сряда, юни 30, 2010

Мисия Ню Йорк или кой изяде бананите?

Спомням си една съветска комедия от самия край на комунизма, в която съветски шпионин, изпратен в латиноамериканска държава трябваше всеки ден да чака свръзката си в заведение в центъра на столицата и да яде банани, за да го познаят. В момента, в който свръзката наистина се появи, шпионинът беше развил фобия към бананите, защото беше ял банани няколко месеца на едно и също място.

Сетих се за тази комедия, защото тези дни в САЩ се разиграва нещо, което просто чака да бъде филмирано. В САЩ са арестувани 11 агенти на Службата за външно разузнаване на Русия, които са се домогвали до големите тайни на държавата. Цитирам ви избрано от статията в „Коммерсантъ“, особено пикантните моменти:

„Съгласно документите на ФБР, всички обвиняеми са получили задача „да се американизират максимално“, за да получат достъп към документите на администрацията на САЩ, а също и да „установят контакти с центровете на планиране и взимане на политически решения“

...

Както смята ФБР, всички арестувани са минали курс на интензивна подготовка, включващ обучение по чужди езици, работа със свързочни средства, методи за избягване на следене, използване на шифри, невидими мастила и тайници. Групата, задържана в един от районите на Ню Йорк, по данни на контраразузнавачите, понякога е използвала „морзовата азбука“. Всички останали са предпочитали по-съвременна техника: тайните кодове се записвали в компютърни изображения и открито се качвали в общодостъпни сайтове или са се пращали по електронната поща. В компютрите, иззети от дома на Доналд Хисфилд, агентите на ФБР са открили отчети за разходите на разкритите агенти: „Получени от Центъра $64 500. Доход $13 940. Разходи: наем $8500, комунални услуги $142, телефон $160 изплащане на лизинг за автомобили $2180, бензин $820, образование $3600, разходи във Франция $1000, медицински услуги $139, за адвокати са похарчени $700, за храна и подаръци $1230, за електронната поща и консумативи за компютрите $460, за бизнес $4900, за пътуване до срещата $1125“

Както се вижда от документите на обвинението, „Центърът“ нееднократно е напомнял на нелегалните за това, с каква цел са изпратени зад граница. „Вие бяхте изпратени в САЩ в дълга служебна командировка, – се казва в шифрованото съобщение. – Вашето образование, банкови сметки, коли, къщи – всичко съществува за една цел: изпълнението на главната задача. Да се намерят и установят връзки в политическите кръгове и да се докладва за това в Центъра.“

...

Свръзките на агентите са ги снабдявали със средства при лични срещи. Така, на 6-ти юни 2009-та година камерите за външно наблюдение на жп гарата North White Planes са зафиксирали среща на Мърфи с човек, наречен в документите „сътрудник на руските правителствени структури №3“. Те се срещнали на стълбите, агентът за секунда си отворил раницата, а минаващият наблизо ловко пъхнал в нея обемист найлонов пакет. След няколко месеца Мърфи предал част от получени пари на Зоттоли. Както следва от прехванатата от ФБР радиограма, страните е трябвало да обменят следните фрази: „Извинете, а не сме ли се срещали в Бангкок през април миналата година?“ – „Не знам за април, но в Тайланд бях през май същата година.“

...

Минимум двама от заподозряните, както следва от материалите по делото, са били задържани след като с тях са встъпили в контакт агенти на ФБР, представящи се за сътрудници на посолството на Русия – шпионите приели контакта и дори се съгласили да сложат исканата информация в тайника, указан от агентите на ФБР.



Значи да уточним. Русия харчи грамадни пари за да обучи агенти, да ги изпрати в САЩ и да им създаде нови самоличности. Пристигат агентите в Америка, 10 години се „американизират“ харчат и си живеят живота. Шефовете в Москва напомнят много пъти, че агентите не са в отпуска, и че парите им са дадени с цел, а не за лайф. Накрая агентите с 10-годишен стаж и специално обучение се хващат на въдицата на ФБР (като че ли никога не са били обучавани на кого точно да вярват и на кого не). Отделно, си играят с невидими мастила, тайници и морзова азбука.

Да, и най-сериозното обвинение е в „пране на пари“, което означава, че дори не са могли да си легализират приходите като хората... Смях.

Това се случи точно след като Медведев си тръгна от Калифорния, с намерения да строи нова Силициева долина близо до Москва. Не много деликатно ФБР показа какво мисли за руските си колеги и за смешника Медведев. Индиректно и Обама излезе смешен, че взима насериозно такива хора.

Радан доста реалистично си е представил нещата в този националноотговорен сектор.

вторник, юни 29, 2010

Пълна промяна за 13 месеца

Знам, че не всички от вас са ме виждали на живо, затова смятам да се похваля с най-голямото си постижение в последната година.

Преди:

Юни 2007-ма година

Март 2009-та година

И сега:

Юни 2010 година

Както забелязвате, ситуацията драматично се е променила. Виждате в какво незавидно състояние бях. Бях 125 килограма, сега съм 85. Свалих общо 40 килограма от теглото си, за около година. 



Тайната? Храненето. 

Ще посветя специален материал на режима си на хранене, като смятам да изнеса и лекция в клуба „Спри и помисли“ за личния си път по време на това приключение. 

Очаквайте.


понеделник, юни 28, 2010

Гниещата държава и реформата

Преполовявам в момента автобиографията на Петко Бочаров – „Картини от три Българии“ и бях силно впечатлен от случка през 1947-ма година. Брат му е арестуван от „народната власт“ по много измислено обвинение – че е продал колата на Американската съюзническа мисия и е прибрал сумата за себе си. Младият тогава адвокат Петко Бочаров отива със свито сърце в Съдебната палата, където среща свой познат, изплувал с прилива на новата власт като зам. главен софийски прокурор. Неочаквано, познатият дава надежда – смешното обвинение може да отпадне, ако... ако се уреди един коледен подарък за 100 000 лева на когото трябва.

Паралелно с тази съвременно и правдоподобно звучаща история, върви невероятният днес разказ за баща му, смел адвокат, защитавал в съда и ген. Заимов преди 9-ти и обвиняемите в Народния съд след това. Човек, за когото съдебната зала е храм, в който е свещенодействал и който бързо си заминава от този свят, неуспял да преживее факта, че правосъдие вече няма.

Потресен бях от скоростта, с която злото побеждава доброто, и с която рекетът подменя правосъдието. За някакви си две години. И освен поуката, че тиранията е синоним на корупция, а не както се опитват да ни убеждават „герои“ от вчерашния ден – на ред и работа за националните интереси, се замислих и че по обратния път се тътрим повече от 20 години.

Каква част от пътя сме изминали ми подсказват два пресни правни казуса – този на крайно нуждаещите се магистратски деца, ощастливени изгодно с парцели на първа линия до морето (вероятно, за да си докарват и по някой лев от риболов) и фамозното приключване на делото на братя Маринови (Маргините), излезли от процеса по-невинни от първия сняг.

Дали има връзка с подаръците и човешката топлинка около Коледа?

Новини за коледни подаръци дочух и от съвсем друго място – немски съд осъди концерна „Сименс“ за раздаването на 12 милиарда (няма грешка!) евро на чиновници в Русия, Либия и Нигерия.

Случаят „Сименс“ е много показателен – ангажираните с корупция чиновници продължават с корупционните си практики и у дома, в законопослушна Германия. Баналното твърдение, че корупцията корумпира и този, който дава, и този, който получава, се оказа истина, а Източна Европа и развиващите се страни изнасят един малко изненадващ продукт – корупция за Германия.

Аргументът на другата страна е, че това се прави в интерес на работата, че подкупите отиват за благородна цел - за запазване на работни места в Германия и работа за много години напред. Целта оправдавала средствата.

Питам се, дали естественото следствие от веригата „целта оправдава средствата“ е титаничният провал на „Сименс“ в системата за издаване на нови лични документи в България? След като логиката на пазара се замества от тази на новогодишните подаръци?

Този вид корупция, който за удобство можем да наречем проституция, не е нов. Не знам колко от вас помнят филма „Басейнът“, където двама архитекти – единият готов на всякакви компромиси, за да работи (Калоянчев) и вторият - който държеше на принципите си (К. Цонев), бяха от двете страни на барикадата. И, ако не помните, героят на К. Цонев, не много оптимистично, накрая запали проектите си.

Мръсните пари имат собствен живот, те омърсяват всичко, до което се докоснат.

За съжаление не само тези, работили за тайните служби на комунистическата държава, се опитват да ме убеждават в неизбежността на този компромис.

Търговията с корумпирани и тиранични страни заразява поголовно.

В Туркменистан подкупите приемат гротесков характер – там всяка чуждестранна корпорация, която иска да работи в страната, освен да дари парични знаци в чист вид, трябва и да отпечата в определен тираж бълнуванията на Туркменбаши – „Рухнама“, псевдофилософската система, обричаща туркмените на вечно робство на златни идоли. Преди две години, двама смели шведски документалисти показаха как ракът на корупцията пропълзява обратно към корпорациите, склонили на този уж невинен компромис.

Може ли пипалата на корупцията и тиранията да бъдат отсечени? Има ли избор една голяма корпорация да не бъде на страната на злото?

И за да разочаровам моите приятели с леви възгледи, съобщавам – да, има такава корпорация. Това е Гугъл, която се опълчи на авторитарен Китай и напусна най-големия пазар в света. Защо? Защото разбраха, че всеки компромис с принципите им е самоубийствен и задължително ще доведе до крах цялата фирма.

Нима корупцията е толкова опасна?

Ако гние правосъдието, буквално гние цялата държава. В София миризмата на гнилоч едва се усеща, но извън столицата проказата унищожава цели населени места. Например село Мечка, плевенско, което е опустошавано от вандали редовно и вече никой не си прави труда да отглежда животни или зеленчуци там, или пък местността „Табаков язовир“, пак край Плевен, където от китните дворчета и къщички е останал пейзаж като от бомбардировка. И не само покрай Плевен е така – баща ми поне веднъж годишно звъни да ми каже, че има нов ключ за паянтовото семейно бунгало, близо до София. Значи отново са го разбили. Родителите ми вече нямат желание нито да садят цветя, нито пък да гледат зеленчуци. Разбитото бунгало всеки път им докарва ужасни и мрачни преживявания. А и аз самият помня, как една седмица ходих като болен, когато обраха апартамента ми. Така гние националният капитал.

И не виня представителите на определено малцинство или наркоманите за състоянието на нещата. Острият дефицит на справедливост в държавата не се дължи на тях.

И накрая – престъпността и корупцията ще отстъпят ли, ако ги натиснем с повече полицейщина? Не съм убеден, че компромисите, които гражданското общество направи с цифровите си права и с новия Наказателно- процесуален кодекс ще доведат до повече справедливост. Вдигането на наказанията, по пътищата например, води едиствено до вдигане на рушветите, ако системата е нереформирана. Може би си слагаме коланите по-често наистина, но на каква цена?

Откъдето и да го погледнем, необходима е реформа и воля за нея.

Публикувано с малки корекции във в-к „Седем“ на 23.06.2010г.

неделя, юни 27, 2010

Вувузела @ Doom



Новото оръжие в Doom

събота, юни 26, 2010

Мнението на науката

Abnorm Psychol. 1996 Aug;105(3):440-5.
Is homophobia associated with homosexual arousal?
Adams HE, Wright LW Jr, Lohr BA.
Department of Psychology, University of Georgia, Athens 30602-3013, USA.

The authors investigated the role of homosexual arousal in exclusively heterosexual men who admitted negative affect toward homosexual individuals. Participants consisted of a group of homophobic men (n = 35) and a group of nonhomophobic men (n = 29); they were assigned to groups on the basis of their scores on the Index of Homophobia (W. W. Hudson & W. A. Ricketts, 1980). The men were exposed to sexually explicit erotic stimuli consisting of heterosexual, male homosexual, and lesbian videotapes, and changes in penile circumference were monitored. They also completed an Aggression Questionnaire (A. H. Buss & M. Perry, 1992). Both groups exhibited increases in penile circumference to the heterosexual and female homosexual videos. Only the homophobic men showed an increase in penile erection to male homosexual stimuli. The groups did not differ in aggression. Homophobia is apparently associated with homosexual arousal that the homophobic individual is either unaware of or denies.

От тук

Илюстрации има тук

Маслинки с бяло вино и фъстъчки

Днес бях на промоцията на книгата „Черни маслини и двама мъже“ на Силвия Томова. Със Силвия сме стари приятели, макар че напоследък се виждаме кажи-речи само на премиерите на книгите ѝ (моя е вината). Промоцията се проведе в новия „Хеликон“ в хотел България и въпреки че е мъничка (за амбициите на „Хеликон“), книжарничката има атмосфера плюс симпатичен бар, на който обаче е касата и не сервират кафета ;-)


Няколко уводни думи

Публиката

Авторката благодари

Книгата

Премиерата премина много приятно и стегнато, за почерпка на публиката имаше бяло винце, фъстъчки и маслинки (черни, разбира се).

Книгата е с разкази. Това е третата книга на Силвия. Когато излезе първата още нямах блог, а за втората вече разказвах. Прочетох няколко разказа в книжарницата и на път за вкъщи и впечатленията ми са следните: Силвия е станала по-добра и стилът и е по-зрял. Продължава типичното наблюдение на света от позицията на голямото увеличение, като поредица от макрофотографии или като късометражни филми, направени с микроскоп. Силвия изследва усещанията и импулсите в тялото, в ума и в сърцето във всякакви ситуации - всекидневни, извънредни и напълно фантастични. Основното усещане, което я вълнува е осезанието (усещането за допир), но това е нещо познато още от първата ѝ книга – „Кожа“. Харесва ми noir акцента (мрачният акцент), който се е появил в стила ѝ и как леко подигравателно ни набутва под носа смъртта, просто като едно от нещата в живота. Имам любим разказ до момента - „Бумеранг“. Тази вечер, мисля, ще я дочета.

Екземплярите в книжарницата не стигнаха за всички.

Силвия в онлайн библиотека „Словото“

„Бумеранг“, откъс

петък, юни 25, 2010

Да имаш право

декември 2008г.

Доволен съм, че обществените сблъсъци катализират избистрянето на гледището на обществото кое е правилно и кое не, и кои работи са с приоритет, а кои не са.

На това му се вика ценности, понятие, което хората от по-старото поколение (най-вече възпитаните в диалектически материализъм и в безграничния цинизъм на реалния социализъм) приемат за смешка. Но не за само за това ще стане дума.

Става дума и за поредния годишен Гей парад (прайд), който ще се проведе в София на 26-ти юни, събота от 16,30 часа.

Противниците на събитието разделям в следните групи – „религиозни“, „консерватори“ и „патриоти“. Групите, естествено се припокриват тук там и кавичките са нарочно сложени.

„Религиозните“ имат на своя страна множество цитати от Светите писания – например  „Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия.” и страхливо се крият зад тях, не разрешавайки на мозъка и на съвестта си да извършват движения (разбира се, ако разполагат с тях). Идеята, че хомосексуализмът (всъщност не точно състоянието на хомосексуализъм, а самият акт) е грях, е вероятно истина от строго теологична гледна точка, но избирателното цитиране и избирателното прилагане на правилата е изяло главата не само на Румен Петков, но и на други умници. Те не желаят да си спомнят, например, че  „Който е без грях, нека пръв хвърли камъка“, да не говорим за десетте божи заповеди. Ало, „религиозните“, вие не нарушавате десетте заповеди, така ли? Нито една? Постите и се въздържате от хетеросексуални действия по време на пости? Молите се, посещавате църкви точно според канона? Избягвате смъртните грехове? Изповядвате се, причестявате се? Айде, не ме взимайте за канарче. Между другото, в Стария Завет се говори и за обрязване. Като сте толкова ревностни, защо не се заемете първо с хомосексуалните практики в самата БПЦ или поне да участвате в църковните избори?

„Консерваторите“ пробутват тезата, че „дясното“ е „консерватизъм“, а „консерватизмът“ и хомосексуалните практики са като олиото и водата – несъвместими са. Тук отделно стоят въпросите колко българските „десни“ са консерватори, колко са „десни“ и как точно трябва да се нюансира отношението към целия комплекс права, свързан с нетрадиционната сексуална ориентация. И дали британските консерватори все още са консерватори, тъй като и там мненията не са еднозначни. И в Европейската народна партия мненията са разнообразни. И пак по примера на Румен Петков, българската страна се чувства длъжна да заеме най-ретроградната част от спектъра. На народен език казано – „по-католици от папата“.

„Патриотите“, обичат да омешват всичко, което излиза извън червено-черно-кафявия им строй им в кюпа на „антибългарската кампания“, „еврейския заговор“ и прочее. Често зад тия „патриоти“ се крият най-обикновени хулигани и (нео)нацисти.

Горд съм, че познавам лично единствения български политик, който от името на партията си застана с името си абсолютно категорично в защита на правото на всеки да протестира и да се бори с дискриминацията. Говоря за Радан Кънев.

Аз самият имах неутрално към негативно мнение за нуждата от такова събитие (смятах го за проява на лош вкус). Докато не отидох лично и не наблюдавах първото такова шествие в България и от тогава съм на обратното мнение – тези шествия трябва да се провеждат всеки ден, ако е необходимо, докато обществото свикне с мисълта, че ВСЕКИ има право да протестира, манифестира и демонстрира, както и да се ползва от всичките си конституционни права, защото ги притежава по рождение. Това е начинът по който функционира едно демократично общество чак докато омразата и предразсъдъците не отстъпят на едно спокойно отношение. Човешките права не могат да зависят от това кой с кого доброволно съжителства или се забавлява.

Чуждите дипломати в София за разлика от 1877-1878 година, когато пазеха софийското население от насилието на османската власт, сега трябва да пазят софиянци от насилието на софиянци. Голям прогрес. Цък на линка, вижте държавите, в някои от тях управляват десни правителства. 

И като си говорим за лош вкус, предпочитам гей парад вместо чалгата на „Св. Александър Невски“, по телевизията и по радиото, предпочитам го вместо пушенето в заведенията и вместо някои телевизионни предавания. Предпочитам го дори вместо речите на Президента и дръвченето на премиера. Ако трябва да избирам между защитата на правата на гейовете, чалгаджиите, халтураджиите, строителите, президента и премиера, избирам да защитавам гейовете.

И да ви напомня, репресията и дискриминацията винаги водят до радикални и неприятни реакции, те ще доведат начело на ЛГБТ движението радикални и неприятни хора от типа на другаря Ленин.

Допълнителна литература:

Хетеропарад на Градинко
Защо отивам на парад на Мирослава Христова
За и против София прайд на Димитър Димитров
The Conservative Rainbow

четвъртък, юни 24, 2010

Евтин пиар, скъпи последици

Всички знаят, за какво става дума. Затвориха читанката (цък на линка, има свежи новини). От софийски покрив беше изкорубен компютър, на който не разбрахме има ли твърд диск. (какво значи тук някакъв си диск) Книгите усетиха нападналите ги гдбоп комари и мигрираха в торентите и на сайтове със смешни имена.

Като оставим настрана теорията на конспирацията, която напира в мен във връзка с акциите от последната седмица, базираща се върху овладяването на цялото медийно пространство преди голямата битка между Г. и Б. (или Цецо, кой знае), продължавам да се изумявам от късогледството и неграмотността на сегашната власт, що се отнася до погледа върху информационното общество и бъдещето ни по принцип.

Електронните книги непрекъснато растат като заглавия в развития свят, но в България издателствата публикуват само на хартия, като туземци от ЕС, които още изработват гривните и герданите си на ръка, което ги прави неприлично скъпи.

Тогава?

Странно, но никой не си мисли за пазарно решение, т.е. да се даде на потребителите това, от което имат нужда – хората вече имат хубави телефони, таблети, компютри, нетбуци, където може да се чете. Отдавна беше време да им се предложи адекватен електронен продукт, но издателствата упорстват, а правителството се сеща за тия въпроси само като трябва да се оправдават защо пускат бандитите на свобода.

То не само с електронните книги в България е зле. Зле е и такава услуга като продажбата на домейни .bg . Зле е и с електронните подписи и електронното правителство. По-светнатите потребители си купуват .com, научават английски, ако вече не знаят и почват да си дават парите на хора, които ги уважават, например на amazon.com. А най-светнатите сменят доставчика на административни услуги – т.е. държавата.

Повтарям някои аргументи от това, което писах за музикалния пазар
Електронната среда, поради това, че е евтина за съхранение, пренос и копиране (сравнявайте го в стотинки на килобайт, в стотинки на куб. см и в стотинки за килобайт на километър) е място, където могат да съществуват безброй книги само в електронен вид, за разлика от ограниченията в броя  хартиени книги, защото както вече сметнахте наум и се усмихнахте, хартията е много по-скъпа като носител на информация. Отпаднал е негласният монопол на хартиеното издание, което има много висока долна цена, под която не може в природата да съществува хартиена книга. А както знаем, като отпадне монополът, цените падат!

Т.е. всеки читател има достъп до много хиляди книги, а свободното време за четене е останало същото, тоест предлагането е скочило драстично, а търсенето остава същото. Какво трябва да стане? Ами същото, което е станало с цените на дрехите (и книгите!) след началото на индустриалната революция – цените са се срутили, а шивачите, работили по стария метод са фалирали.

Но книгите в България не поевтиняват, защото се произвеждат в архаичен производствен антиекологичен процес, разпространяват се по ретрограден картелен режим и по цялата верига от автора до читателя пада голямо извиване на ръце (най-пострадали са авторът/преводачът и читателят, да разсея съмненията) и законодателството е неадекватно. Лично аз издадох книга преди две години и знам какво говоря и какъв процент от коричната цена на тиража в книжарницата е самият интелектуален продукт.  Жокер - минимална е!


Хартиените книги нямат бъдеще в култури с малък брой читатели, като нашата. Интернет разглези и читателите – огромното разнообразие на достъпна литература позволи на всеки читател да си изгражда абсолютно индивидуален вкус и да извървява своя духовен път отделно, което означава че все по-рядко читателите ще са в същата книга на същата страница. В малка и капсулирана култура като нашата, на практика това означава ликвидация на класическия книжен пазар, освен за най-масовите, най-жълтите и най-гениалните произведения.

Читателите също не са балами. Ще четат само във вид, който им е удобен и ще плащат за книга, толкова, колкото смятат, че си струва. Защо да мъкнеш една раница с книги, ако можеш да си вземеш таблетчето или четеца. Засега книжната книжка е окей за плажа или за малки деца, докато устройствата не станат достатъчно надеждни да издържат и тия напасти.

И също така, забелязвам истински магарешки инат да не се допуснат библиотеки в Интернет, въпреки че по сегашния закон на библиотеките се разрешава да предоставят произведения „в печатен вид и по друг начин“, независимо колко некомерсиални. Стигнахме до там, пак да основаваме нелегални читалища и библиотеки и да се надлъгваме с „османлиите“.

И да вметна за сервилните и неграмотни медии, които безкритично папагалски повтарят глупостите на МВР за разбита „книжарница“. Срам не срам, аз научих разликата между библиотека и  книжарница най-късно в първи клас.

Прогноза

Нещата няма да стават по-добре, ще стават по-зле. Аз лично не искам (многократно съм го повтарял) да съм близо до мястото на експлозията (виртуална експлозия, ей, това е метафора, полицаите!), която предстои, неизбежно! Скъпо ще ни излезе!

Ех, ако османлиите се бяха сетили да забранят четенето на книги от библиотека, както и размяната на книги и бяха задължили раята да си купува всяка книга, която чете... (снимката е от тук)


.

сряда, юни 23, 2010

Ново начало

С радост ви съобщавам, че след близо година подготовка, най-накрая започвам работа по един много интересен проект - „Гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие“. Ще извършвам тази работа от името на фондация „14-ти януари“, която основахме аз, Асен Генов и Илия Марков специално за целта.

Проблемът
Проблемът, който забелязахме и от който страда не само България, но при нас стои с пълна сила, е непоследователността на политиците когато обещават и когато изпълняват. На практика имат проблеми с паметта, а никой не се сеща да ги подсеща.

Решението
Основаваме сайт, който да помни вместо политиците какво са обещали да направят. Идва политикът на нашия сайт, цък на профила си, гледа какво е обещал и следващия път като говори, си спомня всичко.

Помощта
Написахме проект и след спечелен конкурс нашата идея срещна подкрепа в лицето на Trust for Civil Society in Central and Eastern Europe, за което сърдечно им благодарим.

Участие
Разбира се, политиците са много, а ние сме само двама – по проекта ще работим аз и Асен. Сами няма да насмогнем. Затова проектът ще бъде отворен за всеки да допринася в него, така че да служи като колективна памет за начина, по който се прави политика в България. А също така, защо не някой ден да бъде и някакъв извор на историческа или изследователска информация.

За това какво се случва около проекта ще ви уведомяваме в блога на фондацията.

Оптимистично ;-)

вторник, юни 22, 2010

Един измислен диалог.

Понеже фантазията ми работи, си представих следния диалог:

„Слушай сега, Фидосова. Трябва да има ред. Не може всеки в Интернет да си пише, каквото си иска. .. Ще ми напишеш в кодекса, че всички дето дращят в интернет - блогове, сайтове, агенции са медии, а също и тия де, социалните мрежи, фейсбука. Не, въобще не ме интересува какво е сайт какво е медия. Ще питаш Сашо Цветков*, ако нещо не ти е ясно.  Искам правилата да са същите като за вестниците, радиото и телевизията. Не ме прекъсвай, какво значи „не е същото“? Аз тия от интернета не ги питам дали има натиск, нали, ама ако трябва да ги арестувам, къде да им търся главните редактори. После. Ако некой почне да ме клепа по време на кампанията, искам ги всичките в съда. За ръчичка ми ги водиш - собственика на сайта, журналистчето, блогърчето, да им е ясно, че такова отношение нема да толерирам. И накрая. Не искам да има анонимни. Забранявам анонимността по време на кампания. И утре го обяви по медиите“
–––
* Александър Цветков - министър на транспорта

Когато се зашуми около правата на Интернет потребителите, знам че работата ми нараства много, защото покрай другите ми задължения, трябва да разяснявам – защо поредната милиционерска инициатива на властта е несъстоятелна. 

Вчера излезе информация в „Монитор“ и в „Дневник“, че се подготвя нов избирателен кодекс, който сериозно ограничава правата и свободите на гражданите в Интернет. 

Тази сутрин ме поканиха в сутрешния блок на TV7, заедно с Асен Генов и Иван Стамболов да споделим мнението си по въпроса. Разговорът протече много интересно, но май нямат онлайн архив, за да ви го покажа.

Критични текстове по темата вече публикуваха Иван Бедров, Нели Огнянова, Боян Юруков и Делян Делчев. Update: Ангел Грънчаров също.




PS. Дали да се притеснявам, че преди повече от година в коментар нарекох Бойко Борисов „гъз“, който не смятам да изтрия по време на предизборната кампания...


.

понеделник, юни 21, 2010

50 сантиметра.

Съпротивата на пустотата е сломена.

С ерата на систематизацията възможностите стигат отвъд хоризонта.

Желанието се подсмихва, перпендикулярно на възможностите.

Мога да подскоча около 50 сантиметра.

неделя, юни 20, 2010

Историческа революция – На колко години е Македония?



Што знаете вие бе, Бугари?

Благодаря на Ина за линка.

петък, юни 18, 2010

Разположението на силите

Сутрешните блокове днес









БНТ
(В това време Господин И и Комитата обясняват как седят нещата)



Сега ви е ясно разположението на силите, нали ;-)



.

Frontero в Swinging Hall

Връщам се от Swinging Hall, където Frontero ми напълниха душата с оригинална музика и чудесно изпълнение.

Групата се ориентира главно към латино-карибския стил, с много разнообразна музика и интересни аранжименти - От Highway To Hell до Jamaican in New York, Rivers of Babylon и Mamma mia. Техните си парчета също са доста добри. Марио на акордеона внася много душевна нотка в общото звучене. Аз си пожелавам да научат някой ден и някое готино cajun парче (тоя аранжимент май ще им е по-близък), ще им отива. Публиката беше малко редичка в началото заради мача, но после се понапълни, да не говорим за персоналната агитка на Марио, които бяхме окупирали повече от една маса.

Най-обичам такива концерти, когато получавам най-голяма порция внимание от групата. Иначе им пожелавам претъпкана зала 1 и фенове (фенки), готови на всичко за билетче на черно.

Няма да се спи много тази нощ, но не съжалявам нито за една секунда, открадната от съня ;-)

четвъртък, юни 17, 2010

Паметник на Iron Maiden в Скопие!

Според мен, в Скопие трябва да направят паметник на Iron Maiden или поне орден да им дадат. Малко са объркали символиката в клипа, ама не са разполагали с Паско Кузман да ги светне коя е истинската.



Видяно в блога на гаргата

сряда, юни 16, 2010

Житейски опит и предразсъдъци



Много сериозно звучи заглавието за смешната история, която ми се случи тия дни.



Карам колата на автомивка, ръчна. Един от плюсовете на конкретната автомивка е, че може да си оставиш колата целия ден там, те я правят каквото я правят, после я слагат на техния паркинг и в края на работния ден можеш да си я прибереш. Другото положително е, че половината от миячите са цигани. Тук, естествено, трябва да ви кажа, че когато мога извършвам позитивна дискриминация по отношение на циганите – ако една услуга, при равни други условия (цена, качество) се извършва и от цигани, предпочитам тяхната услуга. Причината е тривиална – щом като е тръгнал да бачка, ми се струва, че трябва да го подкрепя. (имам и такава баничарница на път, и автомивките – и в двата бранша знаете, че етническият състав е шарен. Това не се отнася за услуги от типа на поставяне на плочки в баня, защото в общия случай условието „равни други условия“ е трудно постижимо.

Както и да е – искам да кажа, че подкрепям работещите :)


И тоя път колата ми я миха две момчета – единия беше циганин, другият – българин (или поне така изглеждаше).


Както знаете, пазарната икономика и неолиберализмът доведаха до един непостижим за съдебната ни система (поне засега) страничен ефект: освен, че се появиха автомивки, сервизи, хотели и тем подобни заведения, то вече с чиста съвест можете да си оставите разни багажерии в тях, когато си оставяте колата или стаята – без да се опасявате, че ще изчезнат. И това се дължи именно на свободната пазарна икономика в страната ни, и в никой случай не бих приписал този ефект на добрата работа на съдебната система или на МВР. Пък и спомнете си – кога хит беше песента „Дай си ми чистачките“ ? А? :) В момента тази песен е приятен спомен, но в никой случай актуален болезнен факт (това го припомням на всички любители на социализма във всичките му форми).


Та, освен разните дребни неща, в багажника на колата си карам един стар, силно неработещ акумулатор. Возя го вече втора година, защото ме мързи да мисля, къде мога да го утилизирам – аз съм съвестен гражданин и не бих го оставил на боклука, но пък и не знам къде да го предам. Та, возя си го в багажника вече доста време без да пречи на никого :)


Е, та какво значение има различният житейски опит и стихия при различните хора – взимам си колата от автомивката и цигането ми съобщава: „Бате, да знаеш, че в багажника има един акумулатор. Там си е“ :)


Усмихна ми деня :)



(никога, нищо не ми е изчезвало от колата, когато съм я оставял на автомивка, а и това не е първият ром, който ми мие колата, и искрено се надявам, че момчетата ще бачкат и ще имат работа. Както и никога, никой не ми е съобщавал, че в багажника имам акумулатор :)

Блус за живота от лев и петдесет



Красотата е ръката на Господ, която раздвижва с джойстика четката на твореца.

Истината е красота със свалена защита.

Любовта е нерентабилна истина.

Блус за живота от лев и петдесет.

Снимката, която ме вдъхнови е на Евгени Динев. Можете някой ден да ми я купите тук. В голям размер. 10х, templar, for the idea


.

вторник, юни 15, 2010

Село Студена – дестинация за уикенда.

През уикенда бях на кръщене на малката ми племенница в с. Студена (пернишко, на магистралата). Селото направо си е дестинация за уикенда. Църквата, по сведения от местните е от 17-ти век и вътре е с невероятни стенописи, дори ми се струват по-добри от тия на „Седемте престола“, а съвсем наблизо е язовир „Студена“, където е идеално човек да си направи пикник. Без риболов обаче, който заради вандалите (бракониери, идиоти миещи колата си в язовира и прочее кретени) беше забранен.




„Св. Архангел Михаил“ в Студена. На самата църква пише 1840г като година на построяване. Селото в миналото е имало 12 църкви, от които само две са запазени, а тази е по-голямата и по-хубавата.

PS. Специално за Хесапов, още малко плочки от фасадата:

понеделник, юни 14, 2010

Защо нашият туризъм го изруча жабчето?

Едно от нещата, които харесвам на икономическите закони, е, че са като законите на физиката – каквото и да правиш, не можеш да ги нарушиш.

В България, откакто се помня, основно средство за правене на политика е хитруването. Бай Тодор го умееше на своето си ниво, очевидно напълно достатъчно за нивото на страната. Малка вметка – мои роднини са виждали с очите си резолюции на Т.Ж. върху техни доклади със стряскащи правописни грешки. За съжаление, това не беше достатъчна причина да се срути социализъма.

Българската политика в областта на туризма също е в царството на хитруванията – то не бяха парцели за крайно нуждаещи се на първа линия (вероятно да им даде възможност да заработят нещичко и от риболов), то не бяха еластични граници на защитени територии или пък свободно тълкуване на параметрите на строителните разрешения или пък небрежно разсейване на властите, когато се говори за инфраструктура, чистота и сигурност.

В днешния материал в скопския вестник Дневник се казва:

„Автомобилот е најевтиното превозно средство, барем кога станува збор за семејство, а Грција, Албанија, Црна Гора и Хрватска се најчестите дестинации на нашите граѓани. Србија повеќе се користи само како транзит-зона, а Бугарија е помалку атрактивна поради не толку убавото море, но и поради многуте чести кражби на возила.“ (целият материал)

По-нататък се говори за силно съкратения път по албанското крайбрежие, поради построената магистрала Вльора – Саранда от 130 километра, която съкращава пътя до морето от 7 до 2 часа (познато да звучи?), плюс опциите да се мине транзит за Черна Гора и Хърватско, например. Т.е. албанската инфраструктура се подобрява, а за българската или хубаво или нищо.

Разбира се, ще има читатели, които ще провидят „антибългарска кампания“ или нечия пиар кампания (на Албания?) в този текст. Но да си кажем истината – българският туристически продукт не може вече да заинтригува дори гражданите на Македония, които имат най-ниска културна и езикова бариера, плюс сравнителната близост, плюс скромни финансови възможности, за да се възползват от него.

В момента масовият туристически продукт в България е за непретенциозни и не много богати семейни туристи. Откъде ще се появят обаче, за да се върнат инвестициите, след като изключваме най-логичната дестинация? 

И така - защо го ручахме жабчето?

 Синеморец, май 2008г.

петък, юни 11, 2010

Оптимистично нещастие

„Егати държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер“, Нейчо Неев, вицепремиер

Спорих наскоро с един румънец, кой народ е по-намръщен – българите или румънците. След проучването на Галъп съм спокоен – българите се чувстват най-нещастни, а служебната победа е моя.

 „Всеки селянин, колхозник или едноличник сега има възможност да живее човешки, само ако иска да работи честно, а не да се мотае, да скитосва или да разхищава колхозната собственост“ – Й.В. Сталин (снимка)

Комунистическият режим се БОРЕШЕ за щастие по метода на изключването – с оперативно отстраняване на нещастието. До щастието по комунистически се стигаше по една единствена пътечка – тази на материалното задоволяване, на пълненето на търбуха. „Задоволяването на потребностите“ опираше до практически показатели като млеконадой, добиви от хектар, кубически метри бетон и преизпълнение на плана. Вестниците непрекъснато доказваха с цифри, че вече живеем щастливо, захаросани очерци обрисуваха щастливи звеноводи, а сладкопойни поети (по-честните от тях безнадеждно алкохолизирани) не спираха да блеят за щастливото детство, младежкото дръзновение и партийния устрем на масите. Дестилирано, този вид щастие се свежда до скара, бира и музика с фолклорни мотиви на фона на партийни лозунги. Между другото, този вид щастие го постигнахме. Режимът денонощно ни обясняваше колко сме щастливи. А вас, другарю, кой ви подучи да не мислите така?

Ако чакаш щастието като кораб да спре на твоето пристанище, то винаги ще си сърдит. Без да знаеш разписанието, ще недоволстваш от всяка минута чакане, без да си знаеш мястото, ще недоволстваш в малката си каюта. Безсилието ражда нещастие, включително и въображаемото безсилие.



Помните ли, когато бяхте малки, приятелчетата си играеха на нещо интересно, а вас не ви искаха? Спомняте ли си онзи път, когато никой не ви покани на големия купон? Толкова години минаха, горчилката отдавна се изпари, а нагарът остана. Неприемането не ви донесе щастие, не донесе и на тези, които ви отхвърлиха. Приеми другия, и горчилката ще намалее. Приеми смъртта като неизбежност и терзанията ще изчезнат.


Начумерени и стиснали устни, вървим по улицата. Щастливите хора са магнит, привличащ погледите. Щастливите хора изглеждат като хора, които могат да дадат. Не искаме да даваме, затова не искаме да ИЗГЛЕЖДАМЕ щастливи. И аз живях в период на уличен буреносен облак, по най-лесния начин откопчващ се от просяци, рекламни агенти и проповедници. След дълга употреба на нещастието като оръжие, умението за щастие закърнява, непоискано.


Щастието и бъдещето винаги вървят ръка за ръка. Децата носят щастие, но недостатъчно за една от най-бездетните нации в света. И дори ми е неудобно да поставям думите „деца“ и „щастие“ в едно изречение, когато се сещам за детските домове, за които има пари, но няма щастие. И така си угасваме – без деца, без бъдеще, и без щастие.



Щастието е свързано и със смеха, а индустрията на смеха у нас е в тежка криза. Ръкотворна криза при това – смехът ни е одържавен, бюрократизиран и източен. Като железниците ни – не можеш вече да се качиш на влак, гадно е. Имаме си празник, дом, фестивал и бюрокрация на смеха и вече никой не се смее. На хумористичните предавания по телевизията искам да плача. Половин век отне на България да произведе пет добри комедии и да отгледа петима хумориста. Смехът, освен това, е признак и на интелигентност. А интелигентността на колективната бюрокрация е... Искам незабавна приватизация!


Уязвимото място на щастливите хора е тяхното щастие, и е съвсем естествено да им поискаш услуга. Даваш банкноти на мургавите оркестри пред ритуалните домове, за да не ти отвлекат щастието. Стига тероризъм!


Не повдигайте вежди, защото си мисля, че резултатите от това проучване са изкривени. В селото на баба ми беше лош тон да се похвалиш (ще завиждат!), затова пазехме тайна, дори за това, че леля ми успя да иде до чужбина. Кой те бие по устата да споделяш на анкетьорчетата, че животът ти не е чак толкова лош?

Религиозната вяра е стабилен пристан, хилядолетен продукт със своите формули за спасение и щастие, който пречи на вълните на всекидневието да те люшкат. В пост-модерното време дори върху вярата няма монопол и няма задължения. А ние доброволно просто не намираме сила да имаме вяра.


Щастието – птица е любимата формула на българите. Птичката на щастието рядко каца на рамото. Виж опашката пред тотопункта.


В нашата култура има израз „да си търсиш щастието“, но той не се свързва с България, а с пътуване и с чужбина. Нямаме този късмет в Конституцията ни да пише „Ние смятаме тези Истини да са самоочевидни, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от техния Създател с определени неотнимаеми Права, между които са правото на живот, правото на свобода и правото на търсене на щастие.“* Ако имаше подобно изречение при нас, може би гражданите щяха да живеят в по-хармонична среда и по-запазена природа, защото въпросът нямаше да бъде само в парите или в доходите от курортите, а и в щастието на гражданите. А гражданите биха се интересували повече от политика, защото щастието ги чака да бъде преследвано, а не да бъде спуснато като административна услуга от парламентарното мнозинство. И децата в детските домове щяха да имат право на щастие, освен на разкладка. Мечтая си за времето, когато всеки българин ще бъде НАПЪЛНО УБЕДЕН, че има право сам да постига щастието си.


И сега, какво казваш ти, ще попитате – ако имаме по-добри хумористи, ако имаме повече деца, ако никой не взима щастието ни за заложник, ако имаме вяра, ако сме по-толерантни и ако улиците се изпразнят от нахални просяци, ако не чакаме джакпота, ако променим Конституцията и не лъжем анкетьорите, ще станем ли по-щастливи?


Да, давам ви стопроцентна гаранция.


Предпочитам оптимистичното тълкуване на резултатите от това проучване. Предпочитам да тълкувам неудоволетвореността като огромен запас от неусвоена енергия за бъдещето.

Публикувано във вестник „Седем“ на 09-06-2010г.
–––––––––
*САЩ, Декларация за независимост

четвъртък, юни 10, 2010

Мизар - Земя



Мизар продължават с уникалните си парчета от новия албум „Детето и белото море“. Искам го!

Последните 5 секунди от клипа се говори за село Саракиново. Познавам човек, чийто род е от там и си кръсти групата „Саракина“. Светът е малък.

сряда, юни 09, 2010

Пиар тероризъм

Според непреходната мъдрост на шопа динамиката на събитията може да се опише понякога така: „Нема, нема, па си е*е майката!“


Ето и аз сега съм силно раздвоен. Дали да ви преведа статията на Юлия Латинина за последната криза в Близкия изток, или да коментирам представянето на Бойко Борисов по Эхо Москвы в предаването 48 минути.


След дълго колебание, реших да се придържам към първоначалния план, така че заповядайте – 



Пиар тероризъм 

Юлия Латинина, Ежедневный журнал.

Развалината „Рейчъл Кори“, част от "Флотилията на мира", в събота е била задържана без съпротива, арестувана от израелските гранични служители и откарана в Ашдод, където 550 тона товари ще бъдат сортирани и хуманитарната помощ ще бъде закарана в Газа.

Прихващането на „Рейчъл Кори“ е преминало без инциденти и не предизвика в публиката никакъв интерес. И напразно. Представете си, все пак, че „Рейчъл Кори“ беше оказал отчаяна съпротива срещу Израел. Това щеше да бъде PR катастрофа за Израел, независимо от броя на пострадалите. Защо се случи така? Какво попречи на борците за мир в „Рейчъл Кори“?

По мое мнение, мирното залавяне на „Рейчъл Кори“ е ключа към обяснението на това какво точно означава "Флотилията на мира" и че това е чист пиар тероризъм.

Флотилията на мира

На първо място, да припомним предшестващите събития. На 31-ви май арабският канал "Ал Джазира" и турската НТВ съобщават, че израелската военщина е устроила клане на борда на „Нави Мармара“ - един от шестте кораба, влизащи във "Флотилията на мира", и опитващи се да разбият блокадата на Газа. Западните телевизии, правозащитниците, представителите на ООН и просто хората с добра воля незабавно осъдиха кървавия израелски режим и призоваха за прекратяване на блокадата. Но изведнъж се изясниха някои детайли, които не съвпадат с версията на тези добронамерени хора.

Първо, оказва се, че мирните защитници на човешките права, запътили се за Газа, за да спасяват гладуващите деца, са отговаряли на израелския капитан: "Върви си в Аушвиц" и са пеели, полюшвайки се, "Помнете Хайбар, чифути, армията на Мохамед ще се върне". (Хайбар - за всеки случай - това е мястото, където са клани евреи)

На второ място, декларациите на мирните правозащитници твърдят, че децата в ивицата Газа гладуват и те им носят помощ. При това, не е ясно защо 90% от товара се състои от такива съществени неща за гладуващите деца, като арматура и цимент.

Трето, не е ясно защо хуманитарна помощ не е свалена в Ашдод, или, ако защитниците не обичат кървавата израелска военщина – в Египет. Египет също осъществява блокада на ивицата Газа. (И все пак, що за социален строй цари в ивицата Газа, щом дори не може да уреди производството на цимент?)

На четвърто място се установи, че по време на спускането на израелските командоси на борда, мирните активисти са били облечени в бронежилетки и с очила за нощно виждане, въоръжени с ножове и железни пръти в ръцете си, пердашили са въоръжените с пушки за пейнтбол израелци и дори са се опитали да вържат въжето от хеликоптера, по което са се спускали войниците.

Трябва да отдам дължимото на военната подготовка на правозащитниците: не всеки правозащитник би се осмелил да опита да върже хеликоптер с въже – ами ако хеликоптерът се уплаши и удари с някоя ракета и каже – то така си беше? Аз по принцип да ви кажа, че рядко военен хеликоптер, който го връзват с въже, се въздържа от подобни изкушения.

Ще отбележа един важен момент. Сред пътниците на Нави Мармара е Шейх Раад Салах. Той например, не тръгна да привързва хеликоптера. Но след като е задържан от кървавия израелски режим, под домашен арест, той каза, че цялата операция е била извършена, за да го премахнат лично, обаче израелската военна операция е била неуспешна. Лично израелският министър-председател и министърът на отбраната са разработили операцията и са изпратили въоръжени с пейнтбол оръжия войници да премахнат шейха: Значи, израелците са идиоти.

Заявлението на шейха като две капки вода си прилича с операция „лято олово“. Тогава нито един стрелец от Хамас не унищожи нито един танк и не свали нито един един хеликоптер на кървавия Израел, нападнал земята му, но Хамас смело продължи да стреля по Израел от ракети, разположени обикновено по покривите на училищата. В същото време, Хамас излови стотици активисти на "Фатах", които в разгара на войната бяха дълго и напоително измъчвани в мазето на болницата, превърната в команднен център на "Хамас".

На пето място, стана ясно, че кървавите израелски палачи са започнали да се подготвят за дискредитиране на хуманистите от IHH (фондация за правата на човека, свободата и хуманитарната помощ), подготвяли "флотилия на мира", още преди петнадесет години. Именно тогава, наетият от враговете на гладуващите палестински деца френски магистрат Жан-Луи Брюге нарече лидера на IHH Илдирим вербовчик на джихадисти за бъдеща война. Той заяви това на процеса на Ахмед Рессам, който беше съден през 2000 г. за опит за взривяване на летището в Лос Анджелис. А през 2006 г. датският институт за международни изследвания описва IHH като прикритие за финансирането на терористи: Да, всъщност, самите те никога не са крили факта, че наемат муджахидини за Афганистан, Босна и Чечня.

Тук можем да припомним накъде пътува мирният конвой – към терористичната организация Хамас, изстреляла около 4 хиляди ракети към Израел, и че броят убити първоначално е беше 19, а след това се спаружи до девет, както се случва всеки път, когато "Хамас" не успеят да подправят цифрите с Photoshop - но да не се заяждаме за глупости.

Основното е нещо друго. Да анализираме, по стъпките на Михаил Войтенко от „Морски бюлетин“, състава на флотилията. Шест плавателни съда, които превозват 10 000т товари (т.е. толкова, колкото се побират в не много голям товарен кораб, и толкова, колкото всяка седмица влизат от Израел в Газа).

Въпрос: Защо шестте кораба возят 10 000 тона, при това цимент? Отговорът може да бъде получен чрез вглеждане във флагмана на флота - „Нави Мармара“. Това не е товарен кораб, а пътнически кораб за круизи с капацитет от 1080 пътници, които ще изядат повече от това, което ще транспортират. И кой се е возил на този кораб? 700 правозащитници - минус 100 добре обучени бойци, скрити сред тях.

Този факт – един круизен кораб, 100 боеца и 600 баламурника - и ни дава ключа към замисъла. Какво се е планирало? Касапница.

Отново. 600 полезни идиоти, тъпи гяури, които са годни само за огрев, или мюсюлмани, които, иншаллах, ще станат шахиди - и 100 добре обучени хора, които не бързат да жертват живота си. Те имат бронежилетки, очила за нощно виждане, радиостанции - всичко необходимо, за да оцелеят. Нормално въоръженият човек взема със себе си пистолет, а бронежилетка не взема. Те са невероятни бойци: обличат бронежилетки, а автоматично оръжие не носят.

Тяхната задача е много проста: Израелският войник, въоръжен с пейнтбол пушка и пистолет, се спуска надолу към палубата по предварително взаимно съгласие. Нощ, глъчка, атакуват ви с ножове и железни пръти сто души, наоколо има 700: целта е израелските войници да открият огън по всичките седемстотин души. Оттук - бронежилетки и от тук - необичайно малък брой на жертвите. Девет от сто се нахвърлят на войниците. На тях не им е важно да убиват, а да предизвикат избиване.

Организаторите на акцията са сбъркали само в едно: те са решили, че хеликоптер, привързан с въже, и войници, прободени в ребрата, ще открият безразборен огън.

Но така се случва, че четвъртият човек, спуснал се към палубата, е сержант C. Той се спуска и установява, че и тримата му началници, които са се спуснали първи, – а началниците се спускат първи, защото това е армията на Израел, а не армията за пълнене на джобове, са ранени или взети за заложници. И в тази ситуация той не започва да стреля безразборно, не вика „пречукай всички!“ - Той поема командването.

Мнозина твърдят, че израелската армия се е провалила в тази операция, че нещо там не са доразузнали. Мисля, че тази операция е блестящо проведена - благодарение на своята система за обучение на войници. Това обучение е довело факта, че сержант, спуснал се върху кървавата палуба, без офицери, въоръжен с пистолет, срещу тълпата от 600 овце и 100 терориста не губи присъствие на духа и не започва да стреля, и да спасява ранените си другари. Той започва да командва.

Това е нещо, което не може да се подготви за един ден. Това е нещо, което се отглежда. Така трябва да е устроена армията.

Мирният арест на „Рейчъл Кори“, по мое мнение, е убедително потвърждение на тази хипотеза. Ако „Рейчъл Кори“ се беше съпротивлявал, състрадателният свят не би оцелял при това ново варварство на Израел. Но там е работата, че на „Рейчъл Кори“ е имало дузина моряци и седем правозащитника. За да се осигури кланица, е необходим Нави Мармара - круизен кораб, където сред стотици мишени са били скрити стотици провокатори.


Нов вид тероризъм

В Палестина, светът си има работа с нов вид тероризъм. Предишните терористи се опитваха да увеличават броя на жертвите при врага. Новото поколение терористи се опитва да увеличи броя на жертвите сред своите, с надеждата да спечели световното обществено мнение.

100 бойци, скрити сред 600 активисти - това е същото като училище с „Касам“ на покрива. В режима на получаване на информацията онлайн, потребителят не възприема смисъла, а картинката. Побеждава този, който генерира най-жалостивата картинка. Ние сме изправени пред нов вид тероризъм - тероризъм, чиято аудитория се състои от правозащитници. На мястото на обикновения тероризъм дойде пиар тероризмът.

Защо, ще попитате вие, правозащитниците не забелязват това? Лесно е да отговорим на този въпрос, ако се поровим в биографиите на тези, които пътуваха на Рейчъл Кори. Например, Мейдрид Коригън - ирландска католичка, спечелила Нобелова награда за мир през 1976 година. През целия си живот тя професионално се бори за мир, без да броим 16-те години, когато работи като стенограф. Професионално да се бориш за мир днес е възможно само на страната на Палестина. Ако гражданката Коригън иска да се бори на страната на Израел, я чака разочарование. Израел не се нуждае от услугите на гражданката Коригън. Израел се бори за мир с помощта на израелската армия.

Тук е и друг светец, безсребърникът, безкористният защитник на палестинския народ, бившият сътрудник на ООН Денис Холидей, благороден борец срещу геноцида. Геноцид г-н Холидей нарича ... икономическите санкции срещу Ирак. Г-н Холидей е бил отговорен за най-чистата и неопетнена в света програма - „петрол срещу храни“. Когато му закриват лавката, г-н Холидей в знак на протест напуска ООН.

Режисира филм, в който показва, че иракските деца умират по 5000 на месец и единственият начин да се спре това, е, отново да се връчат хранителните доставки в Ирак на чисти ръце, на г-н Холидей и на иракските власти, които г-н Холидей защитава от обвинения в корупция. Действията на Буш и Блеър Холидей нарича геноцид и расизъм.

Нека си представим, че г-н Холидей внезапно измени на идеалите си. Той отива при израилтяните и им казва: "Искам да защитя гладуващите израелски деца. Искам заедно с вас да усвоявам парите за това безкористно дело“. Какво ли ще му кажат в Израел? „Разкарай се.“

Ивицата Газа и Северна Корея

Каква е разликата между ивицата Газа и Северна Корея?

И тук, и там, има бедни и страдащи хора.

И тук, и там, властите обясняват страданията на народа с интригите на нашествениците. И тук, и там, хората са напълно съгласни с властите, а несъгласните ги разстрелват. И тук, и там отвъд границата окупаторите демонстрират безпрецедентен ръст на икономиката.

Каква е разликата?

Отсъства UNRWA - Агенцията на ООН за бежанците в Палестина.

О, ако само след Корейската война, великият вожд и учител, другарят Ким Ир Сен беше обявил 15 милиона корейци за бежанци и беше поискал съдействието на ООН, храна и най-важното - създаването на една организация, която ще предоставя тази помощ на всеки бежанец и на потомството му! Тогава вече, освен Агенцията за помощ на бежанците Палестина в центъра на Женева щеше да има и агенция за подпомагане на бежанците в Северна Корея. Тогава "Флотилията на мира" щеше да плава към Северна Корея, а Холидей и Каригън щяха да осъдят южнокорейската военщина, позорно потопила собствения си кораб, за да дискредитира умиращата от глад Северна Корея!


Резултати

И какво следва от всичко това?

Две важни, по мое мнение, неща. Първото - пълното дискредитиране на правозащитното движение като като явление. Организациите, които при основаването си провъзгласяват за цел подвига или безкористността, обикновено във второто поколение се превръщат в лицемерни бюрокрации. Един пример за това са католическата църква или Орденът на Св. Франциск от Асизи. По същия път върви и правозащитното движение.

Human Rights Watch подготвя доклад за нарушаването на човешките права в Израел, без да обръща внимание на диктатурата и убийствата на „Хамас“. „Амнести интернешънъл“ защитава правата на члена на "Ал Кайда" Муазам Бег. Това не е случайно. Това е идеологически съюз на европейските леви, мразещи буржоазната демокрация, с най-активната сила, която воюва с тази демокрация.

По време на 1930-1940г. „полезните идиоти“ защитаваха мирния СССР от машинациите на прокълнатите империалисти. Сега защитават мирния „Хамас“ от кървавия израелски режим.

Второто важно нещо - няма вече ООН. Има международна бюрокрация, която престана да бъде средство за решаване на проблеми и се превърна в инструмент на тяхното създаване. Няма нито един проблем, който международната бюрокрация да се е заела да решава и той да не се е превърнал във вечен проблем. Ако на международната бюрокрация и хрумне да помага на гладуващите в Африка - Африка винаги ще си остане гладна. Ако на международната бюрокрация и хрумне да помага на палестинските бежанци - бежанци винаги ще има.

След задържането на „Флотилията на мира“ Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун поиска „да се допусне помощ до Палестина“.

Извинете ме, но само идиот или корумпиран може да твърди, че Газа се нуждае от още хуманитарна помощ. Газа е мястото, където гладуващите тийнейджъри, които пробиха блокадата на Египет, си накупиха масово мотоциклети. Газа е място, където раждаемостта е няколко пъти по-висока, отколкото в Ливан, защото всяко новородено веднага става бежанец и получава помощ от страна на ООН: колкото повече деца, повече помощ.

Проблемът на Газа не е в липсата на хуманитарна помощ - тя е затрупана с нея до ушите си. Проблемът на Газа е, че терористите от "Хамас" прибират хуманитарната помощ, предоставена от ООН, и я разпределят – друг източник на доходи в ивицата Газа не съществува. Всякакви други източници на доход, или принадлежат на "Хамас", или им плащат данък, или се изкореняват, като Ходорковски. Проблемът на Газа не е в липсата на хуманитарна помощ, а в самата хуманитарна помощ.

И начините на използване на мирната хуманитарна помощ, както и начините за използване на мирния атом, са, както историята с „Флотилията на мира“ показва, все по-разнообразни, и мисля че кориганите и холидеите от цял свят много рискуват, ако поемат със следващия хуманитарен конвой. Защото той може да бъде потопен от кървавата израелска военщина, точно както кървавата полска военщина атакува Гляйвице[през Втората световна война, използвано като повод от Германия да нападне Полша - К.], а империалистите-белофини нападнаха Майнила [през Зимната война, използвано като повод от СССР да нападне Финландия - К.].

Но какво да се прави – борбата за мир и цимент за гладуващите палестински деца изисква жертви.

вторник, юни 08, 2010

Раздаващият картите

Любчо Георгиевски в предаването „Во центар“ с Васко Ефтов. Целия епизод можете да видите тук.

„На възраст идеален за национален герой, който ще влезе във всички учебници по история, ако го убият веднага, за да могат да му вярват, и идеален за национален предател, ако поживее още малко време, за да го видят що за стока е бил.“- Любчо Георгиевски.

Спокойно можем да смятаме това за неговия политически епитаф.

Наистина, доста е казано и написано около Л.Г., някой би добавил и достатъчно, но е пренебрежимо малък броят на тези, които смятат, че би трябвало изцяло да бъде игнориран.

Воден от чисто публицистични мотиви, просто не мога да го заобиколя – като комета, някога сияйна, а днес леко мъждукаща, която упорито, периодично се появява на нашия политически небосклон.

Мнозина искат да припомнят, че беше нещо обичайно в македонската политика да влитат недоказани в своите професии хора, че Любчо е бил лош поет.

Когато днес чета някои от неговите творби, с моя скромен книжовен авторитет, мога да кажа че той е добър поет.

Притежава почти всичко, което изисква изкуството: стил, провокация, настроение, и въпреки че не използва твърде много метафори и фигури, притежава извънредна разказваческа спойка на ницшеанизъм и градска епика, силни послания, и накрая, скептично е настроен към историческите митове и социалистичкото всекидневие.

Съгласно пънк-естетиката, от първо лице проявяваше известна мръсотия и низост, с цел да разбие санитарността на комунизма, както и някои порнографски изблици - което вбесяваше комунистическите пуритани, докато неговите политически противници го цитираха непрекъснато, като че ли цитират Есенин.

Някак си и това отмина.

Общоизвестно е, че не вярваше в оцеляването на несправедливата югославска федерация и беше измежду първите (ако не и пръв, между политиците), който смело изнесе идеи за македонската държавност.

За разлика от неговите поетични импулси на визионерство или на хазартни залози на безскрупулен опортюнизъм, останалите политици бяха или в късна есен, заглавичкани в идеологически заблуди, чакащи депеша от Белград, или пък знаеха всичко, но конформистки мълчаха. Въпреки че, от дистанцията на днешния ден, неговата постъпка да е революцинна в локални, в македонски рамки, тя не е такава за Сърбия или за Хърватско, където национал-дисидентите се появяват още от началото на 60-те. Нито пък е имал случай да бъде прогонван, малтретиран и затварян за идеите си, за да покаже от какво е направен.

След това беше възвеличаван като божество, прославян като рокендрол фронтмен, обожаван като войвода. И никога достатъчно! В опит да разшири възхищението и у старата номенклатура, през 1998 год. той реши да пощади (не)реформираните комунисти.

Заемането на премиерския пост трябваше да разчисти сметките на Л.Г. с народа. И така, от тук нататък сам си е виновен за всичко!

Ако изключим войната, в която не се прослави в никакъв случай, в редицата обвинения се отличава онова, което е непростимо за един политик при нас – че е корумпиран и че краде.

И днес, когато го питат колко е богат, Любчо проявява калимеровски гримаси, че не е единственият, който е излязъл като бизнесмен от политиката.

Хубаво, това ме потсети за средното училище и за манталитета на който ни дресират в нашето лицемерно общество: Ако избягаш от час, отричай до последно, твърди че си закъснял, че си бил в лечебницата, размахвай си бележника, самоунижавай се безкрайно, но не вярвай на учителските думи, че е по-добре да си признаеш, че си избягал от час, защото веднага след това ще последва – какво нахалство, как не те е срам!

Любчо отива в другата крайност, във фатализъм – ако не мога да бъда най-обичан, тогава нека бъда най-мразен. Никога по средата.

На пръв поглед изглежда така, но аз си мисля, че става дума за още едно увлечение, за хазарт. Въпреки всичко, Любчо, нарцисоидно и без усет, изглежда така, като че ли притежава непоколебима вяра в себе си, и като че ли вярва, че някои от неговите пропаднали идеи внезапно ще се окажат верни и отново ще го катапултират на политическата сцена (особено когато неговият вечен съперник Б.Ц. го играе опозиционер).

Васко Ефтов, сензационалист както обикновено, максимално опростяваше тезите, (вероятно според интелигентността на редовните си зрители), но и без това няма да навлизаме дълбоко в любчовите безмислици.

Все пак, той е политик от старото поколение, параисторик, безнадежден месия.

Тотално е остаряло и контрапродуктивно идеологизирането на македонеца, в което до ден днешен се упражняват и ВМРО и СДСМ.

За да бъда по-ясен, ето за каква идеологизация намеквам: да бъдеш македонец подразбира пакет от възгледи по отношение на цялата история, изкуството, науката, вкуса към определени напитки, како и отношението към съседните нации; например неприятел спрямо българите или неприятел спрямо сърбите, а по-натам да се самоопределяш изключително като славянин или като античен македонец, да величаеш само историческото ВМРО или само партизаните и т.н.

Не народът, както твърди Любчо, а елитите ни са с провинциален комплекс, че именно някой от нашите съседи трябва да влезе в ролята на колонизатор, който ще посредничи между нас и света, вместо директно да комуникираме с белия свят, а ако все пак се наложи да търсим покровител, това нека бъде некоя прилична европейска държава.

Идеята за подялба е факт, която някои антиглобалисти, левичари и интелектуалци поддържат, изразяващи съмнение в концепцията на мултикултурализма на западния либерализъм. Но специфичното е, че когато се говори за подялба тук на Балканите, това никога не се случва с мирни средства, както би се случило например в Белгия, а само по пътя на войната.

И въобще, лайняна е и е тоталитарна всяка идеология, при която за собствените ти лайна са ти виновни другите.

Както и да е, в настоящия момент, когато изглежда, че предозираме с количествата партиотизъм и се чуват съобщения, че ще гърми заря и ще се предават щафети по площада, има и добра и поучителна страна появяването на Любчо.

Той ни подсеща за относителността на любовта в политиката, на клетвите от и за народа, изключително добре изказана в няколко реплики в „Слънчева светлина“ на унгарския гений Ищван Сабо: „Нашите политици лъжеха народа, че правят добро/и народот лъжеше политиците, че им вярва!“

Любчо, поне поетично усещаше това: „И заедно играем, защото всичко е игра, в която те са залога, а аз раздавам картите.“

Алекс Букарски, статия в Дневник

Блогът на Алекс.

понеделник, юни 07, 2010

Въпрос по география

До къде го докарах да се обаждам по темата за Израел и палестинците, но имам два въпроса:
1. Погледнете картата на ивицата Газа:


Вижте по-голяма карта

Защо, по дяволите, разните „Конвои на свободата“ трябва да минават по море? Защо хуманитарните помощи да не влизат по суша през приятелски Египет, след като имат проблем да минават през сухопътен Израел? Да не би да няма ГКПП-та между двете приятелски страни Египет и Газа?

2.Въпрос – чухте ли 9те жертви, дадени на първия конвой от каква националност са? Има ли сред тях палестинци (в широкия смисъл – араби и евреи)? (без майтап, но никъде не чух „от коя страна на барикадата“ са)

3. Въпрос: ако правим разграничение между евреите като народ и Израел, като държава (абсолютно разумно предложение) трябва ли да правим разграничение между палестинците и Хамас?

Германският модел

Едва ли много хора помнят една леля, която преди години по предизборни кампании обичаше да въвежда „немския модел“ в България.

Поне две рекламни кампании в момента припомнят „немското качество“ (едната дори с препратка към класическите филми на Тереза Орловски)

И така, с въоръжен с лозунга „Немско значи висококачествено“ се запътих към ул. „Индустриална“ 11, където в момента се провежда изложбата „Измерението на повърхността – комуникационният дизайн в Германия“, част от Sofia Design Week

Недостатък е трудната достъпност на изложбата. ул. „Индустриална“ 11 е всъщност помещение в бившия хладилен завод, малко след Сточна гара, до там може да се стигне с трамваи 9, 18, 3. Заради ремонтите трамваите едва пъплят по нетипични маршрути, така че се запасете с търпение.

Втори недостатък е, че никъде не пише работното време, и воден от информацията, че откриването на изложбата е било от 19 часа, акостирах на следващия ден в 19 на галерията. Затворено.

Работното време на изложбата е (почти) типично немско - от 12 до 19 часа, което прави посещението в работен ден предмет на сериозна организация.

Самата експозиция е окей, макар че, признавам си, очаквах много повече. Очаквах нещо като решени задачи – немски дизайнери се сблъскаха с комуникационния проблем Х, мислиха, стигнаха до гениалното решение Y и ето го на снимката Z.

Но не е точно така. Всъщност, в 6 категории са подредени немски дизайнерски студиа и на мен повече ми прилича на световна хайка за клиенти, отколкото на истинска изложба, защото така и не ми стана ясно организаторите по какво различават комуникационния дизайн от обикновения и защо представянията трябваше да са от вида фирма-портфолио

На мен най-интересни ми бяха инфографиките, 6-та секция – системи за ориентация и 1-ва секция, типографията. Очаквах и някакви уеб сайтове в цифровия дизайн, с възможност за интерактивност (за да се убедя, че примерите са читави). Е, не беше точно така, непрекъснато дънят някакви рекламни клипчета на коли.

Но изложбата определено си заслужава, просто си планирайте времето за посещение внимателно.

Внимание: Галерията няма собствена тоалетна, в някакво барче наблизо имало, не съм ползвал.

Въпреки депресивния квартал, хладилният завод се превръща в модерен бизнес център, благодарение на братя Василеви.

Формата на изложбата е доста иновативна. Готови контейнери с чекмеджета, което спестява адски много мъки по подреждане и събиране на експонатите. Браво!

Корпоративната идентичност на Мерцедес плюс шрифта на Дойче Бан (не този вдясно, има го на друго място) - безценно!


Система за ориентация на многоетажен паркинг в Москва, в която кирилицата изглежда като правена от китаец, да не говорим, че водещи дизайнери бъркат Э и З! Клик за по-голям размер. Изумително е как може нещо толкова немарливо да се показва като пример за немски дизайн.


Интерактивен дизайн, върху който нямате никакъв контрол, нито върху звука, нито върху това, което се вижда на екрана. Отстрани вместо описание на казуса имате описание на фирмата.


От библиотеката си набелязах барем две книжки за вкъщи ;-)
Жиците са защита срещу крадци.

неделя, юни 06, 2010

Купон за Гошо

Миналата година едвам издържах „Цвете за Гошо“, защото отидох в деня, в който само метъли мъчеха китарите и уредбата. Добре поне, че времето беше хубаво.

Тая година обаче беше добре, забавлявах се. Докато отивах към събитието (доста късно) слушах Маричков с песента от „Вчера“. Като стигнахме беше „Атлас“, после „Монолит“ и завърши Милена.

Племенницата ми Дарина (5), която прекара част от концерта на раменете ми, докато от сцената забиваха „Монолит“ сега иска от мама и тати да я запишат на рокендрол танци ;-)

Още очевидно не прави разлика между видовете рокендрол, но посоката е правилна.


„Монолит“ са във форма. Повече от 15 години не ги бях засичал.

Не видях обаче в тъмното много познати. Ако сме се разминали, жалко.

събота, юни 05, 2010

Точката на пречупване е Израел

Новини от последните дни ме върнаха преди повече от 20 години, когато Израел беше врагът, а Арафат – приятелят на цялото прогресивно човечество.

Мина се време и разбрахме, че сме били част от най-ретроградното човечество, огледалото се обърна и се сприятелихме с Израел.

„Флотилията на свободата“ е пиар мероприятие, проведено от Турция, в негласен съюз с Хамас – организацията, която „управлява“ Газа след извършен негласен преврат и чийто reason d'etre (причина за съществуване) е борбата с „ционисткия окупатор“. Ако този „окупатор“ провежда скучни митнически проверки, той не изглежда толкова страшен и определено не го докарва до причина за съществуване на организация от типа на Хамас, затуй трябва да бъде разръчкан.

Тоест, единственият изход е следният - трябва да се предизвика скандал с Израел, колкото е възможно по-грандиозен. Сега, какъв е проблемът тези товари, с чисто хуманитарен характер, да преминат през нормален гранично-контролнопропускателен пункт? Че Израел желае смъртта на жителите на Газа и няма да ги пропусне? Презумпцията, че израелците са шейтани по природа, чиято главна цел в живота е убийство на децата в Палестина (теза, която, между другото се тиражира и от турски сериали), не е сериозна за хора, които са информирани и цивилизовани.

Значи?

Значи, целта е била да се наруши граничният режим и да се предизвика възможно най-острата реакция на Израел. Целта очевидно е постигната.

Колко е виновен Израел? Да се обърнем към аналогии от цивилния живот – каква е разликата, например, ако ученик удари плесница на учител или ако учител удари плесница на ученик? Очевидно, по силата на авторитета, възрастта и служебното си положение, плесницата ударена от учителя е с много по-голяма тежест и обществена опасност и може да доведе до много сериозни наказания, включително и до лишаване от учителски права. Най-тежкото наказание, грозящо ученика, е изключване от училище. По същия начин, заради непремерената реакция на няколко командоси, и абордажа в неутрални води, Израел става жертва на демократичното си устройство и принадлежността си към западния свят и ще трябва да си плати прескъпо. Наказанията, които могат да го постигнат, са многократно по-тежки от тези, които понасят активистите на Хамас за обстрелването на мирно население с ракети, и взимане на собственото си население за заложници (криейки се като мишки в жилищни сгради и болници, докато обстрелват).

Въпреки всички приказки за някакво могъщо еврейско лоби, което управлява едва ли не целия свят и световните медии, истината е банална и е точно обратната. Във всички демократични и цивилизовани държави мюсюлманско-арабските избиратели са в десетки, ако не в стотици пъти по-многобройни от евреите. Затова всеки демократично избран политик има едно наум, когато говори по този деликатен въпрос и затова принципните позиции са толкова рядко срещани.

Така че, тая работа с корабите ще продължава, защото Хамас и управляващите в Турция само печелят от нея, както и да се развият нещата – или израелците ще излязат виновни в някакъв нов инцидент, или пък ще излезе, че са показали слабост и не могат да противостоят, което ще стовари цялата мощ на „доброжелателите“ им върху тях. Лично аз очаквам флотилия след флотилия „на свободата“ „на борците за свобода“ и т.н. да пътуват в посока Газа. Да не говорим за третия, невидим съюзник, който присъства неявно в съюза Ердоган-Хамас. Който също е банално известен, но трябва да се погледне с непредубедени очи към потоците на капитали в Газа, за да се плесне човек по челото.

Още в по-деликатно положение се намира САЩ. Предишната администрация допусна да се разпростре извън възможностите си (не само финансово), без да се съобразява много-много с мнението на съюзниците си, и сега рискува да загуби дори традиционни позиции и съюзници в Близкия изток и света.

Турция в момента вече предпочита да бъде лидерът на Близкия Изток, а не най-добрият съюзник на САЩ. Това, между другото, и в България ще се усети много сериозно.

САЩ ще трябва да избират между Израел и Турция – между малък, но верен съюзник и между огромен, колебаещ се в момента съюзник. Самият избор е много губещ ход и не знам как ще излязат от положението.

Междувременно, беше загубена Украйна (надявам се, временно), положението в Грузия засега е стабилно, но какво ли ще бъде след 2 години? Тайван почти е паднал като зряла круша на Китай, базите в Япония също се клатят. Евросъюзът е в тежка системна криза, не само финансова. Докога ще може да се удържа положението? Да не забравяме и тежкото финансово-икономическо положение.

Готови ли са САЩ да водят още една война, за да не се сринат и те в пропастта? Помнете точката на пречупване.

Нали знаете че при загубени войни се отстъпват гранични територии?

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)