петък, декември 17, 2010

Асанж като Прометей

Карикатура - MSNBC Cartoon Blog


Две изявления* в един ден на водещите политически фигури у нас ми дойдоха твърде много и ме парализираха како замръзнал образ на уиндоус прозорец, след който всеки по-дълбок опит за анализ на т.нар. вътрешнополитическата ситуация става съвсем излишен. Единият по навик започна „а ла Комуналец“** да презентира футуристични и грандиозни визии: „Ние имаме проекти!“ Другият, като някакъв депресар в задимено кафене, с реплики от нискобюджетен уестърн от типа на „Един пробит долар“: „Ако стреля някой по мен,.. по-добре да пропусне...“

По белия свят пък, се изсипа един филмов сценарий, научнофантастичен трилър с шпионски елементи. Като отблясък във витрината на голям мол виждаме силуета на беглец, докато по същото време на щанда с телевизори се появява същото лице с надпис — „wanted, dead or alive“ (търси се, жив или мъртъв). А и обвинен за изнасилване на шведки като евтин опит за компрометиране от страна на естаблишмента, който номер няма да мине пред днешната публика.

Както би казала Карълайн Ламб за Байрон: луд, лош и познанството с него носи истинска опасност. Един мистериозен хакерски барон в постоянно заточение, вагабонт, който спи по летища, антигерой с месианска нагласа, дисидент и любовчия, ексцентрик, напускащ интервюта, арогантен и бисексуален либертинец, с външен вид, който от пръв поглед излъчва леден магнетизъм. Публикува ужасяващи снимки на гадните империалистически войни, фактография на истината, която всички добре познаваме, но за която ни липсваше визуално потвърждение. Публикува дипломатически депеши на най-могъщата държава: ако е изоставила основните принципи на свободата и правдата, какво пък, нека пропадне. Направи заявка, по дилинджърски маниер, за банковите машинации. Джулиан Асанж, пост-постмодерният Прометей, първата противоречива личност на 21-ви век, олицетворението на суровия прометеизъм, възприеманият като човек с вдигната глава към небето и с поглед към звездите (Овидий).

Разпнато на личния си Кавказ, хубавото лице на нарциса Асанж не е без етични бенки: той носи противречивостта на героизма и известна доза аморалност, която върви ръка за ръка с нея. Документите като истинолюбив архив на демократични блага, но и клюките на американските дипломати, yahoo електронната поща на Сара Пейлин, секси MILF, и въобще ровичкането в личната поща е отражение на злобеене, на етични недостатъци и на възможен евтин антиамериканизъм.

Като при Прометей, откраднатият огън от боговете в случая представлява прозрачността на публичната администрация и правителствата, и все още е неясно — дали обществото ще съумее да се справи с тези придобивки, с даровете на Титана. Досега от това, което беше публикувано, съвсем малко успява: ловът на тривиалности е водещ.

Междувременно Македонолийкс тръби: среща с президента на Зимбабве и в свободното си време —укротител на лакоми крокодили, Мугабе. Ах, чета и как така никой не разбра за какво иде реч: Тито и необвързаните! Някои от по-умните левичари - събеседници, гледам че поддават на тоталната релативизация, че няма лош диктатор, ако САЩ и международната общност го изолират.

Окей, смяташ западната либерална демокрация за несъвършена и сгрешена в сърцевината си, но това не значи, че някой африкански или южноамерикански маниак-диктатор е здравата алтернатива или е по-малко диктатор, само защото Американците го мразят!

Асанж иска да публикува веднага и иска да публикува всичко - неговият пример и саможертва вдъхновява и става модел на смелост при Новите Хора.

Това е текст на Алекс Букарски, публикуван в македонския Дневник.

—————————————————————————————————————————————
* Бранко Цървенковски се оплака, че има заплахи за подготвян срещу него атентат и Груевски, който говореше за плановете на правителството.
** Прави се алюзия с изразните средства на хората, работещи в комуналното стопанство - боклукчии например.

Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)