четвъртък, януари 20, 2011

Състоянието на Интернет и активизмът

В понеделник, в Червената къща, присъствах на конференция, организирана от Блулинк и посветена на успехите на онлайн активизма в България („Онлайн гражданство с офлайн успехи“).


снимката - от Асен.

Започнахме с нещо много приятно - Щабът, който организира миналогодишните протести срещу ЗЕС, точно на 14-ти януари, получи награда. След наградата на Електронна граница за „Човек на годината“, пак за миналогодишните протести и борбата ни с нарушаването на личното пространство и за запазване на човешките права, това беше още едно много приятно признание. Асен взе наградата от името на всички и напомни, защо е толкова важно да се говори по тези въпроси (още повече, че са актуални напоследък).

Получи се страхотна дискусия, времето отново не стигна и, слава богу, този път лудите в залата бяха прилично малко.

Благодарих за поканата, припомних за Гласуване без граници и София за нас, защото имат реални успехи и разказах накратко защо и как успяваме в интернет (от изказването и след това от дискусията):

Причините, заради които успява интернет активизмът

Първо, имаме Интернет. Сега, това може да е странно като идея, но трябва да знаете, че десетина години държавата не забелязваше интернет. Затова се разви силно конкурентен либерален пазар, на който БТК дълго време не играеше никаква роля, дори и като инфраструктура. Сега, когато държавата забеляза интернет, вече имаме множество мрежи и инфраструктура, която е почти невъзможно да бъде контролирана.

Технологиите се развиха и благодарение на социалните интернет технологии — web 2.0, особено на блоговете, към 2006г. стана възможно да се формулират независими каузи и позиции, да се събират поддръжници и да се организира логистично цялата работа.

В интернет вече се концентрира достатъчно енергия. Оказа се, че хората, които цъкат цял ден, втренчени в компютъра, не са социопати, а много от тях имат активна гражданска позиция. Интернет активизмът е подхранван от тяхната енергия. На мен ми се иска да са повече.

Медиите откриха онлайн активизма като важен източник на мнения и информация. Истинските медии следят отблизо какво се случва в мрежата и играят ролята на усилватели и дразнители на онлайн мненията.

Онлайн активизмът не успява в чист вид, трябва задължително да има и офлайн елемент. То и не е много сложно - да излезеш на протест, да напишеш писмо, декларация, да кажеш няколко думи в медиите.

Какви са рисковете?

Рискът е само един - да не повярваме в силите си и да останем пасивни.

Какво трябва да пазим?

На всяка цена трябва да запазим неутралността на мрежата, т.е. равния достъп на всички потребители до всички ресурси, а ако не успеем, ще имаме китайския вариант на филтриране и подслушване на мрежата. Опасност е и цензурата, която се промъква като опазване на добрите нрави.

Какво се случва с онлайн активистите?

Една радикална и може би незабележима промяна се случва в обществото. Интернет направи много лесни правенето на бизнес, на изкуство и на всякакви видове обществена дейност. В момента имаме стотици пъти повече изкуство, онлайн инициативи (каузи, групи, подписки) и бизнеси (магазини и пр.), отколкото преди десет години, например. Какво означава това? Нека го погледнем откъм свободното време. Всички тези неща са нацелени към свободното време на човека. Да, но хората са почти същия брой, като преди 10 години, а нещата, на които могат да обърнат внимание са стотици пъти повече.

Какво означава това?

Това означава, че се появява силно усещане, че хората изчезват. Те не изчезват, а се разпределят върху повече неща. Много от онлайн магазините, каузите, групите и изкуството така и ще си останат непотърсени. Затова най-важен сега е човешкият капитал. Човешкият капитал замести финансовия капитал като условие номер едно за успеха на каквото и да е начинание. Едно неочаквано следствие е, че цената на изкуството (включително на музиката) трябва радикално да намалее, по простия закон на търсенето и предлагането. Ако търсенето остане същото а предлагането скочи десетки пъти, цената трябва ли да остане същата? Затова и ще станат първостепенни въпросите на привличане на хора за каквато и да е цел, а лоялната аудитория ще е най-ценният капитал.

5 коментара:

Георги Павлов каза...

Много добро!

Тънка зелена линия каза...

Нека не надценяваме интернет активизма;той създава измамното усещане, че с едно кликване помагаш за решаването на даден проблем/кауза. Когато обаче се стигне до реални действия и има нужда човек да отдели повече от 1 мин. виртуална подкрепа, нещата се разпадат. От опит знам, че се отзовават по-малко от 0,01%.И това е истинския проблем на гражданското ни общество. Последни примери : акцията на Зелените пред Нар.събрание срещу засилването на полицейщината и безконтролното следене събра малко над 60 дущи; а подкрепеният във ФБ от над 100000 човека протест с/у монопола на моб.оператори днес е изкарал 50 човека. So..?

Георги Павлов каза...

Монополът на мобилниТЕ операторИ :-)

Зелен Бетон каза...

Онлайн активизмът (всъщност, да не отиваме толкова далеч – да кажем само "онлайн активНОСТТА") е добро нещо по две причини:

- първо, действа като един свободен think-tank (който, ако не беше виртуалното пространство, просто не би имало къде да съществува, особено с тази степен на свързаност и оперативност, и в тези мащаби); и
– второ, създава усещане на съидейност и съпричастност (което, ако съществуваше преди, комунистическият експеримент щеше да отиде в канавката много по-рано).

Скоба: все си мисля, че Горби започна демонтажа на комунистическите режими именно защото прозря, че при наличието на единна и отворена комуникационна среда те са невъзможни; и освен това – че ако с демонтажа се закъснее още малко, той пак ще настъпи, но по много по-жесток начин.

Същевременно обаче, случващото се онлайн си е VR. Или поне AR (augmented reality). То още не е истинска реалност, макар че създава илюзия за такава. Остава да се отработят механизмите, по които виртуалното става реално.

И тук се появява пак основният проблем на онлайн комуникацията: необходимостта от ясно разграничаване между реално и виртуално. Такава граница има и винаги ще има – макар че медийната и развлекателната индустрии правят всичко възможно, за да размият нейните очертания. По същия начин, по който финансовата индустрия разми границите между реална стойност и очаквания, и започна да продава второто вместо първото.

В момента, в който е ясно докъде е едното и откъде започва другото, тогава вече може да се мисли за общоприети (и работещи) механизми, по които едното да преминава в другото. Дотогава ще я караме на усет :)

Комитата каза...

Зелен Бетон, номинирам този коментар за най-добрият коментар в блога до момента ;-)

Много добър анализ за Горбачов, и аз винаги съм търсел причини защо започна с гласността.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)