понеделник, ноември 15, 2010

Тъжни тропици и едно умно издателство

Участвам в инициативата на издателство „Лик“ за предоставяне на книги на блогъри срещу рецензия. Идеята е страхотна и искам да я подкрепя. А искам и още книги ;-)

Аз си избрах книгата на Клод Леви-СтросТъжни тропици“. Причината беше, че това е автор, от който –

  • нищо не съм чел;
  • но е цитиран често от хора с много дипломи;
  • обикновено тия отгоре ги смятам за преструващите се, че са „твърде учени“ и исках да разбера от какво точно се прехласват;
  • в анотацията която прочетох отгоре-отгоре ставаше дума за пътеписи, а пътеписи си мислех, че бих могъл да преглътна от произволен автор.

А каква беше реалността?

„Тъжни тропици“ се оказа една грамадна тухла, с която почти всеки може да убие човек  (536 страници!). Ако не бях поел ангажимент, сигурно щях да я оставя на 50-тата страница.

И добре че не я оставих.

С първите стотина страници се борих като прасе с тиква, още повече че бях на плажа. Ако има нещо, за което авторът да не го бива, това е теоретизирането. Безкрайни изречения по един абзац, неясни мисли, безкрайни меандри на разсъжденията. Аха-аха и бях готов да го разобличавам като фалшификатор.

Колкото повече обаче повествованието приближаваше Бразилия и джунглата, толкова по-интересно ставаше.

Разказва се преди всичко за три индиански племена – Бороро, Набмиквара и Тупи-Кавахиб, в чиито селища Леви-Строс е прекарал години. И тогава вече книгата става магическа и не ти дава сърце да я оставиш. Има и снимки.

Пътешествието в обществата на тези хора, които живеят по начин, съвсем различен от европейския, които ядат странни неща, които имат интересни разбирания за брака, смъртта и дипломацията е от близка дистанция, с много любов и разбиране. Няма и грам превъзходство на „цивилизования“ бял човек над „диваците“.

Наблюдението над тези племена дава възможност на Леви-Строс да погледне под неочакван ъгъл собственото си общество и в заключението творчески да интерпретира понятия, които в „цивилизования“ свят приемаме за даденост - класовите различия, престъпленията и наказанията, моралът в семейството и отговорността на лидерите. Сигурно и настъплението на нацизма и съдбата на евреите също са го подтикнали към размисли.

Определено е книга, възбуждаща въображението и стимулища мисленето.

Казват, че Клод Леви-Строс е структуралист и позитивист. Не разбрах точно какво значи структуралист, но разбрах какво значи „позитивист“ и аз май съм такъв (смятам за наука доказаното с експеримент). Изненада ;-)

Ще сложа и цитати от книгата по-нататък.

Личат следите от борбата ми с литературата.

Други блогъри, участвали в инициативата:

26 коментара:

Ани каза...

"Структурализмът е подход в хуманитарните науки, който се опитва да изследва специфично поле (например митологията) като комплексно поле от съставни части."

:-) http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Стойчо каза...

@Ани, някаква по-човешка дефиниция няма ли? Все пак става дума хуманитарни науки, нали ;-)

weasell каза...

Поздравления за рецензията! Разчупена и смислена, много ми хареса :)

Комитата каза...

И аз я четох тази дефиниция преди да напиша текста и нищо не разбрах. Някой, който е по-наясно да обясни като за 7-годишни, моля.

Анонимен каза...

Колко ме измъчи едно време в университета тоя човек! :))))

wattie каза...

Индукция, дедукция и традукция; мнение, хипотеза, теза и антитеза; анализ и синтез;... и т.н.

Вчера отидох до магазина да си купя бира. Взимам една торба бирички и излизам - гледам клошар проси. Казва ми "дай ми 50 стотинки да си купя хляб". Реших вместо да му дам пари да експериментирам по друг начин - дадох му шише бира. Клошарът остана изключително доволен, каза "Бог да те поживи!". Експериментът ми дава ясно заключение: клошарите лъжат, че искат хляб - напълно доволни са ако вместо пари им даваме бира. Това беше и моята предварителна хипотеза впрочем! Следователно когато някой проси не давайте пари - давайте пиене.

wattie каза...

Щом се интересуваш от позитивизъм и философия на научното познание, то по-добре да стъпиш по-напред до Файербенд - той дава досегашния максимум в т.нар. "антидогматизъм".

Последното обаче напълно ми изправя косите, защото именно този антидогматизъм е в тотално противоречие с цялата капиталистическа теория за прогреса. А ти Комита се определяш като "десен", т.е. до известна степен консерватор или капиталист.

Примерът ми в предишния коментар естествено беше тъп, но беше породен заради изречението "смятам за наука доказаното с експеримент". Позитивизмът и неговата най-модерна форма - антидогматизмът всъщност казват съвсем различни неща. Те вменяват "нестабилност" на научното познание заради изграждането му на "несигурни, недоказани основи - философски постулати". Позитивизмът и антидогматизмът НЕ отричат в никакъв случай методологията на научното познание!

Пример: всички изводи на Нютон са приети за методологично вярни. Просто са стъпили на неправилен базис.

"Наука" изградена на базата само на "експерименти" отново ще кажа е откровена глупост! Това не е наука, а синергитичен процес. И ще помоля да не се изказвате за философски течения, които не познавате. Трите параграфа в уикипедия уверявам ви не са достатъчни!

wattie каза...

След разходка до магазина (пак за бира) реших да се извиня за грубия тон и да подходя по-дружелюбно. Затова нека да кажа една теза на антидогматизма (припокриващи в голяма степен позитивизма). Тя е, че науката сама по себе си не се различава значимо от религията заради нейната догматична основа. И двете стъпват на първични понятия, аксиоми и постулати, които не са или не могат да бъдат доказани.

От тази гледна точка Файербенд смята, че всяка "суперструктура" е просто надграждане на "здравия разум". В този смисъл дори митовете могат да се теоретизират. Това е и основната критика на Файербенд към науката като цяло - тя сама теоретизира себе си. И именно тук Комита твоето уикипедийно разбиране удря на камък - още от Кант (критика на чистия разум) се счита, че това, че дадена теория е потвърдена, чрез експерименти от практиката, не я прави безусловно вярна!

Историческото развитие (т.нар. "прогрес") е показало нееднократно такова отричане на стари теории и градене на нови. Според позитивизма просто новите тероии трябва да се разглеждат като напълно независими и "необременени" от старите (нещо, което аз напълно подкрепям)! Тоест прогреса трябва да води със себе си и нова методология.

Друго фундаментално виждане на Файербенд е това, че реалността е такава, каквато ние я изграждаме с вижданията си. В този смисъл е прогреса като цяло е плод на нашето виждане за света. И тук намесвам примера ти от книгата, която си прочел (аз не съм) - основателно е да се каже, че не винаги най-доброто е в "бялата цивилизация". Не винаги най-доброто е hi-tec и се намира в "Мола". Някои хора живеят чудесно и далеч от тази цивилизация. Кой казва, че тяхния прогрес е по-малък от нашия?

От тук изводът на тази теория е, че прогресът трябва да се основава само и единствено на пълен демократизъм и в никакъв случай на догматизъм. Тоест науката и религията да нямат място в политиката например.

Последното е и в тотален разрез с неолиберализма и капитализма като цяло. Цялата система на "западния свят" в който живеем се базира на теорията за икономическия прогрес на пазарната икономика. Тя е чисто научна теория. Според антидогматизма тя НЕ трябва да е основополагащ базис на политиката и прогреса - прогресът трябва да идва от демократичен принцип на общото виждане на света от всички хора.

Дотук с примерите. Изказах се наивно и ненаучно. Файербенд е изгонен от САЩ и е бил заплашен от съд за създаване на, забележете "антидемократична пропаганда" (а навсякъде в трудовете му лъха жажда за демокрация). Но при всички случаи - един човек не може да е хем позитивист или антидогматист, хем капиталист/неолиберал.

Сега моето мнение ли? Не споделям всичко казано. Смятам го за частично вярно. Проблемът се корени в това, че дори отхвърляйки догматизма тази философия отново стъпва на първични понятия и основи. Какво е "демокрация"? Приемаме го и го обясняваме на базата на философски съждения. Тоест антидогматизмът сам по себе си също е догматичен!

Последното ще го обясня образно с друг страничен пример. Той е следния: "Атеист" НЕ е "човек, който не вярва в Бог", "атеист" е "човек, който ВЯРВА, че няма Бог". В това според мен позитивизмът и антидогматизмът ни залъгват по същия начин, по който ни лъжат и атеистите :)

wattie каза...

В заключение - Комита, моля ти се изтрий веднъж завинаги тази наивна глупост "доказаното с експеримент"! Няма доказателство чрез емпиричен експеримент! Можеш да кажеш "потвърденото с експеримент" и това е максимума, който един експеримент може да ти даде.

Комитата каза...

Въпрос на синоним ли е целият спор. Няма проблем - смятам за наука това, което е потвърдено с експеримент ;-)

wattie каза...

А, не прощавай - "потвърждение" и "доказателство" са две коренно различни неща! Не са синоними. Нужно е да се осмисли разликата и то дълбоко. Моля те - направи го!

След като смяташ, че "наука е само това знание, което може да бъде проверено чрез експеримент", то искам да те попитам - според теб "Геометрия на Лобачевски" част от науката Математика ли е? Защото тя фундаментално не може да бъде проверена с експеримент (заради сменената си аксиома), но пък виж - изучава се. Философията в огромната си част също не може да е наука по тази логика.

Ако науката беше напълно проверима, то нямаше да има разлика между "наука" и "практика" - двете щяха да се слеят в единство. Тогава "научното знание" щеше да бъде "доказано практическо знание" и нищо повече.

Науката обаче се е утвърдила като отделно звено. Тя си служи с идеализация и абстракция - неща, които липсват в практиката. Според мен опитът да се отрекат абстрактните и идеализираните знания като "ненаучни" е просто чешане на език. Според мен правилния изказ е "практически неприложима/непроверима наука". Но си остава наука.

А примерите, когато такива научни знания все пак се е оказало, че са ценни и нужни не са малко. Например сходящите редици и интегралите са клон на математиката, който е експериментално непроверим - никой не може с практически експеримент да провери безкрайна редица или да направи безкрайно малко раздробяване на област на правоъгълници. Тези математически знания са доказани само и единствено по дедуктивен път - и естествено са приети за напълно вярни. Толкова вярни, че без интегралите нямаше да можеш да пишеш ревю на някаква хай-тек джаджа (телефон с милиони екстри).

Ето, че дедуктивно доказаната наука може да получи практическо приложение чак след векове в електрониката и електротехниката. Кой ще посмее да твърди, че геометрията на Лобачевски няма да получи практическо приложение в астрономията един ден?

Това са примери, в които науката "изпреварва" практиката. В ежедневния живот примерите са много повече в обратна посока - най-често практиката има нужда от наука. Всичко естестнвено идва от Карл Попар, който заявява, че "ако една теория не допуска възможността да се окаже невярна, то тя е псевдонаучна". Някои хора перефразират това погрешно като казват "ако не съществува експеримент, който да потвърди теорията, то тя е псевдонаучна" - двете дефиниции просто не са едни и същи.

wattie каза...

"Всичко естестнвено..." в предишния коментар да се чете като "Заблудата..."

wattie каза...

Уффф... добре, сутринта не е свежа. Пояснение чрез моя лична интерпретация на казаното по-горе:

Карл Попър казва, че изследванията не трябва да се предоверяват на предишните. По този начин ние няма да строим високи кули, които ще падат при откриване на грешка във фундамента, а ще откриваме грешките във фундаментите съвсем рано.

Паул Файербенд издига тази позитивистка теория до своята крайност. В "Против Метода" (най-великия му труд според мен) той дава множество примери от историята за несъвместимост на теории, както и примери за отречени в миналото "несъвместими" теории, които в последствие се оказвали вярни (Коперник например). Той казва: "Условието за съвместимост, изискващо новите хипотези да бъдат в съгласие с възприети теории, е несъстоятелно, защото запазва по-старата, а не по-добрата теория". Това естествено е в пълен синхрон и надгражда казаното от Попър.

Проблемът според Фейербенд е, че методологията дава заповеди, които не е задължително да водят до най-добрия прогрес. Според него натрупването на научно знание е синергитичен процес, който не трябва да има никакви ограничения. Той нееднократно изказва мнение, че "няма вредно знание" (споделям). Така научното познание за него е анархистично, а догматизмът на методологиите е ограничаващ фактор за развитието му. От там той прави и изводите за това, че митологията и религията не са никак далеч от науката такава, каквато я познаваме. Ето и какво казва като заключение в книгата си:

"Науката е една от многото форми на мисълта, които са били развити от човека, но не е непременно най-добрата. Тя е фрапантна, шумна и нахална, но притежава някакво превъзходство само за онези, които предварително са взели решение в полза на една определена идеология, или за онези, които са я приели, без някога да са проучвали предимствата и границите й. И тъй като приемането и отхвърлянето на идеологиите трябва да бъде лична работа, от това следва, че отделянето на държавата от църквата трябва да бъде допълнено с отделянето на държавата от науката — тази най-нова, най-агресивна и най-догматична религиозна институция"

Забележете обаче, че тук никъде няма отричане на научните методи като такива. "Против метода" се взима от гледната точка на "против догматичното прилагане на метода", но в никакъв случай не оспорва нуждата от наличие на научен метод, както и неговата същина и функционалност. Доказателствата са си признати и изключително нужни за определената научна теория, а това, за което се говори е, че тези доказателства НЕ трябва да действат като ограничител за други противоречиви с нея научни теории.

Всичко това естествено съвпада и с по-общата теория на анархията. В днешното общество конституцията е именно един такъв методологичен ограничител на развитие на алтернативи. Анархистичната теория оборва нуждата от такива ограничители и се основава на пълен демократизъм. Прогресът не трябва да е научно доказаното "най-добро" в една определена сфера (например както сега в икономиката), а трябва да е общ прогрес за всички сфери.

wattie каза...

И така отново трябва да се върнем на философските трудове на Маркс, Енгелс и по-късно Ленин. Тази "несъвместимост" на едни теории с други според тях е естествено, поради "неравномерността на развитие на различните науки". Едни науки напредват по-бързо спрямо други и се получава "незапълнена яма" между тях, то тя не може да бъде преодоляна лесно без създаване на напълно несъвместима със старата теория. Ако науките напредваха заедно и развномерно и ако спазваха принципа на Попър, който наричам "проверка на провереното", то такива катаклизми нямаше да има. В този смисъл тук говорим за едни и същи неща с уточнението, че според Маркс този процес е непреодолим и естествен (затова последиците от него трябва да се преодоляват с колективен контрол - в частност над икономиката като една от най-значимите фактори за прогреса), докато за Файербенд той може да се разреши по естествен път ако просто се премахне догматизмът.

При всички случаи обаче никой не е говорил за "доказано с експеримент". Потвърждавам и попеторвам - това е глупост. Позитивизмът е чудесно нещо, най-малкото ще те извади от дупката на "дясното" и ще ти отвори очите за много неща в заобикалящия ни свят. Но не трябва да тръгваш директно с погрешна основа - това ще съсипе всичко и ще създадеш "псевдонауката", за която се говори по-горе.


Както казах и преди обаче аз "давам отбой" от позитивистката теория, защото според мен тя също стъпва на постулати и недоказуеми фундаменти, а от там тя противоречи сама на себе си. Може би все още не сме узряли за нея. Слизам на по-разумното и практически приложимо според мен ниво. Но все пак определям насоката като правилна.

Като бърз практически пример ще посоча простотиите на сегашния министър Симеон Дянков. Според него "наука, която не носи пари е излишна". Това е вярно за развитието на икономиката. И само за нея. Той отрича догматично нуждата от развитие на другите сфери в живота - те щели да догонят икономиката от самосебе си. Не, те няма да я догонят - те рано или късно ще достигнат до вътрешни противоречия и нужда от създаване на несъвместими теории. Ще се получи "времетръсната зона", за която говориш в следващия си пост...

П.С. По-горе използвам думата "дясно" в съвремения смисъл на икономически мироглед за изграждането на света около нас. Аз съм против догматизмът на "всичко се измерва с пари", който ни управлява в момента. Той затвори БАН и сега го разпродава на частни фирми (докато тълпата гласува "за" или "против" посещението на Путин). А когато "неудобната наука" спре своето развитие, то остава статуквото на системата. Направете аналогия със Средновековието и нещата стават пределно ясни. Сегашното "дясно" гради именно това - догматична клетка, в която затваря научното познание и не позволява развитието на алтернативни теории. Дотолкова, че да го видя и аз съм позитивист и привърженик на антидогматизма. Но не напълно. Иначе досега съм гласувал само и единствено за СДС и не съм го крил. Не защото имат някаква идеология различна от разрушителната неолиберална. Просто по-добро на политическата сцена няма. И това е ужасно!

Lili каза...

Добре , че си избрах по-лесна за четене :)
Инициативата е страхотна- вече втора книжка чета :)
п.п.Новото име на блога ми допада повече :)

Комитата каза...

Lili, благодаря. Ако си писала нещо по инициативата, дай линк да го добавя ;-)

Ангел Грънчаров каза...

Хубаво е, че К.Павлов е възприел инициативата на ЛИК, но ми е интересно как стана така, че две години преди от ЛИК да се сетят за такава възможност, моя милост изпрати като подарък екземпляри от новата си книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ на куп блогъри (сред които и многоуважаваният Константин Павлов!), ала почти никой от тях, също и К.Павлов, не отрони даже и една дума за самия факт на съществуването на тази книга, камо ли пък да й прави "рецензия". Интересно ми е каква е разликата между двата случая, та сега така охотно се мъчи да пише рецензия на книга, която, при това, явно му е доста трудна за разбиране...

wattie каза...

Може би защото "Страстите и бесовете български" на авторът Ангел Грънчаров не са толкова интересни за читателите колкото е произведението на световно известен автор като Клод Леви-Строс например. Или може би защото авторът Ангел Грънчаров все още не е достигнал до елементарно ниво на диалогичност в разговорите си с "аудиторията" и това я е прогонило...

wattie каза...

И още нещо - може би защото Грънчаров не търпи критика. Пример - дискусията под съществуваща рецензия на книгата му тук:

http://silvermountain.wordpress.com/2008/07/18/grancharov-1/

wattie каза...

Та Грънчаров кажи - защо нормален човек да пише рецензия на твоята книга? За да го охулиш като "шибан комунист", защото не е съгласен с някое твое мнение ли?

Lili каза...

@Комита, благодаря и аз :) Ето линкът :)При следващата ми рецензия ще те линкна :)
Хубава вечер :)

http://firedblood.blogspot.com/2010/08/blog-post_405.html

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч wattie, в цялата история, по която се изказваш съвсем неподготвен, на принципа "на всяка манджа мерудията съм", се съдържа един деликатен нравствен момент, който, както личи, не можеш да усетиш, понеже ти липсва сетиво; това сетиво се нарича "съвест". Която, явно, е налична у г-н К.Павлов, за което свидетелства неговото мълчание, което аз приемам като знак за угризение на съвестта. За щастие имаме една прекрасна възможност да очистим престижа си когато сме съгрешили: покайваме се, извиняваме се. А сега, драги ми таваришч wattie, ми се извини немедлено за обидната тирада, която произнесе срещу моята личност. За твое сведение и за сведение на такива като теб инвалидизирани в нравствено отношение индивидууми ще кажа, че всяка личност е суверенна и неприкосновена - и никой няма право по никакъв начин да накърнява достойнството й.

wattie каза...

Антидругарю Грънчаров... без повече коментар от мен за жалката ти личност. Пиша този коментар, за да не си помислиш, че имам някакво "угризение на съвестта" и мълча. Отношенията ни в тези коментари са в откровена форма на аменсиализъм - аз не получавам абсолютно нищо (защото ти нищо смислено не можеш да кажеш), а ти вредиш на околната ми среда с присъствието си. Затова ще бягам.

Ще се зарадвам искрено ако ме наречеш "комунист" - това никак няма да ме обиди. Особено ще ме зарадва ако в това се вмени "различен от Ангел Грънчаров"!

Ангел Грънчаров каза...

Впрочем, да вметна още нещичко, касаещо по косвен начин качествата на пренебрегнатата от г-н Комитата (и от плеядата други елитни блогъри) моя книга: така респектиралото го изд. ЛИК е издателството, което още в далечната 1997 година издаде първата моя книга (ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ), която после претърпя още две издания. А пък основателят на изд. ЛИК, която сега ръководи изд. ИЗТОК-ЗАПАД уважаваният г-н Любен Козарев, е издател на последните ми шест книги, в това число и книгата за страстите и бесовете български, която така саркастично осмива нечелият я таваришч wattie :-)

wattie каза...

Всъщност тавариш Грънчаров - аз наистина не съм я чел, но съм я "прехвърлил". Беше ми интересно дали официалните Ви трудове са също толкова плоски, колкото и интернетовите Ви такива. Оказа се вярно - доброто е Костов, злото е всичко останало и се наруча "комунист". Нещо по средата няма.

Хей Богу - въпреки, че съм гласувал редовно именно за Костов, този стил ме погнусява. Дотолкова, че стига до отвращение. Не за друго, ами защото този стил на писане (на глупости) съвпада напълно с тоталитарния, срещу който вие псевдо-демократите бягате. Пази боже от тези като теб да дойдат на власт!

Ralitsa каза...

Структурализмът се интересува и вписва във всяко поле, което „предлага системен характер” (Леви-Строс) , т.е. сфери, в което нито един елемент не може да бъде променен или премахнат без това да доведе до промяна в цялото. Подходът на структуралистите се изразява в това да се обясни един феномен, изхождайки от мястото, което заема в дадена система, следвайки правилата на асоцииране и дисоцииране.
Течението се появява през 50те години след основополагащия научен труд на Леви-Строс, „Елементарните структури на родствените връзки” (1949) и достига своя апогей през 60те години. Течението все още остава проблематично ; основните автори, включващи се в него са Леви-Строс, Алтюсер, Фуко и Дерида.
За мен „Тъжни тропици” е шедьовър:)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)