понеделник, ноември 01, 2010

Еврооптимизъм

Днес присъствах на среща на хора, списващи блогове и еврокомисарят от България - Кристалина Георгиева.

Сърдечно благодаря за поканата и се радвам, че блогът ми дава възможност да наблюдавам толкова отблизо хората, от които зависи толкова много в България, че и по Европа. Ето, имам един грях, че още не съм разказал за посещението си в Брюксел по покана на евродепутата Надежда Нейнски (позната и като Михайлова), но и това ще стане някой ден.

На срещата присъстваха още: Акулата, Магдалена Малеева, Пейо, Лонги, Стойчо, Иво Инджев, Градинко и Алекс (ако пропускам някого, поправете ме бързо).

Малко неочаквано протече срещата, аз мислех че госпожа Георгиева има някакво послание към нас или някаква кауза, с която желае да ни запознае, и не се бях приготвил да говоря, освен да и задам 1-2 въпроса и то по международни въпроси. Обаче, госпожа Георгиева много бързо стопи разстоянието между нас и показа, че се интересува от нашето мнение, така че ние, пишещите в Интернет, започнахме да си дъвчим любимите теми – за свободата на словото, за медиите, за властващото лицемерие в политическия и медиен живот в България. Аз така и не си зададох въпросите.

Посочих, че е от изключителна важност да не се ограничава свободата на словото в Интернет, за да се запази поне в някаква форма медийният плурализъм.

Кристалина Георгиева пък спомена, че колкото на по-висок пост е човек, толкова по-сериозна задача е добиването на качествена и неукрасена информация, както и комуникацията с гражданите. И от тази гледна точка разказа за усилията си да поддържа блог и туитър акаунт. От публиката излязоха някои интересни идеи, например да слага повечко снимки, защото е свидетел на абсолютно уникални ситуации, а аз предложих на екипа ѝ да превежда материалите си на български, за да достигнат до по-широка аудитория в България.

Срещата беше приятна, подкрепена с кафе и сладки (пак злоупотребих със сладките).

Срещата ме направи още по-голям еврооптимист и човек, вярващ в свободата и демокрацията. Защото ако не беше такава процедурата за избор на еврокомисари, еврокомисарят щеше да е друг (е, вероятно танцуващ по-добре), срещата щеше да е друга (ако въобще щеше да се проведе). Ето азбучен пример защо демокрацията работи, и защо е толкова важна ролята на ЕС в демократизацията на България. А урокът по прозрачност беше директното излъчване на интервюто ѝ за работа по интернет.

Обещахме си да поддържаме връзка.


8 коментара:

Стойчо каза...

Много приятна среща беше (пък и кафе имаше :)

Наистина голям срам можеше да берем, ако предишната кандидатка за поста беше спечелила.

Кристалина Георгиева е чаровна жена и се радвам, че човек като нея е комисар.

Идеята на срещата беше да ни попита тя как да пише блога си така че да се чете :) Опитах се да го кажа просто: трябва да се пише лично, което в нейния случай е трудност, защото тя няма как да избяга лесно от институционалната си роля. Но пък работата и ресорът ѝ са интересни и са много добра тема за блог

Вени Марковски каза...

Много интересно - в същия ден, в който г-жа Георгиева разкритикува българския премиер, се среща с блогъри, които са известни с критическото си отношение към всяка власт (е, някои сте по-критични към определени власти;-).
И това става на фона на изказването на Меглена Кунева.
Да няма клуб на българските еврокомисари, що ли :)

Комитата каза...

Критиката си върви, дали към др. Станишев, дали към др. Първанов, дали към генерал-лейтенант доктор Борисов ;-)

Но контекстът е интересен, не знаех че има такова разбъркване.

dzver каза...

Да, усилията да вържеш twitterfeed спамилката с twitter акаунт са много големи ;-)

Стойчо каза...

Сетих се за добър хейтърски коментар по темата:
„И вие се продадохте на совдепията!“

;-)

wattie каза...

Демокрацията работи, защото ни поканиха, погалиха ни с перо и си поговорихме свободно. А какво свършихме?

Всеки един човек, дори робите, притежават пълна свобода на мисълта си. Виж, свободата на действията е нещо съвсем различно. Доколкото списването на статии по блогове е почти изцяло интелектуален и почти винаги непроизводителен труд, то свободата за това действие е с изключително нищожно значение за материалната ни действителност. С други думи "кучетата си лаят, а кервана си върви". Освен това нееднократно съм казал, че пълната свобода на кучетата да лаят под път и над път реално вреди и на качеството на техния лай. Примери много: свободния пазар на музиката донесе масова чалга; свободния пазар на изкувство донесе модния кич; свободния медиен пазар донесе доминацията на жълтите вестници; свободата на интернет донесе спама и простотията... и т.н.

Бъдете "свободни" в мисловните си действия колкото си искате. За мен по-важно е да бъда свободен на работното си място - именно мястото, даващо ми производствен резултат и даващ реален принос за мен и за обществото като цяло. Е, за съжаление именно там не съм свободен. Свободен съм само да хуля това положение, но не и да го променям.

Продължавам да съм евроскептик. Съжалявам, но демокрацията, в която съдбата ми се определя от мнозинство хора с абсурдно нисък образователен ценз (30% от българите са напълно неграмотни и още 30% са с реално под средно образование) не ме прави оптимист за бъдещето на тази система!

v0!d каза...

OMFG!

wattie, приятелю - вземи да си починеш от всичкото това бачкане.

Аз пък, не харесвам Марковски от едно време... ама в случая той е по-маке и от Комитата ;)

wattie каза...

v0!d - Да, ти си от "почиващите". Времето задължително се разделя на "работно" W (носешо пари $) и "свободно" F (обикновено харчещо пари). Оптимизационната ти задача е F(W,$,F)=J, където "J" е закупения hi-tec боклук (junk), а функцията е такава, че търси минимум на W и максимум на $, F и J.

От 80те години та досега сме именно на това дередже.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)