неделя, февруари 28, 2010

Когато качеството прерасне в количество

 Хаити, януари 2010, източник

Само в рамките на два месеца две земетресения раздрусаха западното полукълбо.


Хаити, 12-ти януари 2010

Статистика:

  • Сила — 7,0 бала, (Рихтер)
  • Засегнато население: 3 000 000 души.
  • 250 000 разрушени жилища
  • 30 000 разрушени обществени сгради
  • 250 000 жертви (само потвърдените!)


Чили, 27-ми февруари 2010

Статистика:

  • Сила — 8,8 бала (скалата е логаритмична, т.е. силата е 500 пъти по-голяма от тази в Хаити!)
  • Засегнато население: поне 8 000 000 души (Само в столицата живеят към 7 000 000)
  • Няма данни за броя разрушени сгради, но нищо подобно на горните цифри.
  • 300 жертви (потвърдени)


Извод: Качеството на управлението не се измерва само в пари, а и в човешки живот. Още някой да си мисли, че не си заслужава да се интересува от политика?


Жокер: Спомнете си колко често не работят автоматите за билети в градския транспорт в София и автоматите за таксуване на магнитни карти и можете да помислите защо. И дали това има връзка с евентуалните щети от евентуалното (но неизбежно) земетресение в България.


Можете да си спомните и антибългарското интервю за работа на една дама, която трябваше да бори такива бедствия. И дали оставката и е провал за България или за някой друг. И кой бди над нас в момента.

PS. Излишно ли е да обяснявам какви щяха да са числата, ако Алиенде беше успял?

.

четвъртък, февруари 25, 2010

Двусмислената гъба

Гледната точка на романтика...




...и гледната точка на циника ;-)



.

вторник, февруари 23, 2010

Влатко Стефановски в София

В петък Влатко Стефановски направи страхотен концерт в Sofia Live Club и аз бях там!

Отидохме с Пейо и с още няколко човека, и вътре ни чакаше изненада — ситуацията въобще не беше като на концерта на Фолтин, когато си намерихме сравнително лесно място. Това е Влатко Стефановски, суперзвезда от европейски, а не просто от балкански мащаб и тълпата беше внушителна, не само по масите, но и между тях...

Намерихме си място на бара в малкото помещение и гледахме сцената през рафтовете с алкохол. Пак беше по-добре от това да се бутаме в тълпата на пътеката между масите, където просто нямаше нито едно място с добра гледка.



Влатко започна с парчета от последните си албуми, после изсвири неща от блус албума си. Тук с Пейо леко се разминахме в оценката, кои са по-яките парчета. Аз повече клонях към блус парчетата ;-)

После се включи и Теодоси Спасов (или май беше преди блуса?). Теодоси също е виртуоз, комбинацията беше убийствена и се получи невероятен концерт.

Концертът завърши със старите и златни парчета от албумите на "Леб и сол" от средата на 70-те — "Скопие", "Као какао", "Учи ме, майко" — почувствахме магията на една от големите рок групи на Югославия и духът на 70-те за малко влезе в залата. Оу, йеее!

PS. На масата пред нас седеше не кой да е, а любимият министър на цял един народ — Румен Петков. Изненадах се в началото, че има толкова добър вкус, но после той си влезе в имиджа, през цялото време разказваше вицове на съседите си по маса и изглежда това, което се случваше на сцената, не го вълнуваше особено и беше от малкото хора, които си тръгнаха преди края на концерта.

Споделих на Пейо, дали Р5 знае, че зад него стоят големите му интернет душмани (по едно време всеки материал, който пишех против него, се препубликуваше в Капитал)




Леб и сол, "Йовано, Йованке"

Леб и сол, "Учи ме, майко"

понеделник, февруари 22, 2010

Героят на нашето време.

Покрай подготовката си за последното издание на "Пристрастно", събрах доста материали за човека, който концентрира вниманието ни през последните дни - Алексей Петров.

А и ме подсетиха, че ще е хубаво да възродя един позалязъл жанр - биографичният очерк, който журналистите отпреди 89-та за нищо го нямаха. Тогава се "бичеха" биографични очерци под път и над път — за звеноводи, герои на социалистическия труд, комунисти и отговорни другари.

И така, ровейки из материала, постепенно пред мен се очерта биографията на един патриот, бизнесмен  и човек, който никога не е робувал на трудовото законодателство.

Нашият герой е роден на 23 април 1962 г. в тетевенското село Градешница, тогава Ловешки окръг. Най-независимият и най-достоверен политически ежедневник обаче твърди в просълзяващ материал, че героят е роден под името Асан Ибримов Омеров. Нима е важно това?

Друго е важно. Малкият Алексей "завършва основното си образование с отличен (5.60) и примерно поведение в основното училище "Христо Ботев" в тетевенското с. Глогово".

Тъй като и произходът му е безупречен — "произхожда от бедно селско семейство" и "няма близки и роднини, засегнати от мероприятията на народната власт и такива зад граница в капиталистическите страни", вратите към кариера по времето на народната власт са широко отворени пред него.

"При проведения с 15-годишния младеж разговор той е изразил желание да учи в СМУ (не музикално, а милиционерско училище) – Пазарджик. Така началникът на отдел "Кадри" и началникът на ОУ на МВР в Ловеч предлагат Петров да бъде приет за курсант."

И аз да бях, щях да предложа Петров за курсант. Ето нещата, които го отличават от връстниците му:

"В секретния личен формуляр на МВР "Кадри" Алексей Петров е попълнил, че е от български произход и не е сменял името си."

"През свободното си време изпълнявам поръченията на ДКМС и помагам в домакинството". (отговор в анкетата за кандидатстване)

"Въпросникът за проучване е изискал да се посочат и лицата, с които кандидатът дружи. Петров е изброил трима души – единият е дружинният председател, а другите двама са ръководители на ДКМС."

В друга графа е посочил, че е бил е в кръжок "Млад приятел на МВР"

Това за младия приятел много ми хареса, защото ми напомни за един друг държавник, много близък до президента Първанов (или поне толкова близък, колкото и президентът Буш)

През 1981 г. той завършва СМУ в Пазарджик с общ успех отличен 5.71 (пак отличник!) и през август същата година е назначен в поделение №72620 – Мотомилиционерския батальон край резиденция "Врана", който по това време се води към Софийско градско управление (СГУ) на МВР.

През март 1983 г. той подава рапорт до началника на СГУ с молба да кандидатства във Висшия икономически институт (ВИИ) "Крал Маркс" (днес УНСС, б.а.)

Обърнете внимание! УНСС е стара любов на А.П. Така и не мога да разбера успял ли е да учи там, но впоследствие със сигурност е успял да преподава там.

Втора стара любов на А.П. се оказва таксиметровия превоз —

На 25 ноември 1985 г. старшина Георги Георгиев, колега на Алексей Петров, го поканил на гости да празнуват рожден ден. Черпили се с водка, играли шах и слушали музика. След това цивилно облечени излезли и на трамвайната спирка "Бъкстон" и се качили в такси, което било без шофьор. Шофьорът, който пиел кафе със свой колега, настоял да излязат от колата. При възникналия спор баретите и двамата шофьори започнали да се заплашват взаимно и да се блъскат. Само дошлите милиционери от близкото Шесто РПУ предотвратили по-нататъшното разрастване на спречкването.

В доклада на началника на Шесто РПУ обаче е записано, че двете барети са били употребили алкохол. При оценката на инцидента ръководството на специализирания батальон е преценило, че баретите не са предприели истински действия, тъй като специалните им умения позволявали много бързо да се справят с двамата шофьори, макар и единият да е успял да се "въоръжи" с крик. Въпреки това Алексей Петров е наказан с "Предупреждение за непълно служебно съответствие".


Какво се случва след това? Естествено, Алексей Петров купува омразната му таксиметрова фирма.

През 1988 г. Алексей Петров е приет за член на БКП. Обаче, избухва демокрацията само година след това и героят "е преживял значими идейни колизии в процеса на професионалното и образователното си развитие" (из психологическо изследване в МВР). Чашата прелива, когато през есента на 91-ва година СДС печели изборите.

Алексей не е машина, не е робот, той е способен на истински чувства. Разочарованието от политическата обстановка поражда друг инцидент:

на 18 октомври 1991 г. е регистриран нов инцидент с Алексей Петров. Констатирано е, че при него той отново е употребил алкохол. Обект на буйството му се оказва пазачката на прелеза на ул. "Я. Сандански" (днес "Вардар", б.а.) и бул. "Стамболийски". Той тропал на по прозорците на будката на жената и разбил външната врата в желанието си да й прави компания

Двайсетина години след този случай, той открива необходимата му човешка топлина у Кристина Патрашкова:

"Направих едно голямо интервю с него и покрай него между нас се формираха и човешки отношения."

Неформални контакти го свързват и с Явор Дачков:

Нямам нищо общо с в. „Галерия”... само съм заместник главен...
Не съм се виждал често с Алексей Петров, няколко пъти. Ползвали сме информации от него."

За да е сигурен, че никога повече няма да остане без човешка топлинка (ако журналистите от Галерия го изоставят?), той закупува заведенията, където тя се предлага на свободния пазар.

"Алексей Петров по това време е живеел във ведомствен апартамент, намиращ се на ул. "Яне Сандански". През септември 1990 г. той е сключил договор с управление "Тил" на МВР за закупуване на ведомствения апартамент, като се е задължил да работи в системата на МВР най-малко още една година. Това и прави."

Нещата се нареждат късметлийски, защото през 1992-ра година той напуска МВР и не се налага да връща апартамента. По-нататък следват бизнес и академична кариера, за които може би ще трябва да пиша отделно, както и неговият апогей — признанието лично от министър председателя за неговата роля като "лоялен гражданин" на републиката. Жалко, че Първанов, който пази навремето таксиметровата му фирма, така и не успява да му връчи "Стара планина".

Днес този заслужил гражданин живее заедно с "Антон Петров – Хамстера, Филко Славов – бивш шеф на отряда на баретите, Никола Филчев – бивш главен прокурор, Борислав Борисов, ректор на УНСС и съветник на българския президент в едно китно софийско предградие на частната уличка "Арарат". Същите живеят в къщи от по над 250 квадрата – иначе има и доста простосмъртни барети, всичките бивши, които обитават луксозен блок."

Кого арестувате вие бе? Ветеранът от клуб "Приятели на МВР"!

Може би ще следва продължение...

петък, февруари 19, 2010

BlogMasters 01

Присъствах на BlogMasters01 в хотел Holiday Inn и дори бях лектор там ;-)

Започнах малко с криво със задръстване по околовръстното и с проблеми с паркирането пред хотела. Слава богу, нямаше никакви проблеми с безплатното паркиране, а очаквах да олекна сериозно. Подземният паркинг на хотела обаче има тоя недостатък, че е достъпен през едно много тясно тунелче. Винаги съм мрънкал против типично българската простотия, как успяхме да организираме дефицит на паркоместа на поляните в Младост 4.

Хотелът е приличен, но има твърде много претенции. 8 лева за шише минерална вода?! WTF?!

Бях с първа лекция, така че ....

Остатъка от материала можете да прочетете на новия ми професионален блог, където ще публикувам материали, свързани с моята професия - Интернет. Днес за пръв път го показах пред публика ;-)

Той ни вижда на рентген

Вчера присъствах на простеста срещу приемането на поправките в ЗЕС на площада пред Народното събрание. Бяхме около 30-тина човека, не беше много студено, но беше влажно, така че постепенно се окостих от студ.

Мария беше захапала микрофона, повдигаше духа на сбирката и ни информираше какво се случва от пленарната зала, редовно осведомявана от Асен.

Имах любопитна случка.

По едно време се появи човек с камера на рамото, носещ микрофон на една от националните телевизии.

Дойде право към мен и Ники Русиновски. Започна да ни говори без покана:

"Сега ще спрат отвличанията"
"Моля?" - питаме ние.
"Аз ви виждам като на рентген"
"?!?"
"Знам ви защо протестирате. Вие искате отвличанията да продължат, а тези, които отвличат плащат ето това."  — и сочеше една от лепенките "Аз не съм терорист", която бяхме лепнали на оградата на паметника. —"Като вас съм виждал хиляди такива."

С Ники се спогледахме. Очевидно не сме свършили много добра работа с осведомяването на обществеността.



Той вижда като рентген. Нарочно публикувам снимката му, защото знам, че няма от какво да се притеснява, защото няма какво да крие нито от полицията, нито от обществото.

PS. От хора, близки до телевизионните среди, научавам, че човекът бил свестен, но чувството му за хумор било странно. Ако е така, съжалявам че не съм го разбрал правилно.

сряда, февруари 10, 2010

Злоупотреба с плашила

Смятам истерията около ГМО и глобалното затопляне за вече преминаваща в ирационални измерения.

Генномодифицираните организми (ГМО) не са само царевица и картофи. Тук освен растенията влизат и много животни и дори бактерии.

Очевидно протестите срещу ГМО са срещу земеделието, използващо ГМО растения, което пък е до известна степен странно - защо само срещу растенията. Добре е протестиращите малко да се изяснят на широката общественост.

Аз лично също съм против отглеждането на генномодифицирани селскостопански култури в България, не защото съм убеден във вредата от тях (която така и не е доказана), а защото от политическа и пазарна гледна точка е добре да сме страна, свободна от ГМО — няма как да се състезаваме с големите в земеделието, но поне можем да се състезаваме на малките и специфични пазари, като тези за био храни, например. Хипотезата за създаването на супер плевел все още е само хипотеза. Искам да ви напомня, че много по-голяма опасност е демонстрирало въвеждането на чужди генетично чисти видове в местни екосистеми (като зайците и котките в Австралия например).

По времето на социализма генното инженерство беше национална гордост и новите сортове царевица и домати първо прибираха награди по панаирите, а после всички ги хапвахме сладко-сладко на трапезата. Досега не ми се е случвало домат да ме захапе.

Вече на няколко места чета (например тук и тук), че американците са шишкави, защото ядат ГМО царевица. Няма такова нещо другари. Дебелее се от всякаква царевица, дори от най-кристално чистата генетично царевица. Братята американци прекаляват с царевицата и въобще със зърнените храни. Ако ви е дебел гъза (огледайте се), вероятно това се дължи на прекаляване с храни, съдържащи нишесте и захари. Въпросът "Какво значи прекаляване?" е предмет на съвсем друг разговор.

Подобен е проблемът с глобалното затопляне. Не знам дали има глобално затопляне, но глобална промяна на климата има. Можете да сравните състоянието на т.нар. вътрешни морета (Аралско, Каспийско, ез. Чад, Мъртво море) преди 30 години и сега. Същото важи и за горите. Фактът, че глобално се злоупотребява с глобалната промяна на климата по политически и икономически причини, не означава, че глобална промяна на климата няма.

Ако сега продължат безотговорните приказки, че това, което се случва с природата, е естествен процес, а не резултат от човешката дейност, това ще даде аргументи на тези, които безразборно горят петрол и газ, изсичат горите и по всякакъв начин унищожават за вечни времена природата.

Освен това, от теория на управлението е известно, че система, преминаваща от едно състояние в друго, обикновено е подложена на големи сътресения (преходни процеси). Ефектът е същият като при падане на топка отвисоко - топката подскача няколко пъти (включително се движи нагоре в част от времето!) преди да застане мирно на земята. Което на практика означава, че отивайки към ново състояние на климата (независимо дали по-топло или по-студено), ще минем през МНОЖЕСТВО климатични екстремуми - наводнения, урагани, необичайни захлаждания (да, именно!) и необичайни затопляния. И това няма да трае само 5-10 години. Така че най-добре е да си седнем на задника, да садим дръвчета и да пазим равновесието, и да не люшкаме много клона, на който седим.

Да ме извиняват приятелите ми, които са ангажирани с горните каузи, но прочитайки n-тата новина за мутирали дебели американци от плюскане на генетично променени пуканки и хамбургери и за "заговора глобално затопляне", почва да ми идва нанагорно.

вторник, февруари 09, 2010

Само 16 свободни места на BlogMasters!

Натрупахме история и практика и вече е време да разкажем как става тая работа с блоговете:

Какво е блог? Как да комуникираме с тази нова медия? Защо ми трябва да си правя блог? Как да изградя общество или да достигна до това, което ми е нужно? Как да накарам един блог да публикува нещото, което искам? Има ли разлика между личен и корпоративен блог? Какво е поведението на един човек пишещ в блог. Защо не можем да си говорим с блогърите? Как да създадем подходящо съдържание за блога си, как да привличаме читатели, как да комуникираме с публиките си?


На 19-ти февруари 2010 г. ни очаква страхотно събитие, на което и аз ще бъда лектор, където и други лектори с голям опит в Интернет (далеч не само като блогъри), ще ви разкажем какво, кога, как и защо да се прави с блогове днес. Събитието не е безплатно, затова пък ще бъдем по-старателни.

Подробностите ще намерите на сайта на събитието. Побързайте, останаха само 16 места!


неделя, февруари 07, 2010

Уникалните комикси на Александър Станковски


След като говорихме за безумния кич, в който ще се превърне центърът на Скопие, ако се реализират плановете на сегашното правителство, искам да балансирам общото впечатление с един талантлив художник и автор на комикси - Александър Станковски.

Първият е "Неидентефикувано" (неидентифицирано)

Боксов мач между Хитлер и Сталин (кадър)


Вторият е "Малцинствата на реалността"

Татарчев, както се сещате от репликата, е българин.  ;-)

В друг епизод от същата книжка играе и Ванче Михайлов

Всички книжки, излезли до момента можете да намерите в канала на Александър Станковски (можете да се логнете с фейсбук акаунт), и предупреждавам всички - големият червен знак с числото 18 не е хич случаен! Не препоръчвам на непълнолетни и чувствителни лица.

Двете горни книжки можете да свалите лесно от тук.

.

петък, февруари 05, 2010

Плановете за македонско Възраждане



Това са плановете на сегашното правителство на Македония как да изглежда Скопие през 2014 г. Паметници, фонтани, мостове и сгради. Някои от паметниците са на познати исторически фигури.

Аз се сещам за идеите на някои хора да префасонират хотел България по същия начин, (кубета, шпилове, колонади) а и за шедьоврите на новоархитектурата в полите на Витоша.

Баварският крал Лудвиг II е имал подобни идеи, но те поне са се оказали туристически привлекателни.

Линкът ми беше пратен и от читателя на този блог Анонименъ, който го коментира така:

"Това е шестминутна презентация на плановете на Н. В. Цар Никола I Македонски Велики Имеборец Градител Възродител за бъдещия архитектурен и градоустройствен облик на центъра на престолния му град Скопие."

„Очевидно алкохолизиран 53г българин“

Официалното съобщение на франкфуртската полиция за инцидент с „Очевидно алкохолизиран 53г българин“

POL-F: 100204 - 160 Flughafen: Fluggast randaliert im Flugzeug

Frankfurt (ots) - Ein augenscheinlich alkoholisierter 53-jähriger Bulgare war am Mittwochnachmittag Anlass für einen Polizeieinsatz. Der Flugkapitän einer Lufthansa-Maschine aus Sofia hatte schon im Anflug auf Frankfurt mitgeteilt, dass an Bord ein Fluggast keinerlei Weisungen der Crew befolge und randaliere.

Nach der Landung auf dem Frankfurter Flughafen gegen 16.00 Uhr waren mehrere Polizeistreifen zur Vorfeldposition entsandt worden, um den Sachverhalt abzuklären. Von Crewmitgliedern wurde mitgeteilt, dass der 53-jährige fortwährend die Anweisungen des Bordpersonals nicht befolgte und sich auch sonst unangemessen benahm. Zu den Anweisungen zählte unter anderem das Anschnallen bei Start und Landung, die Bordküche zu verlassen und seinen Platz einzunehmen. Ferner soll er das angereichte Essen auf den Boden geworfen, die Arbeit der Crew ständig gestört und diese rassistisch beleidigt haben.

Während der polizeilichen Kontrolle beschimpfte er auch einen Polizeibeamten.

Gegen den Bulgaren wurde Anzeige wegen Beleidigung und Verstoß gegen das Luftsicherheitsgesetz erstattet. Nach Abschluss der polizeilichen Maßnahmen wurde er vor Ort am Flieger entlassen.

(André Sturmeit, Telefon 069 - 755 82112)


Rückfragen bitte an:

Polizeipräsidium Frankfurt am Main
P r e s s e s t e l l e
Adickesallee 70
60322 Frankfurt am Main
Telefon: 069/ 755-00
Direkte Erreichbarkeit von Mo. - Fr.: 07:30 Uhr bis 17:00 Uhr
Telefon: 069 / 755-82110 (CvD) oder Verfasser (siehe Artikel)
Außerhalb der Arbeitszeit: 0173-6597905
Fax: 069 / 755-82009
E-Mail: pressestelle.ppffm@polizei.hessen.de
Homepage Polizeipräsidium Ffm.: http://www.polizei.hessen.de/ppffm


Извинявам се за дългия цитат, но това човек да е идиот, не бива да се допуска.

Ето и източника: http://www.presseportal.de/polizeipresse/pm/4970/1555979/polizeipraesidium_frankfurt_am_main

Актуализация: Съжалявам за големия цитат на некирилизиран език, но се оказа, че в китната ни родина станало подсъдно да се цитират официални български източници. По този повод цитирам германски официален източник, като го качвам на сайт, който се намира в Съединените Американски Щати.



За съжаление в милата ни родина не е подсъдно да си кретен с малка пишка.

Актуализация 2: По молба на читатели прилагам и превод на дописката. Приемам предложения за подобряване на превода, а така също го подарявам на българските медии.


Франкфурт (ots) – Един очевидно алкохолизиран 53 годишен българин стана повод за полицейска акция в сряда след обяд. Капитанът на машина на Лухтханза от София беше информирал още при приближаване на Франкфурт, че на борда един пасажер по никакъв начин не следва указанията на екипажа и буйства.

След кацането на летище Франкфурт към 16:00 часа няколко полицейски патрула бяха изпратени на позиция на пистата, с цел изясняване на случая. Членове на екипажа информираха, че 53 годишният постоянно не е следвал указанията на бордния персонал и иначе се държи невъздържано. Към указанията (на екипажа – Ст.) освен другото се отнасят: закопчаването на колана при излитане и кацане, указанието да се напусне бордовата кухня и да се заеме собственото място (седалка – Ст.). Освен това той изхвърлил предоставаната храна на пода, постоянно е пречел на работата на екипажа и го (екипажа – Ст.) е обидили расистки

По време на полицейската проверка е напсувал (наругал? – на немски думата е само една – Ст.) един служител на полицията.

Срещу българина е заведена преписка за обида и нарушаване на Закона за въздушна сигурност). След приключване на полицейските мерки той е освободен на място при самолета.

Следват контактите на полицейското управление, както и работното му време






четвъртък, февруари 04, 2010

Среща с испанския посланик по проблемите на ЗЕС и задържането на трафични данни

Днес присъствах на среща с Н. Пр. Хорхе Фуентес, посланик на Кралство Испания в България.

Делегацията беше в състав — Асен Генов, Мария Капон, Минчо Спасов и аз, като представител на "Електронна граница".

Бяхме посрещнати много любезно в посолството, бях приятно изненадан, че ни посрещна служителка на посолството, която беше научила доста добре български. Преводачката на посолството също се справи блестящо със задачите си.

Господин Фуентес ни прие в кабинета си, където пихме кафе и разказахме за опасенията си от предлаганото репресивно законодателство в България, не само от ЗЕС, но и от готвените промени в Наказателния кодекс и Закона за митингите и манифестациите.

Аз повдигнах въпроса въобще за уместността на директива 24 / 2006 в европейското законодателство, която предизвиква сериозно брожение и оспорване, не само в България, но и в Германия, Румъния и други страни от ЕС.

Казах, че сме притеснени от приемствеността в похватите и инициативите на МВР в две уж много различни правителства.

Споменах, че предложеното законодателство нарушава българската Конституция и Европейската конвенция за правата на човека и че от "Електронна граница" ще използваме всяко средство, позволено от закона, за да и се противопоставим. Накрая зададох въпрос на посланика, каква ще бъде политиката на испанското председателство по въпросите на задържане на данни и приложението на директива 24.

Какво казаха другите, както и официалното прессъобщение на щаба на протеста, можете да прочетете при Асен.

Посланик Фуентес ни благодари за това, че изложихме проблемите от различни ъгли, и каза, че гледа много сериозно на тези въпроси и ще запознае с проблема посланиците на държавите-членки на ЕС на следващата им редовна среща в средата на месеца. За съжаление не допуснаха журналистите в сградата, така че изпуснах възможността да си направя едно кадро с посланика.

Point delivered.

Когато започне да се обновява по-редовно, на този сайт ще намирате информация за акциите ни против готвените промени.

PS. Имало е открито заседание на комисията по вътрешен ред и сигурност в Парламента, където "Електронна граница" не беше нито поканена, нито уведомена. Надявам се, че не е нарочно и няма да им стане навик.

Гоце, можем пак! 04.02.1997 г.

Гоце, можем пак! 04.02.1997г. написаха група ентусиасти със свещи пред Президентството.
За да си припомняме, че уличната революция от 1997г предизвика връщането на мандата от БСП.

Снимки от подготовката на революционерния пикселарт:





PS. И съвсем на място, едно изказване на Жан Виденов: Той не упреква българите за събитията от преди 13 години. Не се изкушава и да се върне в политиката, но "ако трябва да управлявам сега, бих подчинил максимално съдебната система на изпълнителната власт", казва Жан Виденов. (източник)

Жан, аз пък съм доволен, че се отървахме от тебе, особено като те слушам сега.

сряда, февруари 03, 2010

Аватар: Не сваляйте очилата, докато го гледате

С Комитата решихме да направим експеримент. И без това много от вас не са осъзнали, че сме двама различни човека, затова решихме, че след като гледаме заедно Аватар, да напишем две отделни рецензии без да «преписваме» един от друг — да видим какво ще се получи. Неговата версия е тук, а моята четете по-надолу:


Гледах Аватар. В приятна компания — даже пихме безкофеинови капучино пред киното, не за друго, ами беше в събота вечерта и все пак бях решил и да спя през нощта (не знам за вас, но на мене нощният сън ми е жизнено необходим). Опитахме първоначално да го гледаме на и-макса, но билети имаше чак за 11:30 през нощта, а както вече ви казах — това не ми е времето за бодърстване, за затова си взехме за 7 часа вечерта за нормалната 3D прожекция.


Малко отклонение: по дяволите, защо се връзваме на всякакви маркетингови трикове и доброто старо стерео-кино наричаме с модерното 3D? За тези, дето се правят на неразбрали — през 80 те в София имаше специализирано стерео-кино, което беше предназначено точно за 3D филми (бившето Култура 2 в началото на Солунска). Вярно, че тогава повечето филми бяха руски и научно-популярни (лос търчи срещу зрителите или ловец се подхлъзва на скала, която ти пада върху очилата) Беше яко. И киното си се казваше «Стерео кино». В момента на негово място има магазин за компютри.

Както и да е стига съм мрънкал срещу прогресивните маркетингови трикове — нека оставим дъвките в главите на новите;-)



Влизаме в салона, дават ни специалните цайси за обемно изображение и почва Аватар «най-великия филм на нашето съвремие» (компилация от мнения;-)
Да ви занимавам ли със сюжета или вече знаете, че става дума за една меркантилна Корпорация (с голямо К), която се опитва да добива някакъв невъзможен минерал на луната Пандора (Пандора е обитаем спътник на голяма планета, наподобяваща Юпитер) — покрита е с почти безкрайна джунгла, населена с животни, взети от кошмарите и митологиите на земното човечество. Освен безумно-фантастичната флора и фауна, Пандора е населена и с едни сини човечета по 3 метра едното, в сравнение с които куклата Барби наподобява булдог (също почти цитат;-). Та наш’те сини човечета си харесали за селище точно мястото, където се намира най-богатото находище на въпросния невъзможен минерал. Следва борба за това как да ги убедим местните сини човечета да се мръднат, за да можем да си направим рудник. В цялата история се намесва един сакат бивш войник, когото са наели като оператор на Аватара (тяло на синьо човече, управлявано дистанционно — с мисъл) с цел официална да помага на учените към корпорацията, и с цел неофициална — да докладва на разузнаването на службата за сигурност към Корпорацията. Той естествено се отърква около местните, влюбва се в първата срещната, заедно с другите учени минава на страната на местните и в крайна сметка става техен лидер в борбата им срещу Корпорацията. Накрая добрите побеждават и изгонват Корпорацията. Е, всичкото това съпроводено с наистина добри, за да не казвам страхотни визуални ефекти.


Сега ще разделя мнението си на части, за да ме разберете по-правилно: сюжет, еволюция и техническо изпълнение, като общо взето това съвпада и с разделението какво ми харесва и какво — не, във филма:


Техническо изпълнение: наистина впечатляващо.
  • За пръв път ми се случва да «усетя взрив» на кино — сцената, когато взривявах ракети в основите на дървото.
  • Летящите семенца (приличаха на медузи) бяха също много готини.
  • Виждаха се дефектите по стъклото на крематориума
  • Оттук нататък никой нормален филм няма да посмее да снима полет (със самолет да речем) — много добре беше (полетите с драконите)
  • Циците на пилотката с бялата блузка — деколтето ѝ беше повече от прилично и целомъдрено, обаче гледката беше... зашеметяваща:-)
  • Бойните сцени като цяло бяха наистина убедителни с изключение на бойния строй (но това ще е мрънкане към сюжета)
  • Летящите планини и особено водопадите им бяха връх
снимка: avatarmovieblog.com



Еволюционна гледна точка
(общо взето еволюционните недоразумения ги приемам само заради изкуството):
  • Двукракото ходене на видовете е много «скъпо» от еволюционна гледна точка и е тотално ненужно удоволствие, когато хабитатът на вида е гора. Човек е станал двуного, когато е трябвало да завземе откритите пространства
  • Като цяло, според мен, даже и да попаднем на живот на други планети, мисля, че няма да можем да го «открием», т.. е. няма да успеем да идентифицираме като живот, но да кажем, че изкуството иска жертви;-)
  • Даже и да го разпознаем като живот, даже и като интелигентна форма, практически е невъзможно поредицата от случайности, създала интелигентната форма на живот на Земята, да доведе до интелигентен живот с практически същата форма на телата и на някакъв спътник из Вселената — женските и мъжките индивиди имаха всички необходими вторични полови белези, по които и Homo sapiens се различава по пол. Разликата беше в опашките и цвета (на Земята няма синя раса). Жълти очи, обаче, има (др. Сталин например)
  • Гората също беше пълна с животни, които наподобяваха земни форми, но в тяхната по-кошмарна и по-легендарна форма (шесткраки кучета и нещо средно между тапир и носорог)
  • Шесткраки животни не-насекоми са хабеж на еволюционен прогрес, още повече, че предните 2 чифта крака практически си пречат при ходене (защото са в предната част на тялото, една до друга). Средният чифт крака е по-разумно да бъде в средната, а не в предната част на тялото. Като става дума за животни, наподобяващи бозайници, а не насекоми.
  • Приемам, че драконите са истински — голяма част от човешката митология се върти около тях, така че съществуването им на Пандора се оправдава най-малкото от художествена гледна точка, още повече, че играят важна роля във филма.
  • Гравитацията на Пандора обаче куцаше — тя трябва да е доста по-малка, отколкото на Земята, иначе просто няма как да съществуват такива гиганти (особено огромния дракон или гигантското дърво). Въпреки това земните човеци се движеха като при нормална гравитация. При такава ниска гравитация би трябвало и насекомите да са няколко пъти по-големи от показаните във филма. А и в самия филм беше казано, че гравитацията е ниска (полковникът вдигаше 500 кг щанги). Тук можеха да проявят по-голяма фантазия.
  • Еволюционно погледнато интерфейсът в опашките (плитките)на сините човеци, както и същия интерфейс в гривите и главите на животните е абсолютно недоразумение. Ако трябва да има телепатична връзка между индивидите, тя има смисъл да бъде изградена само в рамките на един вид (да кажем — за да могат човеците да си общуват, или драконите, или «конете»). Но да хабиш еволюционен ресурс, за да се свързваш с видове, които могат да ти бъдат врагове или да се разпореждат с теб — е самоубийствено за вида. Пък и нали се сещате, че след като имат членоразделна реч сините човеци не се нуждаят от друг вид връзка с околните — или поне докато не надживеят езичеството.
  • Не ме разбирайте погрешно, но еволюцията се движи от егоистичния порив за запазване на собствените гени. В този ред на мисли Пандора сериозно губи по точки. Но въпреки това приемам тези дефекти в името на изкуството и това, което иска да ни смелят в главите авторите на филма.


Сюжетът обаче е сериозна боза (да ме прощавате, но филми с такъв сюжет едва ли някой се старае и да сваля от торентите).
  • Филмът е расистки. Изключително расистки. Засега приемете това на доверие, по-надолу ще разберете защо
  • Филмът е сексистки. Много лошо сексистки — добрите (т. е. сините местни човеци) живееха в матриархално общество, в което мъжките индивиди се женеха по предварителна уговорка, която уговорка обаче не важеше за женските индивиди (синята мацка каза, че била уговорена за един син младеж, обаче когато реши да си хареса пришълеца, оня, другия, даже не гъкна).
  • Важните обществени работи при добрите се правеха само от жени — жрицата беше фактически вожд на племето; когато трябваше да бъде обгрижван опасния чужденец, възложиха тази задача на дъщерята на вожда. И то много преди той да спечели доверието на сините, и се считаше за опасен. Представете си го;-)
  • Езичеството беше основен вид вярване на местните. Класическо езичество. С поклонения на дървета, камъни и местности. Преди десетина години на мода бяха разните източни религии, но откак Китай започна да си показва зъбите и да порязва крилцата на защитниците на Тибет, модата с вярванията в Холивуд някак търпи промяна към по-безопасното езичество;-) Не можем да отречем, че в това отношение мейнстрийм културата е изключително беззъба. Така че папата има сериозно основание да отбелязва, че филмът е пагански, но пък според мен, Светият отец няма сериозно основание да се притеснява — това е мода, която след десетина години ще отмине, както отмина и желанието да се защитава Тибет и будизма от преди няколко години.
  • Корпорацията беше отнела всички политически прерогативи за водене на външна политика, както и прерогативите за водене или неводене на война. Няма държава на Земята, още повече такава, която е в състояние да праща кораби на обитаеми планети, която да позволи това. Изобщо когато говорим, че политиката е мръсно нещо — не бива да забравяме, че без нея нещата са още по-мръсни. Не може да съществува корпорация в държава, която позволява някаква корпорация да ѝ отнема прерогативите:-)
  • Има две добри неща в сюжета: само в американското кино образът на предателя е положителен (чакам руски филм за власовците някой ден). Другото е, че човек с проблеми в офлайн живота, може добре да живее с аватар — май си беше истинско обръщане към интернет-активностите на повечето хора: аз самият съм плешив, дебел и с очила в реалния живот, докато в интернет имам възможност да пиша в един от най-влиятелните блогове в България (този, който четете в момента:-)), а освен това съм сериозен редактор на цял сайт за пътеписи, нали;-) А, ако знаете какви мацки са фенове на страницата на сайта във ФБ:-) Но в реалния живот се задъхвам, когато трябва да изтичам 100 метра или да се кача пеша до петия етаж.
  • Тотално нереалистичен начин за водене на бойни действия: всичките хеликоптери бяха струпани на едно място. Такъв боен строй на Земята за последно е ползван от фалангата на Александър Велики. Даже римляните са имали по-разчупен боен строй, а какво остава за доста модерни космически войски. Има едини случай, когато и римляните ползват подобен струпан боен строй — когато Ханибал ги бие като маче у дирек.
  • Тотално неразумно влизане в област, в която не работят комуникациите и радарите — това го няма в нито един боен вариант (когато влизаха при летящите планини). Има два варианта: или трябва да са се подготвили технологично или изобщо няма да има дойде на ум в такава среда да ползват неизползваеми ракети. По-реалистично е да се пратят някакъв вид диверсанти в подобна обстановка, още повече че става дума за партизанска война.
  • В момента поработвам за една глобална световна корпорация (това, тук, на Земята), за да не бъда голословен — един от символите на глобализацията, която редовно покрива щети от борбата на антиглобалистите. Знаете ли по какво тази корпорация, тук на Земята, се отличава от другите фирми, за които съм работил? Основен принцип е, че ХОРАТА във ФИРМАТА са представителна извадка на всички човешки раси и националности. ВСИЧКИ. А сега ми покажете един негър, един китаец или един мексиканец, които работеха в Корпорацията на Пандора? Казах ли ви, че филмът е расистки? Лошите всичките до един бяха БЕЛИ хора от европеидната раса. И това, ако не е новият расизъм, здраве му кажи.
снимка: avatarmovieblog.com


Изводи:
Въпреки плоския си сюжет филмът става за гледане, даже може и да повторите. В крйна сметка на времето гледах Междузвездни войни цели 3 пъти:-)
Но не си сваляйте 3D очилата, докато гледате филма — иначе изглежда плосък. Аз си направих този експеримент.

Имайте пред вид, че Междузвездни войни поне е красива приказка, докато сюжетно Аватар е пълна боза за кабелна телевизия в делничен ден.


Но ефектите на Аватар не бива да се изпускат
— в това отношение филмът наистина е преломен. Не мисля, че вече някой ще посмее да снима филм със самолети или някакъв полет и филмът да не е тримерен. Изобщо за бойни филми, а така също и за еротика, но така също и за анимация — тримерното кино има сериозно бъдеще. А какви научно-популярни филми могат да станат на тримерно кино... :-)

Виж, обаче романтичните комедии май ще минат само на телевизионен екран — не мога да си представя какво би дало 3
D на Безсъници в Сиатъл или на някой Чаплинов филм, на Филаделфия или пък на Терминала...
Но с удоволствие бих гледал Междузвездни войни и Индиана Джоунс на тримерно кино.

Това, което очаквам обаче от киното: искам да гледам някой ден филм, в който добрите са победените на края

А ако имате някога проблем с находище на полезни изкопаеми и свято място върху него: ето как се решава въпросът в днешна Германия:-)





вторник, февруари 02, 2010

Когато елфите победиха хората

Гледахме заедно със Стойчо и Тони "Аватар" и двамата със Стойчо решихме да напишем по нещо за филма, без да си сверяваме записките, за да видим какво ще се получи. Отдолу е моята версия:

снимка: avatarmovieblog.com

Това не е точно рецензия за филма Аватар, а по-скоро размишление върху него. Ако не сте го гледали, по-добре не четете надолу, защото издавам части от сюжета. Предупредени сте!

Футурологията е занимание, в което се впускам винаги с удоволствие, защото е културен начин да пофантазираш като запазиш изглед на сериозен човек.

Много мои познати не харесаха "Аватар" като сюжет и идея, но аз да ви кажа, съм доста впечатлен, именно от идейната страна на филма.

"Аватар" е приказка, нещо, в чието производство Холивуд преуспява вече почти век.

Да приемем, че филмите са фантазиите на обществото, защото всеки филм е нечия фантазия, получила финансиране. Филмът се счита за успешен, ако има резонанс в обществото, т.е. ако се намерят достатъчно хора, за които този филм означава нещо. При по-свободна аналогия можем да считаме, че филмите са емоциите на обществото, а успешните филми са силните обществени емоции.

Първо, поразява киномайсторството, с което Камерън прави филми.

Присъстват цитати от Матрицата (идеята за самите аватари), "Властелинът на пръстените" (елфите), Старгейт (преходите), Звездни рейнджъри (някой използва войната, за да се легитимира), уестърните (Танцуващият с вълци, много хора го споменаха), игрите (Mech Warrior например).

Второ, пак присъства централната идея за ОНЗИ, КОЙТО ЩЕ УСТАНОВИ РАВНОВЕСИЕ В СВЕТА - познаваме я от Междузвездни войни, от Матрицата и от някои по-стари книги ;-)

"Аватар" е граничен филм. Филм на границата между старото и новото. Филм, който под формата на приказка ни обяснява как ще се променя светът от тук нататък. Филм за антитехнологичната революция и за границата на индустриалния свят. Филм за това, колко можем да вземем от природата и на каква цена.

Преди всичко, филмът поставя въпроса за собствената ни цивилизованост и доколко технологичната цивилизация е наистина цивилизована (т.е. дали има право да задава правилата за всички останали) и ни пита директно — кой всъщност е див, а кой е цивилизован?

И именно в това, за мен, е основната идея на филма, в обръщането на целия цивилизационен модел на обществото. В промяната на фундаменталните ни разбирания за света. Или в регистрацията на тази промяна.

Ще ви цитирам един от малкото наистина мислещи самостоятелно българи - Юлиян Генов и неговата книга "Защо толкова малко успяваме":

"Мъжествените" общества са общества на успеваемостта. В тях както за мъжете, така и за жените характерни са състезателен дух и амбиция за високи постижения. Ориентацията към високи цели и успех е водеща мотивация както в училище, така и в работата. Насърчават се конкуренцията и дори конфронтациите в името на постигане на набелязаните цели и резултати. В такива общества се адмирират успелите хора, като успехът на другите се приема като предизвикателство, а не като причина за завист. Акцентът в ценностните системи е върху справедливостта - възнаграждение всекиму според работата и постиженията.

В противовес на това, в "женствените" общества доминира принципът на солидарността - от всекиго според способностите, всекиму според потребностите - принцип, добре познат ни от времето на социализма. В такива държави хората симпатизират на по-малко успелите и съчувстват на неуспелите. В "женствените" общества и момчетата и момичетата се научават, че "скромността краси човека" и предпочитат хармонията във взаимоотношенията пред конкуренцията и успеха. За разлика от мъжествените култури, в които конфликтите се разрешават в честна битка, в женствените водещи са компромисът и преговорите.


И сега, да си спомним как беше във филма - кои бяха добрите - един човек с увреждания, една жена шеф на екипа, една жена пилот (и двете — мъжки момичета), двама не особено мъжествени мъже-учени и потиснатото синьокожо малцинство. Усетихме абсолютната ценност на живота над всякакви обществени цели и икономически/технологични резултати. Почувствахме важността на свързаността между всички и всепобеждаващата всяко зло солидарност. И видяхме напълно нетипичните победители в един динамичен екшън.

А лошите бяха до един мачовци и един бизнесмен, който се интересува само от успеха и от резултатите от тримесечието.

Върховното божество беше "богинята-майка", което поддържа връзките между всичко живо, и проявява солидарност в критични моменти. Въвеждането на новодошлия в племето беше извършвано от една жена, при това с нисък статус, не ви ли прави впечатление? А предателството на "своите" доведе до прераждане.

Филмът носи и други послания от бъдещето — условността на изпълняваните роли, възможното развитие на виртуализацията на личността и възможността виртуалната личност да надделее над "реалната".

Интересна приемственост откривам между българския филм Йо-хо-хо (и холивудския му римейк The Fall) и Аватар. Например мотивът за детето, което води смъртно ранения мъж към ново състояние. В Йо-хо-хо водачът е момче, а в The Fall е момиче, а в Аватар вече е млада жена. Технологичното стъпало пречи на героите от първите два филма да минат през всички стъпки на трансформацията, но технологията както виждаме, в един момент помага да се прескочи границата.

Не мисля, че аналогията ми е произволна. Танцът на аборигените от The Fall ( гледай след 1:50 ) и танцът на синьокожите в Аватар твърде много си приличат обаче, за да си мисля, че паралелът между трите филма е случаен .

И така, да резюмираме - съгласието побеждава насилието като средство за постигане на цели, солидарността побеждава агресията, животът побеждава техниката.

Еротичната сцена беше типично по женски орязана. Бях любопитен да видя ефектите, които режисьорът ни е приготвил, когато двамата влюбени сплетат плитките си.

Героят, който прави невъзможно геройство с червената птица, показва желание за диалог и хармония, вместо с един удар на оръжието да реши проблемите с лидерството в племето.

И още - забелязахте ли философския конфликт между бойните роботи и сините "аватари". Бойните роботи също са вид аватари, ново тяло, в което човешкото съзнание съществува. Но бяха обречени - заради това, че бяха тъпкани с оръжие, заради това, че бяха твърде механични и затова, че опитваха да решават задачите си със сила.

А на динамичния финал богинята от природата напъжда бога от машината и въздава справедливост. Венера тегли шута на Марс.

Наистина, възможно е да си фантазирам и да използвам филма като огледало, в което да проектирам собствените си разбирания за изкуството и за бъдещето.

Човекът, предизвикал най-големият световен катаклизъм през последните 60 години - Михаил Горбачов, обаче предсказа - "Вероятно ни очаква ерата на жените".

Напълно възможно е, броячът на цивилизацията да превърта някоя от големите си цифри. Във финала на филма цивилизацията, каквато я познаваме днес, се върна безславно на родната си планета.

Завърши ерата на хората (която започна във "Властелина", нали помните) и елфите се върнаха отново в гората.

Аз, да ви кажа, започвам да се уморявам от толкова много интересни времена и не държа да съм свидетел на още една гигантска революция през живота си.

Ще видим.

Странични бележки: Заснемането на филма е революционно без съмнение, и много изпипано. Бог да поживи интернета и пиратите, че накараха киноиндустрията да ни зарадва с нови технологии, а не само с нови цени. Технологиите, показвани във филма са реалистични, при положение че бъдат открити нови мощни и компактни енергийни източници. Биологично и физично Пандора не е много вероятна, но предполагам Стойчо ще се разпростре по-подробно върху този въпрос.

Очаквам с нетърпение неговия текст.

PS. Използвам случая, за да благодаря на "Алфа Секюрити", които охраняват мола на Стамболийски и Опълченска, както и на чистачките от "Василка" за това, че ми намериха на паркинга и ми върнаха жив и здрав портфейла със всичките документи вътре. Отидох до мола да си търся портфейла не защото мислех, че ще го намеря там, а защото просто исках да изчерпя всички възможности преди да тръгна по софийските чиновници за нови документи. Имам надежда, че нещата се променят за добро.

Пристрастно 46

Записахме 46-тото издание на "Пристрастно". Можете да го гледате на сайта.

понеделник, февруари 01, 2010

Покана от пресслужбата на Европейския парламент

Получих тази покана от пресслужбата на Европейския парламент:

 
Да гледаме заедно изслушването в ЕП на кандидата за комисар Кристалина Георгиева!

Информационното бюро на ЕП за България ви кани да проследим заедно на 3 февруари 2010 г. от 13.30 до 16.30 ч. в залата на Информационния център на ЕС на ул. "Московска", 9  прякото излъчване по Europe by Sattelite на изслушването на г-жа Кристалина Георгиева.

Изслушването ще се проведе пред Комисията по развитие на ЕП. Г-жа Георгиева ще бъде оценявана по нейните познания в областта на предложения й ресор и по обща компетентност, ангажираност към европейската идея, лична независимост и умение да комуникира. Изслушването ще бъде излъчвано пряко по сателит и интернет, с превод на официалните езици на ЕС. То може да бъде проследено по сателит чрез EbS и по интернет на сайта на ЕП, в раздел "ЕP live - Вижте и чуйте", "Europarltv" и "EP live", на посочения тук линк:


EП е създал интернет страница на 22 езика, посветена на изслушванията, която съдържа детайли за процедурата:


Михаил Христов
Пресаташе

E-mail: michayl.christov@europarl.europa.eu
Phone: 985 35 43 (Sofia)
Phone: 0878 853 514 (Sofia)

 


 
Европейски парламент
ГД «Комуникация»Информационно бюро за България
тел. +359 2 985 35 45

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)