четвъртък, октомври 14, 2010

Спомени за шоутата на Слави

С риск да пожълтея така, че да не ми действа вече нито тайд, нито вениш, отварям темата за Слави Трифонов, който тая година натрупва има-няма 20 години на екран. Поводът е разговор с интелигентен събеседник, който хич не го харесва.

Какво ли ми остана в главата след толкова телевизионно време. Моля изреченията отдолу да не се приемат за неоспорими факти, а за моето мнение и впечатление от събитията.

„Ку-ку“ и после „Каналето“ ми бяха симпатично-аматьорски, свежи проекти, на фона на тоталитарната телевизия. Всъщност за тоталитарната телевизия не съм много прав. Изглежда другарите в БТ знаеха накъде ще духа наесен вятъра, затова в последната година преди промените Б(Н)Т беше с доста интересна програмна схема. Но по тая тема - друг път.

В интерес на истината харесвах най-много Зуека, след това Камен и после Слави. Влади Въргала направи убийствен първи монолог и така до днес, със същия герой. Марта, Тончо, харесвам и тях когато не си пишат сами смешките... може би забравям някого. На „атомното“ предаване щях да умра от скука. През цялото време чаках да започне интересното, т.е. същинското предаване. После разбрах, че имало хора, които се вързали. Изумително!

„Каналето“ беше малко по-малко интересно. Опитвам се да си спомня нещо от него, но единствено помня дългата коса на Слави.

Междувременно Слави и компания започнаха да изнасят концерти и да ходят по турнета. Първите албуми не ги помня, помня само, че ми бяха напълно безинтересни. „Куку академията“ ми беше доста златноорфееста. Един приятел подари на приятел в чужбина касетка със Слави, човекът искал да чуе съвременна българска музика. Намусих се, беше направо лош вкус да се подарява такова нещо. То тогава друга да се продава нямаше.  Уикеда ги нямаше даже.

Следва „Хъшове“. Не съм сигурен дали съм изгледал цяло предаване от „Хъшове“, но помня, че Слави звучеше агресивен и ядосан през цялото време. С нищо не ме привлече.

Дойде времето на bTV. След като няколко месеца от екрана ни навиваха да слушаме „Фанданго“, телевизията започна с истинска програма, включително и „Шоуто на Слави“. Помня първото предаване. Гост беше Кеворкян, а гласецът на водещия трепереше. Справи се обаче отлично. Бях приятно изненадан. И други хора около мен - също. През първите 2 години почти не изпусках предаване. Трябва да призная, че бях фен и на кеча, който продължаваше след шоуто, така че от 22,30 до 00,30 бях плътно пред телевизора..

Шоуто комбинираше няколко важни елемента: Талантливи сценаристи, които почти не простееха. Слави все още спазваше ТВ етикета и не се залагаше така патетично за българщината. Добри комици. Гости, голяма част от които биха правили чест на всяко шоу по света. Отлични музиканти, които си гледаха музиката. Смятах Слави за най-големия иноватор в българския телевизионен пазар, най-големият професионалист. Дори харесах албума му „Новите варвари“ и песента „Бедните не могат да скачат“.

Прочетох книгата му (записана от Любен Дилов син) „За стърчането“. Намерих полезни неща за себе си – например това, че ако правиш нещо което си заслужава, заслужава си и да инвестираш сериозно в него. Направо ми действаше като история на успеха по български.

После възходът на Слави продължи, но моето одобрение взе да намалява. Все повече се дразнех на балканските ритми и български хубости, които държеше да демонстрира на всеки чуждестранен гост. На политическите речи. На музикантите, които започнаха много да говорят. На сценаристите, които изпростяха. На Слави, който го удари през просото, и заимпровизира.

Някъде по онова време започна модата на риалити шоутата, първите от които ми бяха доста интересни, включително и тези при Слави. Първите певци, които селектира, бяха страхотни. Къде са те сега?

Две хиляди и пета, ако не се лъжа, беше върха на кариерата му. Слави правеше едновременно Survivor (с оригинален принос към формата), Music Idol (нямам забележки) и шоуто.

След това като че ли нещата взеха да угасват и Слави изневери на себе си. Всъщност дали на себе си е изневерил не знам, но на идеята, че трябва да се инвестира сериозно във всичко, което си заслужава, изневери.  Почти нямаше смислени чужди гости. Реалитита изтъпяха. Остана само вечерта на комиците, която гледах преди всичко заради Краси Радков.

Сега може и да има нещо много интересно, но не го гледам. Не го издържам. Дори и сценаристите не могат да напишат свестни смешки на комиците.

Не успях да издържа цяло предаване от „Добре дошъл в България“.

Горе-долу това е.


12 коментара:

morrt каза...

Ти пак много си издържал. Аз успях до 2003г. Последно, което съм гледал със Слави бяха първоначалните кастинги за Music Idol и то избрани по гледаемост от YouTube.
Не мога да отрека, че имаше момент, в който екипът беше на върха. Но после си седнаха върху славата, както често се случва, и безславно поеха надолу към сивотата и еднообразието - Another Brick in the Wall.

Спас Колев каза...

+1 - наистина си търпелив. :) След рекламните блокове на Овергаз през 1997 съм го гледал само в първите месеци в bTV - тогава бях в казармата. :D

wattie каза...

Екшън филми, кеч и шоу програми за масовката. Комита, ко стаа с теб бе?

Laleelay каза...

Кеч? Бил си фен на кеча? Ето това беше скритата лимонка в поста! :)

Национално-отговорните фактори веднага ще видят връзката между нездравия ти интерес към кеча и борците, представящи се за демократи. А, да не забравяме и Отворено общество :)

Анонимен каза...

Да, но всред "ромите" и хората с основно или по-ниско от това образование Слави е на почит. Всред еРектората на БСП също е на висота - да сте гледали "скеч" със Станишев или Румен Петков? Не може да му се отрече и търговският нюх - продаде си хамъра на десетократно по-висока цена (Вижте в Нета колко върви един hummer - втора ръка.

svetlina каза...

А какво им е на балканските ритми и българските хубости?

marfieta каза...

Аз го гледах докъм 2002-ра (ако не се лъжа). След това следих само реаилитито с певците, което си беше наистина попадение. И верно, какво стана с тях? Когато за последно чух Борис Солтарийски и онова момиче, Нели ли беше, пееха като някакви аматьори. Тъпо. :/ А останалите? Те къде са?

И Сървайвъра му не можах да изтърпя. Само като чух, че племената се казват Дуло и Вокил, ми стана толкова патриотично, че просто превключих канала. Music Idol го загледах след като той се разкара - тогава отиде да се лекува. Всъщност, хареса ми и то в мащаби повече, отколкото сапунените гаври, сътворени от ония две лекета, които сега са метастазирали из цялата Нова. Но неговият MI беше последният ми пряк сблъсък с него и оттогава въобще не знам какво прави и с какво се занимава.

Комитата каза...

svetlina, дозата.

Анонимен каза...

Bravo! Mnogo hubavo kazano.
Te prosto si zagubiha kauzata - oyadoha se.....

Анонимен каза...

Аз за последен път го гледах мисля, че някъде 2005 - гостът беше Ник Мейсън - барабанистът на Пинк Флойд. С такова нетърпение и радост исках да видя Ник Мейсън, да разбера нещо повече за него, за музиката му, за спомените му с групата, а горкият, две думи нямаше възможност да каже - през цялото време в центъра беше Слави и глупостите му. Толкова се ядосах, че оттогава нито веднъж не съм го гледал.

Стефан каза...

Аз Слави не го харесвам най-вече заради това как се държи с гостите от чужбина. Държи се доста тъпо, не ги оставя да се се изкажат, задава много въпроси наведнъж или локумизира въпроса. Просто да му се чудиш как да му отговориш.
От предаванията най-много съм гледал тези с актьорите (пон. вечер), ама при тях почнаха изцепките.
Шоутата му от рода на МИ и т.н. само съм им хвърлял поглед.
2005-2006 някъде си зех първата комп. конфигурация и от тогава като цяло телевизи почти не гледам, да не говорим за "Шоуто на Слави".

wattie каза...

Анонимен - да, това беше времето, когато за последен път гледах шоуто и аз. Не точно за този гост, но горе долу по това време. Установих, че хем знам всичко за Слави Трифонов, хем само за него слушам. Тогава гостите му не можеха да кажат две думи.

Някои казват, че сега било малко по-различно. Не знам.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)