вторник, януари 25, 2011

Три малки концерта

Миналата седмица беше богата на културна програма.

Jazzy Tone ме радваха в Culture Beat с джаз и блус репертоар.

Групата е в (почти) класическа комбинация - контрабас, китара и барабани.

Бройката не успях да я установя точно, защото китаристите се сменяха.

Свириха ни стари и по-малко известни джаз парчета, после свириха стари и известни и накрая забиха малко по-твърди блусарски неща.

Започвам да се усещам, че Culture Beat ми става все по-любимо място, макар че откровено не харесвам това, което причиниха на фасадата на НДК.

Младежите са в началото на кариерата си и има какво да учат, но отношението и ентусиазмът им компенсираха дребните технически бъгчета.



Не искам да мрънкам, ама такава музика си представям изсвирена в строги костюми, публиката да е на тъмно, а изпълнителите — на светло. И без електрически китари, освен за блуса.



Lily Of The West бяха голямото ми разочарование. Аз много обичам Country и Bluegrass и се бях барнал с карирана ризка, елече и любимата си bolo tie за концерта.

Dada Cultural Bar не е лошо място, дори съжалявам, че не мога по-често да ги навестявам, защото програмата им е най-малкото любопитна. Можеха да помислят по-добре за интериора си. Но персоналът е много любезен и компенсира другите кусури.

Над българското кънтри тегне проклятие, почти като над българското кино. Росица Кирилова, Коцето - Калки и Lily Of The West, искам повече от това.

Някои намират стила за простоват и елементарен, но не могат да му отрекат — бъка от живот и абсолютно неподправени емоции. За разлика от българския му вариант, който е твърде твърде спокоен и понякога комерсиален за вкуса ми.

Изпълниха няколко прекрасни песни, които никой друг няма да ви изпее в България.



Indigo са българо-ирландска група, която обикновено свири по корабите. Сърдечно благодаря на Мария, че ме светна на концерта на The Stringers, на който Indigo се появиха като гости в McCarthy's, защото не го бях забелязал в програмата.

Каква хубава изненада - солистката Angela Ryan e жена с невероятна харизма и изключителни гласови данни. Като им прегледах после сайта (там има и няколко парчета, които могат да се чуят) видях, че по корабите са пенкилер — свирят всичко наред, но в клуба Анджела наистина се раздаваше в ирландския фолк и кънтрито и мисля че и на нея това и е най-любимата музика.

Лично аз бих искал да ги видя да направят и албум с такава музика. Ще си го купя от някой техен нов концерт.









Съжалявам за качеството на снимките и видеото, апаратът може толкова, а светкавицата затрива атмосферата ;-)

И понеже не може да избягаме тия дни от сересета, да знаете, че утре от 19,00 можете да ме видите в ЕКИП 5 на БНТ да си говорим за интернет активизъм, свобода на словото и подобни интересни неща. 


3 коментара:

templar каза...

"Не искам да мрънкам, ама такава музика си представям изсвирена в строги костюми, публиката да е на тъмно, а изпълнителите — на светло. И без електрически китари, освен за блуса."

Ей това изречение ми подейства като 12-годишно ирландско уиски на премръзнал скиор. Сто години да живееш!

Stojno каза...

Ако мислите, че джаз се свири само на акустична китара, то значи не сте запознати със спецификата на стила и инструментите. Както и че отричате Лес Пол, Джордж Бенсън, Уес Монтгомери и почти всички останали джаз китаристи:)

Комитата каза...

Мдааа, отричаме ги.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)