По-рано тази година посетих Косово и събрах впечатления от първа ръка.
Косово в момента е на кръстопът - може да се превърне в европейския Сингапур (по-желан, но по-малковероятен сценарий) и в европейската Палестина (обратното).
Всичко в Косово изглежда като декор. Местна индустрия не се забелязва. Дори в супермаркета не можах да открия нищо местно производство.
В Косово няма истинска пазарна икономика — парите влизат отвън и са от донори (ЕС, САЩ, международни организации, фондации), контрабанда, организирана престъпност, преводи на роднини и т.н.
Ако човек или държава живее на помощи, то се получава „лумпенизация“ — високо самочувствие, гняв, разруха и искания за още пари. Нещо като гетата в големите български градове.
Поводът за този текст е докладът на Съвета на Европа за Хашим Тачи, който беше обвинен, че е участвал в трафика на наркотици и в нелегална търговия с човешки органи. Няма какво да се ослушваме като ощипани, подобни съмнения имаше от самото начало.
Западът прилага философията Our son of a b*tch като резервен вариант, защото няма общество, на което да се опре. Въпреки че подкрепяйки лидери, които нямат много общо с ценностите на западния свят, те си вкарват неизбежен автогол.
Така като гледам единствените, които имат интерес такава държава да не се превръща в гето са самите ѝ граждани.
2 коментара:
Чувствам се зле с такъв коментар и предизвикателство
Ааа, не, кометара си е много добър. Крайно време е да се осъзнаем, че само гражданите имаме интерес нашите общества да не се превръщат в гето. Никой, нито ЕС, нито САЩ, нито кой д ае Голям Брат не може да замести гражданина.
Трябва да отркием как да произвеждаме повече граждани:) Например с изтегляне на презервативите от аптеките? :)))
Публикуване на коментар