петък, октомври 29, 2010

Брауново движение

„Метафизиката е много удобно нещо: тя позволява на човек да се интересува от всичко и едновременно с това за нищо да не носи отговорност. Всеки конфликт може да се разреши чудодейно, незабавно и стопроцентно“ – Владимир Каминер, „Момичето и вещиците“

Брауновото движение е хаотичното преместване на твърди частици в газообразна или течна среда, без определена цел. За да съществува брауново движение, не е необходимо наличието на разумен живот. Не е необходимо и наличието на живот въобще, а само на малко топлина. Микроскопичните молекули на водата шамаросват от всички страни случайно попадналата твърда частичка и тя описва напълно случайна зигзагообразна траектория, която винаги като че ли се колебае около едно и също място.

А как стои въпросът с насоченото постъпателно движение?

Тук става по-сложно. Живите организми винаги се стремят към нещо - например към топло и светло място с повечко калории. Ако имате чиния с риба и имате котка, траекторията на котката така ще се промени, че рано или късно задължително да достигне чинията.

снимка

Интелигентният живот е още една стъпка отгоре. Интелигентният живот може да строи модели в съзнанието си и да планира. Например, интелигентният живот може да инвестира нещо малко, за да получи в бъдеще повече, т.е. вместо да излапа рибата сега, да си остави в хладилника за после. Или да посее семената на нивата, вместо на момента да ги изяде.

Тази удивителна способност на интелекта се нарича планиране - построяване на благоприятна хипотеза (семената ще поникнат и ще имам много повече от сега), набелязване на цел (ще си реша проблема с глада за цяла година след това), изработка на стратегия (първо ще сея, после ще жъна) и изпълнението и (трай, бабо, за хубост). Друга важна черта на интелигентния живот е способността му да се учи.

Има ли интелигентен живот в българското правителство? Да анализираме.

Добрата новина е, че в българското правителство има живот. Всички усилия са насочени към унищожаване на натрупаните досега запаси.

Лошата е, че май няма разумен живот - нямаме планиране за повече от 2-3 месеца напред. Всъщност имаме, но плановете непрекъснато се променят.

Можем да оценим интелекта на цялото общество като приблизително равен на крокодилския. Като се замисля, малко по-слаб от крокодилския, защото крокодилът по интелект се доближава до птиците и бозайниците, и е най-низшето животно, което се поддава на обучение. А българското общество с огромна мъка си вади поуки.

Колкото по-нагоре в държавната йерархия се изкачваме, обаче, толкова повече изчезват признаците на интелигентен живот и се увеличават признаците за брауново движение. На какво се дължи тази всекидневна промяна на стратегии, цели, обосновки и предложения?

Смешно ми е и ми е тъжно, защото смехът в политиката винаги е за сметка на гражданите.

Живеем в исторически трилър, в който се извършва огромно по размах разслояване на държавите - на държави, в които времето тече напред и които знаят какво е информационно общество, знания, интернет и глобализация и на не-държави, в които времето тече назад – В Нигерия вече и токът е сериозен дефицит, Могадишу е изглеждал по-добре преди 30 години, а в Северна Корея вече едва може да се купи храна с купони. Високата технология изисква по-добра организация.

Според Юлия Латинина не-държавите не издържаха изпитанието с бъдеще – у тях не се откриха достатъчно големи групи граждани, заинтересовани от прогреса, готови да поемат отговорностите на постмодерния свят. Предпочетоха старата рецепта, с излъчване на мачо-полубог начело на обществата си.

Неясно се изразих. Всички искат прогреса под формата на германски заплати, но с местна дисциплина и култура. Резултатите могат да се наблюдават в Гърция.

Накъде върви България?

За щастие, предпазната мрежа на ЕС не позволи на България да се хързулне бързо назад.

Макар и с бавни стъпки, и въпреки попътния европейски вятър, България в последните месеци отстъпва от 10 до 65 години назад – към национализация на пенсионните фондове, към вдигане на местните данъци, към данък въвеждане на данък „лукс“, към платени данъци преди годишния преглед на колата (приоритетът очевидно е данъкът, а не безопасността на пътищата), към затвор за „подбуждане към дискриминация“. С цел „да се погрижи“ за здравето на населението, властта вдига акциза на тютюна, но си прави оглушки за забрана на тютюнопушенето по заведенията (кое е приоритет?).

Време е да кажем, че царят е гол, че българската политика няма субект, че ГЕРБ е виртуална партия, която реално не съществува (поне за един митинг на ГЕРБ спомняте ли си?). Доверието, което ГЕРБ получи от ЕНП и от избирателите в аванс, се изпарява в космоса, поради липса на масивно тяло с гравитация, която да го задържа. Управляващата партия се е разпаднала на съставните си групи по интереси, всяка от които води собствен живот. Призивите да се подкрепи ГЕРБ безкритично, са призиви да се впрегне умрелият кон отново в каруцата.

Проблемът не е само в това, че ГЕРБ компрометира дясната идея. Проблемът е налаганото публично метафизично мислене, което очаква незабавно, чудодейно и стопроцентово решаване на проблемите с магическа пръчка. Отстрани дебне недовършеното носталгично левичарство, опасно и за големи и силни държави, а за нас – почти смъртоносно (виж Гърция и замълчи!)

Не ни трябват заклинания. Най-важната задача сега е, да се събудят гражданите, които да поемат отговорност за съдбата си, да се събере критичната маса, която да изиска от институциите да работят. Вижда се с просто око, че протестите вършат работа – и при презастрояването, и в екологичните въпроси. Върши работа и държането на сметка за обещаното и неизпълненото.

Кой възпитава, кой вдъхновява обществото в днешно време? Православната църква, която иска да получи местенце в държавната образователна система с аргумента че ще доставя морал и добро възпитание, за съжаление, никого в нищо няма да възпита. Поне докато и се подаряват имоти и вярващи и има резервирано място на трибуните до властта. Най-много да възпита групата чиновници в раса в неутолима алчност. Осиротялата образователна система? С петдесет и втория университет, за който отсега се знае че ще продава дипломи? Съдебната власт и МВР? Те ще възпитат обществото, само ако докажат неизбежността на наказанието за всеки, който престъпва чертата.

Вдъхването на кураж, на вяра в иднината, на увереност, на чувство за посока, е първостепенна задача за автентичната десница, ако желае да спечели борбата за бъдещето.

Проблем е, че най-активните и най-способните нямат интерес да се реализират в не-държавите. Защо, след като има места по света, където ще бъдат уважавани и подобаващо оценени.

Да прекратим брауновото движение и да дадем път на разума.

Публикувано във в-к „Седем

11 коментара:

wattie каза...

Метафизиката отдавна е отречена и заместена от диалектиката. А статията е хубава :)

Belomore каза...

Дайте да дадем! :)

Отново несъмнено добър анализ с мащабни констатации, но пак само лозунги в синтеза.

ОК, съгласен - да прекратим брауновото движение и да върнем разума. Надали има нормален човек, който да не го желае.

Как обаче?
Ще организираме флаш-моб в понеделник в 15.30?
Ще направим група във ФБ "Не на брауновото движение в политиката и държавността!"?
В-к "Седем" (напр.) с подкрепата на ИПИ и още 3,14 НПО-та ще подемат дебат и ще има серия от дискусии и уъркшопове в Червената къща, Синьото бунгало и
Жълтата стая?

Или може би това, което наричаш "автентичната десница", трябва нещо да направи?
Ако да - какво точно?

Моля за конкретика! ;)

Belomore каза...

P.S.
За сравнение виж бай Сула, който си казва в прав текст някои неща и дава мнение за съвсем конкретни стъпки - прав или не е друг въпрос.

http://sulla.bg/2010/10/29/1806.html#more-1806

Комитата каза...

Аз не съм сигурен, че като част от свободната преса, съм задължен да формулирам решения. Ако не дам решение, материалът по-лош ли става? ;-)

Belomore каза...

Да, по-лош, за мен поне.
Щото наблюдатели и констататори много. То не е особено трудно, особено при наличните обстоятелства.

Ако искаш да бъдеш нещо повече от поредния регистратор и, евентуално, тълковник на факти и събития, да - предложи решение.

Ако не искаш - няма проблем. Абсолютно вярно е, че не си длъжен, но ще бъде просто поредното преливане от пусто в празно.

Както ти се бендиса.
The choice is yours ;)

Комитата каза...

Хм, помислих малко върху въпроса, преди да върна още един отговор. И пак изводът ми е същият - не е необходимо да се дават решения от пресата. Аз не съм политик да формулирам визии, да махам с байрячето и да строявам съратници. За някоя друга кауза може би да, но за тази, за която има толкова много кандидати в България?

Освен това точната диагноза е важна точно колкото и точното лечение. Мен ме вълнуват повече диагнозите, признавам. А леченията – само в някои случаи.

Има и още един принцип - ако човек посочва само недостатъци на нещо, което иска да промени, той дава простор на въображението и инициативата на публиката. А ако дава модел или решение, така се ограничава мисленето на публиката и рядко се раждат оригинални идеи. По-добре да зажужи публиката, мислейки, отколкото да каже „да“ „не“ на някакви мои реформаторски идеи и да ги забрави в следващата секунда.

Тъй значи.

Belomore каза...

Ез ю уиш, маста...

Нека плодотворното идеородно жужене започне сега.

wattie каза...

Това впрочем е типично българско, а може би общобалканско мислене - да делегираме задълженията и да забравим отговорностите. Навън е мръсно, но на нас не ни пука - платили сме на общината за чистач. Ще се оплакваме, ще го хулим, ще го сменяме, ще се вайкаме, че "нищо не може да се промени", но няма да се наведем да вдигнем хартийката. Делегирали сме задълженията си и ще чакаме някой да свърши работата вместо нас. Когато не става - ние няма да отменим делегираните задължения, напротив - с всички сили ще настояваме да бъдат изпълнени от този, който е доказал, че не може да ги свърши. И попадаме в "капана на делегираните задължения".

Същото е с наречената по-горе "свободна преса". Да, няма лошо да се съзерцава и критикува. Няма никак лошо да се отчита действителността. Всъщност е задължително да се прави. Но както каза Belomore - задължително е все пак натрупаната информация да доведе до предложение. В противен случай сме натрупали "куп мрънкане" и нищо повече.

Ето, аз съм политик Х. Виждам, че нещата в сфера K са много зле. Правя реформа C. В един момент всички "свободни писачи" започват да ме критикуват. "Това ще стане зле, онова няма да работи, това е глупост" и т.н. Естествено 90% от тях са неоснователни и наивни, но това също е съвсем нормално. Та гледам аз онези 10% целенасочени критики и закани, но нищо не мога да направя - те са насочени естествено към философията на реформата. Правя сметки, пиша, струвам и се оказва, че въпреки посочените негативи - реформата все пак ще даде по-добър резултат от сегашния. И тогава излизам и казвам:

- Вижте пичове, прави сте - има лоши неща в моята реформа. Само, че аз без тях не мога да я проведа. И все пак реформата ще е по-добра от това предишното станало. За по-добро аз не се сещам!

И "свободните писачи" веднага започват "мрън, мрън, мрън - той КАЗА, ЧЕ НЕ МОЖЕ!". Но никой не си задава въпроса "а дали въобще може да стане нещо по-добро?". И никой мрънкащ не дава по-добро предложение от неговото. Защото сме делегирали правото си на мислене на други хора!!! И им плащаме, за да мислят вместо нас!

Belomore беше прав, но донякъде. Прав е, че решения задължително трябва да се дават. Не беше прав, че всяка статия трябва да дава решение. Количественото натрупване в статии като тази на Комитата е добро. Проблемът ни е, че те никога не водят до качествен скок. Не защото не може - просто никой не желае да се опита да го направи!

wattie каза...

т.е. "делегирали сме правото за предлагане на решения на други хора и сме обдикирали от взимане на такива". Единственото, което не сме делегирали в политиката е правото ни да се оплакваме. И както много често се злоупотребява с думата "свобода" в този блог - сега сме "свободни" да се оплакваме. И това може би ни носело "демокрация". А виж по-важното нещо - "свободата за взимане на решение" го нямаме. Не защото някой ни я е нарушил, а защото ние сами сме си я отнели и сме я подарили (делегирали) другиму!

wattie каза...

И още малко - уважавам капиталистическите напъни на "пазара на свободната конкуренция", когато наистина такъв има. Какво означава това нещо в политиката? Ами това означава да има едновременно конкуренция при взимането на решения и възможност за свободна критика като коректив! В момента има само второто. Критика на решения, които са без алтернатива. Ами хубаво - критикувайте си...

Комитата каза...

Беломоре, нещата се развиват точно по план, както забелязвам. Дискусията ври ;-)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)