неделя, ноември 14, 2010

„Чайка“ в театъра на армията

Гледах „Чайка“ на Азарян в „Българска армия“.

Затутках се, както обикновено, и взех такси.

„Към театъра на армията.“
„Добре.“

(минава около минута)

„Батенце, може ли да те питам един бакшишки въпрос?“, подхваща разговор шофьорът.
„Да.“
„Къде е тоя театър на армията? “
„На „Раковска“, близо до кръстовището с „Руски“.“

(усещам, че не е много ясно)

„Срещу градинката на „Кристал“.“
„Това да не е някъде до „Силикон“?“
„Съседната врата.“

В театъра владееше леко потискаща обстановка. Не е ремонтиран скоро. Един чичо продаваше програми по левче, но се укри някъде в антракта, когато исках да си взема. Бюфетът е една масичка с безалкохолни, ядки и вафлички във фоайето.

Не бях гледал „Чайка“, а и не я бях чел. Постановката има интересна структура - едно дълго действие (а в оригинала е в 4?) и едно кратко, много кратко, като епилог.

Действието се развива в любимата на класиците руска провинция, в богаташки дом.

В „Чайка“ изкуството наблюдава себе си. Завръзката е в театрална постановка, в която младите заявяват себе си пред старите.

Става дума за отношението на изкуството към човека и на човека към изкуството. Както и за любов. За жените, които понякога взимат грешно завоите около звездите на деня. За тарикатите, които са превърнали изкуството в бизнес. За смъртта, която дебне някъде съвсем наблизо, зад декорите.

Почти всеки герой има амбиции - кой артист, кой поет, кой писател.

Местният лекар, който е абсолютен циник, вярва само в облекчаването на болката, но не и в лечението.

Много интересна е динамиката между майка и син, които ту се ненавиждат, когато говорят за изкуство и са много привързани, когато са просто майка и син.

Изострената чувствителност на младото поколение ги води до непоносими крайности, които се разрешават взривоопасно.

И пълна липса на герой, с който да се идентифицираш.

Постановката е окей, игра се на полупразна зала, което е жалко, защото актьорите заслужават повече. Заю Баю Лидия Инджова прави доста добра роля. Ще я наблюдавам с интерес.

11 коментара:

Майк Рам каза...

"пълна липса на герой, с който да се идентифицираш" - сега разбирам защо не съм успявал да проумея смисъла на тази постановка.

Стойчо каза...

Ами бакшишът е нов софиянец и не знае къде е „Руски“, пък и „Кристал“ на кого му говори нещо ;-) Иначе градинката се казва „Бронзовото братче“ :D

gregory каза...

Жена ми имала подобна случка с такси - "Към Алианса - Къде е алианса - Срещу Народната библиотека - Нещо друго да подскажете - Оборище и Левски - Аааа, Планет"
Недай си боже около мястото, където отиваш, да няма кръчми...

Комитата каза...

„Бронзовото братче“. Това сериозно ли?

Стойчо каза...

Да, така се е казвала градинката преди да „слязат партизаните“ – заради фогурката на чешмичката (фигурката отдавна я няма, но за нея е имало приказка за деца как едно детенце не слушало майка си и кака си и станало на бронзова фигурка)

По въпроса с кръчмите: колеги от института, които не бяха от София имаха интересна (и показателна!) система за ориентация в града – знаеха къде са кината и те им служеха за опорна координатна система. Това – през първат аполовина на 90те.
Сега вече са поп-фолк заведенията явно са системата за ориентация (още повече, че съм виждал плакати за РЕТРО–ФОЛК парти ;-)

Ама верно ли има хора, които не знаят къде е Алианса??? (ужас! ами ако беше опитала с термина „Художествената акадения“ или „Народната библиотека“?) Щото за Ректората е лесно – това срещу Ялта ;-)

Георги Павлов каза...

Аз не знам къде е Алианса.

Никак не съм притеснен.

Стойчо каза...

На гърба на Александър Невски – в сградата на старото МЕИ, която гледа към Оборище. До Алианса наистина има някакво тежкарско заведение слъскави коли отпред

Стойчо каза...

Но Ректората знаеш все пак, нали? ;-)

САНДО каза...

Пиесите на Чехов винаги впечатляват не толкова с неочаквани обрати, интриги и прочие хитринки, колкото с цялостната напрегната атмосфера и повдигнатите социални проблеми. И въобще действието се развива по хоризонтал и накрая не се случва нищо съществено, а зрителя го обхващат едни такива тягостни мисли... И затова всезнаковците-критици често наричат Чехов "Поет на сумрака".
Подразбрах, че коментарите се въртят предимно около географските познания на бакшишите, но аз все пак държа да си кажа спомените от лекциите по литература ;-)

Ashtree каза...

Чайката на Азарян е пълно говно и тотална подигравка с Чехов! Все пак имам база за сравнение- гледал съм Чайка в МХАТ.

Анонимен каза...

Киркор Азарян е един измамник в театъра, лъжережисьор, който карикатури високата класика. Вишнева градина, Чайка, Три сестри са ужасни представления, пародия на Чехов, зле режисирани, зле изиграни, макар и от добри артисти, с лоша сценография и музика, изобщо пародия, карикатура, а този нахален арменец, който някои величаят сега, беше просто едно недоразумения в българския театър.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)