, че сме способни да постъпим както трябва, дори да трябва. А то си трябва... :)

Уж не съм черноглед, но... опитвам се да бъда реалист.

Комитата каза...

На мен ми е все по-трудно да повярвам, че има политически причини да не се говори истината.

Анонимен каза...

И при Тато не е били така. Изумен съм от ниския интелект на премиерра, Макар и доктор-пожарникар. Изказа му е като на каруцар от Факултето. Така е било при Хитлер, със силно народно доверие и обкръженоие, със средно образование, съставено с борци с престъпността ( с евреите, които са обсебили парите).Японците го похвалиха, че е силен в ръцете, а не в мозъка.
Комитата не се страхува да бъде обвинен, че е на страната на мафиятам. Браво!

Sash каза...

Напоследък се хващам, че нещо много се застоявам да чета блогове и то не от тези за поезия, музика и мода, а такива, в които преобладават злободневните теми.

Прилича ми на времето, когато бяхме жадни за четивата от вестниците Демокрация и свободен народ, та даже и на опашка се редяхме сутрин.
Тези, които пишеха тогава политическите коментари после ги избрахме да ни управляват.
Въпросът колко се справиха е друг.

Дали пък сега да не си изберем тези, чиито анализи и коментари ни харесват, а?
Комита, Сула, Акула ...

Явно си е отишъл безвъзвратно двуполюсният модел. Аз лично съжалявам. Даже не знам защо трябваше да се приема като екстра разбиването му от Симеонча. На американците какво им е като си редуват двата вида управление. А то сега при нас какво - турлюгювеч.

Та, я си помислете, блогъри от вси страни, и без туй вече ви сложиха в един кюп като гилдия, спретнете си една партийка, движение ли, каквото там решите и ние, читателите ви да вземем да се преброим като електорат.
Инак партиите, на които сме вярвали ще ни предложат някакви физиономии, дето ни ги знаем, ни знаем к'во ни кроят...

Sash каза...

Иавинете, грешка, Свободен народ си заслужава главната буква :)

Комитата каза...

Sash, мисля да си остана в писаното слово, нямам никакво желание да управлявам. Но ако някой младеж, който сега израства, ме чете и после стане най-добрия премиер и ме цитира, няма да се сърдя ;-)

Анонимен каза...

И на него(Борисов) не му е лесно, завалията. Не че преди беше особено активен в управлението, но в момента ептен го е закъсал. Имам чуството, че го е страх да пръдне, да не се насере, с извинение.Сигурно си е мислил, че ще го срещат всички с осанна. А истината е, че всеки търси далаверка да има и ако не е на неговата почва да рита и мучи. А борето го гони нарцисизма и иска всички да го харесват. И това горе е евентуално е вярно, ако въобще е тръгнал с положителни намерения. А тоя ход с iPad-овете тотално ме озадачи. Да не би депутатите му да недоволстват, че са на диета и нямат достъп до хранилката и това да е за запушване на устата...

Анонимен каза...

Сините все едно ги няма в случая. Нямат позиция. Някакъв сив фон на случващото се.

Анонимен каза...

Напоследък все по-често си мисля, че наистина е крайно време мислещите хора в тази държава да се съберат и да иметат селяните-отрепки, които ни управляват вече 20 години.
Практиката в Тунис и Египет показва, че нещата се случват.
А моите лични набюдения са, че точно тези хора, които могат, знаят, имат идеи, пишат блогове с тези идеи, са точно хората, които не гласуват защото няма за кого, а в същото време сме (включвам и се бе си в тази група) твърде инертни.
Или просто не сме достатъчно гладни...като тези в Тунис.
И понеже винаги съм бил твърде индивидуалистичен - заминавал за Южна Африка.. или Южна Америка.. или Южна Азия... абе някъде на юг...
А на България и българска простоия и селяния - майната й.
Но ако все пак някога Комитата и другите като него се обедиянат и направят нещо реално - ще се върна да ги подкрепя.

Комитата каза...

Аз не познавам блогър, който не гласува.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)