петък, януари 21, 2011

Окончателното решение на въпроса с паметниците


Помня, когато бях ученик, ми се налагаше да вися „на пост“ с червената връзка до някои комунистически паметници. Висенето пред паметниците имаше няколко предимства. Първо, не ходиш на училище. За властта изпълнението на политическа функция от учениците беше много по-важно от образованието и никой учител или директор на училище не си позволяваше да мрънка или да отменя такова мероприятие.

снимка от Аспарух

Първото ми висене на паметник беше на бюста на Ленин във фоайето на училището, защото беше умрял Леонид Брежнев. Честно казано, мислех, че ще е по-интересно, защото очаквах „диверсанти“, „саботьори“ или поне „провокатори“, както в пионерските романи. Тъпото беше, че в действителност абсолютно никой не ти обръща внимание в празните коридори до покритата с червен плюш маса, върху която има бюст, портрет с черна лентичка в ъгълчето и букети с цветя. Дори чистачката действаше с парцала съвсем безучастно.

Идва времето на второто предимство, а то беше голямо - на пост винаги се избираха момченце и момиченце, по силата на неписаните полови правила на официалната идеология. Така че, Партията ми осигуряваше един час разговор плюс повод за разговор (общ проблем) с някоя от готините съученички (няма да се изложи пионерската организация с някоя грозотия на пост, я), и тя не можеше да избяга, което си беше още един мъничък плюс. Дори по времето на траура за Брежнев.

Днес второто голямо предимство ме кара да се замисля по-сериозно за функцията на пионерките, които поднасяха цветя на живите паметници от Политбюро.

Втория път, когато висях, беше на паметника на някакъв активен борец (не става дума за известен рекетьор или банкер, а вероятно за дядо му), в градинката до Водната кула в Лозенец. В седми клас, като награда за добър успех, произвеждаха в комсомолци отличниците на класовете една година преди останалите. И за да се заслужи политически някак тази висока чест, трябваше поне веднъж в живота си да изпълниш „пионерско поръчение“, а не само да го запишеш в тетрадката. На дежурството ми се падна Р., хубава къдравелка и отличничка и уцелихме слънчево и тихо пролетно време. Един час отлетя като миг. След това се разхождахме, купихме си череши, плюхме костилки по гълъбите, говорихме си и въобще животът беше песен. Много хубаво беше тогава, другари, нали?

Помня как на следващата година с целия клас поднасяхме цветя на паметника на съветската армия. Беше страхотно, защото времето беше хубаво и пропускахме пак някакви часове. Забавление ни осигури червенокоса градинарка с гумени ръкавици и гумени ботуши, която клечеше над теменужките между статуите и която много приличаше на учителката ни по математика. Някой каза „Я вижте - К.“ и целия клас изпадна в истеричен смях, както си беше строен в тържествено мълчание на гранитния плочник.

Мили, мили спомени. И защо сега някакви антисъветчици искат да ми ги демонтират?

Снимка - ТВ Европа

За да няма съмнения за мнението ми, да си кажа веднага - аз съм за демонтажа на комунистическите паметници, особено на тези, свързани със съветската армия. За демонтажа съм и за преместването им на по-подходящо място. Смятам разрушаването на статуи за варварски акт. Дори от мавзолея щеше да излезе чудна чалготека или казино, с готова климатизация според най-съвременните закони за тютюнопушенето на публични места. Нямаше да се наложи да строим гипсови пирамиди и пластмасов Версай специално за целта.

Пък и трябва да запазим някаква памет - за варварството при Жабокрек, за освобождаването на българите на 9-ти септември от всякакво движимо имущество и особено от твърд алкохол и парфюми на спиртна основа, за колективизацията малко след това, за индустриализацията, „Кореком“, манифестациите, партийната учебна година и политическите изпити.

И да, има подходящо място за тези мълчаливи свидетели на историята. За тези запечатани години на социалистическа трудова слава и непрекъснат възход.

На това място паметниците ще бъдат грижливо запазени за поколенията в парково пространство.

Ще бъдат денонощно охранявани и наблюдавани.

Няма обаче да има допълнителни разходи, освен за преместването им, защото там вече има охрана и наблюдение.

Ще се впишат идеално в парковата среда, където има достатъчно алеи, зелени поляни и бетон за постаменти.

Ще бъдат използвани за практически цели.

Всеки паметник ще снабдим с табелка и с карта, къде се е намирал, преди да бъде преместен там.

Става дума за много посещаемо място, включително и от много деца, на които родителите ще могат да обяснят историческото значение на тези материални паметници и на миналото.

Кое е това място?

Това е Софийската зоологическа градина.

Маймунките ще висят на шмайзера, а птичките ще оставят спомени по кепетата на освободителите. Гризачи ще подават муцунки измежду спиците на бронзовия мотоциклет. Орлите ще гнездят в металните венци а змиите ще обживяват грубите каменни детайли на барелефите, съвсем като в приключенски филм. Слоновете ще ги къпят с хобота.


Когато на следващите поколения им потрябват тези паметници за туризъм или за поклонения, ще си ги извадят от клетките, ще си ги почистят със съответните разтвори и ще си събират пари за билетчета. Поне нещо да им оставим като наследство.

Това е моето окончателно решение.

Публикувано във вестник „Седем“

22 коментара:

Анонимен каза...

Абсолютно профанизирано

Валентина Иванова каза...

Ще направим зоологическата си градина световна забележителност. Туристи от цял свят ще идват, за да снимат. Обяснителните табели ще описват както животинския вид, така и монумента, на който можете да се насладите. Прекрасна идея!

Стойчо каза...

Това наистина ще бъде много добра реклама за Зоопарка. Добра идея.

Комитата каза...

Да, Софийската зоологическа градина мигновено ще стане световна забележителност. Но никой не иска да спаси горките животни и да влее малко парички в българския туризъм.

Vesela каза...

Чудесна идея!

Анонимен каза...

Аз пък предлагам този музей да се организира в "София ленд". Хубавото Наде Нейнски ще рекламира, нали е собственосът на мъжа й. Тъкмо и децата ще се забавляват. Може и по-радикални мерки-да се гръмне всичко, даже и паметниците от руско-турската война. Нали имперските интереси на руснаците са ги докарали тука. И обезателно да построим паметник на НВ Оурлик-посланика , за да има какво да се гърми в бъдеще.

Комитата каза...

Анонимен, освен че пак си пълен профан по отношение на фактите - нерде Надето, нерде Софияленда, в идеята ти има хубав момент, който мисля да обсъдя с хора, на чието мнение държа.

Анонимен каза...

Уважаеми, г-н Нейнски е собственик на София ленд. Провери

Зелен Бетон каза...

Мисля, че всичко това може да стане с много по-малък разход на време и средства. Достатъчно е всеки паметник да се огради с оградка и да се постави надпис "Обектът се стопанисва от Зоологическата градина".

Подходящите животни сами ще се появяват периодично :)
__________________________

Паметниците са символи. Точно това и само това. И са паметници дотогава, докато се възприемат като символи. Ако искаш един паметник да спре да ти пречи, просто преставаш да го възприемаш като символ – и му намираш други, несимволични приложения (дискотека "Мавзолея").

А ако искаш да го зачеркнеш, за това е необходимо и достатъчно пак символично действие. Или издигане на "контрапаметник".

Примерно, ако в началото на 90-те някой се беше сетил за "Грамада" (поемата), и ако някъде примерно над Околовръстното бяхме направили една общонационална грамада, където всеки да може да хвърли камък и да каже "Проклет да е комунизмът", в момента щеше да е много ясно дали сме се разделили с него или не. И една обикновена купчина от камъни щеше да е паметник, много по-недвусмислен и силен и от оня с шмайзера, и от чинията на Бузлуджа.

Според мен местенето или разрушаването на постаменти и скулптури всъщност удължава живота на символите, стоящи зад тях. Макар и да премахва материалните им носители. Най-страшната смърт за един символ е да продължава да съществува, но значението му да бъде забравено.

Спас Колев каза...

Пропуснал си да споменеш, че и едно време паметникът си беше почти в Зоологическата градина. Архитект с литературни наклонности би могъл да сътвори 5 хиляди думи дълбокомислен текст по темата. :)

Стойчо каза...

Ами да! Спас е прав! Паметникът на Съветската армия наистина е изграден в задния двор на Зоопарка! И му е време отново да се премести там :) Още повече, че сега районът на Зоопарка е елитен столичен квартал, така че – нищо неуважително няма да има в преместването му

(да пояснявам ли за несофиянци, че става дума за мястото на старата и новата зоологически градини?)

Stoyan каза...

Изобщо не приемам позицията от тази статия. Демокрацията е 22 пъти по-лоша от комунизма, а той не беше цвете, пък всеки нормален човек иска да се върне. Имаше работа, престъпниците бяха в затвора, а не начело на държавата и фирмите, до 3-4 часа съм се разхождал с изгората си без страх. Материално средният българин живееше 5 пъти по-добре, всяка вечер ходеше на ресторант, всяка година месец на море. Сега България е ад в сравнение с байтошовото време!

Елизар каза...

Предварително казвам - Не съм червен!
Но тия глупости ме дразнят и затова си позволих да пиша.
Демонтирането на паметници на Съветската армия ще е кощунство. Първо, защото това не са паметници на Сталин, или Ленин, а на ВОИНА.
На тези безименни деца които са хвърляни в касапницата и са измирали без дори да видят живота. Що се отнася до България - прочетете историята. Ние сме били съюзници на Германия и Съветската армия е имала правото да ни сгази безмилостно, най-малкото да ни избие армията (съшо деца на по 18 години). По това време не е убит нито един Български войник (нито един Съветски също). Срамота!
Това е поредният способ някой да си изобрети кауза покрай която да изтика политическия си стаж до пенсия.

Анонимен каза...

Мдаааа, на умрял лъв и мишките са герои!
Да те ограмотя драги.
1.Според теб от къде идва пионерската огранизациа с ВСИЧКИТЕ му ритеали...
Не драги не от ВЕЛИКИЯТ Съветски Съюз...от Америка???
Нещо да си чувал за скаутски огранизации???
2.Никъде не видях и капчица злоба от ТВОИТЕ преживявания...и с право!!!!!
Но, защо накрая ме караш да чуствам НЯКАКВА злобичка и т.н. ЗАЩО бе ...
3.И колко години ОЩЕ, ШЪ се оправдаваме с ченгета, ментета и т.н.
4.Като сме зачели ЗООПАРКА, да разбирам БИ че имаш в ПРЕДВИТ резерватите на ИНДИАНЦИТЕ в ВЕЛИКИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ???
5.Та колко ШЪ пратиш на АМЕРИЧКО за идеята и АВТОРСКИТЕ ПРАВА????
аРЕ, МНОО ти ЗДРАВЕ
Кибик Блаже

Комитата каза...

Ама и тука ли плъзнахте, бе... Ей, трябва по-мощни препарати да ползвам.

Тихи делници каза...

Страхотна идея!!! Подкрепям я напълно!Съжалявам, че събориха така вандалски мавзолея, щеше да стане един наистина прекрасен ресторант с дискотека към него... И тогава щеше да се получи и синхрон със сцените, които се издигаха за концертите в памет на Гошо и на Нова година...

Стойчо каза...

Хубавото на темите за Съветската армия и за досиетата е, че веднага става ясно кой какъв е :) (феромон:)

Зелен Бетон каза...

Това с феромона ми хареса :D

Анонимен каза...

Не си спомням да съм чела нещо толкова просташко... Аман от простаци и драскачи! То бива, бива простотия, ама чак пък толкова...

Стойчо каза...

Анонимин, ще имаш шанса да го напишеш лично на паметника със шмайзера (абе, Шпагин е, ама му излязло име със шмайзер ;-)

Анонимен каза...

E,е.
И мишока стана комита.
За зооинтелекта ти не ми се пише.
Личи от километри.
Това са паметници на руски момчета и момичета загинали в борбата срещу хитлерофашизъма.
Ако на бе Съв.армия и Сталин с неговото НЕТЬ, на искането на Гърция и Сърбия, подкрепено от Чърчил и Рузвелт, да бъдат компенсирани с български територии, за участието ни във ВСВ на страната на Германия, и окупацията от наши войски на тези страни. Сега от България щяха да са отрязани Благоевградско, а Сръбската граница да е до София.
Дали знаеш тези подробности.
Така станало след 1-та СВ, когато сме били окупирани от англичани и французи.
Беломорието дадено на Гърците,а Западните покрайнини на сърбите.
Само факта че русите са окупирали БГ и несъгласието на Сталин е попречило това да се случи.

Стойчо каза...

Mishok, ot anonimen drisljo?

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)