Glenn Miller Orchestra в София

Винаги е странно да се пише за музика. Почти същото като да се пише за вино. А хубавото вино има свойството да се подобрява с времето и мнооого често да повишава стойността си точно по този показател. А живата музика има и възможността да прави нови интерпретации и така към качетството на старото вино да добави още цвят, усет и ритъм.

Точно такъв спектакъл ни показа снощи оркестърът на Глен Милър. Имах късмета да мисля, че започва в 19:00, въпреки, че на билетите пишеше 20:00 – какво да се прави като по радиото от една седмица насам твърдят седем вечерта, а не осем. Точно по този повод стегнха домашните в 6 и половина да сме в НДК, за да разберем, че има Коледен пазар там, и че концерта почва все пак в осем :) Коледният пазар в НДК тази година има полезното свойство да предлага наденички с греяно вино, иначе останалото си го знаете как изглежда – и затова нямаше какво толкова да се прави, след като мушнахме наденичките, де – и, заситили материалните реишхме да влезем в залата много преди определения час за удовлетвотворение на духовните потребности.

Не че някой ни спря, но вътре оркестърът на Глен Милър правеше последна репетиция, настройки на микрофоните и баланса на колоните (абе, вие знаехте ли, че тестовите звуци освен обичайните „еен, твее, дрии“ (уан, ту, три... едно, две, три, проба) се тества и с много съскащи звуци (ССССА!, зессссс, зевен*)? Това добре, но си е съвсем друго да видиш и певицата Рос Йонкерс по маратонки на сцената :) По същия „цивилен“ начин изглеждаха и музикантите, начело с Вил Салден, човекът, който ръководи Glenn Miller Orchestra в последните десетина, ако не повече, години.

Но пък залата беше празна и оркестърът на Глен Милър свири САМО за мен и двете ми жени Glenn Miller-"Don't Sit Under The Apple Tree" и Glenn Miller Orchestra -Moonlight Serenade Кажете, че не е късмет :)

Репетицията свърши, нас не ни изгониха и когато почнаха да пускат, си заехме официалните места. А те бяха на 4-и ред :)

Концертът започна с приветствие на диплимат от американското посолство – не беше посланика, а някой друг, не помня кой. Приветствието беше на български и, защо така?, никой не го освирка... Аз мислех, че като има концерт и трябва и приветстващия д абъде освиркван ;-) (бате Бойко май още не разбира, че светлината пред него е от влак)

И... се почна :)

Мисля, че и друг път съм казвал, а и едва ли ще учудя някого, но музиката на живо няма нищо общо с музиката на запис! (Не знам как е с чалгата, но там злите езици твърдят, че винаги е на запис ;), но даже и баналната (т.е.обичайната) музика, изпълнпвана и слушана на живо вече не е банална, пък какво да говорим за биг бенд или пеене с глас.

В този ред на мисли, напълно си заслужава да платиш 60-100-160 лева за концерт на живо, отколкото 10 лева за запис. Музикантите е крайно време да го разберат :)

Започна с няколко глен милъровски класики, доколкото произведения на Верди и Римски–Корсаков могат да бъдат наречени „глен милъровски“, но фактите са налице: джазът е начин на свирене, а не толкова конкретна мелодия. И Бах и българската народна и всякаква друга музика може да бъде изсвирена добре като джаз и може това да е общото на този вид музика с чалгата – както знаете всичко може да бъде чалгирано, включително и политическият живот. Е, разликата е в качеството :) А и във вкуса на публиката :)

А публиката беше като извадена от архивите на Белене – тия фашистки гадове, до един са за лагер! Е, освен фашистките отрепки имаше доста американци (личат си) и достатъчен брой по-млади от мен хора. Та даже имаше и деца.

Винаги съм се чудел – тия хора дали гласуват за БСП на избори? ;-) (Хм, по-интересно е, слушателите на концертите на Веселин Маринов за кого гласуват в днешно време ;)

За разлика от миналата година, когато имаше „чиста“ глен-милъровкса класика (изсвирена като по учебник) плюс много интерпретации на чужди парчета (напр. Берт Кемпферт и Фетс Домино бяха „представени“ тогава), таз годишния концерт беше с повече „не-чиста“ класика (сравнително свободни интерепретации на глен-милървските парчета) и доста коледни песни, но сериозно джазирани :) Много добре :)

Имаше кратка пауза, в която моя милост се уреди с диск – мърчандайзингът е американска дума :) Подобна продажба по време или във врзъка с концерт съм виждал само при Мадона и когато Уолт Дисни имаше представление (мюзикъл) в София. И е много жалко, че другите изпълнители не го правят. (Друго си е да си вземеш диск от концерта на Иглесиас – дискът в такава ситуация има и допълнителната стойност на сувенир, ясно е, че записите можем да ги свалим)

Всъщност фукам се с диска, за да мога да ви кажа, че измъкнах автограф на него от Вил Салден, ръководителят (диригент и пианист) на оркестъра на Глен Милър :)

Втората част продължи с нови интерпретации, имаше и няколко напълно непознати скоро композирани парчета и да ви кажа... певицата Рос Йонкерс е ЯКА! (като глас и като певица, иначе е мнооого фино гадже. Пък и я видях и по маратонки преди концерта, нали? ;-) За официалните ѝ рокли, по време на концерта, нека ви разказва друг, а вие ми вярвайте – страхотен глас! (и крак)

Завършиха със запазената марка In the mood, което според мен трябва да се превжда На кеф, защото е точно това — КЕФ

* Оркeстърът на Глен Милър се състои от холандци :) В крайна сметка – кой основа Ню Йорк? ;-)