петък, декември 31, 2010

Предсказанията за 2011 от приятелския кръг

Попитах приятелите от ФБ какво ще предскажат за 2011 година. Отдолу ги цитирам с инициали (който иска да е с пълното си име, да ми каже). Догодина по това време ще сверяваме ;-)

З.А.: зимата ще е студена и гадна, лятото ще е горещо, а през Септември ще си на къмпинг в Гърция :)

К.Ц.: Mtel ще скапе spnet/megalan, blizoo окончателно ще се оака :p

И.Х.: Цветанов ще стане президент, граматиката ще бъде отменена, ще общуваме като рапъри с жестове. Мишо Шамара ще стане премиер.

З.П.: В България е по-лесно да предвидиш какво НЯМА да се случи, а не КАКВО ще се случи:)Едно е сигурно ще продължим да пътуваме с "Ориент Експрес", но в посока Азия, а не в посока Виена:(

аз: Аз очаквам подем на хумора и сатирата ;-)

С.П.: аз смятам да се омъжа! :Р

С.Д.: Резултатите от изборите ще изненадат всички :)

Г. Пр.: ще се появи нова социологическа агенция.
Веселин Маринов или жена ще спечелят изборите за Президент.
В София ще има десен балотаж.

С. Д: patepis.com ще има 10хил посещения на ден ;-)

С. Д.: ОКи, тогава да напишем 6 хиляди :) И без друго Шенген ще ни се размине

Г.П.: Всички партии ще се обявят за победители от президентските избори. ДПС ще подкрепи ГЕРБ.
ГЕРБ ще загуби изборите в центъра на София, но Първанов ще разцепи левицата. Синята коалиция ще си (о)стане софийска партия.

ББ ще си сменя мнението и АЕЦът няма да тръгне. Южен поток ще има по-голям късмет.

Икономиката леко ще крета нагоре, но хората няма да го усещат. Данъците няма да се пипат (това измерено по мой критерий).

Няма да се говори за демографския проблем и свързаният с това неизбежен фалит на държавата покрай пенсиите.

Ще има много "скандали" за по месец-два.

Големият Маргин ще се лекува в чужбина.
—————————————————————————————————
Добавени от ФБ:

П.К. Комита, аз съм сложил бас, че в рамките на следващите 366 дни АЕЦ "Белене" ще бъде спрян като проект за мнооооого дълго време (нещо като "завинаги") :-))). Второ - Цветелинка Б. ще се опита да се обзаведе със "зелена" партия.

PS. Добавяйте прогнози в коментарите, ще останат за поколенията ;-)

четвъртък, декември 30, 2010

Сбогом, Боби Фарел!

Един много голям мой любимец от малките класове, е намерен мъртъв днес, причината неизвестна. Бях голям, голям фен на Бони М до 6-ти клас.

Боби Фарел, почивай в мир!







Easy Lan, не се прави така кампания

Преди два дена по телефона ми звънна любезен младежки глас:

— Здравейте, вие ли сте К. ?
— Да, аз съм.
— Обаждам ви се от Easy Lan. Искам да ви поздравя, че сте наш лоялен клиент, и искам да ви кажа че имаме специален подарък за вас — един месец безплатен интернет. Ние предлагаме и цифрова телевизия на специални цени.
— Благодаря за подаръка, каква е цената на цифровата телевизия?
— Наш агент ще дойде да ви обясни на място, кога ще е удобно да се видите?
— Вижте, не мога ли просто да си ползвам подаръка, не обичам вкъщи никой да влиза.
— Може евентуално да се видите в някое заведение наблизо.

Смятам наум. Ползвам Easy Lan от доста години (6-7 някъде), и когато няма пробем с връзката (а веднъж на 2-3 месеца има, понякога дори за повече от ден) съм доста доволен. Скоростта е добра, макар и да не знам колко точно е.

Разбрахме се за днес по обяд да се видим с човека. Не че имам голямо желание да си сменям кабелната телевизия, но кой знае, по Коледа и Нова година обикновено има интересни промоции, а и държа да си получа безплатния месец като лоялен клиент.

Интернета плащам със скреч карта (карта, от която се изстъргва определена част, за да видиш серийния номер и PIN кода, които трябва да въведеш в сайта, за да ползваш интернет). Скреч картата е доста удобна, защото мога да я купя от различни места, и то доста след края на работното време. Имаме в квартала едно кафене, където продават карти и ако е отворено, независимо колко късно е, винаги мога да си взема карта, което е голямо улеснение.

По едно време бяха спряли денонощния съпорт, което изнервяше невероятно, ако нета спре петък вечер или събота предиобяд (а това се е случвало повече от веднъж) — няма на кой да се обадиш, за да ти реши проблема, но напоследък са го пуснали отново (денонощната поддръжка, имам предвид). За съжаление, освен чисто психологическа помощ, т.е. да знаеш, че някой ти записва проблемите и те успокоява, че „знаем за проблема, колегите работят“, друг проблем досега не са ми решили. Техническите проблеми обикновено се решават чак на другия ден. За човек, на когото цялата му работа, голяма част от документите са му в интернет, както и почти всички канали за осведомяване, това е много, много неприятно. Чакам момента, в който ще ме чака свръхважна презентация на следващия ден, за която всичките ми материали ще са ми онлайн и няма да имам интернет.

По въпросите за ползване на техен интернет през Linux устройство са напълно безпомощни. Доскоро дори не разбираха какво им говоря, когато им обяснявах, че ползвам Linux и нямам зелена стрелкичка на екрана, която да натисна, за да ми направи диагностика на връзката. Сега, като кажа Linux, просто млъкват.

Днес, в 13,30, около 30 минути преди определения час, се звънна на входната ми врата. Голям късметлия се оказа този агент, защото малко си съкратих обяда поради заетостта на Стойчето.

На вратата се появи интелигентен на вид младеж, с папка с фирмена лепенка на Easy Lan. Обичайните любезности.

— Слушам ви.
— Искам да ви предложа заедно с нашия интернет и цифрова телевизия, съвместно с Булсатком.
— Дайте да видя офертата.

Минава сравнително дълъг момент, в който младежът ми обяснява новите оферти. Преразказва ми следната брошурка, която обаче стиска в ръце и не ми я дава все още. Маркетинг като по учебник, ей! Като по български учебник по маркетинг, преписван от западен такъв.



— Добре, скоростите са интересни, но как да сравня? Аз в момента плащам 29 лева за интернет и реално не знам каква е скоростта. И на вашия сайт не го пише.
— Според мен вие имате скоростта на втората оферта — 24 Мбит/с. Момент, ще звънна на колегите да ги питам.

Звъни, пита. Очевидно, няма точен отговор (?!?!).

— Трябва да си спомните на каква скорост се се записал във фирмата, за да ви кажа сегашната ви скорост.
— Скоростта, която съм ползвал през 2004-та година?
— Хм, да, всъщност те скоростите много са се променили от тогава.
— Добре, виждам, че телевизията се предлага от Булсатком. Това означава ли че ще трябва да ми слагат чиния на балкона и допълнително устройство. Както виждате, няма много място у нас.
— Да ще се наложи. Ще има чиния на балкона и едно устройство, но не по-голямо от рутера. Естествено, и дистанционно.
— Може ли да разгледам офертата? — най-накрая му я дръпвам от ръцете. — А как ще плащам. В момента плащам със скреч карта. Отивам, купувам си карта, мога да я купя от много места, изтривам, въвеждам кода и готово.
— Ще трябва да плащате в офиса на Булсатком?
— А къде има наблизо офис на Булсатком?
— Честно казано, не знам, не съм от този квартал.
— ?!?! — Правя изразителна физиономия на недоумение.
— Дайте да влезем в сайта на Булсатком, за да проверим

Въздъхвам, влизам в сайта им и установявам, че имат офис на удобно за мен място.

— Добре, офисът е удобен. Нали разбирате, обаче, че не мога да ви дам веднага отговор.
— Да, няма проблем ще ви оставя контакти

Бърка във фирмената папка, вади тефтерче (?!), на първото листче пише фамилия и мобилен телефон. Къса листчето.

— А служебен email?
— Нямам.

Супер яко. Предлага интернет, няма служебен email.

— Имам личен, служебен нямам.
— Не, не ща личен.

Пожелаваме си довиждане. Аз се сещам за нещо.

— А какво стана с подаръка ми? Нали уж съм лоялен клиент, Коледа? Един месец безплатен интернет?
— Някаква отстъпка специално за вас ли? Ами няма такава.
— Хм. Аз останах с такова впечатление от разговора с колегата ви.
— Не, няма такова нещо.
— Имам и една карта, с която закъснях към две седмици със зареждането в сметката, казахте ми по телефона, че няма проблем, и ще ми я добавите в сметката и още чакам.
— Нищо не знам, ще питам за това. Ще се обадите нали, като вземете решение?
— В момента нямам обективен критерий, по който да взема решение. — намеквам пак, че искам да си знам скоростта, а не да я гадая.
— Е, да. Добре, довиждане. Весели празници.
— Весели празници.

Изпращам го на вратата, но си мисля, че май няма да ползвам комбиниран пакет от тях, твърде много са неудобствата, с които ще ми подменят удобствата в работата с тях.

сряда, декември 29, 2010

„Красиво“ за Коледа и Нова година – поздрав от Пътуване до... (Patepis.com)

Направих си един експеримент* с другия ни сайт и с резултатите от него искам да ви поздравя с настъпващата Нова година.

Да сте живи и здрави и щастливи и да имате времето да ни четете Белите байтове и да пишете в Пътуване до... (Patepis.com)

Представям ви 6-те снимки от Patepis.com, които според google най-много се доближават до термина „красиво“ :)

На шестото място е Турция, някъде след Ерзурум по пътя към Грузия:


Навлизахме в планините, а те бяха доста височки. Осезаемо захладня и пейзажът се смени с характерната високопланинска растителност. Красиво е, дявол да го вземе. Красиво и някак студено.
Към Грузия (1) (Златомир Иванов)


Петото място по неизвестна за мен причина заема моя снимка на часовника на мюнхенското кметство:




Основата забележителност обаче е кулата на кметството, чийто часовник два или три пъти на ден прави представление, подобно на часовника в Прага — не съм им голям фен, честно казано, много зловещо ми се струва и не толкова красиво.Но самото кметство е мнооого красива сграда.



Четвъртото място отново е заето от Турция – този път, представена от долината на пеперудите край Фетие


Долината на пеперудите край Фетие – достъпна само по море , височината от която снимах е 360 м, по GPS а , става и за бейз джъмпинг май, райско място с кристално море…Обиколка на Турция с мотор (2), Георги Георгиев

Призовата тройка започва с

третото място за град Астана, столица на Казахстан:


Само че „красивото“ на тази снимка помага на Коста да качи знамето на мотора си:

Жалко, че онова момиче, което чакаше някого пред пицарията си тръгна — красива казахстанка, малко висока, но уот де хел. Не си е тръгнала — на спирката наблизо е с приятелките си. Отивам при нея и и обяснявам ситуацията — тя е супер свежа и готина мацка, очите и са пъстри, зеленикави, което изглежда странно, но много красиво в комбинация със дръпнатите очи и широките скули. Казва се Динара. Двамата успяваме да закрепим флага със изолационна лента за нула време — опитвам се да протакам, колкото мога, докато си говорим, но все пак — трябва да тръгваме. Давам и визитка. Свирвам, обръщайки се, докато тя ми маха от спирката... Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(9): Из Казахстан, Коста Атанасов

Второто място е Червено море в Египет:



Морето е изключително красиво, даже и на умрелите рифове за туристи. Кристална вода. Видимост над 10 метра. Рибите са във всички цветове, които природата ни е позволила да виждаме...Египет
или как от турист ставаш пътешественик
, Боян Димитров


...
(оркестърът свири туш)
А победителят в тазгодишната класация на google за снимка „красиво“ от сайта Patepis.com ...
(не)очаквано печели плажът край Кахулуи на Хавайските острови



След като се прибрахме, за първи път отидохме на плаж. Плажът изглеждаше несравнимо красиво. Перфектно чист, никакви фасове, да не говорим за хартии или кочани царевица. Това че нямаше капанчета с цвъртяща цаца и картофи, дънещи чалга или рап до небесата не ме учуди толкова, колкото липсата на каквито и да било хораХавайски прелести (2)Вулкани, острови и продавачки, Марио Иванов

Искам още веднъж да ви пожелая всичко най-хубаво през Новата година, да имате времето и здравето си и да продължавате да ни навестявате :)

Весели празници!

*Още забавни резултати се получават, ако търсите снимки по термина „цици“ site:patepis.com ;-)
**Искам да съм селянин в Бавария: ще си купя шапка с перо и къси панталони, ще си бродя по ливадите и ще си гледам кравите и ще участвам в местния духов оркестър, а в неделя ще ходя на църква :)

вторник, декември 28, 2010

Коледни подаръчета в МС

Знаете ли, че дядо Коледа минал и през Министерски съвет и оставил подаръчета за всички министри защото много слушкали и много папкали през годината?

Кой какво получил?

Цецо Цветанов получил кученце. Цецо отдавна си мечтаел за кученце, което да станело голямо и силно куче-пазач. Много се зарадвал, обаче не разбрал пожеланието на картичката на подаръка, където пишело, че за да стане голямо и силно куче-пазач, кученцето Шенген трябвало да бъде дресирано цели три годинки, а ако се наложи — и повече.

Симеон Дянков получил розови очила. Малко се начумерил, защото вече си имал такива и то по-хубави. Нали видял как кризата свършва по Димитровден.

Диплома с пожелания през новата година да има „пълно шест“ получил мъничкият Бойко. Много бил щастлив, защото в истинския си бележник бил наредил тройка до тройка.

По едно фризби с нарисувана снежинка пък получили Росен Плевнелиев и Йорданка Фандъкова (която била там, когато Дядо Коледа минал), за да се научат да ги ловят още във въздуха.

И другите получили, но нямам информация кой — какво.


събота, декември 25, 2010

Коледна музика

За разлика от други хора, на мен не са ми омръзнали коледните песнички и точно по това време ми се слушат. Всъщност, да си призная, омръзнали са ми българските песнички за Коледа и Нова Година, а американските ги харесвам (какво да се прави, изкривявания).

Затуй заповядайте едно списъче коледни песнички от Бате Комита. Можете да си представите че навън вали тихо сняг, да си сипете чай, кафе, или някой  течен градус и да пуснете компютърчето тихо да ви пее.

Понякога направо не можете да си представите кой е правил коледни песнички.

Честито Рождество Христово! Весела Коледа!
На останалите — честит да ви е празникът, свързан със зимното слънцестоене и нарастващия ден.

(между другото, сложил съм същия плейлист в лявата колона на блога, защото с плейлиста в този тект има някакъв проблем в Chrome, който за момента не мога да разреша. ползвайте Firefox или дайте акъл как да го реша :-))



снимка

петък, декември 24, 2010

Поздрави за всички

Поздравявам всички с настъпващите празници, и ще ви поздравявам още и още (то се е видяло). А и мен ме поздравиха с една бета версия на картичка, (прилагам отдолу) вече се подготвя нова версия с много по-малко бъгове, която засега ми е най-скъпия поздрав за Коледа.




И виждате, че фотороботът е постигнал учудваща прилика с оригинала (отдолу).


Снимката направи Владимир Стоянов
(корекциите на цветовете са си мои)


четвъртък, декември 23, 2010

Видовден

За миг, благодарение на WikiLeaks и кибер-прометея Джулиан Асанж, масите усетиха какво е да се случи Видовден и какво значи да пиеш от извора. Вкусиха глътка от божественото. Вкусиха от ВЛАСТТА.

Колко неизбежно беше това и какво ще им причини? Беше абсолютно неизбежно и беше предрешено от един друг закон, формулиран през далечната 1965-та година.

Това е законът на Мур, който, преведен на обикновен език, гласи, че изчислителната мощ на процесорите се удвоява на всеки 18-24 месеца.

Какво означава това? Ако си представим защитената информация като крепост, а интересуващите се от нея хакери и граждани като обсадна войска, то законът на Мур казва, че на всеки две години оръдията на обсадата стават два пъти по-мощни. Всеки тинейджър днес носи в джоба си повече изчислителна мощ от всички мазета на БАН през 1981-ва година.

За да запазим информационните стени толкова здрави, колкото са в момента, парите, които хвърляме за тях, трябва също да растат в геомертична прогресия. Дългосрочно и дори средносрочно, това е напълно невъзможно, дори ако печатаме пари.

Ако преди 45 години Асанж беше тръгнал да изнася стотици хиляди документи от Държавния департамент, камионът му със сигурност щеше да събуди подозрения у охраната.

Властта се крепи на монопола върху насилието и на монопола върху информацията. В този смисъл, Джулиан Асанж е прав, наричайки всяка власт „заговор на конспиратори“. Кое е по-важното?

Горбачов започна перестройката в СССР с гласност — с разбиване на партийния монопол върху информацията. Опитът на противниците му за преврат през 91-ва показа, че монополът върху насилието не е достатъчен, за да се удържи властта.

Но, всеки технологичен прогрес идва на някаква цена – цената на ядрената енергия е ядрената бомба и Чернобил, цената на демокрацията е политическата коректност, цената на индустриалната революция е опустошаването на селото, а цената на глобализацията – глобалната уязвимост.

Цената на класическата държавност е конспирацията на елита.

Защо тогава, ако прозрачната държава е нашето неизбежно бъдеще, се провежда хайка срещу Асанж и WikiLeaks?

Защото се преразпределя власт. Защото вкарва във властта нови, неизвестни и неконтролируеми величини. Защото матрицата на властта реагира на убождането и на първите капки кръв.

Както с много други прогресивни явления, ако нормалните хора не осъществят прозрачността, то ще я направят маниаците.

„Уикипедия“ беше първата институция, която направи популярен термина Wiki (Уики). Най-общо, това трябва да означава обща кауза, продукт, плод на колективни усилия от много автори, много от които анонимни. И е символ на вярата в това, че този начин на създаване на продукти постига по-добри резултати от корпоративните методи. По време на Възраждането този тип явления се означиха с термина „народен“.

Прегърнал идеята на „уики“, от там и името „Уикилийкс“, с интелигентността и способностите си, с решимостта си да приключи със съществуващата власт и с фанатизма в заблудите си с помощта на „народа“, Асанж напомня два трагични исторически персонажа – Максимилиан Робеспиер и Владимир Ленин.

Лидерът на WikiLeaks е раздвоен от могъща дилема. Иска да даде информацията (властта) на обществото, и същевременно — сам неистово желае власт и известност. Затова обрича себе си на безкрайни мъки като буридановото магаре, като хем държи монопола върху информацията, хем я споделя на час по лъжичка. Договорката с няколкото водещи медии, които трябва да пазят гърба му, проверявайки и публикувайки информацията от телеграмите, е дефакто заговор, базиран върху информационен монопол.

Което пък идва да каже, че Асанж не желае да стигне до край, а просто иска да запази системата, като се намести някъде между традиционните лидери. Ако не беше така, той можеше да публикува цялата информация наведнъж и на много места и по този начин да обезмисли преследването и натиска от институциите. Но Асанж не пази духа на „уики“ и затова е уязвим!

Докъде ли ще стигнат бившите му приятели от Openleaks, които обещават незабавно публикуване на всяка информация, до която се докопат?

Агресивната атака срещу Уикилийкс може да се сравни само с унищожаването на „Напстър“ - първата платформа за свободен обмен на музика.

Не знам дали съм сам в разсъжденията си, но за мен скандалните телеграми нанасят много повече вреда на бутафорните, авторитарните и тоталитарните режими, отколкото на основната мишена на Асанж – Съединените Щати.

Имиджът на САЩ също е двусмислено-неясен след тази афера. Съдържанието на телеграмите показа една трезва политика и добре организирана и обучена дипломация, но пък непропорционалната и наивна реакция, целяща да извади от строя WikiLeaks, я компрометира. Всъщност, акцията може дори да успее краткосрочно — напълно възможно е WikiLeaks да изчезне, а Асанж да прекара остатъка от живота си в затвора.

И какво от това?

Най-сигурният начин да се размножи една идея в интернет и да укрепне почти до неуязвимост, е да бъде проведена атака срещу нея (питайте Явор Колев, който ходи по покрива). След „Напстер“ дойдоха торентите, след Microsoft дойде отвореният код, а читанка.инфо е в блестящо здраве.

След хилядите местни копия на WikiLeaks ще дойдат и новите инициативи, които ще избегнат грешките на първопроходците. Вече има и BalkanLeaks.

И когато това вече няма да има никакво значение, „Виза“ и „Мастъркард“ ще отпушат плащанията, домейнът .org ще се върне, дори и Amazon може да възстанови хостинга. Но дали поддалите на натиска корпорации някога ще си върнат предната власт и влияние? Съмнявам се.

След „Напстър“ светът на музиката не е същият. След WikiLeaks и дипломацията не е същата.

Тайните излизат наяве, на всеки две години два пъти по-бързо. Страшният съд идва приживе.

Според българската народна митология, на Видовден ще се види грехът ни и ще ни се потърси сметка за него. Това също е денят, в който ще прогледнем.



Tази статия трябваше да излезе във в-к. „Седем“, но неразбории ѝ попречиха.


карикатура


PS. Интервю с Асанж по MSNBC. Благодаря на Пейо за линка. Колко е трогателен пожелавайки „Весела Коледа“ на водещия, който се казва Дженк Уйгур ;-)

Visit msnbc.com for breaking news, world news, and news about the economy

вторник, декември 21, 2010

Полицейско въображение в търговския регистър

В понеделник предиобяд в гранд-хотел София се проведе кръгла маса на тема “Да запазим Търговския регистър публичен” (обявена от Иван Бедров), организирана от вестник „Пари“.

Отново и отново, вече наистина не знам за кой път, парламентарната група на ГЕРБ нарушава закона, и по-специално Закона за нормативните актове, който регламентира как се приемат закони в България и поставя някои правила, като например изискването всеки законопроект да има мотиви (защо трябва да го ручаме жабчето) финансова обосновка (колко ще струва), и да бъде подлаган на обществено обсъждане (да бъде показан на кръчмаря) ПРЕДИ да влезе в пленарна зала за гласуване.

Две са промените в Закона за търговския регистър, които будят силно безпокойство — първата е, че заявителите (т.е. собствениците на фирми, които ги регистрират), сами решават кое от документите им представляват лични данни и кое не, и на практика сами решават какви данни да предоставят на регистъра, а втората е — че достъпът до досиетата на търговците ще става с електронен подпис или цифров сертификат.

Тъй като няма официално обявени мотиви за готвените промени, присъстващите на срещата чиновници от Агенцията по вписванията обясниха, че това се прави с цел да се ограничат кражбите на фирми (?!?) и други видове измами (като лъгането между съдружници в различни АД-та). На въпроси от залата, какви са всъщност размерите на тези явления, за да се налагат такива тежки ограничения на конституционното право на информация, хората от администрацията не можаха да дадат смислен отговор на въпроса.

Изказаха се хора от БТПП и БСК, които заемаха страната по-скоро на администрацията, адв. Кашъмов, на страната на гражданите от Програма достъп до информация (ето и тяхното становище по въпроса) и други хора с мнения, включително и с исторически преглед на проблематиката в България.

В самия край на дискусията се изказах и аз от името на „Електронна граница“, в приблизително следния дух —

В България имаме големи проблеми с бизнес климата, именно от гледна точка на това, че трудно се разбира кой прави бизнес в България.

Тук имаме в голямо количество —

  • подставени лица — като човекът, притежаващ Марина Диневи;
  • офшорни фирми с неизвестни собственици, развиващи гигантска стопанска дейност, понякога със стратегическо и структуроопределящо значение;
  • тежки форми на лобизъм (корупция), маскиран като консултантски услуги.;
  • консултанти, които са всъщност собственици (особено тези в медиите);

Голямото количество от горните явления правят бизнес климата в България несигурен и отблъскват инвеститорите. С готвените промени бизнес климатът се влошава още повече, и шансовете да привлечем качествени инвеститори намаляват допълнително.

С въвеждането на достъп чрез електронен подпис или цифров сертификат до Търговския регистър се създават пречки пред гражданската журналистика, която няма да може да прави своите разследвания, а тя имаше големи победи точно през последната година, заради отворения регистър, да не говорим за всички неприятности, свързани със създаването и поддържането на още една база с лични данни (данните за достъп до регистъра), за която въобще не се знае кой пълни, как пълни базата, кога данните се заличават и как ще бъдат защитени от посегателства.

Крайният ефект ще е в това, че ако някой е решил да открадне фирма (например), то никакъв електронен подпис или цифров сертификат не ще го спрат. Дори да има разследване, то ще опре вероятно до цифровия сертификат на някой адвокат, който спокойно може да се позове на адвокатската тайна и да преустанови разследването. Докато гражданите и собствениците на малки фирми ще загубят възможността да проучват партньорите и конкурентите си, защото ще бъдат ограничени от финансовата страна на въпроса, а и ще загубят анонимността си и могат да бъдат „респектирани“ със силови средства.

Припомних, че не за пръв път се злоупотребява със Закона за личните данни, като първата такава голяма злоупотреба беше с ограниченията върху отварянето на досиетата на Държавна сигурност.

Продължих с това, че ми е странно, че не присъстват вносителите на законопроекта, които трябва да обяснят политическата и стопанската логика зад тези промени.

За съжаление, очертава се още един фронт на борба, и то на място, където проблемите бяха почти решени.

понеделник, декември 20, 2010

Коледно банково чудо

Ето доказателството, че на Коледа стават чудеса:

"Имахме много запитвания от хора дали може с таксови марки да се плаща и при нас. Затова МВР организира специална група от финансисти и юристи, които да преценят*. Според тях обаче това няма как да стане, защото законът не го позволява**. Но хората са прави, че картончето за свидетелство за правоуправление на МПС например, което струва един лев с банковите такси, на гражданите им струва 8 лева, защото имат 7 лева такса***. Така накрая един комплект за свидетелство за МПС, който струва 25 лева, на гражданина му излиза 40 лв., защото за всеки документ се плаща отделно такса", обясни Костадинова****. Тя допълни, че заради тези оплаквания на гражданите работната група е дала предложение да се създаде секция за плащане по интернет*****. Така всеки гражданин, който използва онлайн банкирането, ще може да превежда от неговата сметка на МВР таксите за документите.****** Парите обаче ще се отчитат в МВР след 3 дни*******. "Това забавяне ние ще го изчистим и таксите ще идват за ден", допълни Костадинова.

* Може ли имената на тези утвърдени експерти, които не можаха да открият топлата вода?

** Твърде заети са депутатите да приемат народнодемократично законодателство като Изборен кодекс, Търговски регистър, за да им остане време за такава дреболия.

*** Касовото обслужване на талончетата е националноотговорна дейност (а не фасулска!), която не може да се повери на Сульо и Пульо, затова струва 7 пъти повече от издаването на самото талонче. В крайна сметка, кое е по-важно - да издадеш талончето или да се отчетеш?!

**** Все пак, в МВР знаят, че някъде в природата има топла вода!

***** Може ли да попитам смирено, каква е функцията на тази „секция“?! Да разследва със СРС всяко плащане по сметката на МВР дали е дошло от интернет или от каса?

****** Ползвал съм стотици пъти онлайн банкиране, като съм си преписвал сметката на получателя от хвърчащо листче. И работи! Без специална „секция“ при бенефициента!!!

******* Доказва теорията на относителността. Ако две еднакви суми се движат към МВР и обикновена фирма през БОРИКА, то при обикновената фирма ще дойдат за едно денонощие (или за два часа, ако се ползва бързата услуга), а при МВР за три дни. Това е парадоксът на близнаците (четете Айнщайн) в МВР форма. Това обяснява и защо в МВР толкова бавно текат мисловните процеси. Елементарно, там времето е забавено, защото се движат с релативистична скорост (близка до тази на светлината.)

Има и още нещо — аз развивам способности на медиум, от което се плаша. Не искам да съм свръхчовек. Но преди десетина дни, когато разбрах, че хубавата Цецка се оттегля от СИБанк, не знам защо ми хрумна (виж ми фейсбук статуса от 11-ти декември), че банковите такси за издаване на документи ще намалеят. И те намаляха! Ще се впусна в кариера в хазартните игри, очевидно.

Благодаря на доктор Тони Филипов, който обърна внимание на горните факти.

Доволни клиенти след коледното банково чудо. снимка

неделя, декември 19, 2010

Човек за човека

Често се чудим, защо в България след комунизма изградихме именно такова, жестоко и немилосърдно общество, докато в другите държави от ЕС, включително бившите братя по лагер, някак си хората успяват да живеят в по-хуманна среда.

Едно от възможните обяснения дава Владимир Буковски, известен дисидент в предаването „Грани недели“ от 18.12.2010 по радио „Эхо Москвы“ и телевизията RTVI.

Този разговор почти съвпадна с разкриването на тумбите ченгета във Външно министерство, с текста на Невена Гюрова за някои особености на характера на висшите ченгета у дома. Съвпадна и с оставката и интервюто на Божидар Димитров в „На четири очи“, където той обяснява ролята на добрите ченгета като момчетата, които снимали нелегално на ксерокса разни родолюбиви документи.

„Чекисти“ може да се преведе като „ченгета“, но има по-тясно значение – обозначава само хората от бившите комунистически спецслужби (КГБ), и не включва другите видове полицаи.

Приятно четене


ВЛАДИМИР КАРА-МУРЗА: Днес гост на нашето студио е Владимир Буковски, бивш съветски политически затворник, през 2007 г. нерегистриран кандидат за президентския пост на Руската федерация.

Добър вечер, Владимир Константинович.

В. БУКОВСКИ: Добър вечер.

В. КАРА-МУРЗА: Наближава Денят на чекиста. Как се усеща усиленото присъствие на бившите служители на спецслужбите в руските коридори на властта?

В. БУКОВСКИ: Манталитетът на чекистите си има своите особености. Те не разбират партньорството, не могат да бъдат партньори. Те не разбират опонентите. За тях опонент и враг е едно и също нещо. И партньорът за тях е или агент, или враг. Разбирате ли? От тук и невъзможността да се сътрудничи нормално с каквито и да е чекистки организации. Тя се отразява днес и на вътрешната политика и на външната.

Във външната - всеки ден наблюдавам целия този натиск, който те упражняват върху страните от близката чужбина. Това е типичен признак на чекизма. Техните отношения със Запада до неотдавна се строяха точно на този принцип. Колкото повече Западът търси компромиси, толкова повече претенции има Москва, разбирайки всяка склонност към компромис като слабост. Това е типично чекистко отношение. Ето.

А вътре в страната, ами какво, това е обсебеността от идеята за контрола. Това не само са ето те, чекистите с чекисткия си опит, това е преди всичко техния стремеж да контролират всичко: и бизнеса, и културния живот, и пресата. Ето нещо типично чекистко. Те не могат да се ограничат с някаква тясна област и да се задоволят с нея. Те искат всичко да контролират.

В. КАРА-МУРЗА: А по какво се различава сегашното поколение на бившите служители от спецслужбите от чекистите на Вашето време?

В. БУКОВСКИ: Преди всичко, те са на цял порядък с по-слаба квалификация. Като работещи в контраразузнаването и разузнаването са под всякаква критика. Няма да припомням неотдавнашните скандали, свързани с това, провалите им зад граница и доста неумелата им работа в държавата, очевидна за всички. Това се дължи преди всичко на тяхното много ниско квалификационно ниво.

По-рано те бяха подконтролни - отчитаха се на ЦК (на КПСС). И това представляваше някакъв сдържащ момент - те трябваше да докладват, на тях им беше необходимо да получат съгласието на ЦК. И, съответно, се стараеха да се подготвят по-сериозно. А и нивото им беше по-високо. А днес сами са си господари. Ето, договарят се в Контин на чашка компот и отиват да пречукат някого. А по-рано трябваше да се състави план, да го представят в ЦК, за да бъде утвърден. Всичко това отнема време, а и трябва да се доказва, че има смисъл. А днес - не, днес всичко е помежду им. Сами са си господари. Сами са си изпълнителни органи и контролен орган.

В.КАРА-МУРЗА: А възможно ли беше да си представим, например, през 1991 г., такова масово възвръщане на бившите служители от спецслужбите във властта?

В.БУКОВСКИ: Ами, що се отнася точно до спецслужбите, то ние много не говорехме за това, но че ще има рецидив, че ще има реставрация, за това говорех още през 92-ра и 93-та година. Моята, да я нарека формула, беше много проста: Ние или ще съдим КПСС, комунистическата система и нейните престъпления в миналото и по този начин предотвратяваме рецидива, или не правим това и рецидивът е неизбежен.

В.КАРА-МУРЗА: А издържа ли на изпитанието на времето мита за това, че чекистите са най-безкористния отряд на управляващия елит?

В.БУКОВСКИ: Е, това е доста смешен мит. Ако помните „Архипелаг ГУЛАГ“ на Солженицин, то той там описва първите случаи на корупция в ЧК, дори още във ВЧК. Доста скандални, в които са били замесени висши чинове на ВЧК.

Ние знаем и за военновременната корупция в ЧК и НКВД и за следвоенната. И вече в мое време, по което на КГБ бяха предоставили правото да разследва икономически дела, големи подкупи и валутни операции.

Аз от съкилийници знаех, че те изземват някакви ценности и не ги вписват в протокола.

Това беше изгодно и за двете страни. Виждате ли, законът беше устроен така, че ако имаш сто хиляди оборот, сто хиляди са десет хиляди от новите пари, то това означаваше разстрел. Това се смяташе за особено голям размер. А ако беше по-малко, то следваше друга алинея на члена. И по-къс срок. И затова, чекистите прибираха в джоба си всичко отгоре. И обвиняемият мълчеше, защото ако протестираше, щяха да го разстрелят - числата щяха да се окажат повече от 10 000. И ето, заради това, по мое време, през седемдесетте години, аз лежах заедно с тези хора в затвора. Нека вече замълчат за корупцията, при тях тя винаги съществуваше.

В.КАРА-МУРЗА: Големи благодарности за това интервю.

Припомням, че гост в нашето студио беше Владимир Буковски, бивш съветски политзатворник. А през 2007г. - нерегистриран кандидат за президент на Руската Федерация.

Преводът е според официално публикуваната в страницата на „Эхо Москвы“ транскрипция на разговора.

петък, декември 17, 2010

Glenn Miller Orchestra в София

Винаги е странно да се пише за музика. Почти същото като да се пише за вино. А хубавото вино има свойството да се подобрява с времето и мнооого често да повишава стойността си точно по този показател. А живата музика има и възможността да прави нови интерпретации и така към качетството на старото вино да добави още цвят, усет и ритъм.

Точно такъв спектакъл ни показа снощи оркестърът на Глен Милър. Имах късмета да мисля, че започва в 19:00, въпреки, че на билетите пишеше 20:00 – какво да се прави като по радиото от една седмица насам твърдят седем вечерта, а не осем. Точно по този повод стегнха домашните в 6 и половина да сме в НДК, за да разберем, че има Коледен пазар там, и че концерта почва все пак в осем :) Коледният пазар в НДК тази година има полезното свойство да предлага наденички с греяно вино, иначе останалото си го знаете как изглежда – и затова нямаше какво толкова да се прави, след като мушнахме наденичките, де – и, заситили материалните реишхме да влезем в залата много преди определения час за удовлетвотворение на духовните потребности.

Не че някой ни спря, но вътре оркестърът на Глен Милър правеше последна репетиция, настройки на микрофоните и баланса на колоните (абе, вие знаехте ли, че тестовите звуци освен обичайните „еен, твее, дрии“ (уан, ту, три... едно, две, три, проба) се тества и с много съскащи звуци (ССССА!, зессссс, зевен*)? Това добре, но си е съвсем друго да видиш и певицата Рос Йонкерс по маратонки на сцената :) По същия „цивилен“ начин изглеждаха и музикантите, начело с Вил Салден, човекът, който ръководи Glenn Miller Orchestra в последните десетина, ако не повече, години.

Но пък залата беше празна и оркестърът на Глен Милър свири САМО за мен и двете ми жени Glenn Miller-"Don't Sit Under The Apple Tree" и Glenn Miller Orchestra -Moonlight Serenade Кажете, че не е късмет :)

Репетицията свърши, нас не ни изгониха и когато почнаха да пускат, си заехме официалните места. А те бяха на 4-и ред :)

Концертът започна с приветствие на диплимат от американското посолство – не беше посланика, а някой друг, не помня кой. Приветствието беше на български и, защо така?, никой не го освирка... Аз мислех, че като има концерт и трябва и приветстващия д абъде освиркван ;-) (бате Бойко май още не разбира, че светлината пред него е от влак)

И... се почна :)

Мисля, че и друг път съм казвал, а и едва ли ще учудя някого, но музиката на живо няма нищо общо с музиката на запис! (Не знам как е с чалгата, но там злите езици твърдят, че винаги е на запис ;), но даже и баналната (т.е.обичайната) музика, изпълнпвана и слушана на живо вече не е банална, пък какво да говорим за биг бенд или пеене с глас.

В този ред на мисли, напълно си заслужава да платиш 60-100-160 лева за концерт на живо, отколкото 10 лева за запис. Музикантите е крайно време да го разберат :)

Започна с няколко глен милъровски класики, доколкото произведения на Верди и Римски–Корсаков могат да бъдат наречени „глен милъровски“, но фактите са налице: джазът е начин на свирене, а не толкова конкретна мелодия. И Бах и българската народна и всякаква друга музика може да бъде изсвирена добре като джаз и може това да е общото на този вид музика с чалгата – както знаете всичко може да бъде чалгирано, включително и политическият живот. Е, разликата е в качеството :) А и във вкуса на публиката :)

А публиката беше като извадена от архивите на Белене – тия фашистки гадове, до един са за лагер! Е, освен фашистките отрепки имаше доста американци (личат си) и достатъчен брой по-млади от мен хора. Та даже имаше и деца.

Винаги съм се чудел – тия хора дали гласуват за БСП на избори? ;-) (Хм, по-интересно е, слушателите на концертите на Веселин Маринов за кого гласуват в днешно време ;)

За разлика от миналата година, когато имаше „чиста“ глен-милъровкса класика (изсвирена като по учебник) плюс много интерпретации на чужди парчета (напр. Берт Кемпферт и Фетс Домино бяха „представени“ тогава), таз годишния концерт беше с повече „не-чиста“ класика (сравнително свободни интерепретации на глен-милървските парчета) и доста коледни песни, но сериозно джазирани :) Много добре :)

Имаше кратка пауза, в която моя милост се уреди с диск – мърчандайзингът е американска дума :) Подобна продажба по време или във врзъка с концерт съм виждал само при Мадона и когато Уолт Дисни имаше представление (мюзикъл) в София. И е много жалко, че другите изпълнители не го правят. (Друго си е да си вземеш диск от концерта на Иглесиас – дискът в такава ситуация има и допълнителната стойност на сувенир, ясно е, че записите можем да ги свалим)

Всъщност фукам се с диска, за да мога да ви кажа, че измъкнах автограф на него от Вил Салден, ръководителят (диригент и пианист) на оркестъра на Глен Милър :)

Втората част продължи с нови интерпретации, имаше и няколко напълно непознати скоро композирани парчета и да ви кажа... певицата Рос Йонкерс е ЯКА! (като глас и като певица, иначе е мнооого фино гадже. Пък и я видях и по маратонки преди концерта, нали? ;-) За официалните ѝ рокли, по време на концерта, нека ви разказва друг, а вие ми вярвайте – страхотен глас! (и крак)

Завършиха със запазената марка In the mood, което според мен трябва да се превжда На кеф, защото е точно това — КЕФ


* Оркeстърът на Глен Милър се състои от холандци :) В крайна сметка – кой основа Ню Йорк? ;-)



Асанж като Прометей

Карикатура - MSNBC Cartoon Blog


Две изявления* в един ден на водещите политически фигури у нас ми дойдоха твърде много и ме парализираха како замръзнал образ на уиндоус прозорец, след който всеки по-дълбок опит за анализ на т.нар. вътрешнополитическата ситуация става съвсем излишен. Единият по навик започна „а ла Комуналец“** да презентира футуристични и грандиозни визии: „Ние имаме проекти!“ Другият, като някакъв депресар в задимено кафене, с реплики от нискобюджетен уестърн от типа на „Един пробит долар“: „Ако стреля някой по мен,.. по-добре да пропусне...“

По белия свят пък, се изсипа един филмов сценарий, научнофантастичен трилър с шпионски елементи. Като отблясък във витрината на голям мол виждаме силуета на беглец, докато по същото време на щанда с телевизори се появява същото лице с надпис — „wanted, dead or alive“ (търси се, жив или мъртъв). А и обвинен за изнасилване на шведки като евтин опит за компрометиране от страна на естаблишмента, който номер няма да мине пред днешната публика.

Както би казала Карълайн Ламб за Байрон: луд, лош и познанството с него носи истинска опасност. Един мистериозен хакерски барон в постоянно заточение, вагабонт, който спи по летища, антигерой с месианска нагласа, дисидент и любовчия, ексцентрик, напускащ интервюта, арогантен и бисексуален либертинец, с външен вид, който от пръв поглед излъчва леден магнетизъм. Публикува ужасяващи снимки на гадните империалистически войни, фактография на истината, която всички добре познаваме, но за която ни липсваше визуално потвърждение. Публикува дипломатически депеши на най-могъщата държава: ако е изоставила основните принципи на свободата и правдата, какво пък, нека пропадне. Направи заявка, по дилинджърски маниер, за банковите машинации. Джулиан Асанж, пост-постмодерният Прометей, първата противоречива личност на 21-ви век, олицетворението на суровия прометеизъм, възприеманият като човек с вдигната глава към небето и с поглед към звездите (Овидий).

Разпнато на личния си Кавказ, хубавото лице на нарциса Асанж не е без етични бенки: той носи противречивостта на героизма и известна доза аморалност, която върви ръка за ръка с нея. Документите като истинолюбив архив на демократични блага, но и клюките на американските дипломати, yahoo електронната поща на Сара Пейлин, секси MILF, и въобще ровичкането в личната поща е отражение на злобеене, на етични недостатъци и на възможен евтин антиамериканизъм.

Като при Прометей, откраднатият огън от боговете в случая представлява прозрачността на публичната администрация и правителствата, и все още е неясно — дали обществото ще съумее да се справи с тези придобивки, с даровете на Титана. Досега от това, което беше публикувано, съвсем малко успява: ловът на тривиалности е водещ.

Междувременно Македонолийкс тръби: среща с президента на Зимбабве и в свободното си време —укротител на лакоми крокодили, Мугабе. Ах, чета и как така никой не разбра за какво иде реч: Тито и необвързаните! Някои от по-умните левичари - събеседници, гледам че поддават на тоталната релативизация, че няма лош диктатор, ако САЩ и международната общност го изолират.

Окей, смяташ западната либерална демокрация за несъвършена и сгрешена в сърцевината си, но това не значи, че някой африкански или южноамерикански маниак-диктатор е здравата алтернатива или е по-малко диктатор, само защото Американците го мразят!

Асанж иска да публикува веднага и иска да публикува всичко - неговият пример и саможертва вдъхновява и става модел на смелост при Новите Хора.

Това е текст на Алекс Букарски, публикуван в македонския Дневник.

—————————————————————————————————————————————
* Бранко Цървенковски се оплака, че има заплахи за подготвян срещу него атентат и Груевски, който говореше за плановете на правителството.
** Прави се алюзия с изразните средства на хората, работещи в комуналното стопанство - боклукчии например.

четвъртък, декември 16, 2010

Our son of a b*tch

По-рано тази година посетих Косово и събрах впечатления от първа ръка.

Косово в момента е на кръстопът - може да се превърне в европейския Сингапур (по-желан, но по-малковероятен сценарий) и в европейската Палестина (обратното).

Всичко в Косово изглежда като декор. Местна индустрия не се забелязва. Дори в супермаркета не можах да открия нищо местно производство.

В Косово няма истинска пазарна икономика — парите влизат отвън и са от донори (ЕС, САЩ, международни организации, фондации), контрабанда, организирана престъпност, преводи на роднини и т.н.

Ако човек или държава живее на помощи, то се получава „лумпенизация“ — високо самочувствие, гняв, разруха и искания за още пари. Нещо като гетата в големите български градове.

Поводът за този текст е докладът на Съвета на Европа за Хашим Тачи, който беше обвинен, че е участвал в трафика на наркотици и в нелегална търговия с човешки органи. Няма какво да се ослушваме като ощипани, подобни съмнения имаше от самото начало.

Западът прилага философията Our son of a b*tch като резервен вариант, защото няма общество, на което да се опре. Въпреки че подкрепяйки лидери, които нямат много общо с ценностите на западния свят, те си вкарват неизбежен автогол.

Така като гледам единствените, които имат интерес такава държава да не се превръща в гето са самите ѝ граждани.

сряда, декември 15, 2010

Поглед в бъдещето

С удоволствие се отзовах на поканата на Първа Инвестиционна Банка в 8-bit bar за представяне на безконтактните банкови карти PayPass. Някога споменавал ли съм колко е яко да имаш блог! Идеята на картите е, че се съкращава времето за плащане на малки суми и човек може да носи по-малко пари в брой със себе си. Плащането става горе-долу по начина, по който работят новите автомати за таксуване в трамваите и тролеите.

Първите безконтактни POS терминали вече работят по моловете, разни вериги за бързи закуски и кафенета, бензиностанции и т.н. На ден влизали по десетина нови обекта в системата.

Това е картата. Забелязвате логото в горния десен ъгъл, нали? Поднасяте към четящото устройство, бип! и готово, плащането е извършено. Картата работи и по класическия начин на банкомати и терминали. Между другото, има обявен конкурс за дизайн на картите с прилични награди.
Смятам да си добавя една такава карта към разплащателната сметка (било изгодно) и да ви докладвам резултата.

Барът беше много футуристично оформен, защото кампанията е обвързана с новия ТРОН, продължението на класическия филм от 1982 г. Навремето само се облизвах на снимките от първия филм по западните списания, който така и не беше купен да се показва в България, нито пък циркулираше по видеокасетите. В ранна тинейджърска възраст смятах, че това е сигурно най-якия филм на всички времена. Тази вечер, обаче....

... отивам на предпремиерата! На томболата накрая спечелих покана.

Кетърингът също беше много впечатляващ. Нямаше как хем да остана на диета, хем да опитам криошоколад (горещ шоколад, потопен в течен азот, яде се веднага след изваждането от азота), 6 цвята космически сладки, всякакви странни хапки и питиета в светещи чашки. В името на науката, рискувах елегантността на собственото си тяло, за да дегустирам храните на бъдещето. Някои бяха много приятна изненада.

PS. Не знам дали конкуренцията има пръст, но снощи в новините вървеше неграмотен репортаж за уязвимостта на личните данни в картите и паспортите с RFID чип (за които ще пиша специален репортаж). Скъпи журналисти, които пишете за Интернет и технологии в националните медии! Научете малко терминология и не се излагайте пред няколко милиона зрители.

вторник, декември 14, 2010

Вълкът в униформата на властта

Вече писах за това, как несебърци очакваха Бойко да захапе Доган за задника или поне хотелите на плажа, а вместо това строителния контрол заръфа техния задник.

Във Варна властта няма да посегне върху плановете на „Алея първа“, а ще започне да събаря остъклени балкони по „сигнали“ от съседи.

Около язовир „Искър“ започнаха да бутат пенсионерски бунгала. Няма да посягат на министерството на веселието, в язовир „Тополовград“ „Ивайловград“, я!

Министър Попова обещава да конфискува неоснователно придобито имущество (прави ли ви впечатление липсата на думичката „незаконно?“). Вие да не си помислихте, че става дума за милионите придобити с фиктивни договори за консултантски услуги? Или за парите от наркотици, незаконен хазарт, заменки на гори и т.н.? За милионите, дадени на „доверително управление“? За чуждите коли, карани безвъзмездно от депутати и висши чиновници? Нищо подобно, първа жертва ще паднат пенсионерите, получавали пари на ръка от децата в чужбина.

Овчарското куче на властта напада най-слабите и уязвимите. Защото без овчар, то си е обикновен вълк в униформата на властта.

петък, декември 10, 2010

Да ни е честито на „Електронна граница“

Днес присъствах на церемонията за годишната награда „Човек на годината“ на Българския хелзинкски комитет (БХК).  Този път събитието се проведе в софийската градска художествена галерия (малката сграда в градинката на Народния театър, на ъгъла на „Гурко“ и „Ал. Батенберг“.) Водещ отново беше Иван Бедров.

Вероятно помните церемонията от миналата година, когато от Гласуване без граници припомниха скромния ми принос към каузата и ми разрешиха да се снимам с наградата. ;-)

Какво беше изумлението ми, че получихме награда! „Електронна граница“ получи трета награда за опазване на човешките права в България за нашата активност в областта на цифровите права - против Наредба 40, промените в ЗЕС, мракобесието в Изборния кодекс, що се отнася до онлайн изборната кампания, казуса „Читанка.инфо“.

Яна Бюрер Тавание ни направи голяма реклама, припомняйки нашата активност, особено акцията „България не е Биг Брадър“ от миналия януари.  Похвали и инициативата „Обади се на депутат“, за което искрено ме е яд, че Асен не присъства, защото заслужи това признание.

С Илия отидохме да получим отличието и, хъката-мъката, импровизирах някаква реч пред публиката. Благодарих за наградата и припомних, че борбата не спира - в момента се приемат идиотски положения в Изборния кодекс, отнасящи се до изборната кампания в Интернет и се правят опити да се затвори Търговския регистър за свободен онлайн достъп.

Искам специално да благодаря на Богомил Шопов и Асен Генов, които не присъстваха на събитието, но без тях нямаше никакъв шанс да постигнем успех.

 снимка - БХК

Други печеливши - Иво Инджев, със наградата на публиката
Специалната награда на журито - за Петър Кичашки, който за своите 22 години е спечелил 22 дела за недостъпна архитектурна среда.
Втора награда за адв. Валерия Илариева , защитаваща хора с различен цвят на паспортите. Сигурно помните случая Аревик.
Първа награда за адв. Даниела Доковска - вероятно най-авторитетния български адвокат, напоследък защитаваща децата с увреждания в домовете.

Аз, Григор и Илия държим трите форми на наградата - статуетката, кактуса и грамотата.

Дали сядането върху кактус с голи задни части е по-болезнено от сядането върху таралеж? Тепърва трябва да се установи експериментално.

Светски разговор

Племенницата ми Дарина (6) е излязла в горичката пред блока, където се среща със съседка, извела домашно животно на разходка. Когато съседите се срещат около блока, водят учтиви разговори.

„Здравей, Дара.“
„Здравей.“
„Как си ти?“
„Добре съм.“
„Какво прави сестричката ти Диди?“
„Изака се на килима и кучето изяде акото.“

...

Свидетели твърдят, че разговорът не е имал продължение.

сряда, декември 08, 2010

Въпрос на доверие

Вчера не посмях да поверя левчето си на този автомат за билети за метрото на спирка „Стадион В. Левски“

понеделник, декември 06, 2010

Балони и въздух под налягане

„Той не знае дроб да дели, а получава висше образование“
Психопат“, Ъпсурт

Когато преди много години в София багерите започваха поредния грандиозен строеж на социализма, имаше дежурен лаф — „Търсят дипломата на Тодор Живков“. За 33 години на власт, голямо търсене на дипломи падна.

БКП служеше на българския култ към дипломата по чисто практически причини — трябваха ѝ хора с дипломи съвсем като истинските за отговорните политически постове (не там където се бачка, а там, където се държат ръчките на властта), които да четат гладко, да могат да се изкажат, да напишат доклад, да изчислят проценти и да съберат две колонки с цифри и беше създала своите печатници за дипломи — рабфак, за ниското ниво и АОНСУ, за високото.

Така да се каже, печатането на дипломи менте, беше най-висша партийна и държавна задача.

В момента София пак е разкопана надлъж и нашир, дори копаят извънредно, но ситуацията е по-демократична — търсят се дипломите на много хора едновременно.

Сега всеки се спасява сам и затова понякога системата дава грешки — най-тъпите си купуват фалшиви дипломи, по-хитрите си купуват „истински“ дипломи от „истински“ университети и дори стават доценти там, а „тарикатите на републиката“ си основават собствена и напълно законна печатница за дипломи като Пернишкия Университет за Технологии, Комуникации и Архитектура.

България е държавата на пепеляшките. Още от 90-та година започнаха примерите за главозамайващи кариери в държавната администрация. Част от тях се обясняват с експлозията от махането на тоталитарния капак върху обществото, а друга част са просто необясними - хората са си късметлии.

Ето например, Калина Илиева - бившата шефка на фонд „Земеделие“. Два поредни посланика в Берлин се ангажират да и предоставят настаняване в комплекса на посолството (!) в Берлин на облекчен наем. Колко студенти са такива късметлии? Аз за Германия съм чувал само истории за студенти, които работят като сервитьори, камериерки и в строителството (като дядо ми преди войната), за да избутат следването.

Ще цитирам бившата посланичка Меглена Плугчиева:

„Известно е, че докато бях посланик, тя е живяла в посолския комплекс като част от привилегированите младежи (подчертаването мое), които имат връзки във финансите или във външното министерство, докато простосмъртните български студенти живееха на общежитие или на свободен наем.“

Така е, госпожо Плугчиева. Вие, като посланик, какво направихте по въпроса, освен да и продължите договора? И кажете кои са тия, привилигерованите младежи, да ги знаем тия златни кадри, в които инвестира България.

Връща се Калина в България, завършила или дизайн или икономика (лесно е да ги обърка човек), и започва като младши експерт в Министерство на земеделието.

После късметът ѝ помага да извърши второ чудо — да се яви с още 10 души на конкурс за шеф на национален фонд „Земеделие“, който управлява гигантски потоци пари, и да го спечели с личните протекции на премиера Бойко Борисов! Не им ли върви на някои хора!

Радостно е, че тя преуспява по свой начин в живота си — не потегля нито по пътя на баща си, който е шеф на столичната пожарна, нито по пътя на майка си, която е шеф в дирекция „данъчна политика“ в Министерството на финансите.

Ето, сещам се и за една друга късметлийка, която във време на драстични съкращения на бюджетите за култура, получава щедро финансиране и от българската и от италианската държава. Чува се за късметлии с медийни империи и т.н.

Има и европейски примери — например около приятеля на цялото прогресивно човечество (според Wikileaks) — Берлускони, ври и кипи от пепеляшки (гадателки, моделки, актриси...)

В този смисъл не разбирам фразата на премиера „просто по един брилянтен начин ни е заблудила“, защото брилянтността няма нищо общо с късмета.

А сега да поговорим за каръците.

Около 80 000 са българските студенти в чужбина, които легализират около 1000 дипломи на година в България.

От тях най-големи каръци са, например, завършилите в Оксфорд.

Първо трябва да се проврат през иглените уши на легализация на дипломи. Включително и с проверка за автентичност.

Както и по времето на социализма, така и сега, те имат гигантски проблеми с признаването на дипломите си — съмнителни са, защото са завършили някакъв „провинциален университет“ в Англия. ЕС си е ЕС, ама сиренето е с пари!

Висшистка ли е в крайна сметка Илиева.

Моята хипотеза е — тя е съвсем истинска висшистка, точно колкото:
— Йорданка Фандъкова е кмет;
— са герои почти всички носители на орден „Стара планина“;
— Алексей Петров е доцент;
— РЗС е партия;
— Румяна Желева щеше да бъде еврокомисар;
— Депутатите, отишли за безплатен телефон в работно време, са депутати.
— ... (мога доста да изброявам)

Количествата лъжа, които циркулират в България вече стават взривоопасни.

Много личности и институции са изпразнени от съдържание, т.е. са балони, пълни със сгъстен въздух.

Балоните гърмят.

Ако не ви се гледа цялото — гледайте от 2:40 нататък ;-)

неделя, декември 05, 2010

Новият дизайн на блога

В лявата колона съм пуснал анкета за това, как се зарежда новият дизайн на блога. Кажете бързо, за да знам дали да го сменям.

PS. Махнах фоновата картинка, това би трябвало да реши проблема временно докато реша какво да правя по-нататък.

събота, декември 04, 2010

Забравени страници: Лиско в гората

Често купувам книжки на племенниците ми и установявам, че често картинките са супер, а текстът е много зле - калпаво преведен чужд или оригинален, ама не по-добър български. При едни антиквари попаднах на една от любимите си детски книжки: „Приключенията на Лиско“. Купих си я за смешните 2 лева и сега ви пействам една глава от нея. Текстът ми изглежда доста добър, с любопитни особености от епохата, но може и да съм пристрастен ;-) Оставям ви да прецените.

Глава пета
Великият детектив
Тихата гора бе потънала в хладната нощ и на пръв по­глед всичко у нея беше спокойно. Високото небе искреше от звезди. Някои от тях стояха мирно и съзерцаваха учудено земята, а другите се закачаха палаво и не искаха да висят на едно и също място. Месецът, който бе изплувал над гората още преди залеза на слънцето, сега блестеше по-ярко.

Но спокойствието на Тихата гора бе привидно.

Пред жилището на Лисан бяха дошли почти всички жи­вотни и тук се вдигаше такава врява, че Магарето, което стра­даше от манията да си служи на всяка цена с поговорки, не можеше да се прояви, както трябва.

— Тихо! — ревеше то. — Ако викаме така, вместо да извадим очи, ще изпишем вежди!

Магарето не употребяваше нито една поговорка на мя­сто, а при това всички поговорки изговаряше неправилно.

— Мълчете да чуем всяко мнение поотделно! — издиг­на отново гласа си то. — Всеки крак на своята коза!

Но никой не го слушаше. Лисан и Лиса стояха пред жи­лището си и ронеха сълзи. Около тях всеки казваше нещо подобно:

— Обзалагам се, че Лиско е жив!
— Утре ще го намерим!
— Лиско няма да се остави лесно! И така нататък.

А всички знаеха, че това, което казват, е само за утеха. От Лиско нямаше следа. Изчезването бе станало по много тайнствен и чудноват начин. В търсенето бяха взели участие всички животни, включително и сврака Нешка, която на два пъти предложи да се претърси внимателно лисичата дупка, на което животните се изсмяха, защото действително беше смешно. Най-силно впечатление правеше Мецан, който председателствуваше Съвета на Тихата гора. Той не взе нито вед­нъж думата. Само мълчеше и слушаше. Понякога и не слу­шаше, а мислеше. Тогава животните си казваха: „Ей сега ще предложи нещо умно.“ Но Мецан продължаваше да мълчи и отново се замисляше.

Най-после към полунощ той поиска думата и когато всич­ки притихнаха, каза:

— Ние сме много глупави!

Най-умните животни наведоха глави, а глупавите си при­дадоха вид, че това е факт, който не се отнася до тях.

— Глупави и недосетливи! — подчерта Мецан. — Втур­нали сме се да търсим безразборно, викаме, предлагаме, от­хвърляме, а забравихме най-важния факт!...
— Какъв е той? — обади се Сивко.
— Забравихме, че си имаме детектив.
— Ей, вярно бе! — извика Кафявко.
— Детектив — продължи Мецан, — който се занимава изключително с разкриване на престъпления, или пък с на­миране на изгубени лица.
Да живее   Костенурко! — извика Сивко. Гората гръмна от „ура".
Към дома на Костенурко! — предложи някой.

Но Мецан направи гримаса и щом животните млъкнаха, заговори бавно:

— Предлагам всички да се разотидат. Всеки да си гледа работата. Животът трябва да потече, както по-рано. Ще из­берем делегация. Тя ще отиде при Костенурко да му разкаже всички подробности, а той вече си знае работата. Приемате ли?
— Приемаме! Да изберем делегация!

Веднага се пристъпи към избора. След много шум и пре­пирни реши се делегацията да има следния състав:
1. Вълчо Кафявко — като добър следотърсач.
2. Зайко Сивко — като бързоходец и слухар.
3. Ежко Таралежко — по простата причина, че редовно влизаше във всички делегации.

Реши се Лисан и Лиса да не участвуват в по-нататъшното търсене, тъй като бяха изпълнени със скръб. Животните се разотидоха, а делегацията тръгна към края на гората, защото Костенурко живееше точно там, където от векове растеше и старееше Къдравия дъб.

— Сега е полунощ — каза Сивко. — След три минути сме при Костенурко.
— След пет минути! — каза  Кафявко.
— Не по-рано от три денонощия! — каза Таралежко. — Мерил съм това разстояние няколко пъти. Спокоен ход — четири дни, а с бързане — три.
— Хванахме си белята! — рече Кафявко. — Защо ли го избрахме?
— Как? — възмути се Сивко. — Делегация без Тара­лежко? Откакто се помня, Таралежко винаги е председател­ствувал всички делегации.
— Има животни, които сякаш се раждат само за това — съгласи се Кафявко. — Дай им заседания и приветствия — нищо друго...  Хайде, качвай се на гърба ми!...

След десетина минути делегацията се озова при Къдравия дъб, едно голямо и дебело дърво, израсло на границата между Тихата и Младата гора. Около Къдравия дъб се прости­раше китна полянка, която денонощно ухаеше на мента и здравец. По-нататък започваше Младата гора. Тя имаше ниски и крехки дръвчета и се простираше чак до склоновете на Голямата планина. Младата гора нощем просто гъмжеше от светулки.

Домът на Костенурко се намираше между три големи камъка, обрасли с мъх и лишеи. Пред дома висеше табелка, иа която пишеше:

Частно детективско
   БЮРО
      на
   КОСТЕНУРКО
п р и е м а м по всяко време на денонощието.
Чукай, без да влизаш!

Кафявко почука. Изтече малко време, но никой не се обади. Той почука повторно.
— Защо чукате, без да влизате? — чу се гласът на Костенурко.
— Защото тук пише така — рече Кафявко.
— Надписът е погрешен — отвърна гласът на Костенурко. – Художникът трябваше да напише : „Влизай 6ез да чукаш!“, но бе разсеян и написа това. А мен ме мързи да го поправя. Някои казват, че било оригинално, и съм съгласен. . . Влезте!. . . Вие сте трима: Кафявко, Сивко и Таралежко.
— Как позна!?! — учуди се Кафявко, докато се про­мъкваше през тесния за него вход. — Просто съм изумен.
Костенурко седна на мекия стол, натъпка лулата си, за-пали я, смукна от нея и се усмихна:
— Нашият занаят е труден, но е приятен, защото е изпълнен с непрекъснато търсене. Малко са индивидите, които са успели в нашата професия. Преди всичко трябва да имаш
дарба. Трябва да се родиш с нея и да я развиеш. Умът ти да бъде винаги изострен. Съобразителност и интелигент­ност — тези са двете неща, които трябва да вървят ръка за ръка с ума.

Представителите на Тихата гора наблюдаваха Великия детектив със зяпнали уста.

— Казвайте — мина към действие Костенурко. — Как­во ви води насам?
— Нещастие — започна Таралежко. — Лиско, синът на Лисан, се изгуби преди залез слънце и макар че вдигнахме гората на крак, не го намерихме.
— Лиско? — замисли се Костенурко. — Ще го намеря.

Членовете на делегацията въздъхнаха облекчено.

— Най-напред трябва да ми го доведете — продължи Костенурко. — Трябва да го видя, за да зная какво да търся.
Представителите  на  Тихата  гора  се спогледаха. Но ако — започна неуверено Кафявко, — ако може да го доведем тук, значи... няма смисъл да го търсим защото... ззащото той тогава ще бъде намерен.
— За съжаление това е така! — замисли се Великият детектив. — А това усложнява задачата ми... Но да почнем от самото начало. На въпросите ми да отговаря само един от вас. Например вие, Кафявко.
— Обикновено в такива случаи говори Таралежко.
— Добре, Таралежко, отговаряй: Кога изчезна Лиско?
— Днес следобед. Цялото му семейство се изкъпало  на реката, върнали се у дома и Лиско изчезнал.

Костенурко се почеса по черупката:

— Хм!... А защо се къпали?
Таралежко се замисли и каза:
— Не знам.
— Видяхте ли? — рече Костенурко. — Не ми помагате с елементарни неща, които ще се окажат решителни за след­ствието.
— Не знам защо са се къпали — повтори Таралежко. — Лично аз не се къпя.
— Да е оставил някакво писмо?
— Кой?
— Този Лиско.
— Той е съвсем малък. Не може да пише,
— Хм!... Допущате ли причини от любовен харак­тер?
— Лиско е само на тридесет дни.
— Щом е толкова малък, ще го открия.
— Следите му се губят до реката.
— Кой го е видял за последен път?
— Едно магаре.
— Какво магаре?
— Не го знаем добре. Пресели се в нашата гора.
— Да се арестува веднага!

Великият детектив смукна доволно дим от лулата си и допълни:

— Утре всичко ще бъде разкрито! Преди разсъмване искам да ми доведете това магаре. Смятайте, че с него ключът на загадката ще бъде в ръцете ми. Сега сте свободни!... Чакам ви с Магарето.
— Той е гениален! — извика Таралежко, когато тримата напуснаха каменната къща на Костенурко. — Какъв ум! А ние дори не помислихме, че похитителят е между нас.

Делегацията отново потъна в Тихата гора на път за Мецан. Той трябваше да подпише заповед за арестуването Магарето. Намериха го да седи умислен на камъка пред къ­щата си.

— Трябва да издадете заповед за арестуването на Ма­гарето! — рече бързо Таралежко. — Той е виновен за Лиско.
— Кой ви каза?
— Детективът Костенурко.
— Това не е лесно — отвърна Мецан. — Тихата гора не познава арестите. Трябва да се допитам до Съвета.
— Но Магарето не е жител на Тихата гора — каза Та­ралежко.
— Това е вярно, Таралежко. И все пак се срамувам да подпиша такава заповед.
— Костенурко е сигурен, че Магарето е похитител! — намеси се Кафявко.
— Той е чужденец между нас! — намеси се и Сивко.
— Всеки, който няма лоши мисли в главата си, може да живее спокойно в Тихата гора — отвърна Мецан.
— Но той е похитил Лиско!... Губим ценно време!... Ние трябва да изпълним желанието на детектива. Иначе как ще се води следствието?!

Мецан изчезна и донесе от дома си подписан от него лист. На листа пишеше:

Да се арестува Магарето,
Мецан

— Не му знам името — каза той
— Нищо — Рече Таралежко — То е единственото магаре между вас.
Със заповедта в ръце тримата делегати намериха Магаре то до реката. То стоеше там с вирната нагоре глава.
— Какво правите тук? — запита остро Кафявко.
— Кой каквото прави, за себе си го прави! – отвърна Магарето
— И ние сме на това мнение — пошегува се Таралеж­ко. — Затова в името на законите на Тихата гора молим да ни последвате!  
— Ще ви последвам — съгласи се Магарето. — И без това се чувствувам самотно.
— Защо гледате небето? — запита внезапно Сивко.
— Размишлявах — рече охотно Магарето. — Питах се дали не може от Млечния път да се получава масло.
— Знаете ли да четете? — запита все тъй остро Кафявко.
— Да. Защо питате?
— Прочетете това! — Кафявко му показа заповедта на Мецан.
— Съгласен съм — за мен това е комплимент.
— Защо?
— Едва сега разбрах, че съм нещо.
— Тръгнете с нас!
— Щях да забравя — рече то. — Мога ли да знам как­во съм сторило?
— Ще узнаеш — усмихна се Сивко. — Костенурко ще ти каже.

Магарето подви опашка и спокойно тръгна пред Кафяв­ко. Тримата го поведоха направо към дома на Великия де­тектив.

PS. Между другото, искам да замеря с нещо тежко локализаторите на БДС клавиатурната подредба за Убунту, защото са ми сменили правилното и силно необходимо за българския дълго тире „—“ с недоразумението „–“.

четвъртък, декември 02, 2010

Новото раздаване на картите


Публикуването на стотици хиляди документи във Wikileaks демонстрира не просто майсторството и визията на един хакер, а на по-големи промени.

Неведнъж съм споменавал, че започваме да живеем във време, в което информацията иска да бъде свободна. Говорил съм за това, че още по времето на войната в Косово никой не можа да спре интернет трафика между Югославия и света. Не че никой не искаше. Т.е. ако някой не иска някаква информация да излиза наяве, най-добре да си я държи в главата. Ако някой иска да пусне албум, който да не се разпространява по торентите, най-добре да не го издава.

Аз да ви кажа, много съм доволен, че излязоха тия американски телеграми във wikileaks.

Защо? Не са ли „вреден и незаконен акт“, както казва нашето Външно министерство? Ами не, да си кажа аз. Не и по законите на новото време.

Какво научаваме за САЩ:

– Много съвестно си готвят домашното, когато се подготвят за срещи. Видяхме как Х. Клинтън се готви за среща с Желева. Интересно ми е, как Желева се е готвила за среща с Клинтън.
– Няма антибългарски (и антируски, антиарабски, антикитайски и т.н.) заговор (какво ли ще правят сега ТВ СКОТ и Атака?). В секретните си телеграми американците си говорят същите неща както и открито, където спазват дипломатическия етикет. Ние тях отдавна сме ги задминали. Без да се засекретяват в телеграми на външно при нас таралежите влизат в дупета, шменти-капели объркват симултантните преводачи и на цецо багера труповете влизат в международния обмен.
– Имат много реалистична представа за ситуацията по света. Такива неща, които са пълна загадка за нас (загадъчната руска душа или разпределението на властта в Русия), те отдавна ги знаят и се съобразяват с тях. Телеграмите дават изчерпателен отговор на въпроса - тъпи ли са американците.

Много ми е интересно, ако Асанж се докопа някой ден до папките на нашето Външно и на Явор Колев, какво ще излезе – че сме много умни, много прилежни в готвенето на домашните и с много реалистична представа за света?

Надявам се.

Една изпълнена мечта

Бях в клуб „Angel Heart“, където имаше тематична вечер на Pink Floyd.

Очаквах да е пълно с такива като мен, ама нищо подобно, основната публика беше на 18+ години.

Тази вечер беше най-дългото време от много, много години насам, когато някой ми пуска НА МЕН Pink Floyd в продължение на часове, а аз слушам. В комбинация с две бирички и най-доброто озвучаване, на което съм ги слушал, много е лесно да изпаднеш в състояние близко до нирвана.

По наше време имаше поговорка „Пуснат ли Флойд, значи купонът е свършил“.

Флойд не са купонджийска музика, а музика, за която трябва специално да отделиш време да слушаш – като класическата и джаза. Изисква концентрация, вглъбяване и може би и малко въображение.

Когато слушам инструменталите им, винаги си представям космически пейзажи, огромни пространства, внушителни гледки.

Те правят това с инструментите си, което Евгени прави с фотоапарата.

Те са от групите, които оправдават покупката на скъпа многоканална уредба. И то от десетки (!) години.

Аз ги открих за себе си някъде около 3-ти клас, от една безименна касетка на нашите, от едната страна на която имаше „Тъмната страна на луната“, а от другата „Една вечер в операта“ на Куин.

За втори път ги открих от „Тухла в стената“.

И така ги откривах непрекъснато – и „The Final Cut“, и „A Momentary Lapse of Reason“. В един техен албум има повече материал, отколкото в един обикновен роман.

Като тинейджър им бях болен фен, имах почти всичко, което хич не беше лесно да се открие тогава.

Спомням си когато радио FM+ стартира почти официално, един от водещите се изцепи в ефир,

„Ето, сега в частното радио няма ограничения за дължината на парчетата, затова мога да ви пусна нещо любимо.“

И ни пусна „Shine on you crazy diamond“. Еххх. Няма кой да повтори сега този подвиг по радиото.

The Division Bell така и не го изкльопах. Звучеше ми като ехо на Флойд, а не като истинското нещо.

Много яко беше тая вечер, да ви кажа.

Ето ви една подборка от парчета, които никога няма да пуснат по радиото:


Pink Floyd Echoes 2001 A Space Odyssey





Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)