вторник, септември 28, 2010

Лудница

Представянето на проекта Politikat.net, който правим заедно с Асен, в рамките на фондация „14-ти януари“ и с подкрепата на добрите хора от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа надмина всичките ни очаквания. Телевизии, радиа и преса се надпреварват да ни отразяват.

Пълна лудница!

Името „Бойкометър“ на един от разделите в сайта се оказа голям хит, за което заслугата е на Асен. Аз си посипвам главата с пепел, защото бях скептичен и щях да съсипя доброто име, ако бях настоявал.

Извинявайте, че не пиша в момента по други въпроси. Вече имам няколко теми наум, не съм ви забравил.

Тази сутрин в Нова Телевизия доста се забавлявахме ;-) Започваме някъде към 6 мин. и 50 сек. от началото ;-)

неделя, септември 26, 2010

И светът стана по-малко лош...

Днес открих великолепните седмични коментари на Божан Петров по БНР в „Деконструкция“, посветени на текущата обществено-политическа ситуация.

Нямам думи. Търся някъде зад мен падналата ми шапка.

Приятно слушане:



петък, септември 24, 2010

Държавно религиозно

Днес се проведе литийно шествие, призоваващо към въвеждане на задължителен предмет „вероучение“ в училище, с мотиви:

Изучаването на религия, в което българското училище има традиция, ще е голямо духовно богатство за българските деца и семейства, възможност да се преборят с нихилизма и дезориентацията на децата в моралната система, да вложим в сърцата им ценната духовна енергия, необходима, за да станат добри хора. (Митрополит Неофит)


Не беше толкова отдавна когато трябваше да понасям обвинения в безбожие и в прекалена набожност от читателите на този блог.

Продължавам да настоявам, че начинът и посредникът на общуването на човека с Бога са си негова лична работа и държавата няма право да се намесва в този процес.

За скандално намирам не самото литийно шествие (всеки има право да се сдружава и да демонстрира), а поредните изказвания на министри:

„Това, което трябва да направим ние като общество, е да помогнем и да призовем в неделния ден семействата, празнично облечени, които са вярващи, да посетят храм.“ (Сергей Игнатов, министър на образованието!)

„Като правителство ние отчитаме похвалната загриженост на Българската православна църква за духовното здраве на нашите деца“ (Божидар Димитров, министър без портфейл)

За пореден път двама министри потъпкват българската Конституция и светския характер на българската държава.

Министър на образованието (!!!) на съвременна европейска държава не бива да призовава към посещаване на църкви. Дори и с уговорката, че това важи само за тези „които са вярващи“!

Не може друг министър на практика да одобрява инициативата за въвеждане на вероучение, като я приравнява на „загриженост за духовното здраве“.

Самата идея за въвеждане на задължително вероучение в училище смятам за изключително зловредна. Какво означава за децата разделянето им в даден час по религии? Това означава завинаги да се запечата в съзнанието им че са РАЗДЕЛЕНИ ПО ПРИРОДА и това не зависи от техния личен избор. Религията не е обикновен учебен предмет. Това означава, че държавата на практика абдикира от задължението си да възпита децата като добри граждани в ценностите на демокрацията, светската държава, разделението на властите и човешките права и предава „на концесия“ децата в ръцете на религиозните институции. Религията е въпрос на самоидентификация и система от ценности, които ръководят цялата социализация на личността. От принудителното разделяне в час до кютека на по-голямата групичка над по-малката е въпрос на една крачка, която ще бъде направена на много места.

Отделно стои въпросът за хората, които не желаят да обвързват децата си с религии или поне не в толкова ранна възраст. Най-малко трябва да финансират начинанието с данъците си.

Насилственото въвеждане на православно вероучение ще доведе до възприемането на православието от учениците като още един метод за репресия и ограничение, като още едни окови, от които трябва да се отърват, щом напуснат класната стая, (учителите по вероучение едва ли ще се отличават с някакви особени качества на педагози, отсега съм сигурен)

Децата, избрали православието като свободноизбираем предмет в момента са 3000. Не открих данни за броя духовни лица в БПЦ на територията на България, но според косвени данни (според моя приблизителна оценка за броя действащи храмове в България и от там за броя свещеници), на духовно лице/действащ храм се падат средно по две деца изучаващи доброволно православно вероучение. Толкова за реалното духовно влияние на БПЦ и на всеки един от свещенослужителите. А доколко е благотворно това влияние, при условие че от БПЦ идват само новини за скандали за имоти, пари и по-деликатни работи? На коя православна църква да дадем децата - на тази, която направи Слави Бинев архонт, която би камбаните в цял Пловдив на сватбата на Барека или която носи хубави часовници, докато паството гладува?

Моля, не правете тази мечешка услуга на православието и изобщо на християнството. Църквата не е кошара, в която трябва да се вкарва с неизвинени отсъствия. Нито пък със селски номера на преброяването.

Има един единствен валиден и достоен начин БПЦ и православието да стигнат до повече хора - мисионерството, защото уважава личния избор на всеки човек за уреждане на духовния си живот. „Купуването“ на вярващи от държавата е мерзко деяние и ще има ужасни последици.

Силно обезпокоен съм от навлизането на политическото християнство в България, обезпокоен съм че и хора, които много уважавам, твърде леко жонглират с християнските ценности и вероучението като път за спасение на цялото общество, а не само на вярващите. 


Гответе се отново за дебати за и против Дарвин, абортите и дори забраната на такива „непристойни“ шоу програми и реклами:



четвъртък, септември 23, 2010

Принос към транспортния дебат

На тези, които се колебаят в ефекта на предлаганите от правителството мерки за промени в нормативните актове за автобусния транспорт, мога да дам конкретен пример.

На 16-ти септември, моят добър приятел Н. с приятелката си П. трябваше да пътуват от София до Халкидики БЕЗ КОЛА, т.е. използвайки публичния транспорт.

От София до Солун нещата са слънце - хваща се единствения приличен влак, който пътува в България, колкото за да докаже, че и БДЖ може, ама не иска.

След това нещата са по-сложни. Трябва да се хване автобус до Халкидики (в случая с останалата част от компанията решихме да ги чакаме в с. Никити, между Касандра и Ситония)

Голяма грешка, трябваше да ида да ги взема с колата от Солун. Автобусът спира на всяка керемидка между Солун и Никити, минава през вътрешността на страната и му трябват чутовните 3 часа и половина за да преодолее разстояние от около 120 километра. (като въобще не ползва 85-те км магистрала)

Изненадата намалява, като се разбере, че в Гърция има монопол на междуградските пътнически превози, които се извършват само от една фирма - КТЕЛ, която практикува обходни маршрути. Доколкото разбрах, именно това е идеята на предлаганата реформа в автобусните превози – да ограничи директните връзки. Поправете ме, ако бъркам.

Бързите и удобни междуградски превози бяха една от първите осезаеми ползи от демокрацията, които се почувстваха след 1989-та година, заедно с пресния хляб и кока-колата в магазините и вестниците по будките, а в по-късно време и добрия и евтин интернет достъп. Общото между всички тях е либерализираният пазар.

Сега мерките са насочени точно срещу либерализацията. По план утре ще отменяме вестниците и интернета, а вдругиден и демокрацията?

Картата е малко стара и не показва магистралата между Солун и Неа Мудания (по червената дъга).

вторник, септември 21, 2010

Politikat.net - покана за пресконференция

Тези, които следят внимателно блога, знаят, че в последните 3 месеца се занимавам с един много интересен проект - „Гражданската инициатива за намаляване на политическото лицемерие“ („Политикът“ – http://politikat.net). Участваме аз и Асен Генов чрез фондацията „14-ти януари“ (http://14january.net), а проектът се реализира със съдействието на „Тръста за подпомагане на гражданското общество в Централна и Източна Европа“ .


След много усилия, много ходове от вида „проба-грешка“ и много други дреболии, най-накрая успяхме да пуснем в действие сайта на проекта.

Четенето в сайта е напълно достъпно и безплатно за всички, а отделно, всеки който иска да допринесе може да се регистрира (това на практика е социална мрежа) и веднага да започне да добавя материали.

Проектът служи за проследяване на изпълнението на различни обещания, направени от политици в България, като за целта е необходимо да се следват няколко прости стъпки, за които има публикувани ръководства, и вие вече сте в бизнеса! Изборът на политици и обещания си е напълно ваш, просто трябва да се придържате към правилата на общността.


Радостен съм да ви поканя в понеделник, 27-ми септември, от 11,00 часа в БТА на пресконференция, на която ще представим проекта, и ще отговаряме на всякакви въпроси. Много ще се радваме да видим всички заинтригувани от идеята, за да можем да си поговорим лично.

Завръщане

Само преди няколко дни, авторът прекарваше така времето си. Настана обаче мъчително приспособяване към реалността.

Добрата новина е, че той се завърна.





.

сряда, септември 08, 2010

Какво да правим с излишната трева

Във връзка с последните събития из софийското поле имам предложение към обществото и общественото мнение какво да правим с очевидно излишните равни пространства, засети с изключително скъпа трева.



Трева (снимка)

Тревата е скъпа и в момента служи само за разходка на една малка група скъпо платени посетители на музикални клубове – по този начин поддръжката на тази трева излиза изключително скъпа и неефективна като принос към обществото.


С цел подобрение ефективността на използване на терените предлагам:

Първо: правим дълбока или плитка оран на указаните площи с трева

Плитка оран (снимка)

Второ:
засаждаме картофи, а през няколко метра и тикви

Садене (снимка)


Трето: събираме реколтата от компир и тикви





Картоф (снимка)

Компир (снимка)


Тиква (снимка)


И без друго гледаме същите неща по затревените терени, а показаната на снимките реколта поне става за ядене

Надявам се, че предложението ми ще бъде разгледано с надлежното внимание




петък, септември 03, 2010

Магическата политическа есен

Превъзбуден от съвпада през септември на Юпитер и Уран, чието мото било „Аз мога да се справя сам“, и който ще даде силен подтик към нестандартното, заниманията с наука, мистицицъм и окултизъм, се чувствам преизпълнен със самоувереност. Нямам кристална топка, но не ми липсва любопитство, за да се помъча да отгатна какво ли ще се случи тази есен в българската политика. Ако помните, магическата поредица за тинейджъра Хари Потър е подредена по следния начин – всяка поредна книга от серията описва живота му през една учебна година. Учебна година, през която главният герой за пореден път преминава през множество изпитания, за да успее да спаси света, точно за да му остане ваканцията за по-лежерни дела. През това време неусетно израства в зрял човек. И неслучайно книгите за магьосника за хит.

И нашето правителство извъртя един годишен цикъл, узря и стана на годинка. Цяла година ни правиха магии от тв екрана и сега, през есента, ще берем първата реколта на плодовете му. Премиерът се върна от отпуска (а и какво да прави в София, докато почиват водещите на сутрешни блокове), а президентът направи едно „показно“ какво е образцово семейство – сватба на сина, джетове по морето под зоркия поглед на охраната и грижа за българщината.

И в България вече стават чудеса. На Хари Потър му доставяха със сови кореспонденция в килера под стълбите, а у нас доставиха писмо под моста на Велека. Дори ще се възстановява и парламентарната група на РЗС (Яне Янев обеща!), но без да се използват „ренегати“. Честно да си призная, това последното го вярвам по-малко и от пощата със совите.

Въпреки че температурите през септември понякога падат и под 10 градуса, „гореща политическа есен“ вече е неизкоренимо клише в политическите коментари на България. Богатият избор на празнични дати през септември доказват размирната му слава.

Какво ни чака тази година? Какво ще пожънем?

Първо, не се притеснявам вече за образованието, което ще бъде подпомогнато от национално литийно шествие на 24-ти септември. Седмица преди това, първият учебен ден ще подгрее темата с разплакани майки, неподозиращи първолачета и мрънкане по реформата.

Аз вярвам, че това ще е най-хубавата и спокойна есен от много години насам. Логично помислете, защо да се притесняваме? Финансовата криза трябва да отмине наесен, писането на бюджета ще стане по-лека и спокойна процедура, която трябва да завърши през септември, софтуерът за лични документи ще заработи и ще има хартия за паспорти, а опашките ще изчезнат.
От друга страна покрай писането на бюджета ще изпълзят на светло всички лакоми интереси, които искат парченце от пицата.

Ще живне и политическата сцена. И понеже догодина 6-ти и 22-ри септември се падат точно преди местните избори и изборите за президент, тази година вероятно ще бъдат генерално отрепетирани прочувствени и величави родолюбиви речи и церемонии за празниците. Очаквам с нетърпение началото на партийната учебна година, защото политиците ще бъдат принудени да мислят в реалистични категории, за да се справят добре на изборите.

Вероятно отделно взети несъзнателни елементи ще нагнетяват напрежението около новия Изборен кодекс – ще се заяждат за опитите да се ограничава свободното слово в Интернет, ще опитват да говорят за електронно и дистанционно гласуване, за ново изборно райониране, за сливането на различни видове избори.

Ще се направят опити за назначаване на нови членове на ВСС, които ще трябва бързо да изпълнят дълга си, избирайки новия шеф на ВАС (може би Цецка Цачева?) и ще имат роля при конструирането на "специализирания съд". Всъщност, именно „специализираният съд“ ще е най-интересната тема през есента, защото ГЕРБ чакат становище отвън дали концепцията не противоречи на основните демократични права, за да могат да действат. Те, горките, сами не могат да преценят. През есента ще се наредят декорите на спектаклите за големите дела по първите акции на МВР (включително Алексей Петров) и със сигурност шоубизнесът ще спечели от тях, а може и да осъдят някого.

Някъде, почти извън прожекторите ще се кълца и медийният пазар. На такива операции светлина не им трябва.

През септември трябва да започне да се изпълнява „екшън планът“ за оптимизация на администрацията – повече и по-качествени услуги с по-малко чиновници и за по-малко пари. Дори в НАП ще започнат да приемат данни на флашка и на CD!

На 10-ти октомври ще възкръсне и „Златният Орфей“. Поне до Нова Година ще се охранява паметникът на връх „Шипка“, а след това – нова година, нов късмет – ще му бъде направена магия за охрана.

От друга страна, като че ли всичко ще си е все същото – в София ще се завърнат задръстванията, топлата вода и някои от широките улици. Божидар Димитров ще върне държавния печат.

Със застудяването ще се усети, че цената на газа не е само абстракция, а братушките ще се изпълнят с увереност, положили ръка върху врътката на газовото кранче.

Ще разцъфне и българският туризъм, за който ще бъдат похарчени 12 милиона лева за рекламни кампании, припомнящи че магиите се правят тук, в България. В ремонтираната созополска църква и в НИМ вече изчисляват възвръщаемостта на инвестициите в чудотворни мощи.

Ще стане ли чудо с пловдивския панаир или поне с ЦУМ?


И въобще, да ви кажа, аз не се притеснявам. Трябва да устискам максимално до Димитровден, когато кризата ще си тръгне.

(Отпечатано в „Седем“ на 1 септември 2010г.)

четвъртък, септември 02, 2010

За пенсиите на просяците и бедните духом


Пенсионер от републикански мащаб
снимка



Забавно нещо е българската държава.


Ето ви ситуацията: знаете, че нашата държава се държи много ревниво към плащането на социалните, пенсионните и здравните осигуровки на гражданите си – и това по лично мое мнение е много добро!


Разбира се, дяволът се крие в детайлите и има едно мноооого голямо НО... Държавата ни много държи на вноските от частните фирми (и особено чуждестранните), както и на вноските на самоосигуряващите се – за частните фирми мога аз да ви разкажа, а за санкциите срещу самоосигуряващите се, закъснели с вноските си, мисля, че много от вас са прекрасно запознати.

Забелязахте ли обаче кой липсва? Нещо да споменах за вноски от държавни служители? О, и за тях се внасят, но едно птиченце ми каза, че за една сериозна част от тях – армията и полицията това не се случва. Като че ли държавата ни се държи към тях както абсолютно безсъвестен едноличен търговец към двамата си служители, наети на граждански договор или изобщо без договор – плащаш му на ръка и ... кой от къде е.

Системата работи по подобен начин и при нормалните (цивилните) държавни служители – държат ги на смешни заплати, но както се сещате за заплати от по 400-500 лева едва ли можете да хванете читав служител (само си помислете колко са режийните разходи в София и после си мислете, че някой ще бачка за тия пари. Точно затова е измислено и допълнителното стимулиране – носи се слух, че на всяко тримесечие държавните ни служители получават т.н. ДМС („Допълнително матераиално стимулиране“ – или с други думи, познатите от миналото „премиални“, а в по-ново време известни като „бонуси“), а така също – участие в бордове на държавните предприятия и тем подобни форми на финансово стимулиране (това, последното, е разбира се за по-високопоставени държавни служители)

Само като отклонение – не твърдя, че хората работят за държавата само заради парите, има и други стимули, напр. работа в центъра (на мен лично това много ми липсва), твърдо работно време (и това ми липсва), възможност за израстване (и това ми липсва) и т.н. но сега думата ми е за бонусната система и пенсиите на бедните духом.


С други думи – държавата ни стимулира служителите си давайки им бонуси (или бордове) или неначислявайки им социалните, пенсионните и здравните осигуровки. (а пред военните винаги съществува възможността да те пратят на мисия, съответно командировъчните (с пълната съзнание за заслужеността на тези пари) или не се облагат или върху тях не се начисляват осигуровки (пак да кажа: военните и полицаите на мисия напълно си заслужават парите!)


Честно казано – това прилича малко на системата в туризма: на служителите се плащат минимални официални заплати (респ. и осигуровките са на тази база), а реалният доход се получава от бакшишите (които са необлагаеми и неосигуряеми, както знаете). И не ми спорете – едната стая у дома е построена именно от бакшиши ;-)


Та като цяло любимата ни държава се държи като доста некоректен работодател към работниците си: ниски официални доходи, а останалото си е жив бакшиш.


Сега да не вземете да ме обвините, че мрънкам към днешната ни държава – този навик да се плащат бакшиши си е поне от времето на социалистическата ни държава на Тодор Живков. Елементарен пример са днешните пенсии на докторите (имам жив пример): има мит, че са взимали (при социализма) големи заплати, но в действителност огромната им част е била от дежурства или премиални, за които не са внасяни пенсионни вноски. По този повод пенсионираните медици взимат сравнително ниски пенсии.

Същата история се повтаря и при други категории, напр. при артистите (и за това имам жив пример): смешни заплати (съответно осигуровки), но с големи и неосигуряеми хонорари. Всъщност системата с премиалните (хонорарите, бонусите, „бакшишите“) си е напълно подходяща за една социалистическа държава, която все пак трябва да стимулира интелектуалните си труженици, но поради идеологически причини (държава на работниците и селяните!) не може да го направи официално, давайки им официални високи заплати. А за най-висшите държавни служители имаше допълнителни привилегии („номенклатура“), които можем да приемем, че са далечен аналог на днешния термин „участие в борд“



Днешната държава продължава тази традиция по отношение на служителите си – ниски официални заплати с добавени бакшиши

(тема на друг разговор е, че според мен тази система трябва да се обърне с хастара навън – държавните служители трябва да взимат чувствително високи официални заплати (облагаеми и осигуряеми)


Да, обаче в последно време се появяват едни изключително нахални просяци, които твърдят, че държавата (т.е.всички ние!!!) трябва да им плащаме пенсии, върху техните бакшиши???


Момчета и момичета, има още една история, която да ви разкажа точно по повод на призива на Кирил Маричков

„Всички видяхте, че сме свирили!“

(цитатът е по памет).

Да, видяхме ви.

Аз ще ви разкажа (приемете ме за свидетел), че Йордан Караджов от Сигнал, който сега е един от искащите пенсия, наистина е свирил на концерт:

Случката беше край софийското село Негован, където моя милост и учениците от нашата гимназия бяха натирени да берат картофи през есента на 1984 или 1985-а година. Бригадата беше в един бригадирски лагер край Негован (мисля, че на негово място в момента се намира Централната разпределнителна станция на Български пощи).


Да обяснявам ли колко доброволен беше този труд, колко беше заплатен и изобщо колко хубаво нещо за бригадите, абстрахирайки се от безразборно-случайния секс за подрастващи? :)

Та една вечер в лагера дойде група Сигнал да ни направи концерт. Даже и аз отидох (и и тогава не слушах съвременна музика, но все пак Сигнал ми е дошъл на крака – отидох, пък и какво друго да правиш в лагера, когато всички са на концерт).

Почва коцертът, абала-джабала, свирят, пеят и по едно време Данчо Караджов се изцепва: „Дошли сме тук, за да ви поздравим за вашия доброволен труд, който полагате на полето“ (цитатът е по памет, но думата беше „доброволен“ със сигурност).

Да, моят труд беше „доброволен“ и мога да гарантирам, че за парите, които взех от тази бригада със сигурност не са плащани социални и пенсионни осигуровки (кой Комсомол плаща социални осигуровки за деветокласници???). Но да сте ме чули, че искам държавата да ми плаща пенсия за това?

А Данчо Караджов, който възпя „доброволния“ ми труд на картофите (беше гот – товарехме чувалите с компира на тирови ремаркета)– платил ли си е социалните (и пенсионни) осигуровки върху хонорара (бакшиша), получен от нашата бригада? (защото хонорарът на Сигнал беше платен от парите на бригадата, да не мислите, че ЦК на ДКМС ги и е извадило от техния бюджет?)

Свидетел съм: Сигнал наистина свириха и пееха, но не съм свидетел, че са си платили осигуровките!

И ако днес той иска държавна пенсия, как би се почувствала да речем Параскева Джукелова, която със сигурност я гонят като империалист, ако работодателят ѝ не ѝ плати вноските навреме?


Изобщо: Скъпи лидери на нашата нация! Ако ВИЕ се държите като прошляци и дребни мошеници, защо мислите, че някой ще ви следва с ентусиазъм?


И още нещо: след като Вежди Рашидов призовава да се намери форма за подпомагане на „известните“ българи, дали да не го попитаме да ли не изпада в конфликт на интереси? Той самият плащал ли си е осигуровките и дали не очаква, че като се пенсионира и той ще получи предлагания знак за заслуги, към който върви и държавна пенсия?

Още един заслужил пенсионер? Едно време имаше пенсии за Активни борци против фашизма и капитализма, днес това ще бъде пенсия Известност

снимка

Признавам, че ми е трудно да нарека интелектуални лидери хората, занимаващи се с дребни тарикатлъци и се надявам, че някой ден селския тарикатлък ще поизчезне поне от лидерите на милата ни нация.

Послепис: необходимо е да декларирам, че след завършването на висшето си образование съм плащал абсолютно всички изискуеми данъци в пълен размер, както и осигуровките ми са начислявани върху истинската ми заплата. И когато Илия Марков иска увеличаване на данъците, той ги иска от мен.

Още един послепис: когато ви кажат, че социалистическата държава е ограбвала труда на артистите – вярвайте го, наистина е така. Защото социалистическата държава ограбваше труда на всекиго! в страната. Нали точно заради това я сменихме тази държва с нова!

И сега не искам, ама съвсем не искам, новата ни държава отново да ми краде труда, за да го даде на Данчо Караджов. Аз със него съм се разплатил още в девети клас




За мургавия проблем във Франция

Експулсирането на роми от Франция, което разбуни духовете напоследък, е козът от ръкава, с който президентът Саркози си оправя рейтинга.

Защо смятам, че не е особено почтено? Първо, не смятам, че е редно да се говори за „роми“, защото това поставя клеймо върху цял етнос и предизвиква подозрения, че става дума за чистка по етнически признак. Представете си как във всяко френско село започват подозрително да се отнасят към ромите, върху които започва да тегне презумпцията за виновност. Провинциална презумпция за виновност – не ви пожелавам да я изпитате.

Второ, ромите не са единствените хора с по-тъмен тен на кожата, които имат проблеми с незаконното пребиваване и престъпността във Франция. Сигурен съм, че контингентът от Северна и Западна Африка и Близкия Изток, който нарушава трудовото и имиграционното законодателство е значително по-многоброен. Защо не го закачат обаче? Елементарно, защото голяма част от френските гласоподаватели са по произход от същите региони и проблемите на следващите избори са най-малкото, което могат да причинят на сегашната власт (спомнете си бунтовете преди няколко години, предизвикани от една единствена полицейска акция).

Така че, за да се успокои обществото, че се взимат мерки срещу незаконно пребиваващите, чиито лагери са извори на престъпност, болести и всякакви незаконни практики, а също и да се успокоят „традиционните“ гета, които виждат в новодошлите източноевропейци конкуренция за някои специфични видове дейност, се взимат „мерки“.

Мерките са съвсем символични (8-10000 души са капка в морето), на фона на шума и на общите бройки незаконно пребиваващи.

Когато живеех преди 12 години в Белгия, около мен имаше доста незаконно пребиваващи българи (а и моето право на престой можеше да бъде тълкувано злонамерено с известно старание), които ми обясниха, че много от незаконно пребиваващите в Белгия (а и предполагам, във Франция е така) получават след известен брой години престой официални документи по „хуманитарни причини“, и то главно, свързани с децата им, които са се социализирали в новата държава и връщането в родината на родителите за тях би бил непоносим шок, а новата държава, заради бездействието си дълги години, носи отговорност за тях.

В този смисъл, отлагането на решаването на проблема с гетата създава реални права на живеещите там, независимо от формално незаконното обитаване на имотите и тая бомба тепърва ще гърми в България.

Искам да кажа и на тези, които в България гледат отгоре на проблема и предлагат решението „на Сатурн“ и прочее – „на запад“ не правят голяма разлика между българските граждани според тена на кожата. Направих преди години няколко откровено расистки забележки по повод ромите в България пред бели африканци в Южна Африка, и те ме попитаха – „Как различавате българите от циганите?“.

„Чистите етнически“ българи, които веят националното знаме, в събота гледат Канал 1 преди обяд, а следобяд – „Планета“, за французите и другите западноевропейци не се отличават много от тези, които живеят по катуните. Т.е., и техният ред идва.

Решението? Преди всичко, не трябва етническата принадлежност да е фактор в определяне на виновност/невиновност. Второ, не трябва проблемите да се подмятат напред назад като горещ картоф. Т.е. ако някой е престъпник, редно е да бъде съден и да лежи в затвора, а не да бъде връщан в родината си, защото най-лесното нещо е да се хване автобуса наобратно. И трето, българското общество не е невинен наблюдател на това, което се случва. „Традиционните“ гета може и да се изпразнят, но на тяхно място ще дойдат хора извън ЕС, които не знаят български и които нямат шансове в Западна Европа. Голям кеф, а?

Преди две години пътувах за Монпелие с автобус. Уж няма дискриминация в България, , но задните седалки бяха за „тъмнозелените“, а предните – за „светлозелените“. Нямам идея  как го правят автобусните фирми и едва ли щеше да ни е по-комфортно, ако бяхме омешани, но и сегашното положение не трябва да остава така. И не автобусните фирми са виновни, а тези, които са ги оставили сами да се оправят с проблема.

Какво да се прави? Не знам. Но не трябва да се мълчи. И не трябва да се бездейства.

Радан писа по темата.


сряда, септември 01, 2010

София диша, ама с коя част?

Наблюдавам опитите от София да се направи поносим град още от преустройството на „Витошка“ от бай Тодор.

София ми прилича на неприлично тлъст дебелак, който има мъъъничко личице (центъра) и огрооомен задник (панелките) и който два пъти на ден преживява инфаркт – веднъж сутрин и веднъж вечер.

Байпасът на метрото може да го спаси, но никога няма да го направи пълноценен град.

„София диша“ е една от тия инициативи към които се отнасям някак двусмислено.

От една страна, това е отлична новина – един фестивал, който създава малко по-градски вид на опърпаната централна част на града, за което моите адмирации на зам. кмета Ангеличин, Община „Средец“ и активистите, които реализираха проекта. Дано се повтори. Обичам да се чувствам гражданин и европеец.

От друга страна, не това е добрата новина, която исках да чуя. Искам да чуя новина, на която ще повярвам, че София би могла да диша – да речем да видим истински велоалеи и охраняеми паркинги за колелета, а не само имитация на дейност от разни инспекторати и пълнене на гушите на „Паркинги и гаражи“ (ще има още по темата).

Ако продължим аналогията с дебелака, започват да ми омръзват инициативи, насочени към гримиране на личицето, а искам да видя нещо, облагородяващо задника.

Иска ми се да видя и усилия да се облагородява София извън няколко централни улици и градинки, любими на пиар мениджъри, дизайнери и политици.

Иначе аз много се забавлявах, видях страшно много познати, одобрих много минувачки и си припомних, че такива неща тъкмо бяха почнали да се появяват в началото на 90-те, когато ги забраниха (защото по-лесно беше да ги забранят, отколкото да решат неудобствата, които вървяха с тях)

Sulla , Марфуций и Гласове написаха по нещо, с част от тезите им съм съгласен.

Снимки:






Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)