петък, ноември 26, 2010

Мили спомени и ценна поука от Lidl

Когато преди 12 години поживях за няколко месеца в Брюксел, много бързо научих къде да пазарувам най-изгодно - в Lidl.

Във франкофонски Брюксел е трудно да се оправиш на английски, макар и по-лесно, отколкото във Валония (франкофонската половинка на Белгия). А когато влизах в Лидъл, попадах на езиков остров - отвсякъде се чуваше разбираема славянска реч (полски, руски, чешки, български) и арабски.

Пазарувах си храна за цяла седмица, за около 100 днешни лева. Единствените неща, които бяха вътре от познат производител, бяха кока колата, марсовете и сникърсите.

Не се ограничавах много - купувах си камамбер (2лв питката), пиле с къри, сирене фета (около 4 пъти по-скъпо от България, но пак много евтино за страната), полуфабрикати, всякакви меса и зеленчуци. Картофите бяха направо без пари (левче за 4 килограма). Алкохол не съм си купувал и тогава отвикнах да пия.

Единственото неудобство беше, че трябваше да влача торбите на трамвай и метро, за да си ги занеса у дома.

Със сигурност ще отида да преслушам някой от магазините в София през близките седмици, поне за евтин камамбер и бри.

За тези, които критикуват масовата истерия около магазините, едно напомняне. Ето, сега можете да си представите съвсем нагледно, как беше по комунизма. Евтини магазини, но грамадни опашки, защото всичко хубаво бързо свършваше. Това беше всеки божи ден. И много малко хора (ама наистина само една шепа) можеха да си позволят да критикуват животинските нрави по опашките, защото не им се налагаше да висят по тях. Защото други магазини просто нямаше. Съвсем обичайно беше през ден да висиш на такива антихуманни опашки я за топъл хляб, я за кока кола, я за някой деликатес от месо, да не споменавам зимния лукс - бананите и мандарините. И никакво разнообразие - по един вид от всичко (в редки случаи - по два). И нито помен от лъскавия имидж на Лидъл, соцмаркетите бяха обикновени грозни халета с желязна дограма и прашни прозорци.

Да, в нашето семейство имаше повечко неща - родителите ми пътуваха и влачеха през граница какво ли не, включително неподозирани луксове - шоколади тоблерон, нескафе, ядки, сиропи, кока кола и др. Това не ни спасяваше от опашки, а само ни подсещаше къде точно живеем, предполагам че и на моите родители им е помагало при бизнес разговори с майстори или тенекиджии.

Как ще ви се стори всеки ден да висите на такива Лидъл опашки, ама не за да гепите нещо на промоция, а просто за да имате какво да ядете у дома? Сега сигурно ви става ясно, защо магазинерите бяха толкова желана професия и ценно познанство. И защо всяка есен бурканената икономика на село вървеше с пълна пара.

Затова сега хипермаркетите тръгват с евтини банани, защото в съзнанието на много потребители „банани = празник“. „Пускането“ на бананите ознаменуваше началото на (Коледно)-Новогодишните празници.

Кой още жали за онова време, когато всеки божи ден беше унижение за човека? Евтино да, но със задължителните опашки. Точно такива.

Благодаря на Lidl, че припомниха как изглеждат.

снимка

И Темплара написа по темата: Бананова или народна република
Много хубав материал на Весела: Тодорживковата България ІV - дефицит и връзки

25 коментара:

templar каза...

Писали сме едновременно
http://templar.blog.bg/politika/2010/11/26/bananova-ili-narodna-republika.640754

Комитата каза...

Ей сега ще те линкна в текста, благодаря.

Крис Ванев каза...

И аз за това се сетих. България е бедна държава. "Златна среда" е хиперболизирано понятие. "Нормален живот" в чести случаи се свежда до цивилизовано оцеляване, вписващо се с обществените норми.

Разнообразието, което се представя под формата на множество хипер-маркети, заличаващи кварталните магазини издава илюзия за изобилие на продукти, евтени продукти. Илюзията е, че те са достъпни.

Когато пенсията ти е 130лв на месец, половината от която ще отиде за сметки, разликата от 2лв в цената на бананите, 1лв в цената на сиренето или 50 стотинки в цената на хляба, предвид че стоката е ограничена, си е доста солидна причина да направиш зулум наподобяващ набезите на Марадона.

Ако беше достъпно и хората бяха убедени в това, щяха да са спокойни. Не само за това, че могат да го получат, предвид че това е храна - без нея загиваш, а за това че ЩЕ Я ПОЛУЧАТ. Лишени от подобна сигурност няма как да не ги е страх, че могат и да останат без храна.

Много наплашени хора на едно място винаги напомнят за стадо овце в обор. Действат ирационално и се зарязават един-други с иначе абсурдни за тях намерения.

Коментарът ти и сравнението според мен са много на място! ;)

Vesela каза...

Правилно, но с една уговорка - не беше евтино! Например килограм луканка струваше 16 лв., а заплатата на "млад специалист", т.е. стартовата беше 155 лв бруто, т. е. 145 чисти. Килограм кайма струваше 3.60.

Анонимен каза...

Масларова дали е била на опашката за евтини банани? Нали последно се писа бедна?

wattie каза...

Никой не е казвал, че тълпата мауглита в социализма е била по-умна от сега. Е, хайде - младата тълпа вече е малко по-тъпа, но това може пък и да е временно явление (той Игнатов сега ще ги реформира образователните системи и ще ги оправи).

А за опашките вече съм се изказвал. Преди опашки за хляб, сега опашки за пари. Разлика в реденето - нулева!

Fotograph каза...

Снимката с опашката за хляб е от 1991,
което е след периода на комунизма (1944-1989).

Източника на снимката е LostBulgaria.

Лъчезар П. Томов каза...

И аз съм живял с месеци в Швеция с по 100 евро на 30 дневен период, но не си спомнял, да съм пререждал хора на опашката, да съм се бутал и да съм псувал като премиер

wattie каза...

А почивка за четиричленно семейство за 10 дни на цена 86 лева (пълен пансион) също помня. Всъщност за децата под 12 години беше безплатно. Да, ведомствена база - ама я имаше, нали? Виж, сега тези пари за един ден не стигат. Не за четирима, а за двама души при същите условия. Вярно - и заплатите са променени. Тогава млад асистент е взимал 160 лева. Сега взима 400. Математиците да смятат. И след като те сметнат, нека пишман-икономистите да кажат - къде отива разликата?

@Vesela - В момента ананасите също са скъпички. Виж за 23 стотинки прясно мляко, олио за 1,60, захар за левче, сирене 2,60, кашкавал 3,60, бира средно по 0,30, кебапчета 0,30, свинско месо кило 3,60, бензин 0,90 за литър... Тези няма да ги коментираш, нали? И ако някои от тях всъщност са релативно скъпи, да - но за разлика от сегашната пластмаса бяха истински. Защото едно е да купиш сирене за 2,60 при заплата 160 (скъпо да), а съвсем друго е да купиш талашид за 10 лева при заплата 400. Или хайде заплатата да ти е 1000. Защо не и 2000. А талашида си остава талашид. Сирене няма.

Което си беше хубаво си беше хубаво. Което си беше лошо си беше лошо. И само кон с капаци няма да го осъзнае. Без наследственост обаче вие сте обречени на изпепеляваща гибел. И новото правителство ще възкръсва като Феникс и ще грее по медиите 2 години. После 1 година ще го псувате. И накрая 1 година ще го сваляте. И пак Феникс. И пак грее... А вие псувате старото - лошото му, барабар и с доброто му. Никога няма да видите добро!

wattie каза...

От социализма имаше доста недоволни и това е факт. А виж, аз сега почти не познавам доволни. Ето това е една видима разлика. А на вас само банани и концлагери са им в главите. Както и други важни думички като "МОЛ", "ЛИДЛ" и "Евгени Минчев".

Стан каза...

УЖАСНО Е БИЛО!

Добре, че нямам много съзнателен живот по това време...

Валентина Иванова каза...

Господа, приликите между зрелия соц и опашките пред Lidl са изцяло повърхностни: http://antibsp.blogspot.com/2010/11/blog-post_26.html

Новини каза...

Освен, че е бедна България е много гладна, това обяснява и факта с опашки и побоища в евтините магазини ... Нали ако не беше толкова гладен народа нямаше да се стига до ексцесии ...

Rosen Kosturkov каза...

Сравнението между тези опашки днес пред Лидл и опашките от посткомунистическите времена 1990-1992 година е глупаво и некоректно и жалък опит за манипулация и плюене върху феномени и събития, които явно не разбираш. Некоректно е и сравнението с т.нар. комунизъм... Темата е обширна ... и не е интересна вече.

Не трябва да си социолог, психолог или психиатър за да поразсъждаваш малко за феномена Лидл (Куфланд, Карфур, Меркатор, Пени и т.н.. Да, има комунистически отенък в това което се случва. Определено. Две цели поколения живяха в едно общество, в което консуматорството не беше на почит, да не кажа че беше анатемосано и низвергнато. За период от 2-3 години (гореспоменатите)националната доктрина се смени рязко. Също като тази в САЩ 29-39 година - едно неконсуматорско общество трябваше бързо и спешно да се трансформира в суперконсуматорско. Защо? За да може определен кръг от БГ и световния елит да се възползва и облажи. Няма лошо, всяка промяна е за сметка на едни и в полза на други. Проблемът при нас, а и при почти всички постсоциалистически страни (където, припомням, консуматорството в гадния си американски вид беше табу) е, че тази смяна стана ужасно бързо безредно и хаотично. Много правителства се постараха да изкарат най-низките и подтискани страсти в българина. Неподготвен за това което го чакаше, нашият простичък народ беше залят от лъскави реклами, обещания, изкушения, промиване на мозъци и натиск (буквално) да купува, да притежава, да сменя, да заменя, да се състезава с комшията, да има повече, да яде повече, детето му да има повече, по-лъскав телефон, по-лъскав телевизор, по-бърз компютър, по-нова (относително) кола, две, три, да озверява срещу другите на база притежания....И да става все по-беден и по-беден... За сметка на тези, които споменах по-горе. Получи се като да пуснеш някой бушмен от пустинята в бърза и пълноводна река - никой никога не го е учил да плува и той просто трябва да следва течението, да се блъска в подводните камъни и нападалите дървета да се бори да се задържи на повърхността, без да знае на къде го води течението - просто е ново и е нещо, което му е липсвало, но вече му идва в повече. Единствения избор, който има този бушмен е да се научи да плува, така в движение, без инструктор и без спасителен пояс или да се удави... Дали ще се удавим ние, само времето ще покаже.
В заключение на писанията ми в събота рано сутрин на махмурлийска глава - ако мен някой ме пита кое общество избирам - консуматорското или неконсуматорското - аз анатемосвам първото!
Не са виновни Лидл, Пени и т.н. те само се възползват от горкия бушмен, но не те го пуснаха в бързея

Анонимен каза...

Сравнението между тези опашки днес пред Лидл и опашките от посткомунистическите времена 1990-1992 година е глупаво и некоректно и жалък опит за манипулация и плюене върху феномени и събития, които явно не разбираш. Некоректно е и сравнението с т.нар. комунизъм... Темата е обширна ... и не е интересна вече.

Не трябва да си социолог, психолог или психиатър за да поразсъждаваш малко за феномена Лидл (Куфланд, Карфур, Меркатор, Пени и т.н.. Да, има комунистически отенък в това което се случва. Определено. Две цели поколения живяха в едно общество, в което консуматорството не беше на почит, да не кажа че беше анатемосано и низвергнато. За период от 2-3 години (гореспоменатите)националната доктрина се смени рязко. Също като тази в САЩ 29-39 година - едно неконсуматорско общество трябваше бързо и спешно да се трансформира в суперконсуматорско. Защо? За да може определен кръг от БГ и световния елит да се възползва и облажи. Няма лошо, всяка промяна е за сметка на едни и в полза на други. Проблемът при нас, а и при почти всички постсоциалистически страни (където, припомням, консуматорството в гадния си американски вид беше табу) е, че тази смяна стана ужасно бързо безредно и хаотично. Много правителства се постараха да изкарат най-низките и подтискани страсти в българина. Неподготвен за това което го чакаше, нашият простичък народ беше залят от лъскави реклами, обещания, изкушения, промиване на мозъци и натиск (буквално) да купува, да притежава, да сменя, да заменя, да се състезава с комшията, да има повече, да яде повече, детето му да има повече, по-лъскав телефон, по-лъскав телевизор, по-бърз компютър, по-нова (относително) кола, две, три, да озверява срещу другите на база притежания....И да става все по-беден и по-беден... За сметка на тези, които споменах по-горе. Получи се като да пуснеш някой бушмен от пустинята в бърза и пълноводна река - никой никога не го е учил да плува и той просто трябва да следва течението, да се блъска в подводните камъни и нападалите дървета да се бори да се задържи на повърхността, без да знае на къде го води течението - просто е ново и е нещо, което му е липсвало, но вече му идва в повече. Единствения избор, който има този бушмен е да се научи да плува, така в движение, без инструктор и без спасителен пояс или да се удави... Дали ще се удавим ние, само времето ще покаже.
В заключение на писанията ми в събота рано сутрин на махмурлийска глава - ако мен някой ме пита кое общество избирам - консуматорското или неконсуматорското - аз анатемосвам първото!
Не са виновни Лидл, Пени и т.н. те само се възползват от горкия бушмен, но не те го пуснаха в бързея

Rosen Kosturkov каза...

Извинявам се за многото коментари, нещо се бъгна и ми даваше грешки, а в същото време е публикувало. Може и от махмурлука да е ;)

Комитата каза...

така, благодаря ви за мненията, но с някои неща не съм съгласен.

първо, за опашките. кога се образува опашка? когато имаме дефицит. в случая имаме дефицит на знакови стоки - бира и банани на промоция. изведнъж ниски доходи, с които не може да се купи нищо, стават доходи, с които може да се купи нещо. ето ви директна връзка с комунизма.

по комунизма се продаваха само няколко вида noname стоки, точно както е в discount (евтините) супермаркети, какъвто е lidl.

с тази разлика, че тогава други магазини нямаше. искаш да ядеш - бегом на опашката, бегом да търсиш връзки с магазинери, бегом да затваряш буркани на село.

за цената на времето - хората, които висят на опашки са пенсионери, безработни и хора с ниски доходи. времето им е евтино, и те висят.

по соца, между другото, времето беше много евтино. и да работиш и да не работиш, голяма разлика за крайния ефект като пари няма, затова някои хора прекарваха фантастичен брой работни часове в странни занимания. по-умните четяха и учеха, по-мързеливите и тъпите пиеха кафета, клюкареха и решаваха кръстословици. виждал съм го.

та продължавам да си настоявам на мнението - отварянето на лидл е типично, ама архитипично състояние от времето на комунизма.

а за американския заговор срещу света, позволете ми да се посмея - ха ха ха!

Комитата каза...

И да завърша - опашките след десети ноември, до освобождаването на цените от правителството на Димитър Попов си бяха типично социалистически. Контролирани цени = социализъм.

Освобождаването на цените премахна в миг опашките и установи най-важния принцип на пазарната икономика. Всичко друго е бошлаф.

За тези които не желаят консуматорско общество - Северна Корея, Куба и още няколко държави все още живеят в неконсуматорско общество и внимание! Приемат имигранти без никакви ограничения.

wattie каза...

Комита - "голямата депресия" е типично капиталистическа, следователно капитализмът е една "голяма депресия". Ето такива заключения вадиш ти само, че за социализма. Очевидно НЕ са вярни. Спри се и погледни малко по-отдалеч цялостната картина. Влияеш се от страсти.

e-mil каза...

Ей-й... всички полудяха с тоя Lidl. Ако има нещо, което ме дразни у умните хора, това са точно обобщенията.
Като че ли не сте пътували по света; не сте гледали телевизия; нямате Интернет и не сте чували нищо за блъскането и битките в Boxing Day и Black Friday. Всяка година има ранени в Англия и САЩ точно по време на пазаруване. Че и жертви се е случвало да има.
Купувачите навсякъде са еднакви, когато се появят ниските цени.

wattie каза...

e-mil - понеже всички са идиоти, то и аз ще съм идиот. Благодаря, но точно този тип колективистично (овче)мислене не може да ми бъде наложено.

Rosen Kosturkov каза...

Да се бяга от проблема "неистово консумиране" (conspicuous consumption)е просто по-съвременно и актуално подражание на поведението на щрауса.

Заговор на САЩ срещу света - съгласен - ха-ха-ха. Желание за доминация на САЩ на света...друга тема или по-скоро факт

По отношение на генезиса на консуматорското общество (трябва да го признаем на САЩ) препратки към мемоарите и трудовете на Хенри Форд, Фредерик Уинслоу Тейлър, Ърнест Елмо Калкинс и още 10-на видни индустриалци и влиятелни политици във времето 1910-1940 година...познайте от коя част на света са. Не е тайна, не е конспирация, а просто психология, далновидност, реформизъм и желание за облагодетелстване, власт и влияние.

Консуматорството в 21-ви век в глобален мащаб - резултат, последици (културни и хуманни, развитие и самоунищожение - който иска да чете - има стотици сериозни трудове, основно отново от американски автори и отново от видни представители на индустрията, предприемачеството и финансите. Разбира се и много подобни автори от Западна Европа - Германия, Франция, Швейцария... Интересно, че няма нито един смислен труд на автори от Куба, Монголия, Северна Корея, Африка...

Разбира се става въпрос за издания, които в общия случай не са преведени на български език, не се продават в наши книжарници, а където ги има са в далечните рафтове за специализирана литература, не са със шарени и лъскави корици, не ви обещават да ви направят богат за 100 дни, или да ви дадат 24-те най-полезни съвета за новоизлюпения предприемач, или да ви разкажат успешния предприемачески опит на най-успешния американски предприемач за 20-век, като ги отвориш в първия момент не те грабват, не са комерсиални и не те разсмиват...Обаче те карат да се замислиш, което принципно е неприето и противопоказно за добър и съвестен консуматор.

Всичко това, което се случва и което коментираме в момента само показва, че нашето бумешменче (разбирай българче) вече е усвоило основните движения в плуването, точно толкова, колкото да се задържи на повърхността и да се наслаждава на придвижването по течението... Не се изисква много мислене за това, нали?

Ashtree каза...

На мен пык ми харесва потребуителското общество! Писна ми да ме тъпчат с "високодуховни" материи през социализъма. Писна ми от Чехов, Достоеввски, Мусоргски, Иван Вазов, Елин Пелин, Пушкин, Яворов и пр. Да живеят Billa, Piccadilly, Technopolis, моловете, картите VISA, радостта от купуването на нов лаптоп. Пък Висоцки мога да си го дърпам и като mp3-ki, а не да го слушам на продънен стар ролков магнетофон. Тогава првез социализъма, влизах в Корекомите и мечтаех. сега мечтата ми се сбъдна- мога да си позволя доста неща, които тогавеа нямах! Не може да си материално беден и духовно богат- това е все едно розов крокодил :)

mi3 каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
mi3 каза...

За храната от едно време: http://preview.tinyurl.com/23nf9zd

За малките магазинчета:
http://preview.tinyurl.com/2f5qqqf

@e-mil: Точно! По-скоро става въпрос за лафа "Шамар да е, аванта да е."

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)