събота, януари 08, 2011

TEDxBG през 2011 година. Храна, образование, Непал, Гренландия и психология.

Организационно, като че ли Rainbow Plaza започва да отеснява на събитието. Билетите свършиха доста преди датата и добре че бяха Първа Инвестиционна Банка, та имах шанса отново да присъствам на TEDxBG.

Аз съм от този тип хора, за които поглъщането ежедневно на огромно количество информация, главно под формата на статии, но и видео, е страст и начин на живот. TED.com ми e в първата петица от най-ценени сайтове. Ако човек трябва да се учи от най-добрите, това е мястото да попива нови идеи и да се зарежда с вдъхновение.

Та, организационно, залата започва да отеснява. Сгъчкаността на столовете правеше почти невъзможно щъкането насам-натам, и човек трябва да внимава, включително и с количествата вода, които пие в почивките.



Малко преди началото. Снимка Томислав Савов
На моменти се чувствах като пътник в голям автобус, който е спрял на малка бензиностанция. За кафетата, гардероба (на пристигане само един човек прибираше палтата на цялата ентусиазирана тълпа) и тоалетната се изискваше доста търпение и бързина, включително няколко дами щурмуваха мъжките тоалетни на почивката. За да ги ползват, разбира се. Подобна беше и ситуацията с безжичния интернет.

Имах известни резерви към лекциите, защото лекторите бяха почти само българи и се чудех дали ще успеят да се представят на ниво.

За участниците:

Владимир Донков е фотограф и пътешественик, който е прекарвал месеци по пустини и ледници, за да хване уникални кадри от места, където човек стъпва веднъж на три години. Борил се е с ледени реки и страшни бури, безброй пъти се е отървавал невредим от хипотермия само и само да постигне мечтите си. Твърди, че най-трудната е първата крачка и че най-подценяваното в тези пътешествия са хората, които срещаш по пътя. „Изолацията води до естествен подбор на идеите. Всеки има сила, за която не подозира. Всичко е лесно, когато нямаш избор.“

Христомир Йорданов е инженер-математик, който демонстрира с няколко прости примера (жалко, че анимациите му не работеха) как върху няколко прости правила се изграждат гиганстки системи, които се самооптимизират, така че от хаоса да се появи ред, т.нар. „Възникващ феномен“. Един от примерите беше за играта „Живот“, която има сантиментална стойност за мен, защото е свързана с първата ми публикация през 1985-та година в списание „Компютър за вас“, където заедно с един батко публикувахме сорс на симулатор на играта. Тези модели се използват за изучаване на устройството на мозъка, паметта и интернет феномените, и дават някакво обяснение как еволюцията е стигнала до свръхсложните системи, които са организмите само чрез прости правила. И даде пример как деца в Индия сами се научили да работят с интернет и компютър, само като са работили заедно и взаимно са се обучавали.

Надежда Савова е докторантка в Принстън, антрополог, работила за Юнеско и пътувала по цял свят за да изучава навиците на хранене на различни народи. По свой път е стигнала до извода, че човек се социализира много лесно чрез приготвяне и продаване на храна, и е започнала да основава социални хлебарници по цял свят, включително и в България — места, в които различни хора, изключени от обществото - жени, преживели насилие, наркомани, престъпници, жители на гета се социализират отново и дори се откъсват от дъното.

Колкото Христомир беше абстрактно-математически ориентиран и изискваше напрягане на мозъка за разбиране на моделите, които демонстрираше, толкова Надежда беше разпиляна, неконкретна и като че ли изпадаща в твърде много клишета. Още повече, че нейният универсален език на общуване - хлябът, вече е доста критикуван като една от най-нездравословните храни.

Dan Barber беше следващият, на видео. Той разказа за един рибарник в Испания, който всъщност представлява частно блато и се аргументира, че в крайна сметка, именно този начин на отглеждане на риба е най-природосъобразният. Не съм рибар и не познах рибите, които даде за пример.

Явор Джонев започна с боата и слона от „Малкия Принц“ и продължи с идеите си за реформа в образованието, като освобождаване на слона. Идеите и принципите му не бяха лоши, но от някои предложени практически следствия ме побиха тръпки:
— Да променим детските приказки, за да се учат децата на позитивни примери — подобни идеи е имало по времето на Сталин. Виж книгата „От две до пет
— Всички деца могат да постигат големи успехи в училище, и то в почти всички области, стига да са правилно обучени. — по времето на Сталин е била забранена генетиката, защото е наука за наследствеността. Чак до 1989г. като ехо циркулираше и идеята за „хармонично развитата личност“, която се изразяваше в посредственост във всичко.

И още:

— Да се забранят олимпиадите, за да не се конкурират децата помежду си.;
— Да се отменят оценките;
— Фирмите да отменят бонусите за служителите си. Безмислени са;

Накрая той даде обещание драстично да подобри оценките на всички български деца по математика до 5 години. Чудя се защо се мъчи, щом като така и така ще отменя оценките.

Предполагам, че и Владимир Ленин така е звучал на съвременниците си.

Кирил Русев от Envision, от миналата година. Пак този проект, към който съм много двусмислено настроен. От една страна, харесвам идеята в час да работят всички заедно с компютър с много мишки, от друга, защо трябва да отравят съзнанието на малки деца (вече 2600!) с Windows, последиците са тежки и трудно възстановими.

Илиан Милинов е български дизайнер, печелил световни награди за дизайн. Той показа няколко страхотни идеи, от които дори мога да си закупя за вкъщи, където мястото е кът:

— ключ, отварачка за бира
— стол, който става на маса
— колело, което става и за малки и за големи деца.

Но накрая разказа за Непал, където хората си живеели чудесно без топ дизайн и сподели дилемата, дали наистина има нужда от неговия занаят.

Евгения Пеева щеше да води някакъв уъркшоп, свързан с образованието, нещо и се проточи интродукцията, та пропуснах.

Steve Keil направи една от най-запомнящите се презентации. За това колко си играем на работното място и за това, че всъщност игрите са изключително важни за развитието на човека. И че фактът, че България е толкова тъжно място според Економист, се дължи на това, че тук имаме традиция на убийствена сериозност, дори когато се говорят глупости. Свърза тази традиция с комунистическия период. Спомних си и за работата си в Нет Инфо, и за колегите, които много държаха всичко да е „сериозно“ и да няма „глупости“. Странно беше, че лекторът говореше през цялото време „ние“, „нас“ и имаше предвид България. Трудно ми е да свикна, че някой толкова лесно би се идентифицирал с щастливото ни общество. Пак стана дума за образованието и възпитанието, особено за бабите, които обичат да си играят на казарма с внуците. И как чрез игра и забавление е успял да промени фирмата си така, че всичките им клиенти да бъдат щастливи и доволни от тях.


Стив Кайл, вероятно с най-вдъхновяващата презентация
Яна Бюрер Тавание пак ни припомни за ужасите, които се случват в домовете за деца и възрастни. Разказа лична история за леля си, която е била пациент в системата и жестоко мачкана от комунистическия режим и наследството му днес. Много хора започнаха да си бършат очите, когато започна с подробностите за домовете, за неща случващи се през 2009-та и 2010-та година. Припомни и единствено верния път — затваряне на домовете, реформа, разследване на престъпленията, граждански натиск. На децата и хората там им трябва любов и внимание, а не пари.

След това импровизационен театър ХАХАХА разведриха обстановката с пълни импровизации по думи и фрази, подхвърлени от публиката. Спектаклите са уникални, нещо средно между цирк, психодрама, пантомима и театър. Аз съм доволен, че успях да пробутам идеята лов на лъвове да бъде изигран като турски сериал. Получи се доста добре.

Michael Brown разказа за това, какво го е подтикнало да се катери по планините с камера в ръка. И как от човек, мечтаещ да стане метеоролог е станал пътешественик, пет пъти изкачил Еверест. Разказа и покъртителната история за първият незрящ, изкачил Еверест.

Мая Новоселска завърши събитието с рецитал на стихове и разкази на Дафина Георгиева - Роня, изключително талантливо дете художник-писател-поет, което нелепо загива в автомобилна катастрофа едва на 13 години. За всеки от нас имаше и по един екземпляр от книгата на Роня.



Това беше единственото място, откъдето можеше да се почерпи информация за програмата.

И това беше. Един ден мина като един миг, видях сигурно стотици познати и с няколко десетки успях да се поздравя. На събитието беше дошъл дори Домосед, който не живее в България, но поне успяхме да се видим за 10-тина минутки и да разменим малко реплики. Другите се надявам, че ще ме извинят, че няма да напиша безкрайния списък с имената им отдолу. Благодаря на Събина, че ми пазеше място. И добре, че не си изхвърлих гривната от миналата година (тук писах), че тази година нямаше такова сувенирче ;-)

Бих приветствал идеята TED да е поне два пъти годишно, стига да могат да поддържат качеството.

Организаторите, на които сърдечно благодаря. 
Снимка: Събина Панайотова
PS. И Ана Динкова написа по темата.


18 коментара:

Nevena Nikolacheva NEN каза...

ти по добри лектори или поне толкова добри но с добро или поне толкова добро колкото сегашното ниво на организация и схоластични способности можеш ли да предложиш :) за българи говорим - сега полувината не бяха българи и без това така че въпроса става още по лесен принципно погледнато :)

Комитата каза...

Всъщност на мен много ми хареса конференцията. Не си ли личи ;-)

Анонимен каза...

Много съжалявам, че не успях да присъствам на TEDxBG. Със сигурност могат да се намерят и по-добри лектори и презентатори, но не това е важното. Важното е да продължава да се организира конференцията, да се чуват гласовете на иновативно мислещите хора...Ценната информацията е толкова "кът" в БГ, ние сме в един вид изолация...Тед БГ променя това малко по-малко и дано се доразвие, за да бъде онзи вдъхновяващ източник, който на мен лично ми липсва.

Познавам се с Надежда Савова и наистина бях впечатлена от нейните хлебни къщи, както и от енергията и. За съжаление съм съгласна и с автора, че след 5 минути разговор с нея, човек осъзнава, че енергията и е пръсната на хиляда посоки, а чувството и за превъзходство над всички омаловажава добрите и идеи. И въпреки всичко идеите и за хлебните къщи са страхотни!

Лилия каза...

Не мога да предвидя кога ще има конференции -изненадана съм.

chilko каза...

след става дуам за идеи, които трябва да бъдат споделени, не е ли по-добре да достигнат до повече хора, а не само за кръг избрани и готови да платят 50 лв?

като гледам огранизаторите не са страдали от липса на големи спонсори за наемане на по-голяма зала и осигуряване на достъпни билети за всички желаещи...

Комитата каза...

Може би имат ограничения от лиценза.

ankabanka каза...

преди малко започнах да описвам вчерашния ден, след което прочетох твоята статия и се отказах. сложих обаче препратка насам с няколко малко допълнения :)

Teddy Zareva каза...

Всъщност с удоволствие бихме направили събитието в по-голяма зала. Всеки, който може да даде предложение за зала с над 600 места, но с подобна техническа база като Rainbow Plaza, нека го направи. (Ние до момента не сме открили такава)

rainmakertom каза...

Много добре предадено.
Браво на Комитата. И огромно браво на организаторите! :)

Jeni Peeva каза...

Жалко, че пропусна :) получи се доста забавно уъркшопа, но пък ако интродукцията не те е заинтересувала, може би просто не е темата, която те вълнува в момента...
Евгения

домосед каза...

Поласкан съм, че точно мене си споменал като най-виден член на публиката. А Миленита си я пропуснал. Пък тя за разлика от мене даже пя :-)

Стойчо каза...

@домоседе, а тя да е ходила на Антарктида? :) Комитата правилно слага акцентите според мен

Комитата каза...

Евгения, вероятно е било интересно, защото мои познати участваха, но аз чаках само да обявиш какво ще се прави в почивката и да приключваме. А ти отвори един слайд, втори, с много текст... и си викам — не мога да издържа (имах и основателна причина де).

Комитата каза...

На Миленита съм и сърдит че пропусна черните котараци ;-) Но всъщност просто я пропуснах без да искам. Пропуснах и ония с балета с перуките.

Комитата каза...

Теди Зарева, наистина не знам как стои въпросът със залите в България.
Стискам палци, догодина залите сами да се надпреварват да ви канят!

Георги Павлов каза...

Е как не се сещате за залата!
Еми тя сега се строи бе :-)

Верно за спорт, ама не може един TED да й се опре!

Георги Павлов каза...

И ако тази блестяща идея не се одобрява - то да се пробват залите на Експо Центъра (изложбените зали, а не конгресните). Мисля, че ще поемат повече хора.
А от септември 2012г. точно до там ще стига и метрото, не е маловажно.

kliment каза...

@ Теди Зарева - Аула Максима на УАСГ би трябавло да е подходяща, има голяма сцена, кинокабина и кабинки за преводачи, маи дори и слушалките за едновременен превод са си техни.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)