четвъртък, декември 23, 2010

Видовден

За миг, благодарение на WikiLeaks и кибер-прометея Джулиан Асанж, масите усетиха какво е да се случи Видовден и какво значи да пиеш от извора. Вкусиха глътка от божественото. Вкусиха от ВЛАСТТА.

Колко неизбежно беше това и какво ще им причини? Беше абсолютно неизбежно и беше предрешено от един друг закон, формулиран през далечната 1965-та година.

Това е законът на Мур, който, преведен на обикновен език, гласи, че изчислителната мощ на процесорите се удвоява на всеки 18-24 месеца.

Какво означава това? Ако си представим защитената информация като крепост, а интересуващите се от нея хакери и граждани като обсадна войска, то законът на Мур казва, че на всеки две години оръдията на обсадата стават два пъти по-мощни. Всеки тинейджър днес носи в джоба си повече изчислителна мощ от всички мазета на БАН през 1981-ва година.

За да запазим информационните стени толкова здрави, колкото са в момента, парите, които хвърляме за тях, трябва също да растат в геомертична прогресия. Дългосрочно и дори средносрочно, това е напълно невъзможно, дори ако печатаме пари.

Ако преди 45 години Асанж беше тръгнал да изнася стотици хиляди документи от Държавния департамент, камионът му със сигурност щеше да събуди подозрения у охраната.

Властта се крепи на монопола върху насилието и на монопола върху информацията. В този смисъл, Джулиан Асанж е прав, наричайки всяка власт „заговор на конспиратори“. Кое е по-важното?

Горбачов започна перестройката в СССР с гласност — с разбиване на партийния монопол върху информацията. Опитът на противниците му за преврат през 91-ва показа, че монополът върху насилието не е достатъчен, за да се удържи властта.

Но, всеки технологичен прогрес идва на някаква цена – цената на ядрената енергия е ядрената бомба и Чернобил, цената на демокрацията е политическата коректност, цената на индустриалната революция е опустошаването на селото, а цената на глобализацията – глобалната уязвимост.

Цената на класическата държавност е конспирацията на елита.

Защо тогава, ако прозрачната държава е нашето неизбежно бъдеще, се провежда хайка срещу Асанж и WikiLeaks?

Защото се преразпределя власт. Защото вкарва във властта нови, неизвестни и неконтролируеми величини. Защото матрицата на властта реагира на убождането и на първите капки кръв.

Както с много други прогресивни явления, ако нормалните хора не осъществят прозрачността, то ще я направят маниаците.

„Уикипедия“ беше първата институция, която направи популярен термина Wiki (Уики). Най-общо, това трябва да означава обща кауза, продукт, плод на колективни усилия от много автори, много от които анонимни. И е символ на вярата в това, че този начин на създаване на продукти постига по-добри резултати от корпоративните методи. По време на Възраждането този тип явления се означиха с термина „народен“.

Прегърнал идеята на „уики“, от там и името „Уикилийкс“, с интелигентността и способностите си, с решимостта си да приключи със съществуващата власт и с фанатизма в заблудите си с помощта на „народа“, Асанж напомня два трагични исторически персонажа – Максимилиан Робеспиер и Владимир Ленин.

Лидерът на WikiLeaks е раздвоен от могъща дилема. Иска да даде информацията (властта) на обществото, и същевременно — сам неистово желае власт и известност. Затова обрича себе си на безкрайни мъки като буридановото магаре, като хем държи монопола върху информацията, хем я споделя на час по лъжичка. Договорката с няколкото водещи медии, които трябва да пазят гърба му, проверявайки и публикувайки информацията от телеграмите, е дефакто заговор, базиран върху информационен монопол.

Което пък идва да каже, че Асанж не желае да стигне до край, а просто иска да запази системата, като се намести някъде между традиционните лидери. Ако не беше така, той можеше да публикува цялата информация наведнъж и на много места и по този начин да обезмисли преследването и натиска от институциите. Но Асанж не пази духа на „уики“ и затова е уязвим!

Докъде ли ще стигнат бившите му приятели от Openleaks, които обещават незабавно публикуване на всяка информация, до която се докопат?

Агресивната атака срещу Уикилийкс може да се сравни само с унищожаването на „Напстър“ - първата платформа за свободен обмен на музика.

Не знам дали съм сам в разсъжденията си, но за мен скандалните телеграми нанасят много повече вреда на бутафорните, авторитарните и тоталитарните режими, отколкото на основната мишена на Асанж – Съединените Щати.

Имиджът на САЩ също е двусмислено-неясен след тази афера. Съдържанието на телеграмите показа една трезва политика и добре организирана и обучена дипломация, но пък непропорционалната и наивна реакция, целяща да извади от строя WikiLeaks, я компрометира. Всъщност, акцията може дори да успее краткосрочно — напълно възможно е WikiLeaks да изчезне, а Асанж да прекара остатъка от живота си в затвора.

И какво от това?

Най-сигурният начин да се размножи една идея в интернет и да укрепне почти до неуязвимост, е да бъде проведена атака срещу нея (питайте Явор Колев, който ходи по покрива). След „Напстер“ дойдоха торентите, след Microsoft дойде отвореният код, а читанка.инфо е в блестящо здраве.

След хилядите местни копия на WikiLeaks ще дойдат и новите инициативи, които ще избегнат грешките на първопроходците. Вече има и BalkanLeaks.

И когато това вече няма да има никакво значение, „Виза“ и „Мастъркард“ ще отпушат плащанията, домейнът .org ще се върне, дори и Amazon може да възстанови хостинга. Но дали поддалите на натиска корпорации някога ще си върнат предната власт и влияние? Съмнявам се.

След „Напстър“ светът на музиката не е същият. След WikiLeaks и дипломацията не е същата.

Тайните излизат наяве, на всеки две години два пъти по-бързо. Страшният съд идва приживе.

Според българската народна митология, на Видовден ще се види грехът ни и ще ни се потърси сметка за него. Това също е денят, в който ще прогледнем.



Tази статия трябваше да излезе във в-к. „Седем“, но неразбории ѝ попречиха.


карикатура


PS. Интервю с Асанж по MSNBC. Благодаря на Пейо за линка. Колко е трогателен пожелавайки „Весела Коледа“ на водещия, който се казва Дженк Уйгур ;-)

Visit msnbc.com for breaking news, world news, and news about the economy

13 коментара:

Майк Рам каза...

Добре написано! Напълно споделям твоето мнение и давам един роден пример - комисията по досиетата. Разкриването на досиетата на агентите "на час по лъжичка" има същия ефект - някой има властта да шантажира определени хора и да ги изкарва от политическата игра, когато станат неудобни.

Стойчо каза...

Дали да не изискаме безплатен електронен подпис, за да имаме достъп до личните данни на български политици, публикувани от Викилийкс? Ето затова трябва да се борим! Безплатен ел.подпис за достъп до личните данни във Викилийкс! Викилийкс е виновен за нарушаване на закона за защита на личните данни в България (в крайна сметка американските дипломати не са предвиждали техните грами да се публикуват и те са спазили закона за личните данни, а Викилийкс ги публикува в нарушение на закона.

Искаме безплатен електронен подпис и Викилийкс да се чете само с този безплатен ел.подпис!

Стойчо каза...

Майк, за това се иска КУРАЖ и, с извинение, ДУПЕ, които свойства много малко политици у нас имат (то и сред нормалните хора е така). Тези, които ги имат се наричат „държавници“ и остават в историята и след време децата учат за тях.

Или както самите политици казват: ние знаем какво трябва да се направи, но не знаем как ще ни изберат след това ;)

DreamsHall каза...

Опазването на тайни в свят опасан с интеренет става невъзможно с всяка секунда, какво ще стане, когато след 10 години заработят и квантови компютри и криптирането замине.

Както и да е, истината е, че наливането на пари в конспирации и тайни и традиционното понятие за контрол и сигурност, са вече все повече архаични понятия. Това, което до вчера е вършило работа, днес вече е музеен експонат, но ако някой трябва да надигне глас, то това са американските граждани, чиито данъци, милиарди от тях са отишли за финансиране на агенции, техника и специалисти, за да се опазят тайни, които както е видно са доста лесно достижими.

Стефан каза...

Сложен ли е крак в открехната врата, тя повече не се затваря...

templar каза...

Великолепен анализ!

Комитата каза...

Благодаря, благодаря. Приготвя се нов материал, почти метафизичен ;-)

Сава каза...

Коце, всичко казано за Интернет и проблемите с опазване на тайни съм съгласен с теб, но нещото, което не мога да се съглася е изявлението, че USA има здрава дипломатическа политика и т.н. Как може да се твърди за добра политика, след като са подражници на най-мракобесническите режими в Близкия Изток? Саудитска Арабия and Egypt?

Страните, в които се раждат най-много терористи, именно заради местното управление, което меко казано е авторитарно. Даже по времето на Живков не е имало такав репресивен апарат какъвто е в тези две държави. От там и настроението у местното население срещу USA.

Каква е разликата между тяхната държавна дипломация и тази на СССР, която подкрепяше Мугабе и ред други диктатори по света? Няма разлика, освен девиза, че са носители на свободната Демокрация по света!

Пример е и Ирак, който се оказа един голям "батак" за управлението на USA, струващ им трилиони, платени от данъкоплатците, които се надяват на някаква по-модерна социална и здравна реформа в момента, но за която се оказва, че няма пари.

Цялата, така наречена "добра", политика на USA, е на гърба и за сметка на средния американец. В пътуванията си обратно до БГ съм общувал с много мои приятели, които все още имат същото усещане за USA, както беше през комунизма. Никой не си прави труда да види как се живее там и каква е, аджеба, външната им политика и защо предизвиква толкова голям хаос.

Те все още в очите на някои хора представляват бленуваната мечта за свобода и демокрация. Бих желал, някак си, 7.5 милиони българи да могат да посетят поне за два дни USA, като преминат през някое от техните летища, да се нареди на опашката за immigration и customs, да му снимат очите, отпечатъци на пръстите и след това да се разходи на свобода из който и да е американски град.

А може би да посети някоя болница, за да му прегледат гърлото, ако е възможно? Тогава ще разберат, колко неща не се знаят за USA, не само външна политика, ами за самия начин на живот и колко е свободно. Всеки напада Асанж, но никой не си прави труда да си помисли, че той е лицето на Wikileaks и като такъв най-много е бил в очите и устите на хората, той е човекът, който обикаля из света и изнася лекции.

Дават на определени вестници информация? Ами тези вестници (Guardian е един от тях) са едни от най-добрите и независими таблоиди по света, четени точно от този тип хора, дето ще оценят за какво става дума.

И кой знае дали не е била предоставена информацията на други, които по-скоро обслужват нечии интереси, отколкото да представляват свободната преса.

Даже и има пример за това, когато Тimes отказа да публикува от Wikileaks, поради "national secrets" аrgument? Така че, обвинения за затваряне на инфо, не е много уместно. Кой друг публикува видео от Апачи хеликоптер, как убиват невинни хора, в това число и двама журналисти? Никой.

Просто всички бяха за тази "освободителна", бърза война против диктатора Саддам (която вече се води повече от 7 години).

Сава каза...

Отново стигаме до дъното на въпроса и това е, коя е формата на управление, която е пригодна за 21 век наред със всички технологични достижения на съвремания човек?

Защо продължават така наречените демократични управления да се държат, сякаш сме все още разделени от два големи антагониста?

Кога съвременното управление ще разбере, че хората имат в пъти повече информация, отколкото преди 15 години? Докато преди време можеше да се контролира медийното присъствие, то сега става все по-сложно да се опази "Главната" политика на управляващите и хората стоящи зад тях.

Кога, така наречената Западна цивилизация, ще се опита да прочете малко история и ще започне да уважава народите по света, според тяхното развитие, култура и навици?

Ние не сме носители на тези ценности за никой друг, освен за самите нас, но бихме желали да накараме и другомислещи хора да мислят като нас.

Общо взето, е много трудно да вървиш срещу течението, но все повече то започва да се разпръсква. Така че, най-важното, което Wikileaks се опитаха да направят е имено прозрачността, която липсва вав всичките управления в наше време, защото Homeland Security(ха как звучи, също като ДС-държавна сигурност), слага капак на всичко, което излиза наяве.

Така че, каквото и да се говори за Асанж, той е, и ще бъде човекът, който чрез Wikileaks се опита да промени тъмната част на управлението.

Доколко е успял, е все още рано да се каже, но това дава смелост на други хора също да направят опити и както каза един по-горе "веднъж вратата като се отвори....няма затваряне".

Анонимен каза...

Я, wattie-то как така не се е изказало още с 12 постинга от 47 страници общо?!

Упс, някой го е заместил на фронтовата линия, Савата... Е, няма почивен ден за логореята.

А за статията - същите неща си ги мисля и аз, само дето не ми остава време да ги подредя в сресани мисли. Мерси, Комита!

И едно подхвърляне с ранг на предизвикателство - разширете това, което се случва с Уикилийкс в посока на ПАТЕНТИТЕ, но доведено докрай, а не половинчато а-ла Асандж, и ето ви РЕВОЛЮЦИЯТА на ХХІ век.
Ех, мечти, мечтиии... Но пък защо да не си помечтая, а?

Димитър

Анонимен каза...

PS. Имах предвид не опубличностяването на инфото за патентите (такова има безплатно отдавна в интернет), а споделянето (срещу символична сума) на правата върху патента с ВСИЧКИ, които биха желали да го използват за производствени цели. Ето ти една истинска демократизация на икономическите процеси...

Димитър

Анонимен каза...

да сега остава и няколко ПАТРИОТА да публикуват интересни неща и за нашите управници в https://www.balkanleaks.eu/

Анонимен каза...

DreamsHall,

Във връзка с казаното от теб, ще кажа, че някои предвиждат че бъдещето на Интернет е в създаването на различни мрежи, където ще има и ъндърграунд, да не кажа много, много ъндържграунд мрежи. Да ви кажа удивих се като научих, че например за атаките на Visa, Маstercard и други се ползва mIRC като комуникационен канал. преди 15 години беше на мода, после дойде ICQ, а сега повсеместен комуникационен канал е Skype, дори много мои познати от старото поколение се оплакват че ги взимат за млекопитаещи изкопаеми задето ползват ICQ... а моето си го помня само защото е лесно за помнене 234543439, хаххаха. но не съм влизала там от поне 3 години а в mIRC-минимум 5 години. оказа се обаче, че това е платформа която не се нуждае от единен сървър, сървъра може да е навсякъде, малко ала пиър ту пийр е общуването, тоест има и предимствата, както и недостатъците на липсата на единен сървър. не е случайно че хакерите по света и до днес го ползват. но връщайки се назад към темата, ето какво мисля, че при продължаващ натиск към свободата на словото и всяка свобода в Интернет, той неминуемо ще се разпадне на поднива, и криптирани мрежи, паралелни интернет-и. като че ли се върви именно в тази посока.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)