вторник, декември 21, 2010

Полицейско въображение в търговския регистър

В понеделник предиобяд в гранд-хотел София се проведе кръгла маса на тема “Да запазим Търговския регистър публичен” (обявена от Иван Бедров), организирана от вестник „Пари“.

Отново и отново, вече наистина не знам за кой път, парламентарната група на ГЕРБ нарушава закона, и по-специално Закона за нормативните актове, който регламентира как се приемат закони в България и поставя някои правила, като например изискването всеки законопроект да има мотиви (защо трябва да го ручаме жабчето) финансова обосновка (колко ще струва), и да бъде подлаган на обществено обсъждане (да бъде показан на кръчмаря) ПРЕДИ да влезе в пленарна зала за гласуване.

Две са промените в Закона за търговския регистър, които будят силно безпокойство — първата е, че заявителите (т.е. собствениците на фирми, които ги регистрират), сами решават кое от документите им представляват лични данни и кое не, и на практика сами решават какви данни да предоставят на регистъра, а втората е — че достъпът до досиетата на търговците ще става с електронен подпис или цифров сертификат.

Тъй като няма официално обявени мотиви за готвените промени, присъстващите на срещата чиновници от Агенцията по вписванията обясниха, че това се прави с цел да се ограничат кражбите на фирми (?!?) и други видове измами (като лъгането между съдружници в различни АД-та). На въпроси от залата, какви са всъщност размерите на тези явления, за да се налагат такива тежки ограничения на конституционното право на информация, хората от администрацията не можаха да дадат смислен отговор на въпроса.

Изказаха се хора от БТПП и БСК, които заемаха страната по-скоро на администрацията, адв. Кашъмов, на страната на гражданите от Програма достъп до информация (ето и тяхното становище по въпроса) и други хора с мнения, включително и с исторически преглед на проблематиката в България.

В самия край на дискусията се изказах и аз от името на „Електронна граница“, в приблизително следния дух —

В България имаме големи проблеми с бизнес климата, именно от гледна точка на това, че трудно се разбира кой прави бизнес в България.

Тук имаме в голямо количество —

  • подставени лица — като човекът, притежаващ Марина Диневи;
  • офшорни фирми с неизвестни собственици, развиващи гигантска стопанска дейност, понякога със стратегическо и структуроопределящо значение;
  • тежки форми на лобизъм (корупция), маскиран като консултантски услуги.;
  • консултанти, които са всъщност собственици (особено тези в медиите);

Голямото количество от горните явления правят бизнес климата в България несигурен и отблъскват инвеститорите. С готвените промени бизнес климатът се влошава още повече, и шансовете да привлечем качествени инвеститори намаляват допълнително.

С въвеждането на достъп чрез електронен подпис или цифров сертификат до Търговския регистър се създават пречки пред гражданската журналистика, която няма да може да прави своите разследвания, а тя имаше големи победи точно през последната година, заради отворения регистър, да не говорим за всички неприятности, свързани със създаването и поддържането на още една база с лични данни (данните за достъп до регистъра), за която въобще не се знае кой пълни, как пълни базата, кога данните се заличават и как ще бъдат защитени от посегателства.

Крайният ефект ще е в това, че ако някой е решил да открадне фирма (например), то никакъв електронен подпис или цифров сертификат не ще го спрат. Дори да има разследване, то ще опре вероятно до цифровия сертификат на някой адвокат, който спокойно може да се позове на адвокатската тайна и да преустанови разследването. Докато гражданите и собствениците на малки фирми ще загубят възможността да проучват партньорите и конкурентите си, защото ще бъдат ограничени от финансовата страна на въпроса, а и ще загубят анонимността си и могат да бъдат „респектирани“ със силови средства.

Припомних, че не за пръв път се злоупотребява със Закона за личните данни, като първата такава голяма злоупотреба беше с ограниченията върху отварянето на досиетата на Държавна сигурност.

Продължих с това, че ми е странно, че не присъстват вносителите на законопроекта, които трябва да обяснят политическата и стопанската логика зад тези промени.

За съжаление, очертава се още един фронт на борба, и то на място, където проблемите бяха почти решени.

17 коментара:

Лилия каза...

Мисля че такива тежки китики са неоснователни.За да бъдат предприети определени мерки, то значи ползите от тях значително надвишават вредите.Повече е излишно да се коментира.Освен това сегашнитех управляващи нееднократно доказаха готовността да действат прозрачни и в интерес на народа.Така става излишно съмнението.

Анонимен каза...

Коментара на Лилия напрово ме същиса.Значи,ако се прави нещо то наистина е добро.И изобщо не действат прозрачно и в интерес на народа.Питай хората,дето останаха без фирми

wattie каза...

"Заявителите, сами решават кое от документите им представляват лични данни и кое не" e глупост, недомислица и очевидно отпадащо от закона. Причината: ЗЗЛД ясно и точно посочва кое са лични данни и кое не са и така заявителите нямат думата. Не, че ГЕРБ не може да ме учуди като приеме глупост, но ми се струва, че тази тъпотия ще я премахнат елементарно.

Останалото за електронния подпис е разумно, правилно и точно. Това, което си казал от името на електронна граница е изсмукана от пръстите глупост. И в друга тема писах - по-добре се борете за безплатен електронен подпис, а не срещу разумни реформи.

"Преустановяването на разследването на база адвокатска тайна", което ти спомена просто не е вярно. Причината - в този случай на несъдействие самия адвокат става обвиняем, а знаем, че те са хора без имунитет. И законът трябва да бъде именно такъв - строг към собствениците на електронен подпис! Дано стане такъв де...

Единственото, което остава са случаите на кражба на електронен подпис. Е няма безкрайна радост на този свят.

wattie каза...

А "финансовата страна на въпроса" всъщност е 60 лева. Ако една фирма не може да си подволи инвестиция от 60 лева за "проучване на пазара", то тази фирма е мъртва тъй или иначе. Не виждам смисъл тя да съществува.

Но дерзайте. Ако направите инициатива "безплатен електронен подпис" (сиреч СОЦИАЛЕН електронен подпис, или с други думи "електронен подпис за всеки плащан от данъците") аз всъщност съм твърдо ЗА. Редно е всеки човек малко по малко да влиза в "електронния век".

Стефан каза...

Търговския регистър трябва да се промени и то спешно. Защо подяволите позволят ЕНГ-то на всеки да е общо достъпно? Това е в нарушение на закона за защита на личните данни.

Комитата каза...

Я първо се запознайте с материята, защото има нюанси, и после се обаждайте авторитетно.

Неграмотните технически изпълнения в търговския регистър (сканираните лични карти, понеже не могат да показват само тези данни, които е необходимо) не ги бъркайте с информацията кой на коя фирма е собственик и какво е било движението на капитала.

ЕГН-тата на собствениците и управителите на фирми навсякъде са публични, за да могат да бъдат еднозначно идентифицирани като собственици/управители. В това е смисълът на Търговския регистър.

Идете в Прага, за да видите, че на входа на всяко заведение виси ЕГН-то на управителя.

Знаете ли откъде изтичат наистина данни към бандитите — от данъчните и МВР. А благодарение на Търговския регистър имаме няколко много важни разследвания през последната година.

Анонимен каза...

Проблемите с бизнес климата са дефинирани ясно и еднозначно.

Публичен достъп до търговския регистър не налага цифров подпис - всеки може да си закупи по принцип т.е. това е несъществен елемент. Въпросът е информацията в регистъра да не позволява злоупотреби - сканирана лична карта например.

Освен това други системи просто акумулират публичната информация от съда (регистрация, промени), остава да се добави информация от данъчни служби и прочее. Съгласен съм с поста, въпросът е що е това търговски регистър - примерно аз като гражданин бих искал да знам дали касовата бележка от кварталния гараж е на легитимна фирма или хартийка, отразяваща данъчна измама. Ако продавам/купувам нещо за няколко хиляди лева искам бързо да проверя преди да напиша/подпиша фактурата дали ще си върна ддс-то или не.

Също като както купувам кола на старо да има държавна платена услуга (КАТ), че това не е крадена кола, като купувам имот кой е действителният собственик и прочее други държавни публични услуги, липсата на които води до негативите, описан в поста.

Анонимен каза...

Някой от коментиращите пишат колкото да обявят присъствие и/или да произведат някакъв звук в пространството, без да се замислят/за някой тази дейност явно е непосилна/, без да познават въобще механизма на регистрация/който би могъл да се промени с оглед избягването на т.н. "кражба на фирми"/. ГЕРБ както обикновено действа по-най лесния начин "забраната", "ограничаване" и пр. милиционерски хватки, вместо, ако имаше капацитет разбира се, да намери адекватно решение на проблема.

wattie каза...

Достъпът чрез електронен подпис по никакъв начин няма да ме спре да погледна регистъра и да видя всичко. А аз съм "никой" - нито съм от МВР, нито от ДАНС, нито тайните служби. Може и да съм бандит. Следователно достъпът си остава публичен. Просто не е напълно свободен - субективно платен е. И то за нормална сума пари. Борете се да има достъп с безплатен електронен подпис. Това е правилното решение!

Belomore каза...

Тоя разговор го водихме вече, при това съвсем наскоро.

Затова ще се изразя иносказателно - понеже не можем да осъдим никого за взлом, затова отсега нататък отверките ще се продават само срещу лична карта.

Просто, лесно, ясно, made in Simeonovo.

Стойчо каза...

Боже, ами как ли се води борбата с изнасилванията при тази логика... ;-)

wattie каза...

Belomore - контрапример: понеже хората тъй или иначе си се убиват, независимо, че оръжията са с разрешителен режим... то да опуснем каиша и да продаваме автомати Калашников свободно.

made in конюшня за коне с капаци

Стойчо каза...

И без друго стават изнасилвания – дали да не въведем регистрационен режим на органите? (после данните от регистрацията ще бъдат защитени с електронен подпис)

@беломоре, сигурен съм, че си запознат: Калашник ли е най-често употребяваното оръжие при убийство в България? Дали не е кухненски нож или пък пистолети, които също са на регистрационен режим?

wattie каза...

Стойче - Калашник НЕ е най-употребяваното оръжие именно защото е ЗАБРАНЕНО. Раздай на жителите на ж.к. Филиповци автомати и гледай после сейр като в Палестина.

А нещо за "баланс" да си чувал? За разликата между "свобода" и "свободия"? В другата посока явно си компетентен - виждаш кое е "рестрикция" и кое е "свободия". И си избрал свободията като по-подходящо за теб. Не защото си осъзнал каквото и да е, а просто защото си от страната на неуправляващите, сиреч борещите се за своето парче баница. На управляващите баницата иде с рестрикцията, а на теб с местната ти свободийка.

Докато не си стиснете ръцете и не се разберете - няма нищо да стане.

Стойчо каза...

Иначе е просто: щом искам да имам ясни партньори е редно и аз да съм ясен.

Хората, като си търсят работа, пускат CV-та (пълни с лични данни), ходят по интервюата (при нас се влиза след ТРИ интервюта, като едно от тях е около два часа), в което разказваш, питат те, ти питаш, докато картинката се изясни и работодателят разбира с кого си има работа. После самия ти трудов договор е пълен лични данни – т.е.пак си ясен пред работодателя си.

След като проверката на работниците (които са вид доставчици) е толкова ясна и подробна, защо да скриваме данните на другите доставчици-фирми? Май е редно, нали?

Значи – хората да са призрачни в бизнес-отношенията си, а фирмите - не? Тия фирми с наркотици ли се занимават та се крият толкова?

Пак да се върнем на изнасилванията: пишки се режат на тези, които изнасилват, а не просто на тези, които ги имат.
Отвертки не се дават на взломаджиите, а не отвертките да се претопяват.
В затвора влизат хора, злоупотребили с информация, а не четящите ПУБЛИЧНА информация.

А безплатно е само сиренето в капана

Стойчо каза...

@wattie, извинявай, но имам чувството, че се движиш само сред цигани... (без да се обиждаш).

Стойчо каза...

Разбрал си разликата: ПУБЛИЧНИЯТ търговски регистър е СВОБОДА на бизнес отношенията, а безплатните калашници за Филиповци - слободия.

Да не разводняваме темата, но бройката на убийствата не зависи от свободната продажба на оръжие, а от степента на законност в обществото) Иначе те разбирам – защото един механизъм не работи като хората в страната и ти се опитваш да го решиш с друг. Разбирам добрите ти намерения, но цялата статия е точно за това – предложенията алтернативен механизъм е по-мракобесен от не-безкрайно-добре-работещия.

Общо взето: защото някои работодатели са кофти, то решаваме въпроса като направим национализация и концлагери. Разбирам те, не си първия, но - пътят е грешен.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)