четвъртък, декември 02, 2010

Една изпълнена мечта

Бях в клуб „Angel Heart“, където имаше тематична вечер на Pink Floyd.

Очаквах да е пълно с такива като мен, ама нищо подобно, основната публика беше на 18+ години.

Тази вечер беше най-дългото време от много, много години насам, когато някой ми пуска НА МЕН Pink Floyd в продължение на часове, а аз слушам. В комбинация с две бирички и най-доброто озвучаване, на което съм ги слушал, много е лесно да изпаднеш в състояние близко до нирвана.

По наше време имаше поговорка „Пуснат ли Флойд, значи купонът е свършил“.

Флойд не са купонджийска музика, а музика, за която трябва специално да отделиш време да слушаш – като класическата и джаза. Изисква концентрация, вглъбяване и може би и малко въображение.

Когато слушам инструменталите им, винаги си представям космически пейзажи, огромни пространства, внушителни гледки.

Те правят това с инструментите си, което Евгени прави с фотоапарата.

Те са от групите, които оправдават покупката на скъпа многоканална уредба. И то от десетки (!) години.

Аз ги открих за себе си някъде около 3-ти клас, от една безименна касетка на нашите, от едната страна на която имаше „Тъмната страна на луната“, а от другата „Една вечер в операта“ на Куин.

За втори път ги открих от „Тухла в стената“.

И така ги откривах непрекъснато – и „The Final Cut“, и „A Momentary Lapse of Reason“. В един техен албум има повече материал, отколкото в един обикновен роман.

Като тинейджър им бях болен фен, имах почти всичко, което хич не беше лесно да се открие тогава.

Спомням си когато радио FM+ стартира почти официално, един от водещите се изцепи в ефир,

„Ето, сега в частното радио няма ограничения за дължината на парчетата, затова мога да ви пусна нещо любимо.“

И ни пусна „Shine on you crazy diamond“. Еххх. Няма кой да повтори сега този подвиг по радиото.

The Division Bell така и не го изкльопах. Звучеше ми като ехо на Флойд, а не като истинското нещо.

Много яко беше тая вечер, да ви кажа.

Ето ви една подборка от парчета, които никога няма да пуснат по радиото:


Pink Floyd Echoes 2001 A Space Odyssey





11 коментара:

Лилия каза...

Каква е-че сме заедно сега ,или че ще съм твърда докрай ...с таксито

templar каза...

Templar likes this

P.S. Само защо махна четеца със споделените публикации... всеки ден се забавлявах с него, вместо с вестник към кафето..

Търновец каза...

Линкът за споделеното е слязъл най-отдолу ... И аз се чудех по едно време, къде е изчезнал, докато не го намерих :)

Спас Колев каза...

@templar, Търновец: Че вие нямате ли си bookmark, това е сред петте най-важни сайта в българския край на Интернет. :D

Антон Трандев Стойчев каза...

Респект към Пинк Флойд! Те са моята любима група вече 25 години и едва ли ще бъде изместена от сърцето ми. Снимката също е уникална. Браво!

летящ пингвин каза...

... изтървала съм. Не знаех, че в Angel Heart ще има вечер на Флойд
:(
и аз не успях да харесам The Division Bell .

morrt каза...

Завиждам ти за приятните мигове. Тук, в провинцията, няма кой да се ангажира "да си изгуби една цяла вечер" с Пинк Флойд.

Да взема да се опитам да позная пейзажа на снимката - язовир "Кърджали", срещу хижа "Боровица"?
Сниман е "Ардинският" ръкав в посока нагоре, към устието.

fethry каза...

Всъщност, за да бъде баш цялата Shine on You Crazy Diamond в оригиналния си вид, не трябва ли да се чуе целият албум Wish You Were Here? ;) Затова и му викат Shine on ... suite.

Комитата каза...

morrt, aми май е там, да. снимката не е моя, но авторът и пише че е от яз. кърджали.

Комитата каза...

fethry, така си е. в случая става дума за първото парче от албума ;-)

Хесапов каза...

Първото, което чух от Floyd, бе Atom Heart Mother и останах втрещен. Чух го на винил и започнах да събирам винили...Лежях в леглото, слушах плочата и гледах невероятната корица...
Pink Floyd са като дългата коса, винаги е на главата ти...не знам дали ме разбирате...
Поздрави Комита!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)