неделя, ноември 14, 2010

Причината да останеш

„Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно“, средновековен автор, около 1000г.

Преди няколко дни наблюдавах пристигането на евтиния полет от Лондон на летището в София и докато чаках скъпите ми роднини да се появят на вратата, ухото ми галеха най-разнообразни диалекти, включително и няколко македонски. Вратите автоматично се плъзгаха и от тях изникваха, един по един, или на групички, спретнато и по европейски облечени българи, предизвикващи радостни възгласи ту тук, ту там в тълпата.

Опитвах се наум да преценя, коя групичка кого чака, и не се справях особено добре.

Спомних си за моите съученици, които бяха между първите, които хванаха пътя навън. Най-добрите ученици, шампионите по олимпиадите, най-добрите музиканти, най-големите мечтатели, най-хубавите момичета, отидоха да учат, да работят и да бъдат себе си извън България. Колко ли хубави неща не се случиха тук, просто защото те са там...

Както и моите приятели днес, така и първобитните хора, още по времето на пещерите и наколните жилища непрекъснато са били изправяни пред въпроса къде да живеят и къде да отглеждат децата си. Доживялото до наши дни изкуство на фън шуй подсказва, че тогава, далеч в миналото, нашите облечени в кожи и препаски прадеди, нарамили каменните брадви, с религиозно усърдие изследвали качеството на почвата и на водата, силата и посоката на ветровете, мекотата на климата и валежите, наличната храна и възможността за отбрана, за да си подберат място за дом. Но, скоро хубавите места се понапълнили, съжителите започнали да се ръчкат с лакти в ребрата и се появила нуждата от правила, които да уреждат съвместното живеене и съвместното ползване на природните дадености. Така първите хора били принудени да измислят цивилизацията, а следващите - емиграцията.

Поради прекрасната си и щедра природа, днешните български земи били точно сред тези чудесни местенца, където всеки искал да живее и затова тук изскача толкова материал под лопатите на иманярите.

Хилядолетия след първоначалното завземане на територии, причината човек да се засели някъде, вече била друга – това били правилата, хората и построеното от хората. Водещи мотиви за заселване или преселване станали свободните хоризонти, данъците, уредеността на държавите, законността и мощта на икономиката, от които произтичало личното благоденствие и щастие. Било време, когато несъстоятелният тоталитарен социализъм пречел на свободното движение, защото нямал какво да предложи на гражданите си. Затова сега, уж парадоксално, толкова много хора се опитват да избягат от райска Куба, и искат да се промъкнат в негостоприемните пустини на Австралия и Израел или в ледената тундра на Канада. Причината моите приятели да искат да останат там, се крие в обществото, а не в природата.


Денонощието има 24 часа, а годината - около 8800. И всеки час е сбор от мигове, които човек иска да преживее по-ефикасно, по-приятно и изпълнени с повече смисъл. Ако моментите, които дават смисъл на живота ни, са повече от безмислените или неприятните, те ни задържат като котва на едно място. Причините следват хората, а хората се раждат и умират. Бабите заминават при новородените си внуци на Запад. Родовете се късат, щом възрастните си отидат. Любимите учители се пенсионират.

Хората и спомените от детството обясняват магията на родината, а именно – защо мизерни и негостоприемни държави събуждат топли чувства в излетелите от гнездото пиленца, защо тези добре облечени хора със самочувствие търпят опърпаната зала за посрещачи, наглите бакшиши и практически липсата на удобства (няма дори безплатен интернет).

Нормалното човешко същество мечтае да се реализира и да съществува в хармония. Всичко хубаво, което ни заобикаля, се дължи на конкретни личности, на личности, които работят много за мечтите си. Всичко хубаво се прави със много страст, упоритост, талант и понякога – с пари. Всичко, което приемаме за естествено и необходимо – пощата, която доставя пратките навреме, чистата вода от водопровода, светването на лампата, когато натиснеш ключа - всичко това е дело на хора, които са вложили живота си в някоя идея, които са треперели над всяка дреболия.

Не се хващайте за парите. Всеки инвеститор ще ви каже, че пари има, но за да дойдат, се изискват две неща – качествени хора и качествени проекти.

Ролята на правителството не е в това, да се прави на предприемач с общата каса, не е и в това, да ни залъгва с измислени поводи за национална гордост. Най-важната задача на правителството е да създаде условия за пълна реализация на талантливите и амбициозните, комфортна среда, която да им даде възможност да създават причините за оставане в България.
Да генерира притегателната сила, която да прави оловна всяка крачка към гишетата за регистриране на багажа. Да усилва радостното очакване, щом хванеш самолета наобратно.

И аз, и приятелите ми, имаме мили спомени от училище. Но, замислете се, големият плач по образованието по времето на социализма не е ли, защото паспортният капан спираше талантливите студенти и преподаватели да заминат на по-нормални места? Носталгиците, готови ли сте да затръшнете решетката отвътре?

Дори географското местоположение на България, с което се опитваме да примамим чужди капитали, е реална заслуга на реално съществували личности - на Аспарух, разположил държавата отсам Дунава и на Крум - първи запазил парцелче върху пътя между Ориента и Европа.

Какво се получава, ако родината ти се пълни с неприятни хора, в чиято компания не искаш да се намираш? Например, ако не искаш руски олигарси да перат на Камчия, ако не желаеш да си мълчалива публика на изцепките на мутрите в София, или пък нямаш нерви да търпиш издевателстващата бюрокрация?

Можеш да си купиш все по-евтиния еднопосочен билет.

Така, постепенно, всяка държава се изпълва с хората, които я заслужават.

С всеки визионер, нежелаещ да търпи малоумието на администрацията и поел към единствения сигурен изход от кризата (този на края на бул. „Брюксел“) си заминават от едно до стотици работни места. Заминават си и инвеститорите, които не се чувстват спокойни, а и които виждат (инвеститорите не са тъпи) как хората, на които разчитат, също напускат. Заминават си и надеждите за модернизация.

Инвестираме в безумни ядрени проекти, натоварени с икономически, политически и екологични рискове, които няма да запушат човешкия поток, който напуска България, и не инвестираме в справедливост и качество на живот. А справедливостта, господа министри, както е известно поне от хиляда години, привлича хората, но включва поне гарантирано право на собственост.

Дали не е по-разумно да си даваме парите за по-хуманни начинания – например за топлоизолация, подлези и образование, вместо за още една мегаломанска авантюра.

Разбитите тротоари и калните улици са проекция на посредствеността, която държи властта и на пачката, която купува съвести. Или и на двете. Съдбоносно важно е България да стане място, където е по-приятно да се живее и е по-лесно да се реализират хубави идеи.

Много символично, платното на естакадата към летището е в отлично състояние, а това за връщане – все още в ремонт.

Отне ми много повече време да се върна, отколкото да отида до там.

България умира.

Това е държава, в която будителите си имат ден, а ченгетата - ранно пенсиониране.

Публикувано във в-к „Седем

Клик за по-едро. Заслужава си.

14 коментара:

Лилия каза...

Моята причина е много простичка.Обичам си мото родно място.Навсякъде се живее но гроба на родителите те връща.Такова място другаде няма!

Анонимен каза...

Хубава статия.

Ако всеки от нас се старае да дава максимума от себе си в работата си, ще живеем в едно много по-добро място, въпреки всички други неща - мафия, политици, бедност. Само че това, което виждам навсякъде е некомпетентност и незаинтересуваност. За нея не можем да обвиним друг, освен себе си.

Това, което мога аз да направя е да се опитам да има безплатен Интернет на летището. И ако го има, да е бърз и качествен.

Peter Petrov каза...

Комита! Написал си пак една много смислена дописка. Жалко само, че във вестник с малък тираж.Но изглежда големите тиражи са за политици, а доколкото те познавам от един друг форум, където аз бях женен за... не си управляем и не ставаш за политик. От там не ставаш и за големи тиражи. Добър си в IT и натисни повече копчето за да се прочуе поне блога ти...
Иначе под и над линията "Иречек" нищо ново. Аз продължавам да мисля, че истинската България за съжаление се е преместила доста на изток и на юг и част от проблемите ни идват от "материала".Балканската част от нацията ни остана извън днешните граници, а онези балканци, които слязоха в градовете станаха лош материал...Особено "градът на чиновници,град без национални традиции, незасегнат почти от вълната на Възраждането, столица на българското управление,но не на българския дух..."(Симеон Радев), който трябва да дава тон на нацията?!? Помислете дали не съм прав?

Анонимен каза...

Ей, баце, това ми звучи като "На прощаване", не мой така!

Не тръгвай И ти!

Макар всичко в бг да е съвсем, съвсем безнадеждно...

legrandelf каза...

Сега ми хрумна, дали заради мерзския алкохол, който пих онзи ден, вчера, по[-]малко и днес, дали заради спомените по един философски филм (защото структурира в себе си множество препратки към социалната идентичност, безукорната чест и... времето, в което сме и което е в нас), но...

... тъй като "постоянно" осмивам Прехода, а съм на една възраст, практически симиларна до неговата, се сетих че няма смисъл :)

От напъване, имам предвид. Хрумката и подсещането, за което така грижливо увъртам вече трети абзац е следната:

45 години стигат ;) Така е... не защото е средностатистически мандат за комунистическо управление, а защото прави реален поглед над умиралките човешки :) Плътта може и да е тленна, но мисълта - още повече :)

Накратко... 21 години на сантименталното отроче Преход са нищо ;) Тепърва се е научило да пие, да пуши (поне легално, по документи, иначе го знаем къде се мушеше от 5-6 години насам), да се чука. Като мине 30-те, 40-те си години, ще започне да изпръхва. И хей, не искам да виждам омърлушени на тази възраст :)

Искам да ви виждам с желанието, че... парадоксът ще загине. Ще умре, защото е по-гръмко като израз, заедно с тях. Кои тях ли?

С тези дето не пият, не пушат и не се чукат.

:)

За нас остава още едно желание - да стигнем до единия край на дъгата, където не ни чака леприкон с гърне, пълно със злато. А ни чака светлата мисъл/памет на онези люде, 'дето вече са се сблъквали с тая лайнарщина!

:)

Комитата каза...

Оказа се, че съм забравил да пейстна края на статията в блога, вече го направих. Жалко, че няма много хора да разберат, че статията не е цяла ;-)

Анонимен каза...

Сори, ама преди си беше по-завършена :)

Борис каза...

"Те, които никога не се съмняваха в победата си и на които се учудваше светът, сега се оттеглят, след като загубиха бойните си знамена, и смутени от това, че са оцелели, се провикват, че са много по-щастливи ония, на които се бе паднало да загинат".
Енодий за българите (V-VІ век).

Оминаеши каза...

Ех, Комита, да знаеш- адски си прав.

Иска ми се да напиша много и смислени неща за това, колко красива и невероятна е България. И да, България е наистина такава, но е тотално осрана, ще ме извиниш за грубия език. Осрана е от много хора- такива, които изобщо не се различават от мен и теб.

Но винаги ще твърдя, че деградацията не идва от политиката и управлението, а от самите нас.

Силно се надявам един ден, когато хората живели в комунизма си отидат, когато техните деца са поизрастнали и имат деца, които изобщо няма да разбират думата "комунизъм", на които бай Тошо, Желю Желев, Иван Костов, Бойко Борисов и всички останали политици, ще им звучат така, както на мен ми звучат хан Аспарух, Тервел, Крум, Симеон Велики и т.н.- далечни и лишени от емоционален заряд.

Надявам се, обаче, до тогава наистина да не си отидат всички интелигентни хора, защото, вярваш ли ми, че ми се повръща от простотията около мен.

Таня каза...

съгласна съм с всичко написано.време е да тръгваме

Анонимен каза...

Let"s go!

Зелен Бетон каза...

> Много символично, платното на естакадата към летището е в отлично състояние, а това за връщане – все още в ремонт.

Комита, това си го нацелил страхотно :)

Особено като се има предвид, че бул. "Брюксел" е продължение на бул. "Младост".

А преди продължението се казваше "Людмила Живкова". И на практика нямаше алтернативен маршрут. От съображения за сигурност.

Та като поемеш по булеварда на младостта към пистата за излитане, нещата горе-долу са наред... докато ти пресече пътя Цариградско шосе.

Там настъпва плетеницата – където трябва да внимаваш, за да не те изхвърли трафикът я в посока Ориента, я накъм Партийния дом... я надолу към "Дружба" ;)

Ако успееш да се измушиш и поемеш по "Брюксел", нататък няма как да се объркаш. Изобщо, символиката е пълна.

Добре ще е някой да снима въпросния булевард в това му състояние (за жалост съм далечко и не мога аз да го направя). Снимката може спокойно да стане лого на темата за емиграцията у нас.

Анонимен каза...

Дълги години си измислях причини да не замина. Смятах, че тази държава все някога ще я променим. Че ако аз "подредя градинката си" и други ще го направят. Но другите не го направиха. Едни ми отскубнаха посетите цветя, други направо се изсраха в тревата ми. И хората, които обичам заминаха. И все да се върнат. Ама не се връщат. Защото с хубавото се свиква. Вече разбрах, че сгреших, че останах. Само че май остарях за заминаване. Инвестирам всичко в децата си. Най-вече в ученето на езици. И само още малко да пораснат - ще ги натиря от тук. Нищо,че ги обичам и, че ще ми липсват.Нищо...

Анонимен каза...

Възпитавах децата си да обичат България, но им казах, че ще ги подкрепя, ако решат да заминат - временно или постоянно. В момента са тук, надявам се завинаги. Аз можех да замина още през 92, но ако всички заминем какво ще остане. Тези които обичат Родината, винаги са се връщали. А не да ми да дават акъл от Америка или Австралия как да живея - аз изнесох прехода на гърба си и на практика продължавам да го нося, защото той явно нямя да свърши през моя живот. Всички казват, че с хубавото лесно се свиква, но кой си там - никой, дърво без корен. Тук съм с хората които обичам и не искам да ги заменям срешу кола, салам и пр.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)