петък, ноември 26, 2010

С любовта шега не бива в Народния театър

Тази вечер ходих на „С любовта шега не бива“ в Народния. Бях се потрудил предварително за билети и имахме най-добрите места - на първите редове, централно.

Защо обичам да ходя в Народния театър? Защото си мисля, че постановките там са най-близо до автора, с най-малко импровизации и творчески доработки от тукашните екипи. Много обичам директния контакт с класиците. Ако се търси оригинална преработка - ей го театър София, който иска да заповяда там. За съжаление, тази постановка е доста експериментална и много „ненародна“.

Историята е за един барон, синът му и племенницата му, които баронът желае да омъжи взаимно и така да си осигури старините.

Всичко е модернизирано - костюмите, аксесоарите, репликите, жестовете, походките. Целта е била, очевидно, да се излезе извън контекста на епохата и въобще извън конкретното време. Сериозният текст на Мюсе няма нужда от маймунджулъци по сцената, които имаше в изобилие. И така си е добър. Но може би просто одъртявам.

Спектакълът тежи на раменете на Владо Карамазов и Александра Василева, които правят отлични, отлични роли!

Аз Владо Карамазов не го долюбвам много, но нямаше за какво да се заям, а Александра Василева няма никакви колебания на сцената. Личи си, че актьорите се забавляват и това доста вдига качеството на продукта.

Пиесата разглежда темите за егоизма, за възпитанието на децата, за честността и естествено, за любовната игра и надлъгване. (Французи! Кой друг би сложил любовта в заглавие, като че ли не е ясно). Текстът е и остро антиклерикален (демек, против католическата църква), което ме накара да си помисля, че е писан по времето на Дидро и Волтер, но не, авторът е роден чак през 1820-та, когато Просвещението, Революцията и Наполеон са само спомен.

Наблюдава се известно родство с „Хамлет“, защото разглежда бунта на младите срещу определените за тях роли. Комичното е, че ролите са точно тези, за които младите мечтаят, но те не могат просто така да ги приемат и да не се бунтуват.

Нарочно или не, темата на Сарабандата на Хендел беше водеща в спектакъла, и то точно във варианта и от саундтрака на „Бари Линдън“ на Кубрик. Искаше ли нещо да ни каже режисьора с паралела към Бари Линдън или просто е гепил идеята за озвучаването, идея си нямам.

И задължителното за българските театрали фадо, което трябва да демонстрира бушуващите на момента емоции. Щото ние зрителите, няма да се сетим...

Юлиян Вергов е на познатата ни висота, макар и съвсем да изпростява на моменти. Тия от костюмите са го барнали с едно плътно прилепнало бяло клинче, което със сигурност събира очите на фенките, щом го гониха по сцената да го целуват и да му дават букети накрая.

Захари Бахаров и Йосиф Шамли бяха натоварени със задачата да покажат користолюбието, лакомията и пълната липса на духовност у Католическата църква. И се справят. Чудя се само, дали беше необходимо да гледаме на Захари Бахаров голите кълки и чорапките с жартиери за да се убедим в тезата, още малко и щеше да ни покаже и снежнобелия си задник. Пак да си помрънкам, че не беше необходимо да е толкова буквално фарсово всичко.

И беше ли необходимо Розет да е толкоз безнадеждна?

Сценографията е базирана върху „Тайната вечеря“ на Леонардо и Светия Граал. Непоклатимостта на вечното, около което се върти дребното и всекидневното. И виното, божията кръв, която се излива разточително. Дори сипват истинско вино, което мирише в залата.

Излязох от театъра с глава, пълна с бръмчащи мисли. Очевидно си е заслужавало.

3 коментара:

Апостол Апостолов каза...

Винаги съм се дразнел от израза "нов прочит", зад който нерядко се крие или творческа немощ, или някакъв болен мозък.

eterc каза...

Съжалявам че трябва така скучно да те поправя, но Юлската революция е 1830, а Наполеон е заточен на Св.Елена 1815 г., така че някои събития тогава са си точно в разгара :).

Комитата каза...

Юлската революция все пак е само ехо на Френската революция. Тридневно чудо. Но да не се отплесвам офтопик.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)